№ 393
гр. Пещера, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20255240100074 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Я. В.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Батак, ул. „Андрей Найчев" № 11, чрез адв. Н. С.
С., против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, адрес: ул.
„Веслец" № 5, гр. София, с която са предявени искове с правно основание чл.
128 от КТ за осъждане на ответника да изплати на ищеца възнаграждение
допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на
266,80 лв. (след допуснато с Определение от 19.08.2025 г. изменение на иска,
по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез намаляване на неговия размер от 300,00
лв. на 266,80 лв.), ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата
молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното заплащане и за осъждане на
ответника да изплати на ищеца дължимото допълнително материално
стимулиране за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2223,73 лв. (след
допуснато с Определение от 19.08.2025 г. изменение на иска, по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 2000,00 лв. на
2223,73 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е назначен в „Национална електрическа компания"
ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади", РБ Батак, на длъжност „Шофьор,
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор".
Сочи че на 15.03.2019 г. от изпълнителния директор на НЕК АД са
утвърдени Вътрешни правила за работната заплата, в т. 9 от които са
определени общите условия за получаване на допълнително материално
стимулиране според финансовите резултати на предприятието. Поддържа, че
разпределението на средствата се извършва в зависимост от финансовите
1
резултати на дружеството и реализираната икономия месечно и/или
тримесечно/. Сочи, че конкретния ред, начин и способ за определение на
допълнителното материално стимулиране за Предприятие „Язовири и
каскади" са регламентирани в Приложение 3.2. към Вътрешните правила, като
в т.1.1. е предвидено разпределяне на средства за допълнително материално
стимулиране всеки календарен месец, като се взема предвид коефициента на
трудово участие, а т. 1.3.2. и т. 2.1. регламентират възможността за получаване
на допълнително материално стимулиране на тримесечие.
Ищецът твърди, че не е получил регламентирано месечното
допълнително материално стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на
300 лв. в условията на взето решение от страна на ръководството на НЕК ЕАД,
такова да се предостави на служителите. Излага твърдение, че при
реализирани икономии и изплатени тримесечни допълнителни
възнаграждения за третото тримесечие на 2024 г. не му е изплатено
полагащото се възнаграждение в размер на 2 000 лв.
На следващо място сочи, че доколкото Заповед № ЧР-01-82/06.01.2023 г.,
издадена от изпълнителния директор на „Национална електрическа компания"
ЕАД, с която му е наложено наказание „забележка", не е влязла в сила, то не е
била налице предпоставката, визирана в т.9.1.4. от Вътрешните правила за
работната заплата, съгласно която от допълнително материално стимулиране
се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила
дисциплинарни наказания по реда на КТ. Претендира че не е било налице
правно основание за лишаването му от полагащите му се допълнителни
трудови възнаграждения, доколкото и посочената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е била издадена след периода, за който
възнагражденията са били дължими.
Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира
доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от
ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, в която
оспорва подадената искова молба и моли съда да остави същата без уважение.
На първо място не оспорва обстоятелството, че към момента на
завеждането на исковата молба ищецът А. Я. В. е работил и продължава да
работи на безсрочен трудов договор по трудово правоотношение с „НЕК"
ЕАД предприятие „Язовири и каскади", РБ Сестримо на длъжност шофьор
товарен автомобил 12 и повече тона и монтьор. Сочи, че трудовото
правоотношение между НЕК ЕАД и А. Я. В. е възникнало по силата на трудов
договор № 219989/20.01.2021 г., изменян и допълван многократно, като
последното допълнително споразумение с ищеца е с № 4362/18.07.2024 г.
На следващо място не оспорва обстоятелството, че ищецът не е получил
ДМС за месец октомври 2024 г., както и за третото тримесечие за 2024 г.
Ответното дружество излага аргументи в подкрепа на становището си,
че допълнителното материално стимулиране е една правна възможност, а не
задължение и се определя по субективна преценка на работодателя. Сочи, че в
2
нито една разпоредба на „закона", както и в нито един от действащите в НЕК
ЕАД вътрешни нормативни актове, имащи отношение към формирането на
работната заплата, а така също и в индивидуалния трудов договор,
респективно допълнителните споразумения към него, няма императивна
норма, която да задължава работодателя безусловно да изплаща допълнително
материално стимулиране на всеки един работник или служител на
дружеството всеки месец или за друг период от време. Поддържа, че „ДМС"
не е плащане с постоянен характер, като начисляването му, респективно
неначисляването се определя по субективна преценка на работодателя и не
подлежи на съдебен контрол. Акцентира, че това плащане не е с постоянен
характер, не е уговорено като елемент от основното трудово възнаграждение,
като основанието и размера на средствата за ДМС не зависят единствено и
само от качеството и количеството на положения труд.
На следващо място сочи, че в процесния случай Централната
атестационна комисия в НЕК ЕАД е взела решение, отразено в Протокол №
17/04.11.2024 г. за неначисляването на допълнително материално стимулиране
(ДМС) на А. Я. В. за третото тримесечие на 2024 г. Сочи, че неначисляването
на ДМС за месец октомври 2024 г. е извършено по преценка на работодателя,
където за месец октомври 2024 г. ищецът е получил коефициент „0" (без АМС)
за нарушаване на Вътрешните правила за транспортно обслужване. Сочи, че
към протокола е приложен и доклад до централната атестационна комисия от
Директора на дирекция „Административна" за неспазване на вътрешни
правила и ощетяване на дружеството.
Излага твърдения, че в чл. 9 от ВПРЗ /Вътрешни правила за работна
заплата/ са регламентирани така наречените средства за „СТИМУЛИРАНЕ И
НАГРАДИ", които съгласно чл. 9.1.2 от Вътрешните правила за работната
заплата, се разпределят на база персонални оценки и проведено атестиране на
работниците и служителите в НЕК ЕАД, като процесът по атестирането и
разпределението е подробно регламентиран в утвърдените от ИД на НЕК
ЕАД, на 01.10.2024 г. Правила за атестиране на работниците и служителите в
НЕК ЕАД.
На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че не му е начислено
ДМС за процесния период в следствие на наложеното му дисциплинарно
наказание „Забележка“, наложено със заповед № ЧР-01-82/06.01.2023 г,
издадена от изпълнителния директор на НЕК ЕАД. Сочи, че същата е
породила правно действие, считано от 08.01.2025 г. и е неотносима към
правния спор по настоящето дело.
По изложените съображения ответното дружество моли за отхвърляне
на предявените искови претенции. Ангажира писмени доказателства и
претендира заплащането на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
лично, а се представлява от пълномощника си – адв. С., който моли за
уважаване на предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба,
като претендира разноски съгласно представен списък.
Ответното дружество се представлява от юрисконсулт К., който оспорва
3
предявения иск и моли за отхвърлянето му с присъждане на сторените по
делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В депозирана
пред съда писмена защита акцентира върху нормите на трудовото
законодателство, които задължават работодателя да изплаща на работниците и
служителите единствено онези съставни части от трудовото възнаграждение,
които имат постоянен характер. Сочи, че съгласно вътрешните правила на
НЕК ЕАД възнагражденията с постоянен характер са изчерпателно
изброените в чл. 7.1.3, а именно: възнагражденията за придобит трудов стаж и
професионален опит; за по–висока лична квалификация; за положен нощен
труд; за време за разпореждане на работодателя; за положен извънреден труд;
за работа под земята; за работа на официални празници; за работа по вътрешно
съвместителство и други, определени в индивидуалния трудов договор или
допълнителните споразумения към него. Поддържа, че от така изброените
елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер за ищеца се
отнасят: основното месечно трудово възнаграждение, възнагражденията за
придобит трудов стаж и професионален опит, времето за разпореждане на
работодателя и времето за положен извънреден труд. Сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ като за процесния период е изплатил на
ищеца всички възнаграждения, имащи характер на трудови. На следващо
място въвежда твърдения, че допълнителното материално стимулиране не е
задължение на работодателя, а единствено правна възможност, като е в
неговата компетентност да определи кръга лица, които да получат ДМС, като
преценката му за това не подлежи на съдебен контрол.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа:
Не се спори по делото, а и от приложения по делото трудов договор №
219989/20.01.2021 г., се установява, че между страните е налице валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на посочения трудов договор,
със сключването на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор". С договора е уговорен
8 часов работен ден, основно месечно възнаграждение от 1008,00 лв. и
допълнително месечно трудово възнаграждение за продължителна работа от
3,6 % (по 0.6 % за всяка прослужена година), като изплащането на основното и
допълнителното трудово възнаграждение се извършва на два пъти: авансово в
края на текущия месец и окончателно в началото на следващия отработен
месец. Посочено е в договора, че за неуредените в него условия се прилагат
разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, КТД,
правилника за вътрешен трудов ред, длъжностна характеристика, вътрешните
правила за работната заплата и останали вътрешни актове. Видно от
отбелязване в трудовия договор ищецът е получил екземпляр от него.
От приложения по делото Акт за встъпване в длъжност се установява, че
ищецът е постъпил на работа в ответното дружество на 20.01.2021 г.
Видно от приложените по делото допълнителни споразумения
4
уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение е
изменяно няколко пъти, както следва: с допълнително споразумение №
976/30.06.2023 г. към трудов договор № 219989/20.01.2021 г. страните са
уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо
на работника в размер на 1415,00 лв., считано от 01.07.2023 г.; с допълнително
споразумение № 459/26.01.2024 г. към трудов договор № 219989/20.01.2021 г.
страните са уговорили промяна на основното месечно трудово
възнаграждение дължимо на работника в размер на 1450,00 лв., считано от
01.01.2024 г.; с допълнително споразумение № 514/12.02.2024 г. страните са
уговорили промяна на основното месечно трудово възнаграждение дължимо
на работника в размер на 1555,00 лв., считано от 01.03.2024 г.; с допълнително
споразумение № 4362/18.07.2024 г. страните са уговорили промяна на
основното месечно трудово възнаграждение дължимо на работника в размер
на 1635,00 лв., считано от 01.07.2024 г., а с допълнително споразумение №
703/24.01.2025 г. страните са уговорили промяна на основното месечно
трудово възнаграждение дължимо на работника в размер на 1670,00 лв.,
считано от 01.01.2025 г.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор", връчена на ищеца на
20.01.2021 г. длъжността включва следните задължения: „Управлява,
обслужва и поддържа поверения му автомобил. Преди излизане на път
извършва ежедневено обслужване на същия, получава пътен лист,
тахографски листа /шайби/ и документи, придружаващи товара.“.
Видно от приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността
„Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор", приложима
от 20.02.2023 г. трудовата хареактеристика на посочената длъжност не се е
изменила.
Между страните не се спори, а и от представените по делото преводни
нареждания и ведомости за заплати за начисления и удръжки на трудово
възнаграждение на ищеца –А. В. за периода месец август 2024 г.; септември
2024 г.; октомври 2024 г.; ноември 2024 г. и декември 2024 г. се установява, че
за месеците август, септември, ноември и декември на 2024 г. към трудовото
възнаграждение на ищеца е било начислено и ДМС за съответния месец.
Установява се, че ДМС не е начислено за месец октомври 2024.
В т. 9 от приетите като писмено доказателство по делото Вътрешни
правила за работна заплата в НЕК-ЕАД, утвърдени от изпълнителния
директор на дружеството на 15.03.2019 г., са разписани условията за
стимулиране и награди на работещите в „НЕК„ ЕАД. Разписано е, че
работодателят по предложение на преките ръководители определя
индивидуалния размер на средства за ДМС на всеки работник или служители
в дружеството, като преките ръководители предлагат размера на средствата за
ДМС въз основа на извършена от тях индивидуална оценка за трудово
представяне на работника или служителя за периода и действително
отработеното време. Посочено е още, че от средства за допълнително
материално стимулиране ДМС се лишават работници и служители, на които
5
са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по КТ.
Видно от приложените писмени доказателства, че на 01.02.2024 г. в
„НЕК" ЕАД са утвърдени от изпълнителния директор на дружеството нови
Вътрешни правила за работната заплата. В т. 9 от същите са разписани
условията за стимулиране и награди на работещи и служители в дружеството,
като в т. 9.1 и т. 9.1.2 изрично е разписано, че в зависимост от размера на
планираните средства за работна заплата в утвърдения бизнес план,могат да
бъдат разпределени поотделно за ЦУ и за предприятията средства за
допълнително материално стимулиране - ДМС на работниците и служителите,
като разпределението на ДМС средствата се извършва на база персоналните
оценки от проведеното атестиране на работници и служители в НЕК-ЕАД за
разглеждания период. Разписано е още, че процесът на атестиране и
разпределение на средствата е подробно описан в Правилата за атестиране на
работници и служители в НЕК. Посочено е в т. 9.2 и т. 9.2.1, че при планиране
на средствата за работна заплата в структурните единици в дружеството
(Предприятие ВЕЦ, Предприятие Язовири и каскади и Централно
управление), могат да бъдат предвидени средства за допълнително
материално стимулиране на работниците и служителите в НЕК ЕАД, като в
случай че са предвидени такива средства, начинът на тяхното разпределение
се извършва съгласно регламент, описан в Приложение 3.2 за Предприятие
Язовири и каскади към настоящите ВПРЗ.
Установява се, че съгласно Приложение 3.2 средствата за допълнително
материално стимулиране - ДМС в Предприятие Язовири и каскади се
разпределят всеки месец за постигнати добри резултати от работата и
намаление на оперативните разходи. Разпределението на средства за ДМС се
извършва на база комплексна оценка за постигнати резултати от работата и
индивидуален принос на всеки работник и служител. Ръководството на
предприятието има право да определи комплексна оценка за съответното
производствено предприятие, а начисляването на средствата за всички
работници и служители на предприятието във фишовете за работна заплата се
извършва въз основа на заповед на Изпълнителния директор.
От приетите като писмено доказателство по делото Правила за
атестиране на работниците и служителите в НЕК-ЕАД, утвърдени на
01.10.2024 г., се установява, че съгласно т.5.1 атестирането се извършва на
тримесечие, въз основа на постигането на предварително зададените цели,
спрямо изпълнението на преките задължения и поставените задачи. Според
правилата оценяващ е ръководителят, на когото съответният служител е
непосредствено подчинен, като оценяването се извършва по критериите за
оценка, съгласно Приложение № 1 - форма за оценка на екипни и
поведенчески показатели. Разписано е в правилата още, че централната
атестационна комисия (ЦАК) е в петчленен състав и се определя със заповед
на Изпълнителния директор, като основната й функция е разглеждане и
произнасяне по възражения на работници и служители, които не са съгласни с
дадената от оценяващия ръководител оценка.
Видно от приложената по делото Заповед № ЦУ-ЗАП-156 от 08.03.2023
6
г., изменена със Заповед № ЦУ-ЗАП- 1643/16.09.2024 г. на Изпълнителния
директор на НЕК-ЕАД е определен състава на ЦАК, като освен правомощията
й, разписани в правилата, на последната е възложено още: 1. Запознаване със
съображенията и мотивите на работниците и служителите ,за преразглеждане
на поставената оценка и вземане на решение относно крайната индивидуална
оценка; 2. Определяне служебно на екипни цели на структурното звено,в
случай че същите на се определени в срок; 3. При необходимост провеждане
на беседа с атестирания и с ръководителя на звеното,както и изискване на
допълнителна информация от страните.
От приетия по делото Протокол № 17/04.11.2024 г. се установява, че на
04.11.2024 г. е проведено работно заседание на ЦАК, в който наред с
останалите точки е обсъден и доклад от директор дирекция
„Административна“ за неизплащане на ДМС на петима служители в
Предприятие Язовири и каскади – в ЯР Голям беглик и РБ Батак. Въз основа
на този доклад ЦАК е приела решение петима служители, сред които и
ищецът А. В., да не получат средства за тримесечие, поради извършени
нарушения, за които предстои да бъдат предложени подходящи
административни наказания.
В приложения по делото доклад, изготвен от Даниел Убов – Директор
Дирекция „Административна“, до ЦАК на НЕК ЕАД, са изложени твърдения,
че ищецът А. В., наред с още други четирима служители, не е спазил
вътрешните правила за транспортно обслужване на НЕК ЕАД, което е довело
до изкривяване на данните, генерирани от GPS системата и зареденото гориво
по документи и с действията си е ощетил дружеството.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице М. Л., от заключението на която се установява, че за
м. октомври 2024 г. и за третото тримесечие на 2024 г. на ищеца не е
начислено ДМС. Вещото лице е изчислило, че полагащото се на ищеца ДМС
за м.октомври 2024 г., което би могъл да получи, е в размер на 266,80 лв., а за
третото тримесечие на 2024 г. - в размер на 2223,73 лв. Установява се от
заключението, че за м. октомври 2024 г. общо 7 служители на Предприятие
Язовири и каскади не са получили ДМС и общо 9 служители не са получили
ДМС за третото тримесечие на 2024 г., като за ищеца е отразена причина –
поради нарушение на правилата на ЗБУТ /съгласно протокол на ЦАК №
17/04.11.2024 г./. При изслушването си в съдебно заседание, проведено на
19.08.2025 г., вещото лице поясни, че заключението си за посочените от нея
причини за неизплащане на ДМС на служителите за процесния период е
направила въз основа на предоставена й от ответника справка, в която в
отделна графа са били отразени тези причини.
Заключението е прието като неоспорено от страните, като
процесуалният представител на ответника е изложил становище, че в
предоставената на вещото лице справка погрешно е посочено нарушение на
ЗБУТ от служителите на „Човешки ресурси“ в НЕК ЕАД, като причината са
приложените по делото – протокол на ЦАК от 04.11.2024 г. и докладът, въз
основа на който е изготвен протоколът.
7
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
За да бъде уважени исковете в тежест на ищеца е да докаже следните
предпоставки: 1) наличие на валидно трудово правоотношение с ответника за
процесния период; 2) че е престирал труд при работодателя през исковия
период на основание сключен между страните писмен трудов договор 3) че са
налице условията за изплащане на претендираните суми.
По делото не е спорно, а и се установи от приложените писмени
доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение към процесния период и че ищецът е престирал труд при
ответника през този период. Не е спорно между страните и че на ищеца не е
изплатено допълнително материално стимулиране (ДМС) за м. октомври 2024
г. и за третото тримесечие на 2024 г.
Спорен между страните е въпросът били ли са налице предпоставките за
изплащане на ДМС на ищеца за претендирания от него период.
Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната
заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд, установени от
КТ или от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Те са различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице
съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение
се дължи от работодателя (чл. 13, ал. 2 НСОРЗ). Една част от тези основания
са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен трудов договор,
вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с
индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 13 НСОРЗ могат да се определят
и други допълнителни трудови възнаграждения. Заплащането им може да
бъде регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието, а
критерии за получаването им могат да бъдат извършената работа (постигнати
резултати) или реализираните икономии, а не само времето, през което
работникът е предоставил работната си сила, като в тези хипотези се касае за
възнаграждение над основната работна заплата, определено при прилагане на
системи за заплащане на труда според изработеното или с оглед на
реализирани икономии – чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. Тези възнаграждения се
дължат само доколкото работодателят е определил условията и размерите, в
които ще се плащат /арг. от чл. 6, ал. 1, т. 2 НСОРЗ/. Те пък следват от
договорите и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 НСОРЗ.
От приетите доказателства по настоящото дело - Вътрешни правила за
работната заплата на НЕК ЕАД и Правила за атестиране на работници и
служители в НЕК, се установи, че в зависимост от размера на планираните
средства за работна заплата и утвърдения бизнес план могат да бъдат
разпределени поотделно за Централното управление и Предприятията
средства за допълнително материално стимулиране на работниците и
служителите. Установи се също, че разпределението на средствата за ДМС се
8
извършва на база персонална оценка от проведено атестиране или по
конкретно – комплексна оценка за постигнати резултати от работата и
индивидуалния принос на всеки работник и служител. От тези правила следва
изводът, че дори и да са налични средства за допълнително материално
стимулиране на работниците и служителите, то критерият за разпределението
им е обусловен от персоналната оценка за съответния период, която е получил
всеки един работник или служител на дружеството. Наред с това от критерия
за изготвяне на комплексна оценка за постигнати резултати от работата и
индивидуалния принос на всеки работник и служител следва, че по своето
правно естество средствата за ДМС представляват целева нагР. /премия,
бонус/, която има предназначението да стимулира трудовото участие и да
награди показан висок трудов резултат и не спада към допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, тъй като заплащането му не е
поставено в зависимост единствено от отработеното време от служителя (по
аргумент от чл. 15, ал. 2 НСОРЗ), т. е. то не се изплаща безусловно на
основание положения труд, а при определени условия и ред (в този смиъл:
Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК) –
Изложеното дотук води до извода, че този вид допълнително трудово
възнаграждение за ДМС не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение
на ищеца (по арг. от чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ), тъй като се дължи само
доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се
плаща. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС (Решение № 100 от
8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 176 от
10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., ГК; Решение №
55/12.03.2014 г., постановено по гр. д. № 4256/2013 г.), според която съдът
няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или
не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или
договори допълнително премиално възнаграждение. С такива правомощия
съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството
и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на
определени политики от работодателя. Когато целевия бонус не е с постоянен
характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя,
а се следва след извършване на автономна преценка на предварително
определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и
конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол. В Решение № 176 от
10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., ГК, е прието, че след
като в правомощията на работодателя е да реши предоставянето на
съответното допълнително възнаграждение /чл. 13 НСОРЗ/, както и да
определи неговия размер, това решение е в пределите на договорната свобода
и не противоречи нито на закона, нито на принципите за възмездност на труда.
В случая става въпрос за решения в кръга на работодателската
целесъобразност и част от управленската функция на трудовия процес, поради
което те не подлежат на съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с посочената
9
практика на ВКС, като приема, че в процесния случай преценката на
ответника дали да изплати средства за ДМС на ищеца за м. октомври 2024 г. и
за третото тримесечие на 2024 г. не подлежи на съдебен контрол, доколкото се
установи, че тези средства не са уговорени като постоянен елемент от
трудовото възнаграждение на ищеца по процесното трудово правоотношение.
Изложеното дотук води до извода за неоснователност на предявените
искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право за
разноски има ответното дружество. Същото е представлявано в
производството от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Батак,
ул. „Андрей Найчев" № 11, против „Национална електрическа компания“
ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, иск с правно
основание чл. 128 от КТ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ за осъждане на
ответника да изплати на ищеца възнаграждение за допълнително материално
стимулиране за месец октомври 2024 г. в размер на 266,80 лв., ведно със
законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2025 г.
до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Батак,
ул. „Андрей Найчев" № 11, против „Национална електрическа компания“
ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, иск с правно
основание чл. 128 от КТ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ за осъждане на
ответника да изплати на ищеца дължимото допълнително материално
стимулиране за третото тримесечие на 2024 г. в размер на 2223,73 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.01.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Батак, ул. „Андрей
Найчев" № 11, ДА ЗАПЛАТИ на „Национална електрическа компания“ ЕАД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, сторените от него
10
разноски по делото в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от датата, на която съдът е съобщил, че ще бъде обявено –
02.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11