Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 133
гр. Пловдив, 22.07.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№249по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на В.С.К. против решение № 54/11.02.2019г. постановено по гр.д.№
25/18г. по описа на Окръжен съд Смолян с което са отхвърлени предявените против
„И7“ ЕООД-С. и С.Х.И. искове да и заплатят солидарно сумата 35 100.10
лв.,дължима по силата на спогодба,постигната с договор за дарение от
26.07.17г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 20.12.17г. до
окончателното и изплащане и да заплати на двамата ответници по 1600 лв.
разноски. Твърди,че е налице споразумение,представляващо признание на
дълг,чиято валидност не е оспорена и има за съда обвързваща материално
доказателствена сила. Съда не следва да изследва каузалните отношения между
страните. Неправилно съда е изследвал действителната воля на страните и е
направил извод,че ответникът като чужд гражданин не владее достатъчно добре
български език и не е разбирал съдържанието и смисъла на сключената спогодба.За
да стигне до този извод се е позовал на свидетелски показания и изявленията на
преводача,които нямат характер на експертно заключение, а не е обсъдил
представените два броя нот.заверени пълномощни,в които е декларирано признание
на ответника,че владее български език. Иска отмяна на решението и уважаване на
предявените искове.
Постъпили са отговори
от ответниците,чрез процесуалния им представител в които се поддържа становище,че
жалбата е неоснователна.Налице е един изначално нищожен договор,поради порок
във волята на ответника,който не е породил правни последици.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са искове по чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от представени
писмени доказателства и свидетелските показания ищцата и ответното дружество са
били в трудовоправни отношения,като първата е изпълнявала функциите на човешки
ресурси и е водела счетоводството на дружеството.Не е спорен факта,че тези им
отношения са прекратени и счетоводството се води от друго лице. След
прекратяване на отношенията ,на 26.07.17г. между В.К. и дружеството „И-7“ ЕООД
е сключен договор наречен от тях „договор за дарение“ с дарител дружеството и
надарен В.К.,упълномощена да управлява дружеството. В този документ се
заявява,че за обслужване на дружеството в периода 01.01.14г. до 20.07.17г. К. е
изразходвала лични средства в общ размер на 35 100.10 лв.произтичащи от:
Обслужване дейността
със собствен транспорт- 11480 лв.
За канцеларски
материали-1702 лв.
Подновяване на
електронни подписи-608 лв.
Служба по трудова
медицина 1480 лв.
Адвокатски хонорари –
4 100 лв.
Интернет доставка-840
лв.
Ел.енергия-3 209
лв
Договори за касов
апарат- 880 лв.
ITV услуги и актуализиране
програми3 426 лв.,стационарен телефон-2 115.20 лв.,
Легализации и преводи
на документи 2 802.90 лв.,
Самолетни билети-
2 457 лв.
Управителя на
дружеството И. признава,че разходите са действително извършени в полза на
дружеството и за удостоверяване на същите К. му
е предала оригиналните документи и се задължава да възстанови на К.
изразходваните парични средства до 26.08.17г. С.И. като ФЛ се е задължил за
изпълнението солидарно с дружеството.
Ответниците са
направили възражение за нищожност на споразумението поради опорочена
воля-невладеене на български език в степен да разбира правното значение и
последиците на споразумението и за унищожаемост поради измама.
Изводите дали лицето И.
знае български език следва да почиват на доказателствата,дали лицето владее
български език в степен да разбира правното значение и последиците на
подписаното споразумение.Необходима е съвокупна преценка на доказателствата
относно разбирането на езика към момента на подписването на споразумението;
способността да разбира само думи и фрази,необходими му при обичайното
ежедневно общуване,но и използването на правни изрази,чрез които са
обективирани волеизявления.За установяване на факта дали С.И. владее български
език са допустими всички доказателствени средства,включително и свидетелски
показания.
Свидетелката Е.Ч.дъщеря
на ищцата твърди,че се е срещала няколко пъти със С.И. и е разговаряла с него на български език.
Свободно разговаря и разбира езика. Виждала е да му се дават документи на
български език,които той чете и разбира. Прочел договора и разбрал съдържанието
му.Заявил на майка и,че ще и даде парите.
Показанията на тази
свидетелка не се възприемат от съда,съпоставени с останалите доказателства и
отчитайки тяхната заинтересованост. Свидетелката има впечатления от
разговорните умения на И.,но не и от възможността да разбира правни термини и
тяхното значение.Според нея той чете и разбира документи на български,но това е
неин извод,без да обяснява как е стигнала до него.Свидетелката е заинтересована
от изхода на спора,поради факта,че два дни преди въпросното споразумение майка
и е превела от сметка на дружеството значителна сума,която се оспорва от
дружеството.Показанията и са ненадеждни и поради обстоятелството,че тя е била в
автомобила с който са пътували, а майка и и И. извън него с чувалите документи
и въпреки това твърди,че е чула обещание да се плати сумата по
споразумението,видяла е да се подписва същото и знае съдържанието му.Очевидно
показанията и са услужливи с полза на ищцата.
Свидетелят Б. настоящ
счетоводител на дружеството установява,че веднага като получил чувалите с
документи от К., И. ги занесъл в офиса му и му казал,че въпреки настояванията
му предаването да стане при счетоводителя му, К. отказала.От тези показания се
разбира,че И. владее разговорна форма на
езика,но не и че разбира правни термини,с които да обективира волеизявление.
Обратен извод не
следва от представените две пълномощни с които през 16г. и 17 г. е упълномощил К..
В тях е отразено,че разбира български език и че са спазени изискванията на чл.
582 ГПК.
По реда на чл. 176 ГПК И. чрез преводач обяснява,че горецитираните пълномощни са изготвени от К.,тя
му обяснила съдържанието,не всичко разбрал ,защото го затруднявал изказа в
пълномощните.Понеже и имал доверие и трябвало да се продължи работата с
немската фирма ги подписал пред нотариуса.Обяснява че говори диалектен
български,характерен за селото му,но не се учил да чете и пише. От десет думи
три разбира.
С оглед изложеното
съдът намира,че И. знае български език в негова родопска диалектна форма до
степен необходима за ежедневно ,обичайно общуване на битово ниво.По тази
причина не е искал преводач подписвайки пълномощни свързани с работата на
дружеството. Не разбирал всичко от съдържанието и по специално правните изрази
и тези от книжовния език,но е имал доверие на счетоводителите си.В случая К., а
на настоящия етап на новия счетоводител,който също е упълномощил.
Съглашението
подписано от страните не представлява по своята природа признание на дълг, а
признание на неизгодни за ответниците факти.То е частен свидетелстващ
документ,материализиращ удостоверително изявление на страните за дадени
факти.Предвид на това,че И. не владее български език в степен да разбира правни
термини,чрез които да обективира волеизявления,това признание на факти не е
валидно.Лицето не е разбирало смисъла и съдържанието на съглашението.Неговата
воля е опорочена и съглашението е нищожно. Тоне поражда права и задължения за
страните по него. Евентуалните права на ищцата произтичат от съответните
факти,но за тях няма изложени твърдения,доказателства и искания.
С оглед
гореизложеното предявения иск за заплащане на исковата сума на основание
споразумението от 26.07.17г. се явява неоснователен.
Неоснователен се
явява и акцесорния иск.
Съдът като е стигнал
до същия извод е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.
С оглед изхода от
въззивното производство на всеки един от ответниците следва да се присъдят
направените разноски в размер на 1600 лв. платено адвокатско
възнаграждение.Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед чл.п7 ал.2
т.4 от Наредба № 1за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,предвиждаща 1583 лв. минимално възнаграждение.
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
54/11.02.2019г. постановено по гр.д.№ 25/2018г. по описа на Смолянския окръжен
съд.
ОСЪЖДА В.С.К. с ЕГН **********
да заплати на С.Х.И. роден на ***г*** сумата 1 600/хиляда и шестотин /
лева разноски пред въззивото производство и на „И.7“ ЕООД-С. сумата 1600/хиляда
и шстотин/ лева разноски пред въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване през ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: