№ 12390
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110161651 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Изи Финанс“ ЕООД
срещу И. П. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща главница
по Договор за кредит № 397075 от 02.08.2022 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.05.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението и сумата от 676,52 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 02.08.2022 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 35078/2023 г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2022 г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 397075 по реда на ЗПФУР, като ищецът подробно е
описал и процедурата по сключване на договора. Твърди, че на ответника е предоставен
кредит в размер на 3 000 лв., който следвало да се погаси на 24 вноски, всяка от които в
размер на 125,00 лв. Сочи, че не са постъпвали плащания, поради което била обявена
предсрочна изискуемост на 19.04.2023 г. по имейл. Позовава се на съдебна практика
съгласно която при ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, съдът следва служебно да
присъди падежиралата главница. Претендира и възнаградителна лихва, като твърди, че
същата е съобразена с предсрочната изискуемост. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът не е релевирал подлежащи на разглеждане
възражения – указанията за предявяване на установителния иск са дадени на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед установяването по делото, че ответникът не живее на
1
регистрираните от него постоянен и настоящ адрес и няма работодател.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното.
Ответникът е получил лично препис от исковата молба и не е подал писмен отговор
на исковата молба, не е взел становище по предявените искове, редовно призован за
насроченото за 18.06.2024г. открито съдебно заседание по делото ответникът не се е явил и
не е изпратил процесуален представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на
отговор на исковата молба и от неявяването му в открито съдебно заседание с
разпореждането от 04.02.2024г., препис от което му е връчен. Предявените искове не
противоречат на закона и добрите нрави и с оглед приложените към исковата молба
писмени доказателства се явяват вероятно основателни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 12.03.2024г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 76,54 лева и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 126,54 лева, които
следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 125 лева, които
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, че И. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 47,
ет. 7, ап. 705, дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата от 3000 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № 397075 от 02.08.2022 г., ведно със
законната лихва считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 676,52 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 02.08.2022 г. до
30.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 35078/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА И. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 47,
ет. 7, ап. 705, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата от 126,54 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 125 лева, представляваща
2
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3