Решение по дело №244/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от М. С. И. от [населено място], против решение № 785 от 28.11.2023 г., постановено по АНД № 1876/2023 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № [рег. номер] 25.08.2023 г. на заместник-кмета на Община Русе. С наказателното постановление на касационната жалбоподателка, за нарушение по чл.4, т.7 от Наредба № 15 на Общински съвет - Русе за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе и на основание чл.57, ал. 1 от същата наредба, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Жалбоподателката твърди, че наредбата, по която е санкционирана, е нищожна, в частта за административнонаказателните й разпоредби, тъй като е издадена от колективен орган, на който законът не е делегирал такава компетентност. По отношение на позитивната разпоредба на чл. 4, т. 7, за нарушение на която била наказана, твърди, че тя противоречи на материалния закон – на ЗДвП, като е уредена в подзаконов акт, различен от този, който урежда обществените отношения, свързани с паркирането на МПС, а именно Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе. Според касаторката паркираният от нея автомобил не водел до невъзможност за достъп на извозващата отпадъците техника, както неправилно приел районният съд, а освен това съществувал и график за извозването на същите, което обстоятелство също не било взето предвид. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на районния съд и потвърденото с него НП. Алтернативно моли да бъде приложен чл.28 от ЗАНН или да бъде намален размерът на наложената глоба.

Ответникът по касационната жалба – зам.-кметът на Община Русе не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено, че на 29.06.2023 г. И. паркирала МПС, с рег. № [рег. номер], на [улица] [населено място], непосредствено пред съдове за събиране на битови отпадъци. Изпълнявайки служебните си задължения при обход в централната част на града, полицай И. от група ОП при ОД на МВР – Русе констатирал нарушението. За целта изготвил снимков материал, установил телефонният номер на касаторката и след многократни опити да се свърже с нея за изясняване на случая, нарушителката била призована да се яви на следващия ден в сградата на ОД на МВР -Русе, което тя не сторила. Св. И. изготвил докладна записка, описал в нея установените обстоятелства и на 05.07.2023 г. бил издаден АУАН като въз основа на него било издадено и оспореното НП, с което за нарушение на чл. 4, т. 7 от Наредба № 15 на Общински съвет – Русе и на основание чл.57, ал. 1 от същата наредба й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

За да потвърди издаденото НП въззивният съд е приел, че в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на този санкционен акт. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, районният съд приел, че санкционираното лице от субективна и обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение, като е паркирало превозното си средство непосредствено пред съдове за събиране на битови отпадъци, с което се създавали пречки за събирането и извозването им поради липсата на възможност за достъп на извозващата техника до тях. Изложени са съображения, според които случаят не е маловажен, тъй като той по степента на своята обществена опасност той по нищо не се отличава от тази на обикновените случаи на този вид нарушение. Съдът е посочил, че И. паркирала автомобила си по посочения забранен начин за продължителен период от време – няколко часа, през който период тя създавала пречки за събирането и извозването на отпадъците.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона както относно установеността на нарушението, така и относно липсата на предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен като се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Както е посочил и районният съд, наказанието е определено в минималния размер от 300 лева, а императивната норма на чл.27, ал.5 от ЗАНН не допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер за наложеното наказание „глоба“.

С АУАН срещу касационната жалбоподателка е повдигнато административнонаказателно обвинение, а с НП тя е и санкционирана за това, че при извършената на 29.06.2023 г. проверка било установено, че е паркирала МПС с рег. № [рег. номер] на [улица] [населено място], непосредствено пред съдове за събиране на битови отпадъци по начин, който пречи на събирането и извозването на отпадъците. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 4, т. 7 от Наредба № 15 на ОбС - Русе за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, съгласно която се забранява паркирането на пътни превозни средства по начин, който би попречил на събирането и извозването на отпадъците и снегопочистването. Според чл.57, ал. 1 от наредбата, за всички останали нарушения на наредбата, които не съставляват престъпления, виновните физически лица се наказват с глоба от 300 до 1 000 лева, а едноличните търговци или юридическите лица с имуществена санкция от 1 500 лева до 5 000 лева. Този подзаконов нормативен акт не съдържа административнонаказателна разпоредба, която изрично да санкционира нарушения от вида на процесното – за нарушаване на забраната по чл. 4, т. 7.

Касационната инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП напълно съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентен орган, правилно е определено административнонаказателно отговорното лице, указани са датата, часа и мястото, където е извършено нарушението, правилно са определени фактите с правно значение, правилно към констатираното нарушение са приложени относимата материалноправна разпоредба и приложимата санкционна норма. В хода на проведеното административнонаказателно производство пред наказващия орган не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на жалбоподателя да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира правото си на защита.

Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на относимите за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и при обсъждане на наведените от жалбоподателя възражения, които съдът правилно е приел за неоснователни. Поради това касационният съд счита, че в хода на производството пред първата съдебна инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство както пред наказващия орган, така и пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд правилно е приложил и материалния закон. При посочените фактически установявания се налага извод, че наказаното лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 4, т. 7 от Наредба № 15 на ОбС - Русе за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.57, ал.1 от същата наредба, като не са налице предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на закона.

В настоящото производство не следва да бъде разглеждано по същество поддържаното от касатора възражение, обосновано с текста на чл.22, ал.1 от ЗУО, според което законът не делегира на общинските съвети правото да уреждат състави на административни нарушения, свързани с управлението на отпадъците. Според чл.63в от ЗАНН касационното обжалване на решенията на районния съд става по реда на глава дванадесета от АПК. АПК обаче не предвижда възможност, аналогична на тази по чл.17, ал.2 от ГПК, за извършване на инцидентен контрол за валидността на административните актове като подобно правомощие не може да бъде изведено и чрез препращането в чл.144 от АПК към ГПК (в този смисъл решение № 2822 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2015 г., V о., решение № 6052 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2012 г., III о. и др.). Вместо това е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за валидност на административните актове - арг. чл.149, ал.5 и чл.168, ал.3 от АПК, като принципно неограничено със срок е правото на оспорване на подзаконови административни актове – чл.187, ал.1 от АПК, включително на основания водещи не само до нищожност, а и до унищожаемост на оспорения акт.

Както се приема и в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, в чл. 195, ал. 2 АПК законът изрично, включително при прогласена нищожност на подзаконовия нормативен акт, е определил правните последици от същия като "възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен за преуреждането им. Следователно ефектът на решението на административния съд дори при обявяване на подзаконовия нормативен акт или на отделни негови разпоредби за нищожни, е преустановяване само занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Поради това няма основание правните последици от акта, съдържащ конкретна норма за поведение, да бъдат отречени като ненастъпили по съображения за липсата на компетентност на органа, който го е приел, за периода, предшестващ обявяването на нищожността.

На следващо място, правомощието за инцидентен контрол над подзаконови нормативни актове в случая не може да бъде изведено и по силата на чл.15, ал.3 от ЗНА, респ. чл.5, ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА гласи, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В същия смисъл е и чл.5, ал.1 от АПК - когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.

Приложението на чл.15, ал.3 от ЗНА, респ. чл.5, ал.1 от АПК изисква установяването на конкретно и очевидно противоречие между норми от различни по ранг нормативни актове, какъвто настоящият случай не е. Въпросът за компетентността на общинския съвет да приема административнонаказателни разпоредби, с които да установява състави на нарушения и ред за налагане на санкции за нарушения, свързани с управлението на отпадъците, е комплексен и решаването му не предполага подобно противоречие, което може да бъде констатирано prima facie като той следва да бъде решен в рамките на образуваното също по жалба на И. адм.д. № 332/2024 г. по описа на А. съд – Русе. Само за пълнота следва да се отбележи, че в чл.2, ал.3 от ЗАНН е изрично указано, че общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. От своя страна последният закон – чл.22, ал.4 от ЗМСМА установява горната граница на допустимия размер на санкцията, а следващите две алинеи се отнасят до реда, по който се налага тя. Следва да се допълни, че при евентуалното обявяване на оспорените разпоредби от Наредба № 15 на Общински съвет – Русе за нищожни и при положение, че наказателното постановление бъде приведено в изпълнение и наложената по него глоба бъде събрана, то жалбоподателката би могла да търси обезщетение за претърпените вреди от Община Русе по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С допълнението на тази разпоредба, извършено с ДВ, бр. 94 от 2019 г., беше предвидено, че отговорност по този текст се носи и „…за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че не е осъществила състава на вмененото й нарушение, тъй като не било установено, че автомобилът бил паркиран пред съдовете за отпадъци в период, предвиден за извозването им. Непосредственото паркиране на превозно средство пред контейнерите за битови отпадъци несъмнено представлява предпоставка те да не могат да бъдат обслужвани от сметоизвозващата техника, с което се нарушава въведената с чл. 4, т. 7 от наредбата забрана. Тя не е обвързана с определен график за сметоизвозване и за съставомерността на нарушението по този текст е ирелевантно дали периодът на паркиране съвпада с времето, предвидено за тази цел. Освен това съставът на нарушението изисква пречене, а не създаване на пълна обективна невъзможност за събирането и извозването на отпадъците.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал твърдените нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 785 от 28.11.2023 г., постановено по АНД № 1876/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.