НОХД № 2530/2009г.
МОТИВИ
:
Образувано е по обвинителен акт на Районна
прокуратура П.срещу П.Т.А. *** за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК,
за това, че на 02.04.2009г. в гр.П.е потвърдил неистина – че Свидетелството му
за управение на моторно превозно средство и контролния талон са загубени в
Република Румъния и не са отнети от органите на „Пътна полиция”, в писмено
заявление-декларация с вх.№ 329/02.04.09г., което по силата на чл.160 от ЗДвП и
чл.16 ал.2, чл.25 ал.3 от „Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина” / обн. в ДВ
бр.97/2002г. в сила от 15.10.2002г. / се подава пред орган на власт – Началника
на „Пътна полиция – гр.Пазарджик” за удостоверяване на конкретни обстоятелства,
а именно, че СУМПС и контролния талон са загубени в Република Румъния и не са
отнети от органите на „Пътна полиция”.
Производството по делото е в
отцъствие на обв.А., който е редовно призован и е налице хипотезата на чл.378
ал.1 от НПК .
Прокурора пледира за уважаване
на предложението на РП и налагане на адм.наказание на обв.А..
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна
следното :
На 27.12.2008г. обв.П.Т.А. пътувал през
Румъния с микробус. Същият ден, служители на румънската пътна полиция спрели
микробуса за проверка. Констатирали, че транзитните регистрационни номера на
превозното средство са с изтекла валидност, което деяние, съгласно румънското
законодателство се третира като престъпление. Във всеки отделен случай,
независимо от причината за изтичане валидността на транзитните регистрационни
номера, компетентните румънски власти започват досъдебно производство, за
нуждите на което, румънската пътна полиция задържа СУМПС на водача, управлявал
съответното превозно средство. След като установили самоличността на обв.А.,
служителите на румънската пътна полиция задържали свидетелството му за
управление на МПС, понеже констатирали, че превозното средство, чиито транзитни
номера са с изтекла валидност се управлява от А.. Впоследствие СУМПС било
предадено на Окръжната прокуратура, тъй като същото било необходимо за нуждите
на образуваното срещу обв.А. досъдебното производство.
С ясното съзнание, че свидетелството му за управление
на МПС е отнето от румънските власти и не е загубено, прибирайки се в Република
България, обв.А. решил да се снабди с дубликат на СУМПС и контролен талон към
него. В изпълнение на намерението си, на 02.04.2009г. обв.А. отишъл в сградата
на „Пътна полиция” при ОД на МВР -гр.П.и влязъл в канцеларията на св.Р.Р. –
служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Пазарджик. Пред него
обвиняемия заявил, че е загубил в Румъния свидетелството си за управление на
МПС и контролния талон. В тази връзка и съгласно изискванията на чл.160 от ЗДвП
и чл.16 ал.2, чл.25 ал.3 от „Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина”, обвиняемия
представил пред св.Р. саморъчно попълнено и подписано от него писмено
Заявление-декларация, адресирано до Началника на „Пътна полиция”-гр.Пазарджик.
Същото било по образец, съгласно приложение №3 към чл.25 ал.3 от ЗДвП и
входирано под вх.№329/02.04.2009г.. С посоченото заявление-декларация,
обвиняемия декларирал, че СУМПС и контролен талон са загубени в Румъния и не са
отнети от органите на „Пътна полиция”. Заявените и декларирани в документа
обстоятелства, обв.А. удостоверил с подписа си, съзнавайки напълно
отговорността, която би могъл да понесе по чл.313 от НК за деклариране на
неверни данни, предупреждение, за което се съдържало и в самото Заявление-декларация.
След като приел попълненото и
подписано заявление-декларация, св.Р. поставил резолюция върху документа, за
съставяне на АУАН, съгласно чл.81 ал.1 т.3 от „Закона за българските документи
за самоличност”. Още същият ден, св.С.П.А. – мл.автоконтрольор при ПК на РУ на МВР-П.съставил на обв.А.
АУАН№69-Р/02.04.2009г., за извършено по чл.7 от ЗБДС нарушение, свързано с не
полагане на грижи по опазване на СУМПС и контролен талон и загубването им.
Обвиняемият А. се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал без
възражения, като пред св.А. обвиняемия отново обяснил, че е изгубил описаните в
акта документи. След като обвиняемия заплатил определената въз основа на
АУАН№69-Р/02.04.2009г. имуществена санкция, отишъл на гише №1 в сградата на
„Пътна полиция”-гр.Пазарджик, където представил попълненото от него
заявление-декларация с вх.№329/02.04.2009г., ведно с квитанция за платена глоба
и копие от АУАН. Документите били приети от съответния служител и на следващия
ден – 03.04.2009г., органите на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-П.издали
на обв.А. дубликат на СУМПС под №*********/03.04.2009г. и контролен талон,
които обвиняемия получил лично.
На 23.07.2009г. в сектор „Пътна полиция” – П.било
получено писмо рег.№ОВ-11985/2009г. от Дирекция „ОПП-ГДОП”-гр.София /л.10 от
ДП/, с приложено към него писмо изх.№КО 55-58-29/2009г. от Министерство на
външните работи, Дирекция ”Консулски отношения” /л.11 от ДП/. Същите били
изготвени по повод постъпило от „Консулска служба” към посолството на Република
България в гр.Букурещ – Румъния /л.11-12 от ДП/ писмо изх.№К-305/01.07.2009г.,
касаещо зачестили случай на отнети в Румъния СУМПС на български граждани,
поради изтекли транзитни номера на управляваните от тях МПС. Писмото било
съпроводено със списък на български граждани, срещу които има образувани
досъдебни производства в Румъния и отнети в тази връзка СУМПС от румънските
власти. В същия списък, под №7 било записано името на обв.П.А., с отбелязана
дата на отнемането на свидетелството му за управление на МПС- 27.12.2008г.
Предвид получената информация,
органите на полицията направили справка, при която се установило, че на името
на обв.А. вече има издаден дубликат на СУМПС под №********* от 03.04.2009г. и
контролен талон, въз основа на подадено от обвиняемия заявление-декларация с
вх.№329/02.04.2009г. до Началника на „Пътна полиция”-гр.Пазарджик.
Констатирайки неистинността на потвърдените от обв.А. обстоятелства,
обосноваващи издаването на дубликат на СУМПС и талон, в подаденото от него
заявление-декларация с вх.№329/02.04.2009г., Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-П.издал Заповед №213/29.07.2009г. за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.19 от Наредба №І-157/2002г. и
чл.22 от ЗАНН било отнето СУМПС№*********/03.04.2009г. на обвиняемия.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-графологична експертиза №243/09г., ръкописния текст „свидетелството за
управление на МПС /контролния талон/ е загубен в Румъния” върху инкриминирания
документ - заявление-декларация с вх.№329/02.04.2009г., до началника на „Пътна
полиция”-П.е изписан от обв.А.. Подписът за „декларатор” върху посочения
документ е положен също от обвиняемия.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Б., С.А., Р.Р.,
заключението на графологичната експертиза и писмените доказателства по делото .
При така възприетата и приета за установена фактическа
обстановка съдът намира, че обв.П.А. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на 02.04.2009г. в гр.П.е
потвърдил неистина – че Свидетелството му за управение на моторно превозно
средство и контролния талон са загубени в Република Румъния и не са отнети от
органите на „Пътна полиция”, в писмено заявление-декларация с вх.№
329/02.04.09г., което по силата на чл.160 от ЗДвП и чл.16 ал.2, чл.25 ал.3 от
„Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина” / обн. в ДВ бр.97/2002г. в сила от
15.10.2002г. / се подава пред орган на власт – Началника на „Пътна полиция –
гр.Пазарджик” за удостоверяване на конкретни обстоятелства, а именно, че СУМПС
и контролния талон са загубени в Република Румъния и не са отнети от органите
на „Пътна полиция”.
Деянието
е осъществено от обв.А. умишлено, тъй като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици – действал е при пряк умисъл.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в незачитането
на правовия ред в държавата .
Наказанието предвидено в чл.313 ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години, обв.А. е
пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не
са причинени имуществени вреди.
Поради гореизложеното съдът счита, че обв.А.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл.313 ал.1 от НК .
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия съдът взе предвид разпоредбите
на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на деянието и подбудите за неговото
извършване. Като смекчаващи отговорността на обв.А. обстоятелства съдът
съобрази чистото съдебно минало, а като отегчаващо негативните характеристични
данни.
Ето защо съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи на обв.А. адм.наказание глоба в размер на 700 лв. платима в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт.
С оглед изхода на делото в тежест на
подс.А. бяха присъдени разноските по
делото в размер на 73 лева .
По изложените
съображения съдът постанови решението си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :