Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 533
02.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №37 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв.А.С., с посочен по делото адрес: ***, против Решение от 05.09.2018 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед №240/17.02.2011 г.; Заповед №104/13.01.2014 г. и Заповед №1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково, в частта му, обективирана по точка 3 от Протокол №32/05.09.2018 г., касаеща посочения под пореден №11 имот №302.18, с площ на сервитута 0.194 дка и определена стойност на обезщетението 110 лева.
В жалбата се твърди, че с полученото от оспорващия на 16.12.2019 г. писмо с изх.№53Е-450-2/10.12.2019 г. на Община Хасково, същият бил уведомен за приетото Решение, с което Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково е определила еднократно обезщетение в размер на 110.00 лв., дължимо за придобиването на сервитут за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и технологични площадки за изграждане на строеж, върху неговия собствен поземлен имот №77195.302.18, находящ се в местността „Балакли“, землище на гр.Х., общ.Х.. Жалбоподателят считал изготвената оценка за определеното еднократно обезщетение за материално незаконосъобразна, а оттам и определеното обезщетение за несправедливо, поради което обжалвал размера му.
Претендира се постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде отменено като материално незаконосъобразно, и след изготвяне на ново заключение за справедливата пазарна стойност на размера на дължимото обезщетение, от лицензиран експерт – оценител на земеделски земи, бъде допуснато изменение на определения размер на обезщетението.
Ответникът, Община Хасково, чрез пълномощника си в съдебно заседание, намира обжалваното решение на Комисията за законосъобразно и претендира същото да бъде потвърдено.
Заинтересованата страна, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, гр.София, в подадено чрез процесуалния си представител писмено становище, излага съображения за неоснователност на оспорването и претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На съда е служебно известно, че в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ бр.25 от 20.03.2018 г. е публикувана Заповед №РД-02-15-20 от 9 март 2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която, във връзка с необходимостта от изграждане на нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица – изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), част от приоритетния електроенергиен коридор „Север – Юг“ и заявления вх.№АУ14-8/8.12.2017 г. и вх.№АУ14-8/31.01.2018 г. от Иван Йотов, изпълнителен директор на ,,Електроенергиен системен оператор“ – ЕАД, на основание § 57, ал.1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и територията (ЗИД на ЗУТ), (ДВ, бр. 13 от 2017 г.) и чл.129, ал.3, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗУТ, се одобрява подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица – изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на Република България, област Х. – включително община Х., землищата на с.А., с.С., с.У., гр.Х., с.С., с.В., с.К., с.М., с.К., с.З., с.Р. и с.П., съгласно приетите и одобрени графична и текстова част на документацията, представляващи неразделна част от настоящата заповед. Няма спор, че заповедта не е обжалвана в посочения в нея срок и е влязла в сила на 04.04.2018 г.
Няма спор и е установимо от представените по делото доказателства (л.31; л.114), че съгласно одобрения с цитираната Заповед Подробен устройствен план – Парцеларен план, трасето на обекта засяга процесния имот №302.18, находящ се в землището на гр.Х., местност „Балакли”, с обща площ 7.998 дка, начин на трайно ползване (НТП) – посевни площи, IV категория, с площ заета от сервитута на ВЛ – 0.194 дка, частна собственост, който имот е собственост на жалбоподателя М.М.М., видно и от представения с жалбата Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №117, том III, рег.№4142, дело №440/2013 г. от 16.07.2013 г.
Със Заповед №240/17.02.2011 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл.287 от ЗЕС, чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗВ, чл.192, ал.6 и чл.193, ал.8 от ЗУТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.210 от ЗУТ, е назначена комисия с председател, секретар и двама поименно посочени членове, за определяне на размера на еднократните обезщетения, относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, включително е определено основание за определяне размера на обезщетенията: за имоти – частна собственост – представена пазарна оценка от лицензиран оценител.
Определеният с тази заповед поименен състав на Комисията е изменен последователно със Заповед №104/13.01.2014 г. и Заповед №1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково.
Видно от пълния препис на Протокол №32/05.09.2018 г., Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена с изброените заповеди, е заседавала на 05.09.2018 г. в пълен състав и по точка 3 от дневния ред е разгледала „Определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400 kV и площадки на ел.стълбове в землището на гр.Х., през поземлени имоти частна собственост на физически и юридически лица за строеж: „Въздушна линия /ВЛ/ 400 kV п/ст „Марица изток” (Република България) – п/ст „Неа Санта” (Република Гърция) на територията на Община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД“.
Комисията е посочила, че съгласно чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката, определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните с оценка на лицензиран оценител и е взела решение, с което приема пазарните оценки за поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на гр.Хасково, за определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута, съгласно изготвената експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К., включително за имот №302.18, собственост на М.М.М., с площ на сервитута 0.194 дка и стойност на обезщетението 110 лв.
По делото е представена Експертна оценка – Изготвяне на оценки за безсрочно право на строеж и безсрочен сервитут в поземлени имоти земеделски територии – държавна, общинска и частна (на физически и юридически лица) собственост, засегнати от трасето на обект: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (Р.България) – п/ст „Неа Санта” (Р.Гърция), на територията на община Х., землище гр.Х., с изпълнител „ДелЕктрис“ ЕООД, изготвена към дата 09.07.2018 г. от инж.Е. А. К. – независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения – Сертификат Рег.№*********.
В Доклада за оценка са посочени приложимите подходи и методи за оценка и в табличен вид е приложена Извадка от информация за цени на земеделска земя при покупко-продажба. Дадено е становище за Справедлива пазарна стойност на паричното обезщетение при учредяване на сервитутното право, засегнато от трасето на обекта, на територията на землище гр.Х., включително за имот №302.18 с НТП посевни площи – 110 лв., която като стойност съвпада с приетата с обжалваната част от Решението на Комисията.
Изготвено е писмо рег.индекс: 53Е-450-2/10.12.2019 г. на Кмета на Община Хасково, адресирано до М.М.М., с което му се съобщава за засягащото го Решение на Комисията по Протокол №32/05.09.2018 г., като се прилага препис от протокола и се уведомява за възможността да го обжалва в законоустановения срок.
Съгласно представеното по делото Известие за доставяне ИД PS 6300 011YT2 L, писмото е получено от адресата си на 16.12.2019 г.
Жалбата на срещу Решението на Комисията е подадена чрез Община Хасково на 19.12.2019 г., където е заведена под рег.индекс: 94М-3672-16 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, в частта му, с която се определя размера на обезщетение за прокарване на сервитут през конкретен имот – собственост на жалбоподателя, и в обжалваната му част актът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на собственика на този имот. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, от Комисия в състав, съобразен със заповедите на Кмета на Община Хасково за назначаването ѝ. Решението е подписано от всички членове на комисията и се явява прието при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да издава решения от посочения вид, поради което е валиден акт.
Спазени са изискванията относно формата и съдържанието му, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му и актът е надлежно мотивиран.
Решението е прието с правно основание чл.210 от ЗУТ. Според ал.1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В акта е посочено също, че с него се определя размера на сервитутното право на имотите с ограничителен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП за конкретен обект, представляващ нова въздушна електропроводна линия, т.е. линеен енергиен обект, и е направено препращане към чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 на този закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота. Според чл.64, ал.6 от ЗЕ (изм.ДВ бр.83 от 09.10.2018 г.) определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. По делото няма данни за взаимно съгласие на страните по определянето на размера на обезщетението, и същото е определено с процесното Решение от 05.09.2018 г. на Комисията, назначена от Кмета на Общината, т.е. по реда на чл.210 от ЗУТ.
В конкретния случай по делото се оспорва единствено размера на така определеното от Комисията обезщетение за възникването на сервитута за енергиен обект в собствения на жалбоподателя имот №302.18, с площ на сервитута от 0.194 дка, като оспорващият счита този размер за занижен.
В разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ е предвидено, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 (каквото е процесното) да се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т.М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателя.
Посочило е, че засегнатият имот представлява поземлен с идентификатор №77195.302.18 по кадастралната карта на гр.Х., с административен адрес: гр.Х., местност „Балакли“, целият с площ 7.999 дка, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: друг вид нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 302018. Съгласно парцеларния план към инвестиционния проект на строежа, площта на сервитута му е 0.194 дка. Имотът се намира извън регулацията на гр.Х., със статут на земеделска територия. Част е от блок, който се засява с едногодишни култури – пшеница, рапица, слънчоглед. Има договор за наем.
За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).
Пазарната стойност по сравнителния метод е определена, като са ползвани аналози на извършени продажби на имоти в землището на гр.Х. и съседните землища на с.С. и с.У., изброени в табличен вид. За привеждане в съответствие на характеристиките на избраните аналози към тези на оценявания имот, е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, местоположение, отдалеченост от населено място и от областен център. Вещото лице е завишило с 5% корекционния коефициент за аналога в с.Стамболийски, имайки предвид, че договорът за продажба на земеделски земи в това землище е от 2015 г. и информацията за статистическите данни за тенденция на увеличение на продажните цени до 2018 г. Приело е пазарна цена от 1150,00 лв. на дка. По метода на поземлена рента е изчислило и приходната стойност, на база привеждане на бъдещите доходи в настояща стойност, чрез дисконтиране, по посочена формула, и е определило приходната стойност на имота в сервитутната зона – 336,20 лв. В табличен вид е представило и крайната пазарна стойност – 280,00 лв., при теглови коефициент от 50% за всеки от двата метода.
Вещото лице е изчислило по формула пазарната стойност на обезщетението за сервитутното право на имота с ограничителен режим на ползване, като я е оценило на 252 лв. за сервитута от 0,194 дка.
Съдът намира, че приетото по делото експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като с него оценката е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ – по пазарни цени, и даденото от вещото лице заключение следва да бъде възприето изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването и срок на ограничението, съгласно изискването на чл.65, ал.1 от ЗЕ.
Приетото по делото без оспорване от страните експертно заключение опровергава експертната оценка, изготвена към дата 09.07.2018 г. от инж.Е. А. К. по отношение на процесния имот, възприета изцяло от Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково с оспорения акт и съдът намира, че тази експертна оценка не следва да се кредитира.
При това положение определената от Комисията стойност на обезщетението в размер на 110 лв. се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена, което налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената стойност на обезщетението за сервитута от 110 лв. на 252 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от 05.09.2018 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед №240/17.02.2011 г.; Заповед №104/13.01.2014 г. и Заповед №1387/12.11.2015 г. на Кмета на Община Хасково, в частта му, обективирана по точка 3 от Протокол №32/05.09.2018 г., касаеща посочения под пореден №11 имот №302.18, с площ на сервитута 0.194 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 110 лева на 252 (двеста петдесет и два) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.М.М., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: