Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 11 16.08.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и пети
януари, две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня
Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело № 2848 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260540 от 28.10.2020г. по гр.д.№ 9232/19г. на РС- Бургас е осъдено „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, да плати на Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 837, 12 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, сключена със застрахователен договор № 440118021007008, с валидност от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г. и при общи условия, за настъпило на 01.11.2018 година застрахователно събитие с автомобил „Р.“, модел „В.“, рег.№***, рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 3 837, 12 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 30.10.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата 838, 68 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска. С решението е отхвърлен иска на Г.Т. за разликата над уважения размер от 3837,12 лв. до пълния претендиран размер на претенцията от 4200 лв. както и за присъждане на разноски по делото в размер разликата между присъдената на това основание сума от 838, 68 лева до пълния предявен размер от 918 лева.
Г.С.Т. е осъден да заплати на „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД сумата 58, 23 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част на иска и е отхвърлена претенцията от „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД против ищеца Г.Т. да плати разноски в размер разликата между присъдената сума от 58, 23 лева до пълния предявен размер от 674 лева.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 271235/11.11.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, чрез адв.Мая Великова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул. “Стефан Стамболов“ 26.
Решението се атакува в частта, с която е уважен иска на Г.Т. за сумата от 3837,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, ведно със законната лихва върху главницата, както и в частта за разноските. Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и постановено при неправилна преценка на доказателствата.
Въззивникът сочи, че в хода на делото е установен механизма на настъпване на произшествието, от което са произлезли вредите, а именно несъобразена скорост на водача на автомобил „Р.“ с рег.№ A 1342 НА, неспазване на дистанция с товарния автомобил и липсата на непрекъснат контрол над превозното средство и пътната обстановка.
Изложени са подробни съображения относно неправилния според него извод на съда, че е налице небрежност в действията на водача на автомобил „Р.“ с рег.№ A 1342 НА, но не и груба небрежност. Жалбоподателят излага становище, че съдът е достигнал до този извод без да съобрази всички доказателства по делото, както и че действията на ищеца представляват груба небрежност, тъй като същият не е положил грижата, която и най- небрежният шофьор би положил. От доказателствата по делото се установява, че товарният автомобил, движещ се пред автомобила на ищеца съвсем не е внезапно възникнало събитие, но това не е обсъдено от първоинстанционния съд. Г.Т. е следвало да прецени внимателно пътната обстановка и да се въздържа от действия, съдържащи риск от настъпване на ПТП. Действията на водача на автомобил „Р.“ с рег.№ ***представляват груба небрежност и са в пряка причинно-следствена връзка с вредите по застрахования автомобил. Същият се е движел в тъмната част на денонощието, когато видимостта е намалена, видял е че пред него има товарен автомобил, което предполага намаляване на скоростта, за да има възможност да реагира във всяка ситуация и е следвало да следи непрестанно пътната обстановка. Въпреки горното, ищецът нито е намалил скоростта, нито е спазил дистанция и дори е гледал телефона си по време на шофирането, което е довело до загуба на управлението на автомобила и настъпването на процесното ПТП, като автомобил „Р.“ с рег.№ ***е навлязъл под товарния автомобил, което от своя страна е довело до унищожаването му.
Заявява, че когато е налице груба небрежност, застрахователят не отговаря, тъй като проявената груба небрежност представлява изключен риск, т.е. не се касае за отказ от плащане, а за хипотеза, при която застрахователният договор не намира приложение. В процесния случай застрахованият, подписвайки застрахователния договор е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, както и че е запознат със същите и изразява изричното си съгласие с тях.
Посочва, че „грубата небрежност“ няма легална дефиниция в КЗ, но изхождайки от понятието за „груба небрежност“ в гражданското право,се извършва преценка с оглед грижата, която би положил и най-небрежния човек. Водачът на застрахованото МПС в случая не е положил подобна грижа.
На следващо място изразява несъгласие с извода на съда, че заключението на вещото лице относно стойността на автомобила не следва да се кредитира, тъй като заключението било изготвено без да е извършен оглед на автомобила и след проучване на вторичния пазар на автомобили за последното тримесечие на 2018г. Посочва, че вещото лице правилно е проучило пазара на подобни автомобили при изготвяне на своето заключение. Действително към заведената щета е налице първоначална калкулация от експерт, но тя не е окончателна такава и не може да бъде приета като доказателство за действителната стойност на вредите.
Цитира нормите на чл.386, ал.2 и чл.400 от КЗ и в заключение заявява, че стойността на претърпените вреди е прието заключение, което не е оспоР. от страните и според което сумата, необходима за възстановяване на вредите възлиза на 2580 лв.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Сава Каров – процесуален представител на Г.С.Т., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26, партер .
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемият изразява несъгласие с доводите във въззивната жалба, като посочва, че в случая не е налице „груба небрежност“. Според въззиваемият, по делото няма данни да е налице несъобразена скорост от страна на водача на застрахования автомобил. Признава, че щом е настъпило ПТП дистанцията не е спазена, но от друга страна по делото не може да бъде установено дали не е налице съпричиняване и от страна на другия участник в ПТП, а именно водачът на товарния автомобил. Ищецът за момент е погледнал към телефона си, което е отвлякло вниманието му, но това е факт, който е признат от ищеца и не може да бъде квалифициран като груба небрежност.
Оспорва становището на въззивника, че относно стойността на вредите следва да се кредитира заключението на вещото лице, а не оценката на самия застраховател.
Иска се от съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата, изложени съответно във въззивната жалба и в отговора. Представят доказателства за извършени разноски и списъци на разноските.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в съответната част. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Г.С.Т. *** е предявил против ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ - за заплащане на главница в размер на 4200 лв., /70% от застрахователната сума от 6000 лв./, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по договор за застраховка „Каско+” на лек автомобил марка „Р.“, модел „В.“ с рег.№ ***, сключен с полица № 440118021007008 от 21.02.2018г. в гр.Бургас;
2/ иск с правно основание чл.409 КЗ- за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба.
Сочи, че на 1.11.2018г. по пътя Бургас- Горно Езерово, при управление на собствения си описан по-горе автомобил, допуснал пътно-транспортно произшествие, при което се ударил отзад в товарен автомобил „В.“, модел „*“ с рег.№ ***, в резултат на което предната част на автомобила на ищеца влязла под каросерията на товарния автомобил и била увредена до степен на неизползваемост. Отделно било установено усукване на рамата, което правело автомобила негоден за употреба, а разходите за възстановяването му- несъстоятелни, което било установено и при огледа на автомобила от представителите на застрахователя.
След обаждане на тел.112 били уведомени органите на Пътна полиция, които дошли на мястото на ПТП, като по техен съвет бил съставен двустранен протокол. На следващия ден бил уведомен застрахователя и по заведената щета №44010211807589 бил извършен оглед на автомобила, документиран в съставен за това протокол, в който увредените части на автомобила били описани в 27 позиции. В избрания от ищеца сервиз за извършване на ремонта „Булсервиз БГ“ се оказало, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно, вероятно поради което застрахователят изготвил нов протокол за оглед, в който увредените части били намалени до 15 броя. Четири месеца по-късно ищецът получил бланкетно писмо от застрахователя, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на щетата не съответстват на установените факти и събрани данни относно настъпилото събитие. Ищецът поискал преразглеждане на щетата, но не получил отговор на това си искане.
Заявява, че в резултат на процесното ПТП, съгласно описа от 2.11.2018г. са му причинени следните вреди: преден капак, преден ляв и десен калник, фарове- ляв и десен, облицовка предна броня; решетка предна броня; основа предна броня, основа ляв и десен фар, греда над радиатора, радиатори- воден и климатик, предпазен колан- преден, ляв, челно стъкло, алтернатор, капак клапани, кутия въздушен филтър, кутия релета, кутия акумулатор, блок управление двигател, резервоар стъклоумивател, рогове преден десен и ляв, основа преден ляв и десен калник, кожух вентилатор.
Предвид неизпълнението на задължението на застрахователя да изплати дължимото застрахователно обезщетение, за ищеца възникнал правен интерес да предяви процесните искове срещу застрахователя. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответното дружество- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, описан в двустранния протокол, като счита, че същия не е възможен от техническа гледна точка. Заявява, че протоколът е съставен в Нарушение на Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, тъй като застрахованото лице е заявил пред застрахователя, че след ПТП автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход, в който случай следвало да бъде съставен протокол за ПТП от органите на КАТ. Оспорва и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между събитието и претендираните от ищеца вреди. Сочи, че експертите на дружеството са констатирали несъответствие във вредите и по двата автомобила, както и в заявения механизъм на ПТП, както и че щетите по управлявания от ищеца автомобил не са от съприкосновение с товарния автомобил „В.“, посочен в исковата молба, понеже липсвало съвпадение на заявените щети. Изтъква, че липсата на съответствие между заявеното застрахователно събитие и действителното положение е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение- т.9.1.8. и т.9.1.9 от Общите условия и чл.400 от КЗ. По тази причина ищецът е бил уведомен от застрахователя за отказа си да изплати застрахователно обезщетение за процесното ПТП. Същевременно другият водач не предявил претенция пред „Бул инс“ АД за процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за автомобила на ищеца, поради липса на вреди. Сочи също, че твърдяното събитие не съставлява покрит риск.
На следващо място се сочи, че застрахования не бил представил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които настъпило процесното ПТП- премълчал е или неточно е обявил обстоятелства, поради което, макар стореното да не осъществява състав на престъпление, дава основание за изключване отговорността на застрахователя. Налице били предпоставките и на т.9.1.8 от ОУ на договора, поради това, че водачът на застрахования автомобил проявил груба небрежност, тъй като не съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС. Наред с това се сочи, че автомобилът не бил в изправно състояние. При условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат с 2/3 от страна на водача на товарния автомобил, който извършил действия, които допринесли за настъпването на процесното ПТП. Освен това искът е оспорен и по размер, като прекомерен. Сочи се, че при тотална щета действителната стойност на МПС следва да се определи като се приспадне стойността на запазените части.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
По делото са приети писмени доказателства, разпитан е свидетел и е приета авто-техническа експертиза.
С решението си БРС е уважил частично иска за главницата- до размер от 3837,12 лв., като го е отхвърлил за горницата над тази сума до претендираните 4200 лв. Уважена е и акцесорната претенция за законната лихва от датата на подаването на исковата молба.
В мотивите си районният съд е приел за неоснователно правоизключващото възражение на застрахователя по т.9.1.9 от Раздел I „Общи положения“, т.9 „Общи изключения“ от ОУ на дружеството, като е приел за недоказано твърдението на ответника, че ищецът е декларирал обстоятелства, различни от действително случилите се, като се е позовал на заключението на вещото лице относно механизма на ПТП, който според експерта съответства на посочения от ищеца.
Счел е за неоснователно и второто правоизключващо възражение, а именно- поради груба небрежност на застрахования. В тази връзка съдът е приел, че фактът, че ищецът е погледнал към телефона си докато е увеличавал скоростта, за да изпревари, може да бъде квалифицирано като небрежност, но не и като груба небрежност, понеже не може да бъде квалифицирано като нарушение на основно правило за безопасност.
Не било посочено от застрахователя и кое от задълженията по застрахователния договор не е било изпълнено от застрахования, поради което е счел за недоказано и третото правоизключващо възражение на ответника.
Предвид изложеното БРС е приел, че се установява наличието на валиден договор за застраховка и настъпване на застрахователно събитие в срока на действието му, поради което е приел, че ответника дължи застрахователно обезщетение на основание чл.386, ал.2 от КЗ, съответстващо на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Като е констатирал значителна разлика между стойността на вредите съобразно заключението на вещото лице и тази, съобразно оценката на застрахователното дружество в хода на застрахователната щета, съдът е възприел по-високата оценка, дадена от застрахователя, като е приел, че следва да се приспадне посочената в нея стойност на запазените части- 30%, или общо 3837,12 лв.
Решението е обжалвано само от ответника в уважаващите исковете части, поради което в отхвърлителната част за главницата и законната лихва върху нея същото е влязло в сила и не е включено предмета на настоящото производство.
В рамките на правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част, поради което следва да разгледа спора по същество.
От фактическата и правна страна се установява следното:
Страните не спорят относно съществуването помежду им на валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на застрахователна полица по застраховка „Каско+” към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – ПТП, а именно- 1.11.2018г.
Пред въззивната инстанция не е спорно също, че процесното ПТП е настъпило, като не е спорен и механизма на ПТП, установен посредством двустранния протокол за ПТП, обяснения по чл.176 ГПК на ищеца и заключението по т.5 и т.6 от приетата без възражения от страните авто-техническа експертиза, изпълнена от в.л.Гяуров. Същата се цени от съда като обективна и обоснована, поради което се кредитира за установяване фактите по делото.
При управление на процесния лек автомобил по пътя Бургас- Горно Езерово /посока- Братово/ около 20 ч. /в тъмната част на денонощието/ ищецът предизвикал ПТП, като в двустранния протокол за ПТП е посочил, че има вина за настъпилото ПТП. При заявяването на щетата /л.47 от делото на БРС/ ищецът е посочил следните обстоятелства- времето преди ПТП е било облачно, пътят- сух, трафикът- нормален, скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била 80 км/ч. Като причина за ПТП ищецът е посочил „Заблях се в телефона“. При обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК пред БРС ищецът заявява, че се е загледал в телефона и в този момент се озовал под камиона. Пояснява, че е спазвал дистанция, но просто бил натиснал газта, за да изпреварва и тогава се загледал в телефона. В тази му част обясненията следва да бъдат кредитирани, тъй като съдържат неизгодни за страната факти.
Експертът сочи, че водачът на лекия автомобил не е спазил необходимата дистанция с товарния автомобил, зад който се е движил, което е довело до ПТП. Лекият автомобил навлязъл частично под платформата на ремаркето, като челната му част се ударила в престилката на ремаркето- разположена най-отпред и най- отдолу. Повредите в лекия автомобил са констатирани в опис- претенция с дата 5.11.2018г.- в 15 позиции, детайлизирани във втори опис с дата 20.11.2018г.- 27 позиции, като същите са съсредоточени изцяло в предната му част. Повредата в ремаркето на товарния автомобил се свежда единствено до задната му престилка, което се обяснява от експерта с несравнимо по-голямата якост на елементите на конструкцията на ремаркето в сравнение с тези на лекия автомобил.
Експертът е посочил, че в случая е налице тотална щета. Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП според него е 3680 лв., от която следва да се приспаднат 30% на основание чл.391 КЗ, представляващи стойността на запазените части.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че се установяват твърденията на ответното дружество- сега въззивник, че е налице груба небрежност по смисъла на т.9.1.8, предл.2 от Общите условия към застрахователния договор, от страна на водача на лекия автомобил- ищеца по делото, което изключва отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, съгласно предвиденото в т.9.1 от Общите условия. Видно от отразеното в застрахователната полица, ищецът е заявил, че е получил, запознал се е и приема общите условия, т.е. същите са част от договора за застраховка /чл.16, ал.1 от ЗЗД/ и имат силата на закон за страните /чл.20а, ал.1 от ЗЗД/.
Правилно районният съд е посочил, че съдържанието на термина „Груба небрежност“ не е дефинирано в закона /а както е посочено и от ищцовата страна- такава дефиниция няма и в договора, нито в ОУ към него/. Съдържанието на понятието е изяснено в задължителната съдебна практика, включително тази, на която се е позовал районния съд- Решение №17 от 2.06.2020г. по т.д.№656/2019г. на ВКС, първо т.о., както и например в Решение №184 от 24.02.2016гщ. по т.д.№3092/14г. на ВКС, второ т.о.
Съгласно чл.408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Неизпълнението на определени задължения, в резултат на които е настъпило застрахователно събитие, включително груба небрежност в поведението на застрахования, са елемент от фактическия състав на чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
В чл.395, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. В т.10.1 от ОУ е посочено, че застрахованият е длъжен да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, а в т.10.3 му е вменено задължение да вземе мерки за предпазване на МПС от вреди, а последицата от неизпълнение на това задължение е посочена в т.10.8 – застрахователят има право да откаже или да намали застрахователното обезщетение.
В случая, при управлението на МПС водачът е нарушил тези свои задължения- при предприета маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил макар, че е увеличил скоростта на своя автомобил, ищецът се е загледал в мобилния си телефон и процесното МПС попаднало под ремаркето на товарния автомобил, при което предната му част била увредена. Несъмнено за настоящия въззивен състав това негово поведение- отклоняване вниманието на водача от пътя и автомобила отпред при предприета маневра изпреварване, при това с висока скорост /около и над 80 км/ч/, представлява неспазване на основни правила за безопасност /нарушени са чл.20, ал.2 ДвП, чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП, чл.104а ЗдвП и съответните разпоредби от ППЗДвП/ и осъществява състава на „груба небрежност“, тъй като ищецът не е положил грижата, която и най-небрежният човек, зает с управление на МПС при изпреварване, би положил при подобни условия.
Ето защо искът срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск се явява неоснователна и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата.
Понеже в обжалваната част правните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат решението на БРС следва да се отмени в частта, с която исковете са уважени, както и в частта за разноските, като вместо него се постанови ново, с което искът за главницата и този за законната лихва се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски. Същевременно същият следва да заплати на ответника разноски по делото както следва: 674 лв. за първоинстанционното производство, от които 150 лв. – депозит за АТЕ и 524 лв.- адвокатски хонорар, а за въззивното производство- 676,74 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение , а останалите- внесена държавна такса, или общо- 1350,74 лв. Депозитите за свидетелите /60 лв./ не следва да се включват в разноските, тъй като не са им изплатени, а въззивното дружество има право да поиска връщането им от съда, в съответния срок.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 вр. чл.113, ал.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, т.3 ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение №260540 от 28.10.2020г. по гр.д.№ 9232/19г. на РС- Бургас, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е осъдено да плати на Г.С.Т. сумата
3 837, 12 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско+“, сключена със
застрахователен договор № 440118021007008, за настъпило на 01.11.2018 година
застрахователно събитие с автомобил „Р.“,
модел „В.“, рег.№***, рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 30.10.2019 г., както и в частта за разноските /изцяло/, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, против „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, сключена със застрахователен договор № 440118021007008, с валидност от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г. и при общи условия, за настъпило на 01.11.2018 година застрахователно събитие с автомобил „Р.“, модел „В.“, рег.№***, рама № *** и за сумата 3 837, 12 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 30.10.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, деловодни разноски в размер на 1350,74
лв. общо за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.