№ 39
гр. П., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101279 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗК“С.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Б., община П., Стопански двор№1
представлявана от управителя А. К. С. , чрез пълномощника си адв.Ю.Д. М., срещу ИЛ. Б.
М. с ЕГН ********** от село З., община П., ул.“О.“№5. Ищецът твърди, че осъществява
стопанска дейност в сферата на З.то повече от 20 години без прекъсване. Кооперацията е
добре позната и е с изградено добро име на земеделски производител както в района така и
в национален мащаб. По молба на ответника, притежаващ също земеделски имоти в
съседното землище на село Б. – село З., е било образувано на 19.09.2018г ч.гр.д.№3803/2018г
по описа на РС-П., а впоследствие и гр.д.№2889/2019г по описа на РС-П. и възз.гр.д.
№50/2021г. по описа на ОС-П. с ответник – ЗК“С.“и с твърдение, че пожарът на 12.09.2018г
, който е унищожил и голяма част от овощната градина на И.М. е бил предизвикан и е с
участието на лице от кооперацията.В горепосочените съдебни производства М. е твърдял, че
е претърпял имуществени вреди над 15 000лв. вследствие разпореждане , което е била дала
г-жа В., работеща в ЗК“С.“, да се запалят съседните на овощната градина стърнища на ниви
, които се обработвали от ЗК“С.“. Твърди се, че по различен повод и пред различни органи-
съд, полиция, прокуратура- ответникът изказвал предположения и дори не се ограничавал
само до внушения, а директно набеждавал и клеветил ЗК“С.“и нейни длъжностни лица ,
включително и председателя и АС. СП., г-жа В. и други, заявявайки, че в непосредствена
близост, от другата страна на полския път, от източната страна в съседство на имота му , се
намират нивите на ЗК“С.“ село Б., в които ежегодно кооперацията отглежда пшеница и
други житни култури и по това време на годината палят стърнищата , за да подготвят нивите
1
за оран и есенна сеитба, през последните години на три пъти му е запалвана градината …
многократно предупреждавал член-кооператорите, както и председателя на кооперацията
АС. СП. да се палят в опасна близост до градините му. По-късно успял да разбере, че на
12.09.2018г от кооперацията е изпратен човек , на когото е възложено да запали стърнищата
по нивите и, поради което на 17.09.2018г подал сигнал за палеж до РУ-П.. Твърди се, че
тези обстоятелства са залегнали на стр.2-ра от исковата молба по гр.д.№2889/2019г. по описа
на РС-П.. Сочи се, че клеветническите твърдения от страна на ответника И.М. по
отношение на ЗК“С.“ както по отношение на пожара от 12.09.2018г така и по отношение на
предходни пожари , предизвикани от същата ЗК са били обективирани в съдебния протокол,
от проведено на 29.11.2019г по гр.д.№2889/2019г по описа на РС-П. открито съдебно
заседание, където на страница 4- доклад по делото в присъствието на страните и техните
процесуални представители съдът е възпроизвел в доклада по делото клеветническите
твърдения на И.М..В открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2020г по гр.д.
№2889/2019г при личното изслушване ответникът М. заявил, че не твърди, че трите пожара
са запалени от ниви на ответника и че жалби в полицията срещу земеделската кооперация
не е подавал за тези пожари.Твърди се, че на стр.8 от съдебният протокол ответникът
отново клеветил кооперацията с твърдението, че Й.В. – организатор производство в същата
била организирала палежа на стърнищата на нивата.Същите клеветнически твърдения се
излагат от И.М. и на стр.2 от молбата му от 19.09.2018г , по която е образувано ч.гр.д.
№3803/2018г на РС-П.. Ищецът сочи, че тези клеветнически твърдения са станали публично
достояние като изложени писмено и гласно в поредица молби , включително искови молби,
възражения, жалби, изслушвания в съдебни заседания и то не само от неограничен кръг
лица от системата на РС-П., Окръжен съд-П., РУ на МВР –П., РП-П., РСПЗН-П. , вещи
лица, експерти, ДФ“З.“ Твърди се, че с тези клеветнически твърдения, включително и
набеждаване на ЗК“С.“ са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване
на доброто име на Кооперацията. Неистинските и неверни твърдения на ответника ,
обективирани писмено и устно по начин, посочен по-горе, освен че позорящи и уронващи
доброто име на Кооперацията, могат да доведат и до изключително тежки имуществени
вреди за ЗК“С.“, тъй като паленето на стърнища, дори и да няма от това други последици,
не само се санкционира тежко, но и освен административни, има и наказателно правни
последици , както и че други държавни органи като ДФ“З.“, Областна служба“З.“,
Общинска служба“З.“, Министерство на З.то, Разплащателна агенция и др. могат да наложат
допълнителни тежки финансови санкции, които освен глоби се съпровождат и с отказ от
национално и европейско финансиране на ЗК“С.“.Моли се съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение на претърпени неимуществени вреди, вследствие изложените от ответника
неверни и позорящи ищеца факти и обстоятелства , а именно – че през последните 3 години /
тоест най-малко три години преди последния пожар от 12.09.2018г. в землището на село З.
община П. включително и на 12.09.2018г. ЗК“С.“ е извършвала редовно палене на
стърнища на обработваните от нея земеделски имоти и в резултат на това са възникнали
пожари, от които са горели овощните градини на ответника, както и да бъде осъден
2
ответника да заплати на ищеца и законова лихва за забава в размер на 1 303лв. върху
главницата от 5000лв., считано от 19.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден
писмен отговор,в който се изразява становище, че искът е недопустим и
неоснователен.Сочи се, че след като претендираните вреди са в резултат на клеветнически
твърдения същите не могат да бъдат репарирани по гражданско правен път и на деликтно
основание по чл.45 от ЗЗД, тъй като клеветата е съставомерно деяние по смисъла на чл.147
от НК – престъпление, което може да е предмет на разглеждане и доказване само в
наказателния процес, в който пострадалият от престъплението може да се конституира като
граждански ищец и да претендира обезщетение за претърпени от престъплението вреди.
Искът е неоснователен, тъй като юридическите лица не търпят неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените
искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода да устните
състезания чрез представени по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представени по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че на 19.09.2018г
ответникът в настоящото производство е подал до РС-П. молба за обезпечаване на
доказателства, в която е изложил твърдения, че е собственик на овощна градина в
землището та село З., община П., в която отглежда трайни насаждения –ябълкови дървета.
Изложил е твърдения, че на 12.09.2018г около 16:40 часа му се обадили, че в овощната му
градина е възникнал пожар. Отишъл незабавно на място, но не успял да изгаси пожара ,
поради което телефонирал на тел.112 , откъдето изпратили пожарна кола от РЗ“ПБЗН“-П..
Почти цялата овощна градина около 10 дка изгоряла напълно. В тази молба са изложени
твърдения, че в непосредствена близост, от другата страна на полския път, в съседство на
имота му, се намират нивите на ЗК“С.“-село Б., в които ежегодно кооперацията отглежда
пшеница и други житни култури. През последните години на три пъти му е запалвана
градината като не могъл да установи кой я е подпалил. Многократно предупреждавал член-
кооператори, както и председателя АС. СП. да не палят в опасна близост до градините му ,
както и когато орат нивите си да разорават с тракторите и слоговете. Когато отишъл на
място и се опитвал за угаси пожара видял, че пожарът се разпространява от нивата на
Кооперацията , от която посока духал вятър в този момент. По-късно успял да разбере, че в
3
късния следобед на 12.09.2018г. от Кооперацията е изпратен човек, на когото е възложено да
запали стърнищата по нивите и. Понеже слогът бил обрасъл със сухи храсти, огънят се
разпрострял през полския път и достигнал до нивите на молителя. Твърди, че 17.09.2018г е
сигнализирал органите на МВР за този пожар.
Въз основа на тази молбата от 19.09.2018г. е било образувано ч.гр.д.№3803/2018г по
описа на РС-П. се е развило производство по чл.207 от ГПК – за обезпечаване на
доказателства.
Видно от данните по делото на 17.09.2018г И. М. е подал писмен сигнал до
началника на РУ на МВР-П., в който сигнал са изложени обстоятелства, че на 12.09.2018г.
около 16:45 часа е запалена овощната му градина, находяща се в землището на село З. и в
резултат на пожара са унищожени около 10 дка от тази градина .Отправена е молба за
съдействия за установяване на лицата, предизвикали пожара. Към сигнала е приложена
служебна бележка от РС“ПБЗН“-П., удостоверяваща възникването на пожара, която бележка
се съдържа и в кориците на настоящото дело. Видно от писмо от Районна прокуратура-П.,
адресирано до АС. СП. в качеството му на председател на ЗК“С.“, същият е уведомен, че по
подаден от И.М. сигнал е било образувано досъдебно производство №1272/2018г. по описа
на РУ на МВР-П. за престъпление по чл.331 ал.1 от НК с предмет пожар в овощна градина,
възникнал на 12.09.2018г. в землището на село З.. Досъдебното производство е спряно с
постановление на наблюдаващия прокурор от 23.01.2019г поради неразкриване на субекта
на престъпление.
На 15.07.2019г. И. М. е депозирал в РС-Пазаржик искова молба срещу ЗК „С.“
със съдържание, идентично на съдържанието на молбата от 19.09.2018г. като е отправил
искане до съда да бъде осъдена ЗК“С.“-П. да му заплати обезщетение за изгорялата овощна
градина – ябълкови дървета в размер на 10 383лв. По тази искова молба е било образувано
гр.д.№2889/2019г по описа на РС-П.. Видно от данните на това дело на 29.11.2019г.е
проведено първо съдебно заседание, в което съдът е изготвил доклад по делото и в
съдебния протокол са обективирани изложените в исковата молба твърдения.Второ открито
съдебно заседание по това дело е проведено на 24.01.2020г, в което ищецът И.М. е
изслушан по реда на чл.176 от ГПК. В хода на обясненията си И.М. подробно разказва за
три пожара преди процесния като заявява, че не твърди, че тези пожари са запалени от ниви
на ответната Земеделска кооперация.Жалби в полицията срещу земеделската кооперация
не е подавал за тези пожари. С решение №2602219 от 09.11.2020г по гр.д.№2889/2019г по
описа на РС-П. предявеният иск е отхвърлен. Срещу решението е подадена въззивна жалба
от И.М. и е било образувано в.гр.д.№50/2021г по описа на Окръжен съд-П.. С решение
№260065 от 23.02.2021г. по в.гр.д.№50/2021г по описа на ПОС е отменено
първоинстанционното решение поради неправилна правна квалификация на иска, дадена от
районния съд и спорът е решен по същество от въззивния съд съгласно дадената от този съд
правна квалификация на иска като искът е изцяло отхвърлен. Срещу въззивното решение
И.М. е подал касационна жалба.С определение №60674 от 20.10.2021г. по гр.д.№1889/2021г.
по описа на ВКС решение №260065/23.02.2021г. по възз.гр.д.№50/2021г по описа на ПОС
4
не е допуснато до касационно обжалване.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни
доказателства от двете страни.
От разпита на свидетеля Й.В. се установи, че същата работи в ищцовата Кооперация
от 2007г и към настоящия момент. Свидетелката знае за процесния пожар както от
ответника, който и са обадил по телефона, така и от други лица. Когато свидетелката
посетила мястото пожарът бил потушен. След това М. завел дело срещу Кооперацията за
този пожар. Според свидетелката докато траело делото се говорело от клиенти на
кооперацията за този пожар, като се налагало свидетелката лично да им обяснява .Според
свидетелката всяка година Кооперацията има сключени около 1000 договора. Докато траело
делото отливът на клиенти бил малък. За 2021г договорите, които Кооперацията е
сключила са 980 на брой. Според свидетелката докато траело делото проверките от различни
институции- Пожарна, ДФ“З.“ зачестили.Проверките от ДФ“З. са свързани основно със
субсидиите и ако това финансиране спре работата на кооперацията съществено ще се
затрудни.
От разпита на свидетеля И.В. се установи, че също работи в ищцовата Кооперация от
2007г и към настоящия момент. През 2018г свидетеля бил комбайнер и всички ниви,
обработвани от Кооперацията, лично е ожънал, а събирането на сламата след това било
възложено на друга фирма. Свидетелят бил в отпуск през септември месец на 2018г и от
различни хора чул за станалия пожар. Коментирало се, че от Кооперацията са запалени
нивите и оттам пожарът се е прехвърлил в градината на И.М.. Тези коментари
продължавали докато траело делото делото.
От разпита на свидетеля П.П. се установи, че знае за пожара, който унищожил
градината на И.М., тъй като към този момент работел за М. като общ работник и събирал
ябълки в тази градина. Свидетелят обясни, че в момента на избухване на пожара И.М. не
бил на обекта. Там бил свидетеля, заедно с други работници. Обадили се на М. и същия
веднага пристигнал .И.М. разговарял с Й.В. пред своите работници, като пуснал разговора
на високоговорител и свидетелят успял да чуе разговора. В този разговор М. попитал В.
дали е изпратила човек да почиства нивите на Кооперацията и В. потвърдила, че е
изпратила човек на почиства. Свидетелят уточни, че стърнищата се почистват като се палят.
В този смисъл са и показанията на свидетеля СП. З./ свидетел на ответната страна/,
която също е била наета от И.М. да бере ябълки от овощната му градина и заедно със
свидетеля П. е била на обекта на 12.09.2018г. Ето защо не се налага подробен анализ на
показанията на този свидетел.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен главен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.84, ал.3
от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
5
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Действително правната доктрина и съдебната практика приемаха, че и
неимуществените вреди представляват телесни и психически болки и страдания, които са
присъщи единствено и само на физическите лица. Поради това и иск за неимуществени
вреди претърпени от юридически лица се приемаше за недопустим. Съдебната практика по
прилагане на чл.52 от ЗЗД доскоро изключваше възможността юридическите лиза да търпят
вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съдилищата споделяха разбирането, че в
правната сфера на юридическото лице и особено в тази на юридическото лице –търговец, се
включват изключително имуществени права , каквито са включително и правата, свързани с
търговската репутация. Впоследствие с цел осъвременяване на съдебната практика и
синхронизирането и с практиката на Европейския съд по правата на човека ВКС се насочи
към утвърждаване на възприетото разбиране и изоставяне на поддържаното преди това
становище за недопустимост на този иск. Българският съд започна да признава правото на
юридическите лица на обезщетение за неимуществени вреди с аргументи , черпени от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ ЕКЗПЧОС/ и от
решенията на Европейския съд по правата на човека.Последният последователно признава
на юридическите лица неимуществени права и присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в случаите на нарушено право на свобода на изповядване на религия,
право на справедлив съдебен процес в разумен срок, защита от дискриминация и право на
свобода на събрания и сдружавания.В решение №274/18.03.2019г по гр.д.№5120/2017г на
четвърто г.о. на ВКС се прие, че уронваното на авторитета на религиозно вероизповедание
чрез изнасяне на обидни клеветнически твърдения в средства за масова информация
съставлява нарушение на защитимо право , чието засягане има парична оценка, поради
което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетение. В решение
№206/26.03.2019г по гр.д.№4762/2017г на трето г.о. на ВКС е застъпено становище, че иск
за неимуществени вреди,претърпени от юридически лица е допустим. Прието, е че
юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да им бъдат
присъждани обезщетения за същите . Правото е признато на юридически лица- търговци,
юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и др. В същия смисъл е и
решение №29 от 10.03.2020г по гр.д.№1690/2019г на четвърто г.о. на ВКС
Ето защо предявения иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество. Възражението на ответника за недопустимост на този иск,инвокирано в писмения
отговор и поддържано в хода на делото, което възражение е основано на доводи по
същество, се явява неоснователно.
По същество на иска съдът намира следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
За да е основателен предявеният иск следва кумулативно да са налице следните
6
предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и
вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност
на предявения иск. С изключение на вината, който се предполага, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане- действия или бездействия на ответника по
делото, който да са противоправни, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления и от изявления ,
съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват правата и интересите на ищеца
като свободата на словото, прокламирана в чл.39 от Конституцията на Република България
се разпростира до пределите, до които се засягат други конституционни ценности, каквито
са доброто име и правата на гражданите.съгласно разясненията , дадени в решение
№7/1996г по к.д.1/1996г и Решение №20/1998г по к.д.№16/1998г двете на Конституционния
съд свободата на словото, прокламирана в чл.39-чл.41 от КРБ няма абсолютен
характер.Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси , получава и
разпространява информация е прогласено в чл.10 от ЕКЗПЧОС и не е абсолютно .
Основанията му за ограничаване не съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41 от КРБ и не позволяват
то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброени права и интереси , а
също и в общия за всички права чл.57, ал.2 от КРБ, който не допуска злоупотреба с тях ,
както и упражняването им ако накърнява правата и законните интереси на другия.Въпросът
за баланса при упражняване на конституционно гарантираните права се решава след
конкретна преценка на всеки конкретен случай.
Ищцовата ЗК“С.“ твърди, че за нея са произтекли неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване на доброто име на Кооперацията в резултат на отправени от ответника
клеветнически твърдения, че на 12.09.2018г. от Кооперацията е бил изпратен човек, на
когото е възложено да запали стърнищата на по нивите, в резултат на което е избухнал
пожар и около 10 декара от неговата овощна градина, засадена с ябълкови дървета е била
унищожена. Твърди, че неверни обстоятелства са доведени до знанието на много органи-
подаден сигнал до РУ на МВР-П., сезиране на РП-П. и сезиране на съд с подаване на искова
молба за обезпечение на бъдещ иск и с искова молба за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане.
Действително от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че на
17.09.2018г ответникът И.М. е подал сигнал до РУ на МВР-П. за това ,че вследствие на
възникнал на 12.09.2018г пожар е била унищожена неговата овощна градина и е помолил
надлежния орган за съдействие за разкриване на причинителя на пожара. Било е образувано
досъдебно производство по този сигнал по описа РУ на МВР-П. ,което е спряно с
постановление на наблюдаващия прокурор поради неразкриване на субекта на
престъплението. Действително ответникът И.М. е сезирал по гражданския съд и са били
образувани коментираните по-горе съдебни производства, които са приключили с
7
отхвърляне на предявения му срещу ЗК“С.“ иск.
Оттук следват няколко извода. Ответникът е упражнил конституционното си право по
чл.45 от КРБ, според която основополагаща правна норма гражданите имат право на жалби
, предложения и петиции до държавни органи. Упражнил е конституционно гарантираното
му право по чл.56 от КРС, според която норма всеки гражданин има право на защита, когато
са нарушени неговите права и законни интереси. Съгласно чл.117, ал.1 от КРБ съдебната
власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и
държавата. Съгласно чл.2 съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до
тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
В практика на ВКС- решение №758 от 11.02.2011г по гр.д.№1243/2009г на ВКС,
постановено в производство по чл.290 от ГПК на допуснатия до касационно обжалване
въпрос“ съставлява ли упражняването на законовоустановената възможност за подаване на
жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение е даден следния отговор:
„Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или
въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право
поначало е правомерно.Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право .
Злоупотребата с право е противоправна , тя е налице , когато правото се упражнява
недобросъвество – за да бъдат увредени правата и законните интереси на други/ чл.57, ал.2
от КРБ/, но също и в противоречие с интересите на обществото / чл.8, ал.2 от ЗЗД/.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността и се изразява в недобросъвестно упражняване на законно признато
право като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия.И при
злоупотреба с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективно отношение на дееца към деянието/ както е в
наказателното право/, а неполагане на дължима / от добрия стопанин или добрия търговец
грижа“
В контекста на така дадените от ВКС разяснения деликтна отговорнот е налице само
при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. В този смисъл за
гражданите не съществува задължение да подават само основателни сигнали, респективно
основателни съдебни искове, защото противното би означавало да се ограничи
конституционно гарантираното им право, тъй като предварително, преди съдът или
останалите компетентни държавни органи да са се произнесли по тях, гражданите не биха
могли да знаят дали жалбата им, респективно искът им е основателен или не (Р № 532-
2009-III г.о., Р № 1190-2008-IV г.о., Р № 1347-2008-II г.о. ВКС).
Единствено при злоупотреба с права, ако сигналът, респективно исковата молба са
подадени при ясното съзнание на подалото ги лице, че не са налице твърдените в тях
нарушения, действието ще бъде противоправно, тъй като ще съставлява злоупотреба с
право. Съгласно цитираното по –горе решение на ВКС злоупотреба с право (т. е.
противоправно поведение) е налице, когато сигналът не е отправен с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
8
обстоятелствата са неверни и подава сигнала, за да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес. В този смисъл, няма злоупотреба с право тогава, ако страната подава
сигнал със съзнанието, че сигнализира компетентния орган за извършени незаконосъобразни
действия. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува. Следва да се има предвид и това, че в тежест на ищеца е да
установи в съдебния процес противоправността на деянието като елемент от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, което в конкретния случай означава, че ищецът следва да установи
по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, твърдяната от него
недобросъвестност на ответника , а именно, че той се е възползвал от предоставената правна
възможност да подаде сигнал пред полицейските органи , да предяви пред иск пред
граждански съд с единствената цел да го дискредитира, да урони неговия престиж и добро
име.
От задълбочения анализ на доказателствената съвкупност не се установи подобно
съзнателно поведение на ответника. Съдът прави извод, че същият е бил добросъвестен при
сезиране на различни органи и институции, упражнявайки своите конституционно
гарантирани права на жалба/ сигнал/ и на иск.
Индиция за злоупотреба с право не би могла да се направи от обстоятелството, че
ответникът е сезирал различни органи и институции както и от обстоятелството ,че е
поддържал твърденията си пред всички съдебните инстанции, тъй като това е негово
процесуално право. Изводи за разгласяване на позорни обстоятелства не могат да се
извлекат от протокола от съдебното заседание от 24.01.2020г. по гр.д.№2889/2019г на ПРС,
тъй като в това съдебно заседание И.М. е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, а това е
процесуален способ са събиране доказателствата.Абсурдно е от процесуалната дейност на
съда по гр.д.№2889/2919г., изразяваща се изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК,
в който доклад се възпроизвеждат твърденията в исковата молба да се твърди
противоправно поведение на страна по делото / в случая И.М./ , насочено към другата
страна/ ЗК“С.“ /и изразяващо се в уронване на доброто му име чрез разгласяване на
клеветнически твърдения, които са дефакто твърденията на ищеца в обстоятелствената част
на исковата му молба, които са основанието в подкрепа на засегнатото му субективно
материално право, чиято защита търси , упражнявайки правото си на иск пред съда.
Дори хипотетично да се приеме, че в сигнала до РУ на МВР –П. и в исковата молба
по гр.д.№2889/2019г. на РС-П. има данни за набедяване в извършване на престъпление / на
страница втора от настоящата исковата молба се твърди, че ответникът директно
набеждава и клевети ЗК“С.“и нейните длъжностни лица и председателя, включително и
АС. СП., г-жа В.,няма данни за образувано такова наказателно производство, нито има
постановена осъдителна присъда, поради което няма как да се поддържа противоправно
поведение на ответника И.М. чрез фактите, изложени в самата искова молба, респективно
сигнала.
Предвид изложеното съдът счита, че не е установено наличието на противоправно
поведение, осъществено от ответника.Макар и вината при деликтна да се предполага до
9
доказване на противното, в случая ответникът е бил добросъвестен – неговата цел при
подаване на сигнала и на исковата молба е изложените обстоятелства да бъдат проверени .
По никакъв начин не е установено по делото ответникът да е знаел, че обстоятелствата са
неверни и сигналът ,респ. исковата молба се подават с цел да се урони престижа на ЗК“С.“
При тези правни изводи липса на първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което съдът намира, че не следва да
се обсъжда наличието или липсата на останалите предпоставки.
С оглед на гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като акцесорен и следващ съдбата на
главния иск следва бъде отхвърлен и иска за заплащане на лихва за забава.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 850лв. разноски по делото.
Воден от горното Пазарджишкия районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК“С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление село Б., община П., Стопански двор, представлявана от управителя А. К. С.
срещу ИЛ. Б. М. с ЕГН ********** от село З. , община П., ул.“О.“№5 искове по чл.45 от ЗЗД
и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на изложени от ответника срещу ищеца
неверни и позорящи обстоятелства, а именно – че през последните 3 години / тоест най-
малко три години преди последния пожар от 12.09.2018г. в землището на село З. община П.
включително и на 12.09.2018г. ЗК“С.“ е извършвала редовно палене на стърнища на
обработваните от нея земеделски имоти и в резултат на това са възникнали пожари, от които
са горели овощните градини на ответника и за заплащане на сумата от
1 303лв.,представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5000лв., считано от
19.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ЗК“С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Б.,
община П., Стопански двор, представлявана от управителя А. К. С. да заплати на ИЛ. Б. М.
с ЕГН ********** от село З. , община П., ул.“О.“№5 сумата от 850лв. разноски по делото.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11