№ 102
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Станислав П. Георгиев
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500110 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 260162/25.01.2022 г. от Д. ИЛ. Т. ЕГН
**********, ЕЛ. Н. Т. ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. „С.К.“ № 2, Н. Р. ХР. ЕГН
********** и П. ХР. ХР. ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. „С.Б.“ № 4 против решение
№ 260230/23.12.2021 г., постановено по г. д. № 515/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, с
което е отхвърлен иска от Д. ИЛ. Т. ЕГН **********, ЕЛ. Н. Т. ЕГН **********, Н. Р. ХР.
ЕГН ********** и П. ХР. ХР. ЕГН ********** за признаване за установено по отношение
на Кооперация „К.с. - П.“, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2, ЕИК ...,
че ищците са собственици, на основание давностно владение в продължение на повече от 10
години (от момента на построяване на сградата през октомври 2004 г. до 2014 г.), на следния
недвижим имот: двуетажна сграда с идентификатор .... със застроена площ от 72 кв. м. и
предназначение: „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, находяща се
в североизточния ъгъл на ПИ с идентификатор .... по КККР на гр. В..
Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
1
Предявени от Д. ИЛ. Т. ЕГН **********, ЕЛ. Н. Т. ЕГН **********, Н. Р. ХР.
ЕГН ********** и П. ХР. ХР. ЕГН ********** за признаване за установено по отношение
на Кооперация „К.с. - П.“, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2, ЕИК ....
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че са собственици, на основание давностно владение в
продължение на повече от 10 години (от момента на построяване на сградата през октомври
2004 г. до 2014 г.), на следния недвижим имот: двуетажна сграда с идентификатор .... със
застроена площ от 72 кв. м. и предназначение: „друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, находяща се в североизточния ъгъл на ПИ с идентификатор .... по
КККР на гр. В.. Претендират разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Не е спорно между страните, че: Д. ИЛ. Т. ЕГН **********, ЕЛ. Н. Т. ЕГН
********** са съпрузи и Н. Р. ХР. ЕГН ********** и П. ХР. ХР. ЕГН ********** са
съпрузи; те са построили процесната сграда, която е завършена през октомври 2004 г.;
сградата е построена върху терен, който е собствен на ответника; ищците упражняват
фактическата власт върху сградата и към настоящия момент.
В исковата молба е посочено, че интересът от воденето на производството
произтича от претенциите на ответника за заплащане наем за процесната сграда.
В исковата молба се твърди, че ищците са станали собственици на процесния
имот на основание давностно владение.
Следователно на пълно и главно доказване подлежат следните факти, съобразно
чл. 79 и чл. 68 от Закона за собствеността: непрекъсната фактическа власт, упражняване на
фактическата власт с намерения да се свои, изтичане на определен срок.
Ищците сочат, че са установили фактическа власт върху процесния имот от
момента на построяването на процесната сграда през 2004 г., която продължава и към
момента. Както вече беше посочено, това обстоятелство не е спорно. Те твърдят, че са
владелци на процесния обект.
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение, че ищците са само
държатели на този обект.
Това възражение е основателно.
В исковата молба изрично е посочено, че процесната сграда е изградена на
основание одобрения към септември 2004 г. нов ПУП, съобразно който в незастроената
източна страна на имота, собствен на ответника, е предвидено построяването на основни
сгради, представляващи самостоятелни обекти.
Видно от заключението на техническата експертиза, която е единствена по
настоящото дело (л. 145 – 151 от делото на ОС), за това застрояване е била издадена виза от
06.04.2004 г. от Главния архитект на община В., строителните книжа са били одобрени на
08.07.2004 г., като те са общи – няма отделни строителни книжа за отделните сгради.
2
Според посоченото от ищец Х. в съдебно заседание на 02.03.2021 г., ищците дори
са заплатили на строителя на останалите обекти съответната част от проектирането.
Видно от разрешение на строеж № 156/08.07.2004 г. – в оригинал (л. 123от
делото на ОС), на ответника е разрешено изграждането на сгради, включително и на
процесния обект.
Видно от разрешение № 63/26.09.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
(л. 27 от делото на ОС), на тази дата по документи са въведени в експлоатация построените
сгради, включително и процесния обект.
По делото е представен протокол за съвместно приемане на построена сграда от
26.09.2005 г. (л. 124 от делото на ОС). На външен вид същият носи подписите на
представител на ответника и на ищците Х. и Т.. Този протокол за първи път е представен в
рамките на настоящото производство с отговора на исковата молба на 08.09.2020 г. (л. 13 от
делото на ОС). Първото съдебно заседание след тази дата е проведено на 02.03.2021 г. (л. 97
от делото на ОС). В същото заседание ищец Т. изрично заявява, че не оспорва, че е подписал
този протокол. Ищец Х. е поискал представяне на оригинал, за да вземе становище.
В съдебно заседание на 06.04.2021 г. ответникът е представил и оригинал на
протокол за съвместно приемане на построена сграда от 26.09.2005 г. Ищец Т. заявява, че не
може да отрече, че подписът е негов. Ищец Х. казва, че „…По начина, по който подписах
спомена е, че на коляно се подписах. Моят подпис е разкривен.“. Нито един от ищците не
оспорва изрично автентичността на представения протокол – не твърди, че не го е подписал.
По своята правна природа това е един частен диспозитивен документ. Съгласно
чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
В текста на този протокол се говори това, че Х. и Т. са „ползватели – наематели“
и, че страните приемат построената от тях сграда, съобразно договор от 17.02.2004 г. При
това положение ищците Х. и Т. признават, че този договор е в основата на отношенията с
ответника. В цитирани протокол е казано още, че сградата е изключителна собственост на
„собственика – наемодател“, че от датата на подписването на този протокол започва да тече
пот годишен срок за ползването на сградата от „ползватели – наематели“.
При тези изявления, направени от Х. и Т., няма как да бъде направен извод, че те
се считат за владелци на сградата и своят същата, както към момента на подписването, така
и след това.
Ищците са представили договори за наем от 2017 г. и от 2019 г. (л. 112 – 115 от
делото на ОС), но същите очевидно не съставляват доказателства за тяхното владение за
периода 2004 г. – 2014 г. Следва да бъде отбелязано, че не само владелци могат да сключват
договори за наем.
Представени са договори за застраховка със застрахован П.Х. за обект „офис
адвокатска кантора в гр. В., ул. „Х.А. № 1“ за 2006 г. - 2007 г., за 2021 г. – 2022 г., за 2020 г.
– 2021 г., за 2019 г. – 2020 г., за 2018 г. – 2019 г. и за 2017 г. – 2018 г. 116 – 121 от делото на
3
ОС). Те не съставляват самостоятелно годно доказателство за владение върху недвижим
имот, тъй като договор за имуществена застраховка може да сключва не само собственик, но
и носител на право на ползване, както и всеки държател.
Останалите събрани по делото доказателства са без значение за елементите от
фактическия състав на придобиването право на собственост върху недвижим имот въз
основа на давностно владение и не следва да бъдат обсъждани.
Следва да бъде отбелязано, че заключенията на технически експертизи, приети
по съдебни дела, различни от настоящото, не са годно доказателство за обстоятелства по
това производство.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ищците са владели процесния имот от 2004 г. и до настоящия момент.
Следователно те не са станали негови собственици на това основание. Ето защо така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъдат осъдени Д. ИЛ. Т.
ЕГН **********, ЕЛ. Н. Т. ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. „С.К.“ № 2, Н. Р. ХР.
ЕГН ********** и П. ХР. ХР. ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. „С.Б.“ № 4 да заплатят
на Кооперация „К.с. - П.“, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2, ЕИК ...
сумата от 1 000.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260230/23.12.2021 г., постановено по г. д. №
515/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. Т. ЕГН **********, ЕЛ. Н. Т. ЕГН **********, двамата от гр.
В., ул. „С.К.“ № 2, Н. Р. ХР. ЕГН ********** и П. ХР. ХР. ЕГН **********, двамата от гр.
В., ул. „С.Б.“ № 4 да заплатят на Кооперация „К.с. - П.“, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2, ЕИК ... сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5