№ 3369
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100114458 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че С. Ц. Ц. дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД суми по Договор за банков кредит № 002LD-R-006288/01.04.2019
г., Анекс от 02.04.2020 г., Анекс от 03.06.2020 г. и Анекс от 21.12.2020 г. към него, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.08.2023 г., поправена по
реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 29.11.2023 г., по ч.гр.д. №43158/2023 г., по описа на
СРС, 178 състав, както следва:
- 45 096,17 лева - просрочена и непогасена главница по договора, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 3470,61 лева - непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 4 от договора
за кредит за периода от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г.;
- 1166,63 лева - непогасена наказателна лихва, дължима на основание т. 14 от
договора за кредит за периода от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г.;
- 436,76 лева - законна лихва, дължима за периода от 20.06.2023 г. до 17.07.2023 г.;
- 1640,12 лева - непогасена разсрочена лихва, начислена съгласно т. 2 и т. 3 от анекса
от 02.04.2020 г., т. 3 от анекса от 03.06.2020 г. и т. 3 от анекса от 21.12.2020 г. към
договора за кредит;
- 120 лв. - разноски по събиране на вземането
В исковата молба са изложени твърдения, че между „Първа инвестиционна банка“ АД
и С. Ц. Ц., е сключен Договор за банков кредит № 002LD-R-006288/01.04.2019 г., по силата
на който банката му е предоставила сумата от 49 500 лева. С подписването на Анекс от
02.04.2020 г., Анекс от 03.06.2020 г. и Анекс от 21.12.2020 г. е уговорен краен срок за
1
погасяване на кредита 01.02.2030 г., при годишен лихвен процент, базиран на спестяванията
за лева (СЛП), прилаган от Банката, увеличен с надбавка от 5,3442 пункта, като към датата
на сключване на договора за кредит СЛП, прилаган от Банката, за лева е в размер на 0,2558
%.
Твърди се, че кредитът е в просрочие от 01.03.2021 г., като на 12.06.2023 г. на
ответника е връчена покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок, като в противен
случай банката ще счита кредита за предсрочно изискуем по отношение на непогасения
остатък от него. Сочи, че банката е отнесла счетоводно кредита като предсрочно изискуем,
считано от 20.06.2023 г.
Излага, че след депозиране на заявление по чл. 417 ГПК в полза на банката е
издадена заповед за изпълнение от 09.08.2023 г., по ч.гр.д. №43158/2023 г. за сумите,
предмет на настоящата искова молба, като с разпореждане от 29.11.2023 г. заповедният съд е
допуснал поправка на ОФГ във издадената заповед за незабавно изпълнение.
Поради подадено по чл. 414 ГПК възражение от длъжника е предявил настоящите
претенции, с които иска да бъде установена дължимостта на вземанията му по издадената
заповед по чл. 417 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Ц. Ц. оспорва исковата молба със следните
твърдения: кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем; договорът за кредит
от страна на ищеца е сключен от лице без представителна власт и в този смисъл той не може
да породи валидна облигационна връзка; без да се излагат конкретни съображения се
твърди, че договорът за кредит е нищожен на правно основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с
чл. 143 от ЗЗП, и в нарушение на Европейското право, като не бил в съответствие с
Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори; без да се излагат конкретни доводи ответникът счита, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора.
Твърди, че с допълнителни анекси към договора страните са установили, че са налице
просрочени задължения по договора за кредит за главница и лихви - неплатени на
настъпилия падеж, като уговарят задълженията да се преоформят чрез натрупване към
главницата по първоначалния договор за кредит. Счита, че по същество тази уговорка
представлява капитализиране на лихви чрез увеличаване на главницата за сметка на
прибавянето към нея на дължими лихви, което по аргумент от чл. 10, ал. З от ЗЗД е
забранено.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на банката.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
По подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД заявление по чл. 417 ГПК от
18.07.2023 г. до РС Бургас, който го е препратил по подсъдност до СРС, е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.08.2023 г., по ч.гр.д. №43158/2023 г., по описа
на СРС, 178 състав, с която С. Ц. Ц. е осъден да заплати на банката следните суми: 45 096,17
лева - просрочена и непогасена главница по договор за банков кредит № 002LD-R-
2
006288/01.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 3470,61 лева - непогасена договорна
лихва, дължима за периода от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г.; 1166,63 лева - непогасена
наказателна лихва, дължима за периода от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г.; 436,76 лева - законна
лихва, дължима за периода от 20.06.2023 г. до 17.07.2023 г.; 1640,12 лева - непогасена
разсрочена лихва, начислена съгласно т. 2 и т. 3 от анекса от 02.04.2020 г., т. 3 от анекса от
03.06.2020 г. и т. 3 от анекса от 21.12.2020 г. към договора за кредит; 120 лв. – разноски по
събиране на вземането за периода 12.06.2023 г. – 17.07.2023 г.; 1038,61 лв. – държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение;
С разпореждане от 29.11.2023 г. заповедният съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в разпореждането за издаване на заповед за изпълнение.
Длъжникът е депозирал в срок възражение по чл. 414 ГПК, като в предоставения на
банката едномесечен срок са предявени и установителните искове по чл. 422 ГПК, предмет
на настоящото производство.
Според съдържането на представения към исковата молба Договор за банков кредит
№ 002LD-R-006288/01.04.2019 г., „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на С. Ц.
Ц. сумата от 49 500 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на променлива
компонента, съставляваща лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП),
прилаган от банката, увеличен с надбавка от 5,3442 пункта, като към датата на сключване на
договора СЛП е бил равен на 0,2558%. Крайният срок за погасяване е 01.04.2029 г.
С подписването на Анекс от 02.04.2020 г., Анекс от 03.06.2020 г. и Анекс от
21.12.2020 г. задължението по кредита е преструктурирано, като са уговаряни периоди на
отсрочване на плащанията и нов краен срок за погасяване на кредита, който според
последният по време анекс е фиксиран на дата 01.02.2030 г., при годишен лихвен процент,
базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от Банката, увеличен с надбавка от 5,3442
пункта, като към датата на сключване на договора за кредит СЛП, прилаган от Банката, за
лева е в размер на 0,2558 %.
Според приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, от
извлечението от разплащателната сметка на С. Ц. Ц. с IBAN: ********* при ищеца се
установява, че същата е заверена със сумата на предоставения кредит в размер на 49 500
лева, на 01.04.2019 г., с което той е изцяло усвоен. В основанието на операцията е посочено:
„Усвояване на кредит № 002LD-R-006288 на С. Ц. Ц.“.
По процесния кредит са извършени плащания общо в размер на 10 042,73 лева, като
последното плащане е от 27.06.2022 г., видно от посоченото в таблицата към задача №2 от
обстоятелствената част на ССчЕ.
Към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.07.2023 г. в задача №3
експертът е изчислил, че задълженията по кредита са в размери, както следва: 45 096,17 лева
- главница; 3470,61 лева - договорна лихва, начислена за периода 01.11.2021 г. - 19.06.2023 г.,
дължима на основание т. 4 от Договора за банков кредит; 1166,63 лева - непогасена
наказателна лихва, дължима на основание т. 14 от договора, начислена за периода 01.04.2021
г. - 19.06.2023 г.; 1640,12 лева - непогасена разсрочена лихва, начислена съгласно анексите
3
към договора; 436,76 лева - законна лихва, дължима за периода 20.06.2023 г. -
17.07.2023 г.; 240,00 лева - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост.
Към исковата молба е представено писмено предизвестие (л. 44 от делото), което
обективира покана за доброволно изпълнение, адресирана от ищеца до ответника, с която
последният се уведомява, че има просрочени задължения по кредита и му се предоставя 7-
дневен срок за погасяването им, с предупреждение, че след изтичането му кредитът ще бъде
обявен за предсрочно изискуем. Видно от приложения на л. 44 от делото Констативен
протокол от 19.04.2023 г. на ЧСИ С.Н., с район на действие ОС-Бургас, С. Ц. не е открит на
адреса му в гр. Бургас, ж.к. *********, и който адрес съдът констатира, че съвпада с адреса
му, сочен в договора за кредит и анексите, поради което писменото предизвестие е връчено
по реда на чл. 47 ГПК.
По делото е приложена и разписка от 12.06.2023 г. (л. 54 от делото) за връчена лично
на С. Ц.Ц. покана за плащане, чрез ЧСИ С.Я., по местоработата. Според съдържанието на
самата покана с вх. №27183/27.04.2023 г. по описа на ЧСИ С.Я. (л. 52) банката е
предоставила на длъжника седемдневен срок от връчването на поканата, в който да погаси
задълженията по кредита, които възлизат на 8608,64 лв. – главница и 4120,18 лв. – лихви, с
предупреждение, че след изтичането на предоставения срок кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем.
Ответникът не е оспорил автентичността на подписа в разписката, поради което
съдът следва да зачете нейната формална доказателствена сила и да приеме, че именно Ц.С.
я е подписал, с което се установява, че същата му е връчена на 12.06.2023 г.. В
предоставения от банката 7-дневен срок не са налице доказателства, че просрочените
задължения са били погасени (според ССчЕ последното плащане по кредита е на 27.06.2022
г.), поради което съдът приема, че потестативното право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем е възникнало на 20.06.2023 г. Аргумент в тази насока са и
представените към исковата молба Общи условия към договора за кредит, като в т. 10.1.2, б.
„а“ е предвидено право на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем с писмено
предизвестие до кредитополучателят, когато последният не извърши което и да е плащане
по договора повече от 5 работни дни след падежа. Възражението в отговора на исковата
молба, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем, защото длъжникът не е
бил надлежно уведомен, са неоснователни и не кореспондират на гореобсъдените писмени
доказателства.
Следователно, към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК -18.07.2023 г.
ответникът е имал непогасени вземания по договора за кредит в посочените по-горе
размери, а именно: 45 096,17 лева - главница; 3470,61 лева - договорна лихва, начислена за
периода 01.11.2021 г. - 19.06.2023 г., дължима на основание т. 4 от Договора за банков
кредит; 1166,63 лева - непогасена наказателна лихва, дължима на основание т. 14 от
договора, начислена за периода 01.04.2021 г. - 19.06.2023 г.; 1640,12 лева - непогасена
разсрочена лихва, начислена съгласно анексите към договора; 436,76 лева - законна лихва,
дължима за периода 20.06.2023 г. - 17.07.2023 г.; 240,00 лева - разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост. Тези суми съответстват на присъдените в заповедното
4
производство и предмет на настоящите установителни искове по чл. 422 ГПК.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че процесните вземания са погасени нито
към датата на предсрочната изискуемост, нито към датата на подаването на заявлението по
чл. 417 ГПК, а и към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, поради което и ищцовите претенции са изцяло основателни.
Следва да се отбележи, че вземането за разноски по събиране на вземането на банката
ще се признае до размера на 120 лв., а не 240 лв. (както е установила ССчЕ), защото в този
размер е претендирана и присъдена в заповедното производство, а и в последното по делото
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца изрично е уточнил, че претендира
сумата от 120 лв. Същата съставлява сбора от заплатените от кредитора две такси от по 60
лв. за изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника по адреса му по
договора кредит, чрез ЧСИ Н., като, поради отсъствието на ответника и последващото
установяване на новото му работно място, е изпратена и второ уведомление до работодателя
му в гр. София, чрез ЧСИ Я..
Върху претендираната главница следва да се присъди и законна лихва, считано от
19.07.2023 г. до окончателното й погасяване
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че договорът за кредит
е сключен от представители на банката без представителна власт, защото конкретни
твърдения в тази насока не са релевирани. Дори и да се приеме, че пълномощниците на
банката при подписването на договора не са имали валидни пълномощни, тази липса на
представителна власт е санирана чрез потвърждаването й с конклудентни действия на
кредитора – отпускането на сумата по кредита, подаването на заявлението по чл. 417 ГПК и
подаването на настоящата искова молба в съда, с което поведение се демонстрира явното и
еднозначно намерение на банката, че е обвързана от процесното заемно правоотношение.
Неоснователни са и напълно бланкетните възражения, че договорът за кредит е
нищожен на правно основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и в нарушение на
Европейското право, като не бил в съответствие с Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, както и че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора. При извършената от съда служебна проверка по чл. 7, ал 3 от
ГПК не се установяват клаузи от договора за кредит, които да са били приложени в
отношенията между страните и да са неравноправни. Следва да се има предвид, че в
подписаните три анекса натрупаните задължения за лихви не е уговорено да се
капитализират към главницата, а да се добавят и плащат на равни части към всяка месечна
вноска след изтичане на периода на отсрочване. Отделно от това, по служебно поставената
от съда задача №4 на ССчЕ вещото лице не е констатирало по договора и сключените анекси
към него да са капитализирани лихви към главницата, а заплащането на начисляваните
лихви, съгласно подписаните анекси, е разсрочено и върху тях не е начислявана лихва.
Неоснователно е и другото бланкетно възражение за настъпила погасителна давност
на процесните вземания. Същите се погасяват с общата петгодишна давност, считано от
датата на падежа на съответното вземане за главница и три години за лихвите. С подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК на 19.07.2023 г. давността е прекъсната (арг. чл. 116, б. „б“ от
5
ЗЗД) и е спряла тече в хода на заповедното и на настоящото исково производство (арг. чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД). До този момент обективно не е възможно да изтече петгодишен срок по
отношение на която и да е част от главницата, тъй като самият договор е сключен на
01.04.2019 г. Вземанията за лихви се претендират от 01.03.2021 г., поради което не е
настъпила тригодишна погасителна давност до момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото производство пред СГС, в общ размер на 1838,61 лв., от
които 1038,61 лв. – държавна такса; 600 лв. – възнаграждение за вещото лице по ССчЕ; и
200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като съдът не намира основания да уважи
искането на банката да й се присъди такова в размер на 450 лв., тъй като делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност и е протекло в две съдебни заседания.
На ищеца следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното производство, в
общ размер на 1138,61 лв., от които 1038,61 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, че С. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „********* дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№111П, суми по Договор за банков кредит № 002LD-R-006288/01.04.2019 г., Анекс от
02.04.2020 г., Анекс от 03.06.2020 г. и Анекс от 21.12.2020 г. към него, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.08.2023 г., поправена по реда на чл.
247 ГПК с разпореждане от 29.11.2023 г., по ч.гр.д. №43158/2023 г., по описа на СРС, 178
състав, както следва:
- 45 096,17 лева - просрочена и непогасена главница по договора, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 3470,61 лева - непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 4 от договора
за кредит за периода от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г.;
- 1166,63 лева - непогасена наказателна лихва, дължима на основание т. 14 от
договора за кредит за периода от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г.;
- 436,76 лева - законна лихва, дължима за периода от 20.06.2023 г. до 17.07.2023 г.;
- 1640,12 лева - непогасена разсрочена лихва, начислена съгласно т. 2 и т. 3 от анекса
от 02.04.2020 г., т. 3 от анекса от 03.06.2020 г. и т. 3 от анекса от 21.12.2020 г. към
договора за кредит;
- 120 лв. - разноски по събиране на вземането;
ОСЪЖДА С. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********* да заплати
6
на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за исковото производство пред СГС в размер на 1838,61 лв., и разноски в
заповедното производство в размер на 1138,61 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7