Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-2 Година 2020, 27.01 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети януари, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
Галя БЕЛЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1751 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№2865/04.10.2019г.,
подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника - гл.юрисконсулт
Ана Димчева, срещу Решение №154 от 19.09.2019г., постановено по гр.д.№413/2019г.
по описа на Районен съд- Средец.
С посоченото решение първоинстанционният е
осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да
заплати на ищеца А.Г.Н. сумата от 1184,68
лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2018 г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 18.06.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи- Бургас е осъдена да заплати в
полза на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50,00 лева, държавна
такса от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски
за експертиза в размер на 100,00 лева.
С
жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон.
Твърди се във въззвната жалба, че в хода
на първоинстанционното производството,
безспорно се установило, че през процесния период, ищецът е положил извънреден
труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на
работното време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било извършено
съгласно действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
Излага
се становище, че съдът неправилно
преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд
се преизчислявал с коефициент 1,143. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния
съд, че поради липсата на изрична норма в нормативната уредба, действала през
процесния период се прилага общия ред. Изразява се несъгласие с извода, че
следва субсидиарно да се прилага общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата и по-конкретно чл.9, ал.2 от същата.
Заявява се, че по отношение полагането на
нощния труд, се прилагали правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали
разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с
коефициент, за разлика от действалата преди тях Наредба №
8121з-407/19.08.2014г., която
предвиждала прилагане на въпросния коефициент. Съгласно действащата
уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да
бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не
както по КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравнявали на осем часа дневен такъв.
Затова въззивникът счита, че не е налице
празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща
друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като е приел обратното, районният съд
постановил необосновано решение. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Чрез
процесуалния си представител юрк Димчева, въззивникът поддържа подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно
уведомен, не се явява в с.з. Чрез процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба. Представя становище.
Въззивната жалба е
постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и
законосъобразно.
Ищецът Н. е
предявил срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 798 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 133 часа за периода
01.11.2017г.-31.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Прието е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК,
като същата се счита за предявена за сумата от 1184,68 лв., ведно със законната
лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че през процесния е полагал труд на длъжност "полицейски
инспектор“ в РУ на МВР-гр.Средец като е положил общо 931 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1064 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 133 часа, който следва да
бъде допълнително заплатен от ответника при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Ответната страна Областна дирекция на МВР-Бургас е депозирала отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение,
че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в действалите
Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи, че
заплащането на положения от ищеца нощен труд е извършено правилно по смисъла на
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора се посочва, че и положеният от
ищеца труд по време на официалните празници също е заплатен при спазване на
формулата, намерила отражение в заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода 01.11.2017г. до 31.05.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност "старши
полицай" в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-гр.Средец. Не се спори, че страните са обвързани
от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от
чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06.
00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд
в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
По делото са приети като писмени доказателства Заповед
№8121з-437/28.04.2016, Заповед №8121з-40/15.01.2015, Заповед №
8121з-1429/23.11.2017г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., Заповед
№8121з-663/05.06.2015г., платежни бележки за начислени и изплатени часове за
положен извънреден труд, протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч.
и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период ищецът
е положил общо 1056 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на
1207,01 часа. Разликата между двете величини е 151,01 часа-положен извънреден
труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1184,68 лв. Във
връзка със заключението на ВЛ е направено и прието изменение на първоначално
предявени иск чрез увеличение.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение
на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз
основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.11.2017 г. до 31.05.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период –
т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Както бе
коментирано по-горе, 1056 нощен труд, положен от ищеца през исковия период,
приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1207,01 часа и разликата между двете
величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 151,01 часа, възлизащи на сумата от
1184,68 лв., така както е претендирана.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото. Имащата право на разноски
въззиваема страна претендира такива за въззивната инстанция в размер на 300
лв.-възнаграждение за адвокат, което следва да бъде присъдено.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение№154 от 19.09.2019г., постановено по гр.д.№413/2019г. по описа на
Районен съд-Средец.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, ЕИК *********, с адрес:
ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора Калоян Калоянов, да заплати
на А.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста/, представляваща
разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: