РЕШЕНИЕ
№ 1641
гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120104222 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, против Ю. С. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. Б., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответницата
СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 4500 лева – частично претендирана главница, цялата
в размер на 6679, 63 лева, дължима по силата на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
*** от 30.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 08.02.2023 г. до
окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1012 от 04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1999/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото
производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.10.2018 г. е бил сключен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта с номер *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България в качеството на кредитор, и Ю. С. Д., в качеството й на кредитополучател, по
силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 8000 лв.,
а кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си по кредита на 36 месечни
вноски в размер на 406, 68 лв. всяка, в периода от 20.12.2018 г. до 20.11.2021 г. съгласно
1
инкорпорирания в договора погасителен план. Твърди се, че длъжникът не е плащал редовно
месечните си вноски, като непогасено е задължение по кредита в размер на 10245,05 лв., от
които 6679, 63 лв. за главница и 3565, 42 лв. за договорна лихва. Сочи се, че по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г. цедентът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е прехвърлил на ищеца „ЕОС Матрикс”
ЕООД вземанията си срещу ответницата, произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта с номер *** от 30.10.2018 г. Поддържа се, че ответницата следва да се счита
за надлежно уведомена за извършена цесия с връчване на уведомлението, приложено към
исковата молба. Правният си интерес ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1012 от
04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1999/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която е
постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез
назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат К., който оспорва
предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа се, че цесията е опорочена и че няма
действие спрямо ответницата, тъй като тя е била лишена от възможността да узнае за
цесията и да изложи евентуалните си възражения. В тази връзка счита за неравноправни
клаузите на чл. 9 и чл. 26 от договора за кредит.
Правната квалификация на предявения положителен установителен иск е чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
По допустимостта на иска:
От приложеното ч. гр. д № 1999/2023 г. по описа Районен съд – Бургас се установява,
че по него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1012
от 04.04.2023 г., с която е разпоредено длъжникът Ю. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” 4-6,
представляван от управителя Р.И.М-Т., сумата от 4500 лева, представляваща частично
претендирана главница, цялата в размер на 6679,63 лева, дължима по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *** от 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението – 08.02.2023г. до изплащане на вземането,
сумата от 500 лева - частично претендирана договорна лихва, цялата в размер на 3565,42
лева, дължима за периода от 01.02.2020 г. до 20.11.2021г., както и съдебно-деловодни
разноски от 100 лева за заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на заповедта на длъжника по делото е постъпило
възражение по образец по чл. 414 ГПК, в което не са посочени конкретни доводи за
недължимост на сумите по заповедта.
В изпълнение на дадените от заповедния съд указания в едномесечен срок от
2
съобщението заявителят е предявил против длъжника настоящия установителен иск за
сумата от 4500 лева, която е част от предмета на издадената заповед за изпълнение. В частта
по отношение на сумата от 500 лева заповедта подлежи на обезсилване от заповедния съд на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК поради непредявяване на установителен иск за дължимостта й
в указания едномесечен срок.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният положителен установителен
иск е процесуално допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на иска:
За уважаване на предявения положителен установителен иск с правна квалификация
чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се
установи наличието на следните материални предпоставки: 1. Действителен договор за
кредит, по силата на който ответникът дължи процесната сума, чиято изискуемост е
настъпила, включително липсата на основания за недействителност на договора и реалното
получаване на заемната сума от ответницата; 2. Действителен договор за цесия, по силата на
който ищецът е придобил вземанията по процесния договор за потребителски кредит, както
и уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента. 3. Неизпълнение на
задълженията на длъжника по процесния договор за потребителски кредит.
По отношение на действителността на договора:
Представен е по делото подписан от страните Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № *** от 30.10.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ като кредитор и ответницата Ю. С. Д. като кредитополучател, при следните
параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 8000 лева; размер на
кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ – 0, 00 лева; застрахователна
премия – 1612, 80 лева; общ размер на кредита – 8000 лева; такса ангажимент – 280 лева;
брой погасителни вноски – 36 броя; месечна погасителна вноска – 406, 68 лева; обща
стойност на плащанията –14 640, 48 лева; годишен процент на разходите – 42, 94 %; лихвен
процент – 33., 53 %. В договора е обективиран и погасителен план и към него са приложени
„Условия по договора“ с характер на Общи условия. Съгласно чл. 2 от ОУ размерът на
предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“;
размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен
директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат; посочената сума в
поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“;
Не се спори по делото, а и видно от самия договор, че ответницата има качеството на
„потребител“ съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо и на
основание чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът следва служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител. Освен това съдът дължи
3
и служебна проверка за съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните правила на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин.
Прочитът на договора следва да не буди никаква неяснота относно основния предмет на
договора. Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на тези законови
изисквания. В неговите параметри е посочено, че размерът на кредита за покупка на
застраховка „защита на плащанията“ е 0, 00 лева, но същевременно тълкуването на чл. 2 от
Общите условия към договора за потребителски кредит налага извода, че сумата от 1612, 80
лева за застрахователна премия е разделена на 36 броя равни вноски и е част от всяка
месечна погасителна вноска в размер на 406, 68 лева, т. е. не става ясно дали сумата от
1612, 80 лева е част от размера на кредита. По изложените съображения съдът намира, че не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като съществените условия на договора за
потребителски кредит не са посочени в него по ясен и разбираем начин.
На основание чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая от тълкуването на параметрите на процесния договор за потребителски кредит, ведно
с клаузата на чл. 2 от ОУ към него, може да се направи обоснован извод, че сключването на
застраховка „защита на плащанията“ е предвидено като задължително условие за
сключването на договора за потребителски кредит. С оглед на това и при горепосочените
параметри на договора съдът намира, че е налице неяснота и относно действителния размер
на ГПР.
Прието е в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по
дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит,
4
за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както
и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед
дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер на ГПР следва да се
приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е
изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвидената в чл. 23 ЗПК санкция за това е
освобождаването на кредита от лихви и разноски, като съдът намира същата за справедлива
и пропорционална на тежестта на нарушението, допуснато от кредитодателя.
По отношение чистата стойност на кредита:
Клаузата на чл. 2 от ОУ към договора за потребителски кредит предвижда още, че
кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“, посочена в съответното поле на договора
(в случая 280 лева), срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК. Посочено е, че таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в
поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице Д. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно
изготвено. От него се установява, че по посочената в договора банкова сметка
кредитополучателят е получил сумата от 7720 лева поради удържане на сумата от 280 лева
за „такса ангажимент“ от сумата от 8000 лева.
С оглед извода за недействителност на процесния договор за потребителски кредит и
предвидената в закона санкция за това – освобождаване от такси и разноски, следва да се
приеме, че сумата от 280 лева е била неоснователно удържана от сумата, предоставена по
банковата сметка на кредитополучателя.
Освен това клаузата на чл. 2 от ОУ към ДПК в частта, предвиждаща заплащането на
„такса ангажимент“, е неравноправна и като такава е нищожна на самостоятелно основание
– чл. 146 вр. чл. 143, ал. 1 ЗПК. Определянето на лихвения процент е част от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
липсата на който е основание за недействителност на договора. Предвиденото в тежест на
потребителя задължение за заплащане на „такса ангажимент“ за сключване на договора при
фиксиран лихвен процент, предназначено за изпълнение на нормативно установено
задължение в тежест на кредитодателя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
5
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
По изложените съображения съдът намира, че чистата стойност на кредита, получена
от потребителя, е в размер на 7720 лева.
По отношение на плащанията по договора:
От заключението на вещото лице Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че по процесния ДПК са заплатени дължимите съгласно погасителния план
вноски в размер от по 406, 68 лева за периода от 20.12.2018 г. до 20.02.2020 г. в общ размер
на 5693, 52 лева. Въз основа на горните изводи относно недействителността на ДПК и
чистата стойност на кредита съдът приема, че заплатената сума в общ размер на 5693, 52
лева следва да бъде отнесена за погасяване на задължението на кредитополучателя за
връщане на чистата стойност на кредита в размер на 7720 лева.
По изложените съображения съдът намира, че ответницата не е изпълнила
задължението си за връщане на чистата стойност на кредита за сумата от 2026, 48 лева.
По отношения на цесията:
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.04.2022 г., сключен между цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД, ведно с Приложение № 1 от 27.04.2022 г. към него, по
силата на което вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от
30.10.2018г., сключен с Ю. С. Д., са прехвърлени в полза на цесионера и ищец по
настоящото дело. Цедентът е упълномощил цесионера с правото да уведоми длъжника за
извършената цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Клаузата на чл. 26 от ОУ към процесния ДПК
предвижда, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго
време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице без да е нужно
предварително да получи съгласието на кредитополучателя. На основание чл. 26, ал. 4 ЗПК
кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато
първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да администрира
кредита по отношение на потребителя. Видно от представеното известие за доставяне,
пълномощник на цесионера е изпратил на ответницата уведомление за извършената цесия
на посочения в ДПК адрес, но по делото липсват доказателства за получаването му. Към
исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия.
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 362/2015 г., II т. о., ТК) длъжникът може да бъде уведомен за извършената цесия с
връчване на исковата молба, съдържаща уведомяване, за което цесионерът е упълномощен
от цедента. Съдът намира, че е налице надлежно уведомяване на длъжницата за извършената
цесия, доколкото ответницата се представлява от назначен при условията на чл. 47, ал. 6
6
ГПК особен представител, който е получил книжата по делото, сред които е и посоченото
уведомително писмо. Аргумент в полза на това становище е обстоятелството, че законът
допуска уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да се извърши чрез нотариална покана, връчена
на длъжника по реда на чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, т. е. дори и без да се назначава
особен представител, който да защитава правата и законните интереси на отсъстващия
длъжник (в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.,
ТК). Освен това по делото не се твърди и не се установява ответницата да е изпълнила
непогасената част от задължението си към цедента поради това, че не е била уведомена за
извършената цесия.
По изложените съображения съдът намира, че е налице действителен договор за
цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по процесния договора за
потребителски кредит, както и надлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия.
С оглед на горните изводи следва да се приема, че цесията е произвела прехвърлително
действие по отношение на непогасеното вземане за връщане на чистата стойност на кредита
за сумата от 2026, 48 лева.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният главен положителен
установителен иск се явява частично основателни и следва да бъде уважен за сумата от 2026,
48 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, а за горницата над думата от
2026, 48 лева до пълния предявен размер от 4500 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на уважената част от иска
съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
извършването им, а именно за сумата от 452, 58 лева за държавни такси и възнаграждения за
юрисконсулт, особен представител и вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, против
ответницата Ю. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Б., СЪЩЕСТВУВА вземане
за сумата от 2026, 48 лева – непогасена главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № *** от 30.10.2018г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия и приложение към него от 27.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 08.02.2023 г. до окончателното изплащане, която сума е част от предмета на
7
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1012 от 04.04.2023 г.,
издадена по ч. гр. д. № 1999/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 2026, 48 лева до пълния предявен размер от 4500 лева.
ОСЪЖДА Ю. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Б., да заплати на „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сумата от 452, 58
лева за разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8