№ 1958
гр. Варна, 19.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233100102520 по описа за 2023 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по
делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК вр. чл.124,ал.1
ГПК от „Крамер Груп“АД срещу Национална агенция по приходите за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на 450 кв.м. ид.ч. от Временен преместваем търговски обект,
представляващ лека конструкция, изработена от разглобяеми елементи-базар,
прерарботен в ресторант-сладкарница, находящ се в гр.Варна, *, построена в
ПИ с идентификатор **** с обща площ на обекта 543 кв.м. на основание
договор за покупко-продажба от 30.03.2018г. и в условията на евентуалност
на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност за периода
30.03.2018г. до настоящия момент.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил процесния обект въз
основа на сключен с „Крамер Център“ЕООД договор за покупко-продажба от
30.03.2018г., по който била издадена фактура №94/30.03.2018г. Владението
върху обекта било предадено на ищеца в деня на продажбата, което се
упражнявало и към настоящия момент от него. Обектът бил изграден върху
имот собственост на Община Варна, с която ищцовото дружество се намирало
1
в наемни правоотношения като се заплащал наем за земята.
Сочи се, че през 2016г. срещу праводателя „Крамер Център“ЕООД
било образувано публично изпълнително дело №16000303/2016г. по описа на
ТД на НАП-Варна. Върху процесната движима вещ бил наложен запор с
Постановление №С18003-022-0013390/12.03.2018г. Това постановление било
отменено с Решение №2365/04.12.2018г. по адм.дело №2857/2018г. Нов запор
върху вещта бил наложен с Постановление №С19000-024-
0008089/06.03.2019г., към който момент същата се сочи да е била собственост
на ищеца. Повторният запор бил отменен с Решение №61/19.03.2019г. на
Директора на ТД на НАП Варна по жалба на „Крамер Център“ЕООД и с
Решение №69/26.03.2019г. по жалба на „Крамер Груп“АД.
На 23.05.2019г. НАП предявила иск срещу „Крамер Център“ЕООД и
„Крамер Груп“АД по чл.135 ЗЗД вр.чл.216,ал.3 ДОПК за обявяване
недействителността на договора за покупко-продажба на процесната вещ от
30.03.2018г., по който било образувано т.д.№830/2019г. по описа на ВОС. С
влязло в законна сила от 01.03.2022г. решение по делото договорът бил
прогласен за недействителен.
Излага се, че на 07.05.2019г. била подадена молба пред ВОС за
обявяване в несъстоятелност на „Крамер Център“ЕООД, по която било
образувано т.д. №693/2019г. С Определение №2280/19.06.2019г. съдът
определил разноски в производството по несъстоятелност в размер на
2 587.43 лева като приканил длъжника и кредиторите му да ги предплатят по
набирателната сметка на ВОС. С Решение №620/30.07.2019г. в сила от
10.07.2019г. била обявена неплатежоспособността на „Крамер Център“ЕООД
с начална дата 30.09.2018г., било открито производство по несъстоятелност
на„Крамер Център“ЕООД, били постановени обща възбрана и запор върху
имуществото на „Крамер Център“ЕООД, дружеството било обявено в
несъстоятелност, като производството по несъстоятелност било спряно на
основание чл.632,ал.1, изр.1, пред.посл. ТЗ. В едногодишния срок по
чл.632,ал.2 ТЗ определените от съда разноски не били предплатени. С
Решение №260230/11.09.2020г. в законна сила от 24.09.2020г. , на основание
чл.632,ал.5 вр. ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност било прекратено и
било постановено заличаване на дружеството. В производството не бил
назначен синдик и не се развила фаза по предявяване и приемане на вземания
2
на кредитори. „Крамер Център“ЕООД било заличено от Търговския
регистър. Дружеството нямало правоприемник. Сочи се, че към датата на
откриване на производството по несъстоятелност върху процесния обект е
нямало наложени мерки за обезпечаване на публични вземания и срещу вещта
е нямало насочено принудително изпълнение, поради и което по отношение
на него не била приложима разпоредбата на чл.193 ДОПК. Твърди се, че на
основание чл.739,ал.1 ТЗ вземанията на държавата от „Крамер
Център“ЕООД, предмет на публично изпълнително дело №16000303/2016г.
по описа на ТД на НАП-Варна, непредявени в производството по
несъстоятелност срещу дружеството -длъжник, както и неупражнените права
на държавата в това производство са погасени, съгласно ТР №2/2018г.,
постановено на 13.07.2020г., ОСГТК на ВКС. Твърди се, че държавата е
изгубила качеството си на кредитор на „Крамер Център“ЕООД, поради и
което била погасена и относителната недействителност на продажбата,
извършена с договор от 30.03.2018г.
Излага се, че нарушение на законовите разпоредби на чл.173 ДОПК вр.
чл.739,ал.1 ТЗ публичният изпълнител по публично изпълнително дело
№16000303/2016г. по описа на ТД на НАП-Варна, което се водело срещу
заличен търговец, извършвал изпълнителни действия, с което засягал правата
и законните интереси на „Крамер Груп“ АД.
Отделно от посочените основания ищецът излага в евентуалност, че е
придобил право на собственост върху процесната вещ въз основа на
осъществено непрекъснато владения върху същата за периода от 30.03.2018г.
до настоящия момент по силата на разпоредбата на чл.80,ал.1 ЗС.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна НАП е депозирала отговор
на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост
евентуално за неоснователност на предявения иск.
Излага се, че с решение №327/01.06.2020г. по т.д. №830/2019г. по описа
на ВОС, влязло в законна сила на 01.03.2020г. продажбата на процесната вещ
е обявена за относително недействителна по отношение на Държавата. В тази
връзка се сочи, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, тъй
като при разглеждането и евентуалното му уважаване няма да настъпи
промяна по отношение на собствеността на процесната вещ и няма да настъпи
промяна в правната сфера на ищеца. На следващо място се сочи, че искът по
чл.269,ал.2 ДОПК се предявява срещу длъжника и взискателя, като се излага,
3
че „Крамер Център“ЕООД е заличено и няма процесуална правосубектност да
бъде страна в процеса и в тази връзка съгласно ТР №1/09.07.2017г. по т.д.
№1/2017г. производството по делото било недопустимо и подлежало на
прекратяване поради начална липса на правоспособна страна. Отделно се
излага, че с иска се цели заобикаляне на закона, тъй като ищецът целял да
докаже погасяването на чужди задължение – тези на длъжника „Крамер
Център“ЕООД. Излага се, че с влязло в сила на 07.06.2023г. Определение
№6018/07.06.2023г. по АД №5214/2023г., образувано по частна жалба на
„Крамер Център“ЕООД, ВАС приел, че действията на публичния изпълнител
по ИД №*********/2016г. са законосъобразни и попадат в хипотезата на
чл.193 ДОПК, тъй като изпълнителното дело е образувано през 2016г., а
съдебното решение за обявяване несъстоятелността на дружеството е влязло в
сила на 24.09.2020г. Прието било, че заличаването на търговеца в
производството по несъстоятелност е различно от заличаването на
юридическото лице след прекратяване на производството по ликвидация и
не е основание за погасяване на публичното вземане по чл.168, т.7 ДОПК.
ВАС посочил, че вземането не е събирано и в универсалното изпълнително
производство на несъстоятелността, та да е мислимо погасяване по чл.168, т.6
ДОПК, а и това основание е посочено да е неприложимо с оглед основанието
за прекратяване на производството и за заличаване на търговеца по
решението на съда по несъстоятелността. Поради това не било налице
основание за погасяване на публичното вземане като ответната страна сочи,
че е недопустимо да има повторно произнасяне по въпроса с оглед забраната
на чл.299 ГПК вр. чл.223,ал.2 ГПК. Излага се също, че в случай на
положително произнасяне за ищеца, за да приеме, че „Крамер Груп“АД е
собственик на процесната вещ ВОС следвало да приеме, че публичните
задължения на „Крамер Център“ ЕООД са погасени на основание чл.173
ДОПК, като такъв иск се сочи, че не е подведомствен на гражданския съд. На
тези съображения искът се сочи за недопустим и се отправя искане
производството по делото да бъде прекратено.
Излагат се и съображения за неоснователност на претенцията. Оспорва
се извода на ищеца, че след влизане в сила на решението на ВОС по т.д.
№693/20199г., с което на основание чл.632,ал.5 вр.ал.4 ТЗ е прекратено
производството по несъстоятелност и е постановено заличаването на „Крамер
Център“ ЕООД се е променило „фактическото положение“ установено с
Решение №327//01.03.2020г. по т.д. №830/209г. по описа на ВОС, с което е
обявена относителната недействителност на договора за продажба от
30.03.2018г., тъй като съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се
погасяват. В тази връзка отново се сочи постановеното с Определение
4
№6018/07.06.2023г. по АД №5214/2023г. на ВАС. Излага се, че е прието, че
изключение прави имуществото по чл.193 ДОПК и целта на това
изключение е да се даде предимство на изпълнителното производство по
ДОПК, но в ограничени хипотези- единствено при наличие на вече наложени
обезпечителни мерки или при вече предприети действия по принудително
изпълнение върху конкретни имуществени права на длъжника.
За недопустим и неоснователен се сочи и предявения в евентуалност
иск за собственост на основание изтекла в полза на ищеца пет годишна
придобивна давност.
Твърди се, че ищецът е недобросъвестен владелец , което е установено
с прогласяване на недействителността на договора за прехвърляне на
собствеността на процесната вещ, която се изразявала в намерение на двете
страни по него да увредят публични взискател, в лицето на НАП. Излага се,
че добросъвестността следва да се изключи и поради факта, че двете
дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, т.3 от ДР на ДОПК към
датата на сключване на процесния договор.
Отделно от това се твърди, че давността е била прекъсната с
предприемане на действия по принудително изпълнение, съгласно чл.116,
б.“в“ ЗЗД. Излага, че първият момент на прекъсването е било с издаването на
обезпечителна заповед от 09.09.2019г. , издадена по ч.т.д. №564/2019г. на
Апелативен съд-Варна и вписването й на 28.07.2020г. , с която заповед е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху процесната вещ. На
следващо място за прекъсващи давността се сочат извършените от публичния
изпълнител действия : постановление за налагане на запор върху процесната
вещ от 18.05.2022г.; протокол за опис от 26.08.2022г.; постановление за
назначаване на оценител от 13.11.2023г.; съобщение за продажба от
15.11.2023г.; съобщение за продажба от 08.04.2024г. Излага се, че от
прекъсване на давността са започнали да текат нови 5 години.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
По възраженията на ответника за недопустимост на предявените
искове :
Предявените искове са по реда на чл.269 ДОПК и са предвидена от
закона възможност трето на публичното изпълнение лице да защити правата
си при твърдения, че същите са засегнати от принудителното изпълнение.
Ищецът твърди, че е собственик на вещ, спрямо която е насочено изпълнение
за публични задължения на „Крамер Груп“ЕООД- заличен търговец. Фактът
на заличаване на юридическото лице -длъжник предпоставя воденето на иска
единствено срещу взискателя по изпълнението предвид липсата на
процесуална правосубектност на длъжника, което не води до недопустимост
5
на претенцията с оглед на това обстоятелство. За ищеца е налице правен
интерес от предявените собственически искове съобразно признатата му от
закона възможност и фактът на насочване на изпълнението спрямо вещ, която
претендира, че е негова собственост независимо от водените преди това
съдебни производства по реда на чл.216 ДОПК вр. чл.135 ЗЗД и
административни такива по повод обжалване на действия на публичния
изпълнител. Следва да се отбележи също, че мотивите на актовете на
административния съд по повод произнасяния за недопустимост на подавани
от ищеца жалби, свързани с изпълнителното производство не касаят
заявеното право на собственост и не обвързват настоящия съдебен състав и в
този смисъл не е налице хипотезата на чл.299 ГПК. Въпросът относно
действието на решението по чл.216 ДОПК след заличаване на длъжника в
производството по несъстоятелност и правата на приобретателя спрямо
кредитора в тази връзка не предполага изследването по специалния, посочен
от ответника ред по ДОПК, касаещ установяване погасяване на вземането и
не изключва комптентността на гражданския съд.
С оглед на изложеното съдът намира възраженията на ответната страна
за недопустимост на производството за несъстоятелни.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи следните факти и обстоятелства : че е
собственик на процесната вещ въз основа на договор за покупко-продажба от
30.03.2018г., като правата му по отношение на същата са противопоставими
по отношение на НАП, твърденията за придобиване на вещта на евентуално
заявеното основание изтекла придобивна давност, считано от 30.03.2018г. при
добросъвестно владение на вещта.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, указва на ответника, че следва
да установи правоизключващи и/или правопогасяващи исковата претенция
обстоятелства; че договорът за продажба от 30.03.2018г. е обявен за
недействителност спрямо Държавата; наличието на извършени действия,
прекъсващи придобивната давност, заявена от ищеца; че същият е
недобросъвестен владелец на вещта.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат
приети и приобщени към доказателствения материал в първото по
делото заседание.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване
със заверени преписи от Определение №736/10.03.2023г. на Ад. Съд
Варна по адм.дело №318/2023г. и Определение №6018//07.06.2023г. по
адм. дело №5314/2023г. на ВАС следва да се остави без уважение, тъй
6
като актовете са представени от НАП с отговора на исковата молба.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане на ггласни
докателства за установяване на твърденията за осъществено
непрекъснато владение върху вещта, считано от 30.03.2018г. следва да се
отложи за датата на о.с.з. след установяване дали този факт е спорен.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 13.06.2024 г. от 14.00 ч., за
които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване със заверени преписи от Определение
№736/10.03.2023г. на Ад. Съд Варна по адм.дело №318/2023г. и Определение
№6018//07.06.2023г. по адм. дело №5314/2023г. на ВАС поради
представянето им от ответника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства за датата на съдебното заседание след извършване на преценка
за необходимост от събирането им.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът
може да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
7
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не
е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът
може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените
от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу
него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели
постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно
производство или извън него и има преимущество пред спорното исково
производство. Разяснява на страните, че на територията на съдебен район
Варна има действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8