№ 191
гр. А., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101865 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 10.05.2006г. е
сключил договор за банков кредит с д. Т.ева и Е.Т., по силата на който им е
предоставил в заем сумата от 15000 лева, а те се задължили да я върнат ведно
с договорна лихва при условията, посочени в договора съгласно погасителен
план, съставляващ приложение №3 към договора от 19.09.2011г. Считано от
16.01.2016г. кредитът е в просрочие, което означава, че длъжниците са
просрочили дължимо плащане повече от 5 работни дни. Поради това банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, като съобщението до ответника е
връчено на основание чл.47, ал.5 от ГПК на 14.01.2020г. На 27.08.2020г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за
събиране на дължимите по договора суми, но длъжникът подал възражение
срещу нея. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че Е.Т. дължи сумата от 3770,34 лева главница,
810,87 лева договорна лихва за периода от 26.08.2017г. до 10.08.2020, 800,77
лева наказтелна лихва за периода от 26.08.2017г. до 12.03.2020г., 53,06 лева
лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 223,22 лева наказателна
лихва за периода от 14.05.2020г до 10.08.2020г., 16,76 лева законна лихва за
1
периода от 11.08.2020г. до 26.08.2020г., 61,55 лева непогасени разноски за
подновяване на ипотека, 120 лева непогасени разноски за връчване на покани
до двамата кредитополучатели, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането.
Претендира направените по делото разноски, както и тези в заповедното
производство.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че договорът е
сключен с д. Т.ева, като кредитът е под формата на овръдрафт. Въпреки че
ответникът е съдлъжник, той никога не е получавал суми по този договор и не
е имал достъп до банковата сметка. Ето защо неговата функция е на
поръчител. От 2014г. той не е потърсен от банката и не е известяван за
нередовност или просрочие. Не е бил уведомен, че кредитът е предсрочно
изискуем, а уговореният срок за погасяване на дължимите суми е след
подаване на заявлението. Прави възражение за изтекъл срок по чл. 147 от
ЗЗД. Оспорва дължимостта на всички суми, посочени в исковата молба.
Оспорва твърденията, че кредитът е бил обезпечен с ипотека, поради което не
дължи разноски за подновяване на такава. Твърди, че през февруари 2014г. са
погасени всичките му задължения към ищеца. Възразява, че договорът и
анексите към него са нищожни, тъй като съдържат неравноправни клаузи,
предвиждащи възможността за едностранна промяна на лихвения процент.
Твърди също така, че те съдържат и други нищожни клаузи. Ето защо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По приложеното частно гражданско дело №1430/2020г. е издадена
заповед за изпълнение, с която е разпоредено д. Т.ева и Е.Т. да заплатят на
ищеца посочените в исковата молба суми. Ответникът е подал възражение
срещу нея, като настоящият иск за установяване на вземането е предявен в
предвидения в закона срок. Възражението за недопустимост на същия е
неоснователно, тъй като с определение на Окръжен съд Пловдив е отменено
само разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, но не и
самата заповед за изпълнение. Ето защо искането за прекратяване на
производството е неоснователно.
На 10.05.2006г. между ищеца от една страна и д. П. Т.ева и ЕРГ. С. Т. от
2
друга е сключен договор за банков кредит №06КР-АА-2597, по силата на
който банката е приела да извършва разплащания при условията на
овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на
дебитното салдо до 15 000 лева за текущи битови нужди. Срокът на договора
е 16.05.2011г. В него е уговорено, че за дните на фактическото ползване на
овърдрафта се начислява договорна лихва, чийто годишен размер е основният
лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 11,43 пункта. Неизвършените
в срок плащания се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна лихва в така
посочения размер, увеличен с наказателна добавка от 20 пункта. След
изтичане на срока на договора дължимата лихва се заплаща периодична в
размер съгласно погасителен план. В договора е предвидено обезпечение –
ипотека, като всички разходи за учредяване на същата и за подновяването й
са за сметка на кредитополучателите. На 16.05.2011г. е сключен анекс №1
към него, по силата на който страните са се съгласили погасяването на
дължимите суми да бъде съгласно погасителен план №2, а на 19.09.2011г.
договорът е изменен с анекс №2, с който е прието, че остатъкът от
задължението от 5229,34 лева ще се заплаща съгласно погасителен план №3 с
краен срок 16.05.2021г.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да
заплаща погасителните вноски в размер на 83,03 лева след 16.01.2016г. –
датата, от която се твърди, че кредитът е в просрочие. Той не е направил това.
Ето защо за ищеца е възникнало правото да обяви същия за предсрочно
изискуем. С определение от 31.10.2021г. по въззивно-частно гражданско дело
№2468/2021г. по описа на ПОС е прието, че това право не е надлежно
упражнено и предсрочна изискуемост не е настъпила. Към настоящия момент
обаче, срокът на договора е изтекъл, поради което този факт е без значение за
изхода на спора. След като задълженията не са изпълнени на падежа, се
дължи наказателна лихва, предвидена в договора.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на непогасената главница е 3770,34 лева, а на
дължимата договорна лихва за периода от 26.08.2017г. до 10.08.2020г. –
701,05 лева. Наказателната лихва за периода от 26.08.2017г. до 12.03.2020г. е
1782,12 лева, размерът на законната лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. е
64,94 лева, на наказателната лихва от 14.05.2020г. до 10.08.2020г. е 199,20
лева, а на законната за периода от 11.08.2020г. до 26.08.2020г. е 16,76 лева.
3
Възражението, че ответникът не е ползвал предоставените суми, поради
което следва да се счита за поръчител е неоснователно. Съгласно договора
той изрично се е задължил по него като кредитополучател, въпреки че
банката е приела разплащанията да се извършват по една сметка. По делото
не са събрани доказателства кой е титуляр по нея, но е видно, че кредитът е
усвоен от другия кредитополучател – д. Т.ева. От това следва, че ищецът е
изправна страна по договора, като задължението за връщане съгласно
уговореното в него възниква и за двамата кредитополучатели.
Липсва изрична уговорка, обаче, че те отговарят солидарно за
изпълнението му. Такава не е предвидена и в общите условия, които са
приети, макар и на по-късен етап. В тях е предвидено единствено, че
съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно. От даденото определение
на това понятие е видно, че съдлъжник е лице, което се съгласява да погасява
всички задължения солидарно с кредитополучателя. Подобна клауза не се
съдържа в сключения между страните договор от 10.05.2006г., нито в
анексите, с които той е изменен. Навсякъде в него Е.Т. и д. Т.еви са посочени
като съкредитополучатели без да е постигнато съгласие да отговарят
солидарно. Ето защо и при липса на законово основание за възникване на
солидарност, то се налага изводът, че отговорността на кредитополучателите
е разделна. А след като от закона или договора не следва друго – те отговарят
по равно за поетите задължения.
Възраженията, че договорът съдържа неравноправни и нищожни клаузи
следва да бъдат преценени с оглед нормативната уредба, действала към
момента на сключването му. Към 10.05.2006г. не са били приети Законът за
потребителския кредит и Законът за защита на потребителите. Не са
действали и други аналогични правни норми – нито в българското, нито в
европейското законодателство. Поради това същите са неоснователни.
Анексите към тези договори са сключени при действието на цитираните
нормативни актове, но в тях липсват клаузи, към които те да бъдат
приложени, доколкото с тях се уговаря нов погасителен план и не се изменят
останалите разпоредби, на които се основава предявеният иск.
С оглед на горното и предвид диспозитивното начало предявените
искове следва да бъдат уважени до размер на сумата от 1885,17 лева,
представляваща половината от дължимата главница по договора, 350,52 лева,
4
представляваща половината от дължимата договорна лихва за периода от
26.08.2017г. до 10.08.2020г., 400,38 лева, представляваща половината от
наказателната лихва за периода от 26.08.2017г. до 12.03.2020г., 26,53 лева,
представляваща половината от законната лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 99,60 лева, представляваща половината от дължимата
наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.08.2020г. и за сумата от
8,38 лева, представляваща половината от законната лихва за периода от
11.08.2020г. до 26.08.2020г.
В тежест на ищеца е да установи също така, че е направил разноски за
връчване на покана до ответника в размер на 120 лева. Той е установил
заплащането само на сумата от 48 лева за връчване на покана на ответника,
поради което искът следва да бъде уважен само до този размер, а до пълния
му такъв от 120 лева следва да бъде отхвърлен.
В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и пряко доказване, че е
направил разноски за подновяване на ипотеката в размер на 61,55 лева, но той
не е направило това. Ето защо искът за признаване на установено, че се
дължи тази сума следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищеца
разноски по съразмерност или от общо направените такива от 422,16 лева
(117,13 лева и 5,03 лева, заплатена държавна такса, 200 лева, заплатено
възнаграждение на вещо лице и 100 лева, юрисконсултско възнаграждение)
се дължат 203,17 лева. По съразмерност следва да се разпределят и
разноските в заповедното производство или от общо направените 199,27
лева, се дължат 95,90 лева.
Ответникът също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска или от общо 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и
150 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице, те имат право на 474,64
лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като са предявени повече от три обективно съединени
иска, като минималното дължимо за всеки от тях е 300 лева.
Ето защо и по компенсация на ответника следва да се присъдят общо
175,57 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕРГ. С. Т., ЕГН ********** от гр.
А., ул.“Конушка“№15, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С. бул.“Д.Ц.“ №37,
представлявано от Ч.Г.З. и С.А.П. сумата от 1885,17 лева (хиляда осемстотин
осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки), представляваща главница,
сумата от 350,52 лева (триста и петдесет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 26.08.2017г. до 10.08.2020г.,
сумата от 400,38 лева (четиристотин лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща наказателна лихва за периода от 26.08.2017г. до 12.03.2020г.,
сумата от 26,53 лева (двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки),
представляваща законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,
сумата от 99,60 лева (деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки),
представляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.08.2020г.,
сумата от 8,38 лева (осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 26.08.2020г. и сумата от 48 лева
(четиридесети осем лева), представляваща разноски за връчване на покана,
дължими по договор за банков №06КР-АА-2597 от 10.05.2006г., ведно със
законната лихва върху главницата и договорната лихва от датата на подаване
на заявлението 27.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение №752/16.09.2020г. по ч.гр.д.
№1430/2020г. по описа на Районен съд А., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове до пълните им размери от 3770,34 лева (три хиляди седемстотин и
седемдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща главница, от
810,87 лева (осемстотин и десет лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 26.08.2017г. до 10.08.2020г.,
от 800,77 лева (осемстотин лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща наказателна лихва за периода от 26.08.2017г. до 12.03.2020г.,
от 53,06 лева (петдесет и три лева и шест стотинки), представляваща законна
лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., от 223,22 лева (двеста
двадесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща наказателна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.08.2020г., от 16,76 лева (шестнадесет
лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за
6
периода от 11.08.2020г. до 26.08.2020г. и от 120 лева (сто и двадесет лева),
представляваща разноски за връчване на покана, както и предявения иск за
признаване на установено, че се дължи сумата от 61,55 лева (шестдесет и
един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща разноски за
подновяване на ипотека.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С. бул.“Д.Ц.“ №37, представлявано от
Ч.Г.З. и С.А.П. да заплати на ЕРГ. С. Т., ЕГН ********** от гр. А.,
ул.“Конушка“№15, сумата от 175,57 лева (сто седемдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
7