Определение по дело №555/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК.

Постъпила е молба с.д.11569/04.08.2023г. от процесуалния представител на касатора за изменение на решението постановено по к.адм.дело №555 по описа на Административен съд гр.Варна за 2023 година в частта за разноските, като бъде осъдена насрещната страна да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ направените по делото разноски в размер на 300лв. за депозит за вещо лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза.

Насрещната по искането страна в дадения й срок не изразява становище по исканото изменение на решението в частта на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е, че страната, за която решението е благоприятно, има право на разноски, но присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на съдебния акт и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Разноски се дължат при направено искане за присъждане на разноски и представени доказателства, че такива са направени.

За да се произнесе относно разноските съдът следва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждането им, т.е. до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция страната следва е направила искане за присъждане на разноски – точка 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012г. В касационната инстанция страната трябва да направи до приключване на съдебното заседание искане за присъждане на направените разноски, за да е налице задължение на съда да се произнесе по дължимостта на разноските.

В случая в касационното производство молителят не е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300лв., представляващи разноски по назначената съдебно-автотехническа експертиза – нито с касационната жалба, нито в съдебното заседание до приключване на делото. В касационната жалба е направено искане единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на ЗПП и такова е присъдено с решението. След като не е направено до приключване на съдебното заседание в касационното производство искане за присъждане на разноски за вещо лице то касационният съд не дължи произнасяне по дължимостта им.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че молбата за допълване на решението в частта на разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.11569/04.08.2023г., подадена от процесуалния представител на касатора за изменение на решението по к.адм.дело №555 по описа на Административен съд гр.Варна за 2023 година в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: