№ 290
гр. Кюстендил, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Д.а
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Д.а Гражданско дело №
20241500100059 по описа за 2024 година
Делото има за предмет разглеждане на искова молба с вх.№663/17.01.2024г.,
подадена от Х. В. Г., с ЕГН **********, от с.**********************, със съдебен
адресат адв.СлЛ., с адрес: ********************, срещу В. И. Г., с ЕГН **********, с
адрес в ********************.
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) за
признаване за установено по отношение на ответника В. И. Г., че ищцата Х. В. Г., на
основание договор за дарение от 22.12.2008г., сключен във формата на нотариален акт
с №47, том IX, дело №1493/2008г. по описа на нотариус Ев.П., с рег.№188 по
Регистъра на Нотариалната камара на РБ, е собственик на описания по-долу недвижим
имот и за осъждане на ответника да отстъпи на ищцата собствеността и да й предаде
владението върху същия, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.503.922.7.5 по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед с №РД-18-
96/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, с адрес на имота: ********************, ет.2,
намиращ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.503.922, представляващ жилище, апартамент; брой нива на обекта – един; с
площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма,
под обекта - 41112.503.922.7.7, 41112.503.922.7.8, 41112.503.922.7.2 и 41112.503.922.7.1,
над обекта - 41112.503.922.7.6, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж. Претендирано е присъждане на сторените по
делото разноски.
Ищцата основава претенцията си на следните твърдения:
Ответникът В. Г. е баща на ищцата Хр.Г., като бракът между него и майка й
Е.Г. Д. е бил прекратен с развод с влязло в сила на 17.03.2016г. решение
№172/17.03.2016г. по гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС. От раздялата на родителите
й, включително и след прекратяването на брака им, ищцата живее със своята майка в
с.Копиловци.
Хр.Г. сочи, че по време на брака между нейните родители прабаба й Л.К.К. й е
1
дарила процесния недвижим имот, за което е бил съставен нотариален акт за дарение
на недвижим имот с №47, том IX, дело №1493/2008г. по описа на нотариус Ев.П., с рег.
№188 по Регистъра на Нотариалната камара на РБ, вписан в СВ вх.рег.
№5424/23.12.2008г., акт №83, том ХХ, дело №4410/2008г. Дарителката си запазила
пожизнено правото на ползване на имота, като след изповядване на сделката и преди
развода починала.
Ищцата заявява, че дареният й имот – апартамент, находящ се на втория етаж
от двуетажна жилищна сграда в ********************, ет.2, е представлявал семейно
жилище на родителите й, ползването на което не е било предоставено на никой от
съпрузите с решението за развод, в което е било посочено, че това семейно жилище е
собственост на трето лице, а именно - Х. В. Г., с което допълнително ще бъдат
определени облигационните отношения по ползването му. Твърди, че ответникът
останал да живее в семейното жилище и отказвал, както да го освободи, така и да
заплаща наем на ищцата, за което му била връчена нотариална покана на датата
28.05.2019г.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си адв.В.П. от АК-
Кюстендил, същата и като съдебен адресат, с адрес: *******************, е подал
писмен отговор на исковата молба. Изразено е становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Оспорен е нотариалният акт за дарение, поради
наличието на поправка в същия на ЕГН на лицето, посочено като законен
представител на дарената, което се окачествява като порок, водещ до невалидност на
акта. В отговора се аргументира и разбиране, че дори да не е налице сочения порок и
да се приеме, че през 2008г. ищцата е придобила собствеността върху имота, на
основание договора за дарение, сключен с Л.К., баба на Г., то същата в последствие е
изгубила правото си на собственост върху имота, тъй като ответникът го е придобил
на основание давностно владение, с което се заявява възражение за изтекла в полза на
ответника придобивна давност – основание за придобиване на право на собственост по
чл.79 от ЗС. Г. уточнява, че е живял в процесното жилище откакто се е родил и го е
владял като свое в периода от 1987г. до 09.07.2019г. Твърди, че за придобитото от него
право на собственост се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот
по обстоятелствена проверка с №34, том II, дело №234/2019г. по описа на нотариус
М.М. с рег.№603 по Регистъра на НК на РБ, съответно – с №191, том IX, дело
№1107/2019г. по описа на СВ-Кюстендил. В отговора се сочи, че след снабдяване с
горния нотариален акт ответникът продал имота на лице Ю. С. Д., поради което се
счита, че ищцата не е активно легитимирана да предяви иска по чл.108 от ЗС за този
имот. Поддържа се също така, че купувачът Д. от своя страна е предоставил ползването
на жилището на Г., който към настоящия момент, на облигационно основание се явява
държател на имота, като държи същия за собственика му Юл.Д., което от своя страна,
според ответника, очертава неоснователността на иска. Претендират се разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, в настоящия му съдебен състав, след като се запозна
с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност
всички събрани по делото доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
Х. В. Г. е дъщеря на В. И. Г. и Е.Г. Г.. Същата е родена на 08.02.2005г. по време
на брака на нейните родители, сключен на 25.09.2004г. в гр.Кюстендил. Към момента
на раждането на Х., В. Г. е имал родени две деца - син И. Г., роден на *********г. и
син А. Г., роден на 0*******г. Тези факти са установими от приложеното по делото
удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено от Община Кюстендил
2
на 03.07.2024г., както и от приети по приложеното гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС
удостоверения за раждане, издадени от Община Кюстендил.
Видно от представения с исковата молба нотариален акт, на 22.12.2008г. Л.К.К.,
с ЕГН **********, която е баба на ответника В. Г., съответно – прабаба по бащина
линия на ищцата Х. Г., е дарила на своята внучка Х. В. Г., действала при изповядване
на сделката чрез своята майка и законен представител Е.Г. Д., следния свой собствен
недвижим имот: самостоятелен обект, находящ се в ********************,
представляващ втория етаж от двуетажната жилищна сграда, който етаж се състои от
три стаи, две кухни, салон и други сервизни помещения, а жилищата сграда е
застроена на около 120 кв.м., заедно с прилежащите на този етаж идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж в поземления имот, в който е
построена, а именно имот пл.№4461 в кв.183 по плана на града с граници: ул.„Цар
Освободител“, сграда на ДЗИ, жилищен блок на БНБ и кооперативен жилищен блок,
като дарителката си е запазила правото да ползва имота докато е жива.
Сделката е сключена във формата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот с №47 том IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., с рег.
№188 по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – РС-Кюстендил.
Според представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с №3389/25.06.2024г., издадено от Община Кюстендил, Е.Г. Д. и Е.Г. Г.
са имена на едно и също лице, което е с ЕГН **********.
В представения с исковата молба препис от нотариалния акт с №47 том IX рег.
№11278, дело №1493 от 2008г. се констатира наличие на ръкописно извършена
корекция на осмата цифра от ЕГН на законния представител на надарената, а именно
на Е. Д., която цифра, при отпечатана „9“ е преправена на „8“, така че вместо грешен
ЕГН **********, посоченият в нотариаления акт да съответства на верния ЕГН,а
именно – **********.
От Службата по вписванията се изиска и по делото се приложи препис от
вписания в СВп. нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том IX рег.
№11278, дело №1493 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., който е вписан под вх.рег.
№5424 от 23.12.2008г., акт №83, том ХХ, дело №4410/2008г. и от който се установява,
че във вписания екземпляр върху ЕГН на Е.Г. Д. няма ръкописна поправка.
След извършена от съда констатация от представен в съдебно заседание от
нотариус Е. П. оригинал на Книгата за нотариални актове за 2008г., том IX,
съхранявана в Архива на нотариуса, се установи, че прошнурованият в тази книга
оригинал на нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том IX, дело
№1493/2008г. също съдържа корекция на ЕГН на Е.Г. Д., като осмата цифра от „9“ е
поправена на „8“. Според нотариуса, вероятно са били съставени 5-6 нотариални акта
и след като нотариусът е установил, че единният граждански номер на Е. Д. е бил
изписан погрешно е допуснал да бъде извършена ръкописна корекция на сгрешената
цифра вместо да се връща акта, като вероятно в СВп. е бил изпратен за вписване
екземпляр, който не е бил поправен. Нотариусът сочи, че на датата 22.12.2008г. е
изповядал над 20 сделки и в бързината някой от оригиналите е останал непоправен.
Също така, според нотариус Е. П., установената грешка не е била особено съществена,
тъй като касае ЕГН не на страна по сделката, а на представител, с оглед факта, че в
Службата по вписванията като надарен е вписано детето.
Няма спор по делото, установява се и от представената схема с №15-499623-
06.06.2019г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, че описаният в нотариален акт за
3
дарение на недвижим имот с №47 том IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. по описа
на нотариус Е. П., с рег.№188 по Регистъра на Нотариалната камара, недвижим имот,
предмет на дарението, е идентичен на процесния имот, а именно - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.503.922.7.5 по КККР на гр.Кюстендил, одобрени
със заповед с №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, с адрес на имота:
********************, ет.2, намиращ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с
идентификатор 41112.503.922, представляващ жилище, апартамент; брой нива на
обекта – един; с площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма, под обекта - 41112.503.922.7.7, 41112.503.922.7.8, 41112.503.922.7.2
и 41112.503.922.7.1, над обекта - 41112.503.922.7.6, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От материалите по гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС се установява, че през
2008г. В. и Е. Г.и се разделили, като бракът им формално продължил до
прекратяването му с развод, поради постигнато взаимно съгласие на съпрузите с
решение №172/17.03.2016г. по същото дело, с което е било утвърдено постигнатото
между страните споразумение относно последиците от прекратяването на брака,
според което след развода родителските права по отношение на роденото от брака дете
Х. Г. се предоставят за упражняване на майката Е. Г., при която детето да живее на
адрес в с.Копиловци, общ.Кюстендил, а относно семейното жилище в решението било
възпроизведено постигнатото в сключеното споразумение съгласие, че семейното
жилище, находящо се на адрес в ******************** е собственост на трето лице –
Х. В. Г., придобито с нотариален акт за дарение на недвижим имот с №47 том IX рег.
№11278, дело №1493 от 2008г. и, че правото на ползване съпрузите ще определят с
допълнително облигационно отношение с третото лице. Решението, като
необжалваемо, е влязло в сила в деня на постановяването му – 17.03.2016г.
По време на съществуването на прекратения с горепосоченото решение
граждански брак, В. Г. заживял на съпружески начала с А.В.Н., която понастоящем,
видно от удостоверението за семейно положение, е негова съпруга, и от която на
25.03.2009г. е родено детето му А. В. Г..
Няма спор между страните, че след сключване на сделката и до настоящия
момент ищцата Х. Г. никога не е живяла или ползвала под друга форма дарения й
жилищен имот.
Същевременно, от показанията на свидетелите В. М., А.К.-Б. и Б.К. се
установява, че В. Г. винаги е живял в този апартамент, а понастоящем - със съпругата
си А. и детето им А.. Свидетелите знаят имота като негов собствен, както и твърдят,
че не им е известно някой да е имал претенции към жилището, тъй като майката на
ответника обитавала приземния етаж в сградата, а сестра му – етажа над неговия, в
какъвто смисъл всички те се били договорили. Свидетелите сочат още, че бабата на В.
Г. – Л.К., приживе живеела в процесното жилище, но до преди 2-3 години преди
смъртта си, тъй като здравословното й състояние се влошило и дъщеря й (майката на
ответника) я взела при себе си на приземния (първия) етаж. Според свидетелите, преди
да почине Л.К. не била в добро здраве, „изпаднала“, започнала да не ги разпознава. И
тримата свидетели сочат, че познават бегло бившата съпруга на ответника – Е., а също
и ищцата, както и, че Е. и Х. не са живели заедно с В. Г. в процесното жилище дори и
по време на брака. Свидетелите сочат, че Г. е ремонтирал и се е грижил за
поддръжката на жилището.
От представено удостоверение за настоящ адрес с изх.№3528/02.07.2024г.,
издадено от Община Кюстендил, се установява, че от 24.10.1995г. В. Г. е с регистриран
4
настоящ адрес в ******************.
Видно от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден
на 13.06.2024г. от Община Кюстендил, Л.К.К. починала на 07.07.2010г., за което е бил
съставен акт за смърт с №372/07.07.2010г. Според извършена справка, от 2000г.
насетне постоянен адрес на Л.К. е бил адресът в ********************, какъвто е бил
и настоящият й адрес.
Установява се от представени нотариални актове, че преди изповядване на
дарението в полза на ищцата през 2008г., Л.К. е дарила същия имот на своя внук
ответника В. И. Г., което е сторено на 19.12.1997г. с нотариален акт за дарение на
недвижим имот с №68, том ХVIII, дело №6952/1997г. по описа на нотариус при КнРС,
запазвайки си правото да ползва южната и северната стаи и сервизните помещения в
жилището докато е жива. В последствие – с нотариален акт за дарение на недвижим
имот на възходящ с №173, том IV дело №654/2006г. по описа на нотариус Б.А. с рег.
№325 по Регистъра на Нотариалната камара, В. Г. дарил обратно на баба си Л.К.
процесния жилищен имот. Според свидетеля Б.К. причина за тази сделка е
обстоятелството, че срещу Г. били предприети действия от съдебни изпълнители.
На 28.05.2019г. на ответника е била връчена изпратена му от ищцата
нотариална покана, с която същата, позовавайки се на извършеното в нейна полза от
баба й Л.К. дарение и на обстоятелството, че Г. ползва жилището без да са били
уредени облигационните отношения във връзка с това ползване, според посоченото в
решението за развод, го е поканила за сключване на договор за наем, а в случай, че не
се яви на посочени в поканата дата и място, Г. е уведомен, че поканата следва да се
счита като такава за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота в
размер на 200 лева месечно, като е отправено и предупреждение за предприемане на
действия по ревандикиране на имота. Представен е констативен протокол от
05.06.2019г., удостоверяващ, че адресатът на поканата В. Г. не се е отзовал на същата.
В рамките на два месеца след получаване на нотариалната покана ответникът
Г. е извършил следните две юридически действия: 1/ на 03.07.2019г. се е снабдил с
нотариален акт за собственост на недвижим имот с №34, том II, рег.№2114, дело
№234/2019г. по описа на нотариус М. М. с рег.№603 по Регистъра на Нотариалната
камара, с който на основание представени документи и по обстоятелствена проверка е
бил признат за собственик по давностно владение на спорния имот и 2/ на 10.07.2019г.
е прехвърлил същия имот чрез покупко-продажба на лицето Ю. Руменов Райчев, с
ЕГН *********.
Видно от постъпилата от СВп.-гр.Кюстендил справка по партидата за имота, в
същия месец – месец юли 2019г., са извършени още две разпоредителни сделки с този
имот: 1/ на 16.07.2019г. Ю. Райчев е продал жилището на лице Р.Д.Р., с ЕГН
********** и 2/ на 24.07.2019г. Р.Р. е продал имота на Ю. С. Д., с ЕГН **********.
Ю. Д. е сред свидетелите, изслушани от нотариус М. М. на 03.07.2019г. във
връзка с искането на ответника за снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост на имота, като видно от съставения протокол - част от приложеното
нотариално дело, този свидетел е заявил пред нотариуса, че е приятел с Г. от дълги
години и, че знае, че той винаги е живял и живее на втория етаж от сградата в
гр.К***************** Д. е описал от какви помещения се състои жилището, като е
заявил, че много пъти му е ходил на гости.
Ю. Д. е разпитан като свидетел и по настоящото дело. Заявил е, че е приятел с
Г. от дълги години, а през 2019г.-2020г. съвсем случайно срещнал друг свой приятел на
5
име Росен, който му казал, че продава апартамент. Свидетелят имал свободен капитал
и искал да инвестира в недвижим имот, поради което преди да го закупи решил да
направи оглед. При посещението в апартамента видял В. Г. със семейството му и се
изненадал, че апартаментът не е негов, защото знаел, че той там живее. Свидетелят
закупил имота, а ответникът го помолил да остане в жилището срещу наем. Д. се
съгласил, защото нямал нужда да ползва имота, но се договорили вместо да му плаща
наем, Г. да му предоставя за ползване в събота и неделя своя вила в с.Преколница,
както и станало.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а преценката й налага извод за основателност на предявения
иск, който следва да бъде уважен, поради изложените по – долу съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде
уважена исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма,
следва да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1) ищецът да
е собственик на процесния имот; 2) ответникът да владее имота и 3) владението върху
имота да е лишено от правно основание.
В конкретния случай, безспорно между страните е наличието на втората от
така описаните предпоставки – ответникът Г. сам твърди, че се намира във владение на
имота, а това се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Акцентите на повдигнатия спор са свързани с осъществяването на другите две
предпоставки, а именно – е ли ищцата Х. Г. собственик на процесния имот на
поддържаното от нея основание и Г. има ли правно основание да го ползва.
Ищцата твърди, че е собственик на жилището по силата на деривативен
придобивен способ – правна сделка, а именно дарение, извършено с нотариален акт за
дарение на недвижим имот с №47 том IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. на датата
22.12.2008г.
Установи се, че с посочения нотариален акт Л.К.К., с ЕГН **********, която е
прабаба по бащина линия на ищцата Х. Г., е дарила на същата, действаща при
изповядване на сделката чрез своята майка и законен представител Е.Г. Д., свой
собствен недвижим имот – процесното жилище с прилежащите идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, като дарителката си е запазила
правото да ползва имота докато е жива.
Констатира се, че в нотариалния акт е била допусната грешка при изписване на
единния граждански номер (ЕГН) на майката на ищцата, представляваща я като неин
законен представител, която грешка в екземпляра, вписан в Службата по вписванията
не е поправяна, а в екземпляра, предоставен на надареното лице и в този,
прошнурован в Книгата за нотариални актове за 2008г., том IX и съхраняван от
нотариуса, е поправена ръкописно, като осмата печатна цифра от ЕГН „9“ е поправена
на „8“, без да са направени други означения. Ответната страна прави възражение, че
подобна поправка е недопустима, не кореспондира на реда за поправка на
нотариалните актове и води до такъв порок на процесния, в резултат на който същият
не е породил правни последици.
По така направеното възражение, съдът намира следното:
Според чл.580 т.3 от ГПК в действалата към момента на сключване на договора
редакция на нормата, нотариалният акт следва да съдържа и пълното име, единния
граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата,
6
мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност.
Съгласно чл.579 ал.3 от ГПК, когато се наложи да бъдат направени поправки,
добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва
както самия акт.
Чл.576 от ГПК сочи в кои случаи нотариалното действие е нищожно, като сред
тях визира и случаите, при които при неговото извършване е бил нарушен чл.579 от
ГПК.
В конкретния случай е несъмнено, че нотариалният акт е следвало да съдържа
посочване на единния граждански номер на Е.Г. Д., доколкото същата е била
участващо в сделката лице, бидейки законен представител на надарената. Също така,
явно е, че при посочването на нейния ЕГН е била допусната грешка, която не е била
отстранена по предвидения в чл.579 ал.3 от ГПК ред, тъй като само на част от
екземплярите е направена поправка и то без да се постави изрична бележка и да се
подпише както самия акт. От тук следва извод, че е налице грешка в ЕГН на Д., която
не е отстранена.
В множество решения на ВКС е даван отговор на въпроса дали всяко погрешно
отбелязване при нотариалното удостоверяване води до нищожност на нотариалното
действие, по смисъла на чл.576 от ГПК, което от своя страна да обуслови нищожност и
на самата нотариална форма на сделката (тъй като по начално нотариалните действия
по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността на
самата сделка и ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл.576
от ГПК, нищожен е не само нотариалния акт, нищожна е и сделката).
Както се приема в решение №60 от 19.05.2016г. на ВКС по гр.д.№3569/2015г.,
III г.о., ГК, решение №223/2014г. по гр.д.№1186/2011г., I г.о., решение №143/2012г. по
гр.д.№504/2011г., IV г.о. и др., независимо, че нотариалните действия са формални
действия, не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при
нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на
нотариалния акт по чл.580 т.1, т.3 или т.6 от ГПК, е налице нищожност по смисъла на
чл.576 от ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Приема се например,
че когато индивидуализацията на лицата по чл.580 т.3 от ГПК е била постигната с
оглед цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части -
при изписване на пълното име, на личните данни или на единния граждански номер на
участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалното
действие. Изхожда се от разбирането, че институтът на чл.579 ал.3 от ГПК налага
изискванията по чл.580 във вр. с чл.576 от ГПК да се тълкуват в полза на
действителността.
Така, в настоящия случая е налице грешка при изписване на ЕГН на законния
представител на едната от страните по сделката, но тази грешка не опорочава формата
на нотариалния акт, тъй като индивидуализацията на законния представител на
надареното лице е била постигната, предвид представеното при сключване на договора
удостоверение за раждане №557374, описано в приложенията към нотариалния акт
(представено от ищцата в настоящото производство – л.64) и сочещо коректните лични
данни, в това число и ЕГН на майката на Х. Г.. Допуснатата грешка при нотариалното
удостоверяване не води до нищожност на последното и съответно на договора поради
липса на предписаната от закона форма.
Извън горното - не се установи наличие на някакви пороци във волята на
страните, нито във формата, в която е сключен договора; не е налице противоречие на
7
договора със закона или с добрите нрави, поради което следва да се зачетат правните
последици на същия, а именно – настъпване на вещно-транслативния ефект и
прехвърляне на правото на собственост върху имота от патримониума на дарителката в
патримониума на надареното лице. Х. Г. е станала собственик на процесния имот по
силата на договора за дарение, сключен във формата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот с №47 том IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. на датата 22.12.2008г.
От факта, изтъкван от ответната страна, че ищцата не е живяла в имота не
могат да бъдат направени изводи, имащи отношение относно правото на собственост.
Съгласно чл.99 от Закона за собствеността, правото на собственост се изгубва, ако друг
го придобие или ако собственикът се откаже от него. Според чл.100 ал.1 от ЗС, отказът
от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в
писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Явно
е, че в настоящия случай ищцата не се е отказала от придобитото по силата на
договора за дарение право на собственост по посочения в чл.100 ал.1 от ЗС ред.
Ползването на даден имот е правомощие, но не и задължение за собственика, поради
което самия факт на неупражняването му не може да доведе до изгубване на
собствеността.
Ищцата по иска не е изгубила правото на собственост и при втората
предвидена в чл.99 от ЗС хипотеза, а именно – с придобиването му от другиго.
Ответникът счита, че ищцата не е собственик на имота, тъй като е изгубила
правото на собственост, доколкото ответникът го е придобил по давност, владеейки
имота като свой в периода от 1987г. до 09.07.2019г. Представя нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка с №34, том II, дело
№234/2019г. по описа на нотариус М.М. с рег.№603 по Регистъра на НК на РБ.
Според постановките на Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС по
тълк.д.№11/2012г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща
на официалните свидетелстващи документи за факти, а при оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл.193 от ГПК. Посоченото разрешението, както е видно
от мотивите на Тълкувателното решение, се отнася за случаите, при които
оспорващата страна не разполага с документ за собственост. Когато и двете страни в
правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
/било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл.154
ал.1 от ГПК и всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Доколкото ищцата се легитимира с акт за собственост, както се посочи и при
доклада на делото, ответникът е този, който следва да докаже в процеса придобивното
си основание на правото на собственост върху спорния имот, а именно – изтекла в
негова полза придобивна давност.
Ответникът, въззиваем в настоящото производство, е ангажирал доказателства
– основно чрез разпита на свидетели, от които може да се приеме за установено, че
действително в твърдения от него период от 1987г. до 09.07.2019г., е упражнявал
фактическа власт върху имота – живял е в него сам или със семейството си, заедно или
8
не със своята баба Л.К..
Давностното владение е способ за придобиване правото на собственост,
регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Според тази норма, правото на
собственост по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото установеното
владение, на което ответникът по иска Вл.Г., се е позовал, във всички случаи, по
аргумент от чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно.
Давностното владение съдържа два елемента – обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго – за съответния период от
време, и субективен – намерение да се свои вещта. Двата елемента следва да са
изпълнени кумулативно.
Тъй като намерението за своене на имота е част от вътрешния мир на човека за
наличието или липсата на такова може да се съди по външните изяви на поведението,
чрез конкретни действия или бездействия.
По делото няма никакви доказателства, от които да се заключи, че до
19.12.1997г., когато Л.К. е дарила имота на ответника В. И. Г., последният е живял в
този имот, владеейки го като свой, по-скоро данните сочат, че Г. е живял в имота като
в имот, собственост на неговата баба.
След сделката от 19.12.1997г., извършена с нотариален акт за дарение на
недвижим имот с №68, том ХVIII, дело №6952/1997г. по описа на нотариус при КнРС,
Г. е станал собственик на имота, но по силата на дарението, а не по давност и е бил в
имота като собственик, а не като владелец. Правото на собственост е продължило да
съществува в неговия патримониум до момента, в който Г. се е разпоредил с него в
полза на Л.К., което е станало на 05.10.2006г., когато с нотариален акт за дарение на
недвижим имот на възходящ с №173, том IV дело №654/2006г. по описа на нотариус
Б.А. с рег.№325 по Регистъра на Нотариалната камара, В. Г. дарил обратно на баба си
Л.К. процесния жилищен имот. Така, до 05.10.2006г. в полза на Г. давност не е могла
да тече.
На датата 22.12.2008г. Л.К. е дарила имота на ищцата, която е дъщеря на
ответника.
Съгласно чл.84 от Закона за собствеността, относно придобивната давност се
прилагат чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Така посочените разпоредби уреждат спирането и
прекъсването на давностните срокове.
Според чл.115 б.„а“ от ЗЗД, давност не тече между деца и родители, докато
последните упражняват родителските права. Така, дори в полза на Г. да е текла
придобивна давност от момента, в който се е разпоредил с имота на 05.10.2006г., тази
давност е спряла да тече на 22.12.2008г., по силата на посочената разпоредба. Съгласно
нея, давността не е текла до 17.03.2016г., когато е влязло в сила бракоразводното
решение по гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС, с което родителските права по
отношение на Х. Г. са били предоставени за упражняване от майката.
Времето от 17.03.2016г. до 10.07.2019г., когато Г. се е разпоредил с правото на
собственост и твърди, че е започнал да владее за другиго, с натрупване на предходния
период от 05.10.2006г. до 22.12.2008г., не изпълва изискването за продължителност на
владението, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, тъй като е значително по-кратно от 10
години.
Независимо от горното и само за пълнота на изложението, съдът намира за
9
потребно да отбележи и обстоятелството, че с подписването на споразумението по
гр.д.№ 2153/2015г. по описа на КнРС на 16.03.2016г. (когато е представено в съдебно
заседание, тъй като самото споразумение не е датирано), Г. е признал, че собственик
на имота е неговата дъщеря Хр.Г., а според чл.116 б.„а“ от ЗЗД., признанието прекъсва
давността, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.117 ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС). Така от 05.10.2006г. до 16.03.2016г. отново няма изтекъл
десетгодишен период от време. Последното следва да се има предвид в контекста на
застъпеното в писмената защита на пълномощника на ответника разбиране, че следва
да се счита, ответникът е престанал да упражнява родителските права по отношение на
ищцата с настъпването на фактическата раздяла между родителите, т.е. през 2008г.
преди влизане в сила на бракоразводното решение.
Що се отнася до пространните възражения в писмената защита на ответника по
въпроса кое жилище е било семейно на съпрузите В. и Е. Г.и, може да се отбележи, че
сам В. Г. в исковата си молба за развод е посочил, че семейно жилище на страните е
било жилището в гр.К*****************и е поискал с решението за развод да му
бъде предоставено това жилище като семейно такова. Също така, следва да се обърне
внимание на факта, че в производството по гр.д.№2153/2015г. по описа на КнРС
съпрузите са се съгласили по въпроса кое е било семейното им жилище и като такова
са посочили процесното, включително в подписаното от двамата споразумение, а едва
в настоящото производство, с цел да се елиминира приложението на разпоредбите на
чл.115 и чл.116 от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС ответникът се домогва да установи нещо
различно. От правна гледна точка и по дефиниция, семейното жилище обхваща
съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват
битовите нужди на цялото семейство и това е жилището, ползвано до прекратяването
на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата (в т.см. Постановление
№12/1971г.на Пленума на ВС). При наличието на влязло в сила съдебно решение
относно семейното жилище на съпрузите, този въпрос не може да бъде преразглеждан.
В тежест на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното доказване
(теза – аргументирана по-горе), което доказване следва да бъде главно, пълно и пряко,
осъществено, поради това, по начин, че у съда да се създаде абсолютна увереност,
сигурно убеждение във верността на наведените фактически твърдения. В конкретния
случай доказване на поддържаното от ответника придобивно основание не беше
осъществено, поради което не може да се счете, че ищцата е изгубила правото си на
собственост, с придобиването му от ответника по давност. Липсва правно основание,
по силата на което ответникът Г. да държи собствения на ищцата недвижим имот. В. Г.
следва да бъде осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението върху имота
на неговия собственик.
Извършените от ответника разпоредителни действия с имота, който не е негова
собственост, не могат да бъдат предмет на правен анализ в настоящото производство,
тъй като за основателността на предявения иск от значение е само установяването, че
ищцата доказва правото си на собственост, а ответникът не установява наличие на
противопоставимо на ищцата правно основание да ползва имота. Чл.108 от ЗС гласи,
че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без
да има основание за това.
Исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде признато за
установено, че ищцата е собственик на жилищния имот. Ответникът следва да бъде
осъден да отстъпи на ищцата собствеността и предаде владението върху този имот.
Приложение следва да намери и разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК, според
10
която когато акт, с който молба за издаване на искан акт в охранително производство
се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се
ползват от акта, а при уважаването му издаденият акт се отменя или изменя.
С Тълкувателно решение на ВС №178 от 30.06.1986г. по гр.д.№150/85г. на
ОСГК е разяснено, че с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда
спор за правото на собственост между това лице и собственика, който спор следва да
бъде разрешен по исков ред; че предмет на предявения иск е засегнатото право на
собственост на ищеца, а не нотариалния акт, както и че отмяната на нотариалния акт е
разпоредена от закона правна последица от уважаване на предявения иск за защита на
засегнатото с издаването му материално право. Това разрешение е възприето и
доразвито в Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д.№11/2012г.,
ОСГК на ВКС, в което е прието, че констативният нотариален акт се отменя по реда
на чл.537 ал.2 от ГПК, когато бъде уважена претенцията на третото лице срещу
титуляра по акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
от нотариуса удостоверяване на правото на собственост. Съдебната практика
последователно приема, че отмяната на констативен нотариален акт на основание
чл.537 ал.2 от ГПК не е предмет на отделен и самостоятелен иск, а е последица от
разрешаването на породения от издаването му правен спор за собственост. Поради
това съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, независимо от това дали ищецът,
предявявайки своите права, е поискал той да бъде отменен или изменен (в писмената
защита на ищцовата страна е формулирано такова искане). В посочения смисъл е
решение №24 от 27.04.2020г. по гр.д.№1919/2020г., I г.о.
При горните доводи, с настоящото решение, на основание чл.537 ал.2 от ГПК,
съдът ще отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот с №34, том II, рег.
№2114, дело №234/2019г. по описа на нотариус М. М. с рег.№603 по Регистъра на
Нотариалната камара.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, Г. ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на сумата от 1 057.47 лева, в това число: 1000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 57.47 лева – заплатена държавна такса за
вписване на исковата молба.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда дължимата държавна такса в
размер на 524.58 лева, определена съгласно чл.1 от ТДТССГПК във вр. с чл.69 ал.1 т.2
във вр. с чл.71 ал.2 от ГПК, а именно 4 % върху 1/4 от цената на иска, която се равнява
на данъчната оценка на имота (52 458 лева).
С оглед основателността на иска, на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х. В. Г., с ЕГН
**********, от с.**********************, и В. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в
********************, че Х. В. Г., с ЕГН ********** е собственик, на основание
11
договор за дарение от 22.12.2008г., сключен във формата на нотариален акт с №47 том
IX рег.№11278, дело №1493 от 2008г. по описа на нотариус Е. П., с рег.№188 по
Регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие – РС-Кюстендил, на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.922.7.5 по КККР на
гр.Кюстендил, одобрени със заповед с №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, с
адрес на имота: ********************, ет.2, намиращ се в сграда №7, разположена в
поземлен имот с идентификатор 41112.503.922, представляващ жилище, апартамент;
брой нива на обекта – един; с площ – 120 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 41112.503.922.7.7, 41112.503.922.7.8,
41112.503.922.7.2 и 41112.503.922.7.1, над обекта - 41112.503.922.7.6, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕГН ********** да отстъпи на Х. В. Г., с ЕГН **********
собствеността върху описания имот и предаде владението върху същия.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот с №34, том II, рег.
№2114, дело №234/2019г. по описа на нотариус М. М. с рег.№603 по Регистъра на
Нотариалната камара, с който В. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в
******************** е признат за собственик по давностно владение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.922.7.5 по КККР на
гр.Кюстендил, подробно описан в акта.
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в ******************** да
заплати на Х. В. Г., с ЕГН **********, от с.********************** сумата от
1 057.47 лева (хиляда и петдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща сторени по делото разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в ******************** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от
524.58 лева (петстотин двадесет и четири лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
12