Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Хасково, 15.08.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Веселена Караславова…………………………………..като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 182 по описа на съда за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ДСК” - ЕАД - гр.София
/Банката/ твърди, че на 07.11.2008 год. е сключил
договор за ипотечен кредит с
кредитополучателя – Х.С.Й., в изпълнение на който Банката е предоставила на
ответницата кредит в размер на
19 000 евро, за срок от 240 месеца, усвоен изцяло на 17.11.2008 год.
Твърди още, че поради нередовно погасяване на задълженията от страна на
кредитополучателя и по негова молба,
кредитът е бил преструктуриран и върнат в редовност на 02.03.2010 год.,
съгласно постигнато от страните споразумение, с което е бил договорен гратисен
период от шест месеца. Поради преустановяване на плащанията по договора,
считано от 20.04.2012 год., кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди
още, че със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 448 / 2013
год. по описа на Районен съд – Димитровград в полза на Банката били присъдени
сумите в размер на 18 258.66 евро –
главница; 4 202.56 евро – договорна лихва за периода от 07.11.2008
год. до 22.03.2013 год.; 1 438.84 евро – лихва за забава за периода от
20.04.2012 год. до 22.03.2013 год. и 30 евро – заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2013 год. и съдебни разноски
в размер на 1 854.10 лева. Поради постъпило от длъжника възражение срещу
заповедта за изпълнение е предявен настоящия иск за установяване съществуването
на вземанията, присъдени със заповедта
за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 448 / 2013 год. на РС –
Димитровград. Претендира разноски.
ОТВЕТНИЦАТА
– Х.С.Й.– оспорва иска.
Съдът, като взе предвид фактическите
и правни твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На
22.03.2013 год. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 448 / 2013 год. по
описа на Районен съд – Димитровград, с издадената по която дело Заповед № 301 от 26.03.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, е разпоредено длъжникът Х.С.Й. да заплати на Банката следните суми - в размер на 18 259.66 евро – главница по договор за ипотечен
кредит от 07.11.2008 год. и допълнително споразумение към него от 02.03.2010
год.; - в размер на 4 202.56 евро – договорна лихва за периода от
07.11.2008 год. до 22.03.2013 год.; - в размер на 1 468.84 евро –
наказателна лихва за периода от 20.04.2012 год. до 22.03.2013 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2013 год. до изплащане на
вземанията, както и разноски по делото в размер на 936.10 лева – държавна такса
и 918 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На
30.05.2014 год. на длъжника Й. е връчена
покана за доброволно изпълнение, като в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, от същата е постъпило възражение с вх. № 6867 от 13.06.2014 год.,
изпратено по пощата на 12.06.2014 год.
В
изпълнение указанията на заповедния съд, дадени с разпореждане от 13.06.2014
год. и съобщени на заявителя на 27.06.2014 год., от Банката е подадена молба с
вх. № 8735 от 29.07.2014 год., изпратена по пощата на 25.07.2014 год., с която
са представени доказателства за предявяване на установителния иск в указания от
съда едномесечен срок.
С
определение № 767 от 16.07.2014 год., постановено по в.гр.д. № 591 / 2014 год.
по описа на Окръжен съд – Хасково е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение от 26.03.2013 год. по ч.гр.д. № 448 / 2013 год. на РС –
Димитровград, а издаденият в полза на Банката изпълнителен лист – обезсилен.
Като
писмено доказателство по делото е приет договор за ипотечен кредит от
07.11.2008 год., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София и Х.С.Й., съгласно
който Банката е отпуснала на кредитополучателя
ипотечен кредит в размер на 19 000 евро, със срок за
издължаване от 240 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, чрез посочена в договора разплащателна сметка.
Договорената лихва за предоставения кредит е в размер на базисния лихвен
процент /БЛП/ от 13.49 %, определен като сбор от БЛП – 4.69 % и надбавка от 8.80
процентни пункта, съгласно т.7 от договора.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху имот, собственост на
кредитополучателя и на трети на спора лица. С т.10 от договора е предвидено, че
неразделна част от същия са Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които кредитополучателят е заявил, че е получил и
приема с подписване на договора. В т.20.2 от ОУ е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и / или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
На
02.03.2010 год. страните по делото са сключили допълнително споразумение към
договор за ипотечен кредит от 07.11.2008 год., с което е договорен шест месечен
гратисен период за издължаване на главницата по кредита, без да се променя
крайния срок.
С
покана – уведомление вх.№ 2138 от 06.07.2012 год., Банката е поканила ответницата
да заплати дължимите по договора суми, станали изискуеми, считано от 20.04.2012
год., поради допусната от длъжника забава в плащанията повече от 90 дни.
Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, от извършеното в която
отбелязване се установява, че пратката не е потърсена от получателя. Писмото е
изпратено на адреса на кредитополучателя, посочен в договора и допълнителното
споразумение.
По искане на страните по
делото бе назначена счетоводна експертиза, от представеното по която заключение
се установява, че договореният кредит е усвоен от кредитополучателя на
17.11.2008 год. по разплащателна сметка № 13399695. Редовното погасяване на
кредитното задължение е било преустановено на 17.10.2011, след която
задълженията са погасявани частично и със закъснение. Към 17.01.2012 год.
просрочието било в размер на 918.84 евро, включващо просрочена главница от
79.69 евро, редовна главница от 26.60 евро, просрочена лихва от 594.16 евро, редовна лихва от 218.37
евро и лихва върху просрочена главница от 0.02 евро. Внесените след тази дата
общо 560 евро, от които 300 евро на 14.02.2012 год. и 260 евро на 14.03.2012
год., не са били достатъчни за погасяване на просроченото вземане към
17.01.2012 год., поради което тази
падежна дата според експерта следвало да се счита за начало на просрочието по
смисъла на чл.20.2 от ОУ След тази дата до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не били правени други погашения по кредита. Срокът на забавата до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е определен на 93 дни – от
17.01.2012 год. до 20.04.2012 год., от когато датирало и счетоводното записване
на задължението на кредитополучателя като предсрочно изискуемо. Размерите на
дължимите главница, договорна лихва и лихва за забава към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2013 год., са
определени от вещото лице съответно на 18 259.66 евро, на 4 202.56
евро и на 1 438.84 евро. Размерът на начислената от кредитора и дължима от
длъжника такса за оперативно обслужване на кредита, в случаите, когато същият
стане изискуем, е определен на 30 евро. Размерът на погасените от длъжника суми
по договора са определени от вещото лице както следва – 740.34 евро –
главница; 6 983.37 евро – договорна
лихва; 2.21 евро – лихва върху просрочена главница; 245 евро – наказателни
лихви; 232.61 евро – такси за управление и 80.72 евро – застраховка
обезпечение. За целия период – от сключване на договора до обявяването му за
предсрочно изискуем лихвеният процент от 13.49, не е бил променян. Начислените от Банката лихви били
правилно и точно определени. Съгласно т.20.2 от ОУ за периода от 20.04.2012
год. до 22.03.2013 год. са били начислени наказателни лихви върху непогасената
главница в общ размер на 1 683.24 евро, от която били заплатени общо 245
евро, при което остатъкът за плащане е определен на 1 438.24 евро. В
случай, че платените санкциониращи и
наказателни лихви се отнесат за покриване на просрочените главница и
възнаградителна лихва, то задължението за главницата би се редуцирало на 296.36
евро, а задължението за възнаградителна лихва би останало в същия размер –
4 202.56 евро. Към главницата е била капитализирана лихва в размер на
547.06 евро на 02.03.2010 год. и в размер на 543.24 евро – на 18.08.2010 год.
на основание б.“б“, „в“ и „г“, т.1.2 от допълнителното споразумение към
договора. На 20.04.2012 год. капитализираната лихва общо в размер на
1 090.30 евро е била сторнирана от главницата и добавена към просрочената
лихва, на основание чл.1.4 от допълнителното споразумение.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният като главен иск е с
правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК - за
установяване съществуването на вземания
от страна на заявителя против длъжника, срещу който е издадена заповедта за
изпълнение. Допустимостта на положителния установителен иск, предявен от Банката на 25.07.2014 год. срещу
ответницата, се обуславя от това, че исковата молба е подадена от заявителя в едномесечния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК, считано от връчване на съобщението – 27.06.2014 год. за
постъпило в двуседмичния срок възражение от длъжника на 13.06.2014 год.,
изпратено по пощата на 12.06.2014 год. срещу заповедта за изпълнение, връчена
на 29.05.2014 год. Обстоятелството, че разпореждането за незабавно изпълнение
на заповедта е отменено с определение № 767 от 16.07.2014 год., постановено по
в.ч.гр.д. № 591 / 2014 год. на Окръжен съд - Хасково, не обуславя извод в
противна насока, доколкото от една страна заповедта по чл.417 от ГПК не е
обезсилена, а от друга - възможността за отмяната й е изключена с нормата на
чл.413 от ГПК, освен в частта за разноските. На обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за
незабавно изпълнение, съгласно чл.419, ал.1 от ГПК, но не и заповедта за
изпълнение.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на Банката, основано
на договор за ипотечен кредит и сключено към него допълнително споразумение е установено по основание, съдържащо се в
нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична сума
след изтичане на срока.
Безспорно
по делото е установено, че на 07.11.2008 год. между страните е
сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който Банката - ищец
е предоставила на ответницата Й. кредит в размер на 19 000 евро. Безспорно
установено е още, че Банката е изпълнила своевременно и при условията на
договора задължението си да предостави на кредитополучателя цялата сума по договора
в размер на 19 000 евро, която както се установява и от заключението на
вещото лице Н. е усвоена изцяло. Като недоказано съдът намира заявеното от
ответницата оспорване автентичността /авторството/ на договора, предвид
допуснатото от нея процесуално бездействие, изразяващо се в невнасяне на
определения за вещо лице по назначената графологическа експертиза
възнаграждение, както и поради непредставяне на доказателства, установяващи
липса на средства, съгласно чл.83, ал.2
от ГПК, въпреки неколкократно даваната на страната възможност да стори това. Неточното
изпълнение на договора, допуснато от ответницата и изразяващо се в
преустановяване плащането на дължимите вноски се установява от заключението по
допуснатата счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно дадено и
установяващо, че плащанията по договора са преустановени на 17.01.2012 год., с
което съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки, обуславящи
правото на Банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем, съгласно
т.20.2 от Общите условия към договора – при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни.
Като недоказана
обаче съдът намира втората кумулативно
дадена предпоставка от фактическия състав на основанието, въз основа на което могат
да настъпят последиците от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
липсата на доказателства, установяващи надлежно уведомяване на длъжника за
упражненото от Банката право да трансформира остатъка от кредита в предсрочно
изискуем. В тази насока съдът изхожда от
обстоятелството, че от една страна, изпратената от ищеца покана – уведомление не съдържа изрично
волеизявление на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а от
друга - видно от начина на оформяне на обратната разписка е, че уведомлението
не е било съобщено по надлежния за това ред на длъжника, предвид извършеното в
разписката отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя и
непредставяне на доказателства от страна на ищеца, установяващи спазване на
реда за уведомяване, предвиден в чл.36 от Закона за пощенските услуги, въпреки
изрично дадените му указания в тази насока, за изпълнение на които съдът разпореди
издаване на съдебни удостоверения, останали непотърсени от ищеца до приключване
на устните състезания.
С
оглед на изложеното и съобразявайки задължителните указания, дадени в
тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 год.,
ОСГТК, за това, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ – хипотеза, в която попада и
разглеждания казус, съдът счита, че искът следва да бъде уважен до размера на
падежиралите до приключване на устните състезания вноските за главница. По
отношение на иска за установена вземането за договорна лихва, същият следва да
бъде уважен за срока, посочен в исковата молба – 07.11.2008 год. -22.03.2013
год. При определяне размера на иска за главница, съдът прие като база за
изчисление посочените в колона № 5 от погасителния план от 17.11.2008 год. към
договора за ипотечен кредит от 07.11.2008 год., размери на месечните „вноска
главница“, сборът от които за периода от 17.11.2008 год. до 17.07.2019 год. –
приключване на устните състезания, отразени от пункт 1 до пункт 128, включително възлиза на
сумата от 4 435.66 евро. Отчитайки извършеното от ответницата погасяване
на част от главницата в размер на 740.34 евро, както и на заплатените от нея
245 евро, отнесени от Банката за погасяване на наказателна лихва, съгласно
заключението на вещото лице Н., съдът счита, че искът се явява основателен и
доказан за сумата от 3 450.32 евро, определена като разликата между общия размер
на падежиралите вноски – 4 435.66 евро и внесените такива от страна на
кредитополучателя в размер на 985.34 евро /245 + 740.34/, до който следва да бъде уважен, като за разликата до
предявения размер от 18 259.66 евро, като недоказан, а от тук и неоснователен
следва да се отхвърли. При определяне размера на дължимата главница, съдът не прие
като база за изчисления погасителният план към допълнителното споразумение,
отчитайки основателността на заявеното от ответницата възражение за нищожност
по чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради противоречие на закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД,
предвид формираната по този въпрос
съдебна практика, обективирана в решение № 66 от 29.07.2019 год., постановено
по т.д. № 1504 / 2018 год. на ВКС, съгласно което уговорките в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 от ТЗ – хипотеза, в която не попада разглеждания казус.
Като
неоснователно съдът намира възражението на ответницата за нищожност на клаузата
на т.7 от договора за ипотечен кредит, на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143,
ал.1, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, по следните
съображения: Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание – т.10 и предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителя да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора –
т.12. По отношение действителността на посочената от ответницата договорна
клауза, съдът счита, че следва да намери приложение изключението, визирано в
чл.146, ал.1 от ЗЗП, според която индивидуално уговорените клаузи не са
неравноправни. Безспорно в случая е установено, че оспорената договорна клауза
е включена в същественото съдържание на договора за ипотечен кредит от 07.11.2008
год., в което е посочен по ясен и разбираем начин реда на формиране на лихвата
и предпоставките за нейното изменение. В тази насока следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че в рамките на действие на договора, лихвата не е била
променяна. Неоснователността на възражението за нищожност на посочената по-горе
договорна клауза като неравноправна, съдът преценя и на плоскостта на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
прилагайки същата по аналогия, според която разпоредбите му, включително и
тези, препращащи към ЗЗП, не се прилагат за договори за кредит, които са
обезпечени с ипотека – хипотеза, в която попада и разглеждания казус.
Възможността за прекратяване действието на договора за жилищен кредит от страна на ответницата изрично е предвидена
в т.12.1 от ОУ към договора. От друга
страна, възможността на едностранното прекратяване на договора следва да се
преценя на плоскостта и на нормите, уредени в ЗЗД, съгласно които това
потестативно право може да бъде упражнено само от изправната страна по договора
– качество, каквото ответницата не притежава, предвид допуснато от нея неточно
– забавено изпълнение на договора за кредит.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответницата възражение за прихващане,
предвид липсата на доказателства, установяващи предпоставките за извършването
му.
Като
основателен съдът намира и предявеният иск за заплащане на договорна лихва,
размерът на която определи като сбор от
вноските за лихва по погасителен план /ПП/ от 17.11.2008 год. – неразделна част
от договора, посочени от пункт 0 до пункт 52, включително и за периода от 17.11.2008
год. до 17.03.2013 год., възлизащи общо на 10 822.71 евро, прибавяйки към
тях и сумата от 33.34 лева – лихва, изчислена за периода от 17.03.2013 год. до
22.03.2013 год., съобразно крайния момент на периода. Приспадайки от общо
начислената по ПП договорна лихва – 10 856.05 евро /10 822.71 +
33.34/ от същата заплатената от ответницата лихва в размер общо на
6 983.37 евро, съгласно заключението на вещото лице Н., съдът намира, че
предявеният иск за договорна лихва следва да бъде уважен за разликата от
3 872.68 евро, като иска в останалата част за разликата до предявения
размер от 4 202.56 евро, като недоказан, а от тук и неоснователен следва
да се отхвърли. Като неоснователен следва да се отхвърли и иска в размер на
1 438.84 евро, претендирана като лихва за забава за периода от 20.04.2012
год. до 22.03.2013 год., предвид липсата на елементите от състава на
основанието на което се претендира, визирани в т.20.2 от ОУ към договора, а
именно кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем – хипотеза, в която не
попада разглеждания казус, предвид изложените по – горе съображения. С оглед
извода за недължимост на вземането за лихва за забава, съдът извърши приспадане
на заплатената от ответницата сума от 245 евро, отнесена от Банката за
погасяване на лихвата за забава, със вземането за главница, ценейки
констатациите на вещото лице Н., обективирани в т.5 от представеното от него
заключение. По същите съображения следва да се отхвърли и иска за сума от 30
евро, предвид това, че предсрочната изискуемост не е била обявена по надлежния
за това ред на длъжника, ценейки заключението на вещото лице – т.7 от същото,
от което се установява, че размерът на претендираната такса е начислена от
кредитора и представлява такава за оперативно обслужване на кредита в случай,
че същия стане изискуем.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат заплатени направените от
него разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно на уважената
част от исковете. От страна на ответницата не се представят доказателства за
извършени разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Х.С.Й., ЕГН ********** *** съществуването
на вземания на „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Московска“ № 19, за които е издадена Заповед №
301 от 26.03.2013 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
448 / 2013 г. по описа на Районен съд –
Димитровград, произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 07.11.2008 год., включващи: 1. Вземане за главница в размер на 3 450.32 евро /три хиляди
четиристотин и петдесет евро и тридесет и два евро цента/, представляваща
падежирали и неплатени вноски за периода от 17.11.2008 год. до 17.07.2019 год.,
включително, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2013 год.; 2.
Вземане за изискуема договорна лихва за периода от 17.11.2008 год. до
22.03.2013 год., включително в размер на
3 872.68 евро /три хиляди осемстотин седемдесет и две евро и
шестдесет и осем евроцента/, като ИСКОВЕТЕ в останалата част – за разликата до
предявените размери - от 18 259.66 евро – главница; - от 4 202.56
евро – договорна лихва; в размер на 1 438.84 евро – лихва за забава за
периода от 20.04.2012 год. до 22.03.2013 год. и в размер на 30 евро – заемни
такси - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.С.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ул.“Московска“ № 19 сумата в размер на 717.08 /седемстотин и седемнадесет
лева и осем стотинки/ лева – деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.С.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ул.“Московска“ № 19 сумата в размер на 567.36 /петстотин шестдесет и
седем лева и тридесет и шест стотинки/ лева – деловодни разноски, направени в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: