Р Е Ш
Е Н И Е
№384
Гр. Габрово, 21.10.2019г.
И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА и
в присъствието на прокурора
........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№2471 по
описа за 2018г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422,ал.1
от ГПК.
Ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на
02.12.2013г. е сключило договор за потребителски кредит №********** с ответника
С.Н.Х., като длъжник и ответника Й. П. К.,
като солидарен длъжник, по силата на който на първия е предоставена в заем сумата от 5000лв.,
със срок на кредита: 48месеца, размер на
вноска: 337.50лв., дата на
погасяване:15-ти ден от месеца, с годишен процент на разходите
/ГПР/:110.70%, годишен лихвен процент: 76.89%, лихвен процент
на ден: 0,21%. От своя страна
кредитополучателят поел задължението да върне предоставената в заем сума, ведно
с възнаградителната лихва, на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка от по
337.50 лв., или общо в размер на 16 200лв.. Лицето Й. П. К.,
като солидарен длъжник се е задължил да отговаря за задължението на С.Х. при
условията посочени в договора.
Ищецът твърди, че длъжникът е заплатил дванадесет пълни погасителни вноски по погасителен план, като
последната е с
датата 17.02.2016г./след
прекратяване на договора, с което длъжникът е намалил своето
задължение/, видно от
приложеното извлечение по сметка към
ДПК №**********. Договорът е
прекратен на 01.10.2014г.. На 02.10.2014г. на
длъжниците са изпратени
уведомителни писма, че договорът е прекратен, а задължението
по заема е предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по договора
за кредит е общо
в размер
на 4404.97лв.. Незаплатеното задължение по договора
за потребителски кредит
е в размер
на сумата 11 839.50лв., от
която: главница в размер на 4 695.07лв. и договорно възнаграждение в
размер на 7 144.43лв.
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1524/2018г. по описа на РС-
Габрово. Постъпили са възражения от
длъжниците по реда на чл.414 от ГПК и в
указания едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Претенцията на ищеца в исковата
молба е за установяване на вземане общо в размер на 11 839.50лв., от която главница в
размер на 4 695.07лв. и договорно възнаграждение в
размер на 7 144.43лв. по
договор за потребителски кредит
№********** от 02.12.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до
окончателното изплащане.
Ищецът
претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото, и
в заповедното производство.
С
молба с вх. №4197 от 31.05.2019г. ищецът
е направил частичен отказ от предявения иск за главницата за сумата над 595.03
лв. до пълния размер от 4695.07 лв., както и се е отказал изцяло от предявения иск за
договорна лихва в размер на 7144.43лв., поради което съдът е прекратил частично
производството по делото по предявения иск за главницата в
частта за сумата от 4100.04 лв., както и по предявения иск за договорна лихва в
размер на 7144.43 лв.
ИСКА СЕ, съдът да се признае за установено
в отношенията между страните, че ответниците
дължат
солидарно на ищеца сумата от 595.03лв.. представляваща главница
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с №
3955/01.08.2018 г. по ч.гр.д. №1524/2018г. на РС- Габрово, което вземане се основава на договор за потребителски кредит №********** от 02.12.2013г., сключен с „Профи Кредит България” ЕООД .
Ответникът С.Н.Х., чрез пълномощника си е представил
писмен отговор в
установения едномесечен срок.
Счита, че исковете са частично
неоснователни. Излага възраженията, както и обстоятелствата на
които се основават
в отговора си. Прави възражение за нищожност
на договора за потребителски
кредит с
№**********/28.03.2014г., на основание чл. 22 във вр. с чл. 10 и чл. 11,
ал. 1, т. 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК, с
произтичащите от това последици, а именно, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на паричния
заем, но не дължи лихва и други разходи
по заема. Посочва, че е усвоил сумата от 5000 лв. – главница и е
изплатил сумата 4404.97 лв., поради което искът следва да се уважи за разликата
над сумата 4404.97 лв. до размер на
сумата от 5000 лв..
Ответникът Й.П.К., чрез пълномощника си
е представил писмен отговор в
установения едномесечен срок. Оспорва
предявените искове срещу него, като недопустими и неоснователни. Счита,
че макар в договора да е посочен като солидарен длъжник, целените правни последици са, същият да отговаря като
поръчител. Излага възражения, че не е
обвързан с поръчителско правоотношение, както и обстоятелствата на
които се основават.
Ответникът Й.П.К. е направил искане в случай, че
бъде уважен искът срещу
него да бъде разсрочено
изпълнението на решението, на основание чл.241,ал.1 от ГПК.
По делото са събрани
писмени доказателства. От
съвкупната им преценка съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените: Договор за потребителски кредит № ********** от
02.12.2013г. и декларация; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ”ЕООД,
приложими към Договор за потребителски кредит; Преводно нареждане към (документ
за кредитен превод №6800313 с референция: 270PMWP133360005 от дата: 02.12.201 Зг.); карта на клиента;
Стандартен европейски формуляр; Обратна разписка за връчване на копие от
договора на клиента; Уведомително писмо 2 броя; Извлечение по сметка към ДПК №
**********, удостоверяващо извършените погасителни вноски; Удостоверение за
актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и отговорите: предложение за сключване на извънсъдебно споразумение №
1404/06.10.2017 г. с приложено известие
за доставяне, трудов договор, допълнително споразумение към него – 2 броя,
удостоверение за раждане, епикриза, разписка – 2 броя, 1 брой фискален
бон, електронни съобщения на хартиен
носител от 04.07.2017 г., заповед 675/08.08.2013 г. на КЗП, извлечение по сметка
към Договор за револвиращ заем
№********** от 19.09.2019г., както и приложените ч.гр.д. №1524 и гр.д. №856 от 2016г. по описа
на РС- Габрово, по
делото се установява
следната фактология:
На 27.07.2018г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против солидарните длъжници
- ответници в настоящото производство. По образуваното дело, Габровският
районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №3955 от 01.08.2018г., с която е разпоредил на длъжниците С. Н.Х.
и Й. П.К. да заплатят солидарно сумата
11 839.50лв. – главница по Договор за потребителски кредит №********** от
02.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2018г. до
окончателното й изплащане. Длъжниците са
подали възражения в срока, по реда на чл.414 от ГПК.
В указания едномесечен срок
ищцовото дружество е депозирало
искова молба с вх.№9665/20.11.2018г., за
да запази ефекта на подадената
заповед за изпълнение.
На
02.12.2013г. е сключен договор за потребителски кредит №********** между ищеца
„Профи Кредит България” ЕООД, като
кредитор и ответниците С.Н.Х.- клиент, и Й.
П. К.-солидарен длъжник, по силата на който на С.Н.Х. е предоставена в заем сумата от
5000лв., със срок на кредита: 48месеца,
размер на вноска: 337.50лв., дата на
погасяване:15-ти ден от месеца, с годишен процент на разходите
/ГПР/:110.70%, годишен лихвен процент:76.89%, лихвен процент
на ден: 0,21%. От своя страна
кредитополучателят е поел задължението да върне предоставената в заем сума,
ведно с възнаградителната лихва, на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка
от по 337.50 лв., или общо в размер на
16 200лв. В договора е материализирано изричното волеизявление на
ответника Й. П. К.,
с което е поел задължението да отговаря
солидарно с длъжника С.Н. Х.,
съгласно уговореното в договора и Общите
условия.
С
влязло в сила решение №37/28.02.2017г. по гр.д. №856/2016г. на РС- Габрово, е признато за установено, че
ответникът Й. П.К. не дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, сумата от 11 200лв., представляваща разликата
между усвоената сума
в размер на 5000лв.
по договор за потребителски кредит
№********** от 02.12.2013г. и
общото задължение от 16 200лв. по същия договор.
От
представеното извлечение по сметка
към Договор за револвиращ заем
№********** от 02.12.2013г. се установява, че общата сума на получените плащания от кредитора по същия
договор , към 19.09.2019г. е в
размер на 4404.97лв., а остатъчното задължение към
същата дата е в
размер на 595.03лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи: „Профи
Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 от ЗПК.
Доколкото по делото не се спори от кредитополучателя С.Н. Х., подписването на горепосочения договор за
заем и получаването на сумата от 5000лева,
то за него по силата на същия възниква задължение да я върне. Същият признава фактите, че е усвоил сумата от 5000 лв. – главница и е
изплатил сумата от 4404.97лв., поради което
остава да дължи разликата между
тях или сумата от 595.03лв., което се потвърждава от
представеното извлечение по сметка
към процесния договор от 02.12.2013г..
Ответникът
Й.П. К.
е солидарно задължен за
заплащане на остатъчното
задължение за главницата по
договора, в размер на 595.03лв., по
силата на уговорената солидарна
отговорност в Договор за револвиращ заем
№********** от 02.12.2013г. и Общите условия към него, които са приети и потвърдени
от солидарния длъжник по негова
собствена воля.
По
изложените съображения се налага извода, че ответниците дължат солидарно на ищеца претендираната сума от 595.03лева – неплатена
главница по Договор
за потребителски кредит №********** от
02.12.2013г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 27.07.2018г.. до окончателното й изплащане.
Следователно предявеният установителен иск
по чл.422,ал.1 от ГПК
е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските в исковото производство за
юрискносултско възнаграждение в
размер на 300лв., както и за платена
държавна такса върху уважения
иск в
размер на 25.00лв. или общо в
размер на 325лв.
С оглед
приетото ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422,ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските
по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР,
това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца и часта от направените разноски в
заповедното производство, общо в размер
на 16.93лева, съразмерно с уважената
част от вземането в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички
разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието
установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото
пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника
/оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то на
ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално
действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /по аргумент
от чл.78, ал.2 от ГПК/.
С
оглед на частичното прекратяване
на делото, поради отказ от искове,
ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение
на процесуалният представител на
ответника С.Н. Х., адвокат Д.Ф.,
за прекратената част от исковете
общо в размер на
867.33лв., на основание чл.38,ал.1,т.2 във вр.с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част,
претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение в исковото
производство следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С
оглед на частичното прекратяване
на делото, поради отказ от искове,
ищецът дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение на процесуалният представител на
ответника Й. П. К., адвокат Д.Ф., за прекратената част от исковете
общо в размер на
867.33лв., на основание чл.38,ал.1,т.2 във вр.с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част,
претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение в исковото
производство следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Всеки от
солидарните длъжници, чрез
пълномощника си адвокат Д.Ф. е взел участие в заповедното
производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените
от него разноски още при подаване на възражението.
Подаването на възражение в заповедното
производство се извършва в съответна бланка утвърдена от Министъра на
правосъдието, ето защо за извършените от адвоката действия по изготвянето му,
по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата № 1, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 50 лв. Следователно, дължимото адвокатско възнаграждение на
адвокат Д.Ф. за подаване на възражения в заповедното производство
по ч.гр.д.№1524/2018г. на ГРС за всеки от
солидарните длъжници е в размер
на 50.00лв.. или общо в
размер на 100лв. В
останалата част искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, следва да бъде отхвърлено,
като неоснователно.
Съгласно
т.14 от тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК,
ВКС, съдът, разгледал и уважил иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, е
компетентен да се произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на съдебно
установеното вземане. Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК, разсрочването на
изпълнението на решението е предпоставено от преценка на имотното състояние на
страната или други обстоятелства. Ответникът Й.
П. К.- солидарен длъжник, е декларирал пред съда, че няма доходи и е в
затруднено материално положение /декларация за
материално и гражданско състояние
на л.36-41/. Налице са обстоятелства за
разсрочване изпълнението на решението в тази част, като съдът намира, че
главницата следва да бъде заплатена на десет
равни месечни вноски, съответно по 59.50лева, считано от влизане в сила на
решението, като задължението за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, се
запазва, тъй като ответникът продължава да е в забава и течението на мораторната лихва не
се спира.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С. Н. Х.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:*** и Й.П. К., ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:***, дължат солидарно на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите Светослав Н. Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински
и Ирина Харалампиева Георгиева, с
пълномощник: юрисконсулт Кирил Емилов Стумбов,
сумата от 595.03лв./петстотин
деветдесет и пет лева и три ст./-главница,
ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018г. до окончателното й
изплащане, по Заповед №3955/01.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1524/2018г.
по описа на Районен съд-Габрово, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С. Н. Х.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:***
и Й.П. К., ЕГН**********, с адрес: ***,
с пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:*** да
заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите Светослав Н. Николов,Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински
и Ирина Харалампиева Георгиева, с пълномощник: юрисконсулт Кирил
Емилов Стумбов, направените
разноски в исковото
производство в размер
на 325лв./триста двадесет и пет
лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Х.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:***
и Й.П. К., ЕГН**********, с адрес: ***,
с пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:*** да заплатят на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите
Светослав Н. Николов, Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина
Харалампиева Георгиева, с
пълномощник: юрисконсулт Кирил Емилов Стумбов, направените разноски
по ч.гр.д.№1524/2018г. по
описа на РС-Габрово, съразмерно с уважената част от
вземането в исковото производство в размер
на 16.93лева
/шестнадесет лева и деветдесет
и три ст./.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите
Светослав Н. Николов,Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина
Харалампиева Георгиева, с
пълномощник: юрисконсулт Кирил Емилов Стумбов, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Л.
Ф., вписана в Софийска адвокатска
колегия с личен №**********, с адрес: гр.София, ул.”Петър Парчевич”
№1,ет.5,ап.14, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника С.Н.Х. за прекратената част от исковете в
размер на 867.33лв./осемстотин шестдесет
и седем лева и тридесет и три
ст./, на
основание чл.78,ал.4 от ГПК и чл.38,ал.1,т.2 във вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като отхвърля в останалата част
претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в
исковото производство, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите
Светослав Н. Николов,Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина
Харалампиева Георгиева, с
пълномощник: юрисконсулт Кирил Емилов Стумбов, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Л.Ф., вписана в Софийска
адвокатска колегия с личен
№**********, с адрес: гр.София, ул.”Петър
Парчевич” №1,ет.5,ап.14, адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство на ответника Й.П. К.
за прекратената част от исковете в
размер на
867.33лв./осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и три ст./, на основание чл.78,ал.4 от ГПК и
чл.38,ал.1,т.2 във вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като отхвърля в останалата част
претенцията за заплащане на
адвокатско възнаграждение в исковото
производство, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от управителите
Светослав Н. Николов,Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина
Харалампиева Георгиева, с
пълномощник: юрисконсулт Кирил Емилов Стумбов, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Л.Ф., вписана в Софийска
адвокатска колегия с личен №**********, с адрес: гр.София, ул.”Петър Парчевич”
№1,ет.5,ап.14, адвокатско възнаграждение в размер
на 100лв./сто лева/ за подаване на възражения в заповедното производство
по ч.гр.д.№1524/2018г. на ГРС, като отхвърля в останалата част претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, като неоснователна.
РАЗСРОЧВА изпълнението в частта, в която ответникът Й.П.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Д.Ф. ***, съдебен адрес:***, дължи солидарно с
ответника С.Н. Х., главница в размер на 595.03лв./петстотин деветдесет и пет лева и три ст./, както следва: десет
равни месечни вноски, съответно по 59.50лева/петдесет
и девет лева и петдесет ст./, считано от влизане в сила на решението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: