РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1456
Град Пловдив, 27.06.2013 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и
тринадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 790 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на П.Г.Г., ЕГН **********,***, против заповед №
ДК-10-ЮЦР-10/ 11.02.2013 г. на началника на РДНСК – ЮЦР - Пловдив, с която е отхвърлена
жалбата на лицето срещу отказ на Главен архитект при Община Пловдив,
Район“Централен“, обективиран в писмо изх.№ 94006-32741/ 08.01.2013 г. за
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект:
„Основен ремонт на съществуващо стълбище в жилищна сграда“ в УПИ III- 493, кв.154 – нов /278 – стар/ по плана на ЦГЧ, ***.
С жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. А. се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна, както и отмяна на постановения
от Гл. архитект отказ. Счита, че са налице всички предпоставки за издаване на
исканото строително разрешение. Твърди, че притежава повече от 50% от собствеността
върху сградата, поради което иска да се издаде разрешението за строеж на
основание чл.32 от Закона за собствеността. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - началник на РДНСК - ЮЦР, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Иванов, намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде
оставена без уважение поради законосъобразност на оспорената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Главен архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив, чрез юрк.
И. намира жалбата за неоснователна претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за производството по делото по реда
на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е
подадена от лица, които са адресати на заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР,
чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея. Съдът намира също така,
че жалбата е подадена в срок, предвид обстоятелството, че по делото е приложено
заверено копие с данни за връчването й на ръка на жалбоподателя с дата на получаване 26.02.2013 г., а жалбата
е подадена на 01.03.2013 г. чрез
административния орган.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
За да издаде оспорената заповед, началникът на РДНСК Пловдив е обсъдил
фактическата обстановка, като е приел, че със заявление вх.№ 94 006-32741/
8/14.12.2012 г. в Район „Централен“ при Община Пловдиве внесен за одобряване
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: „Основен
ремонт на съществуващо стълбище в жилищна сграда“ в УПИ III- 493, кв.154 – нов /278 – стар/ по плана
на ЦГЧ, ***, с възложител П.Г.Г.. Постановен е отказ от Гл.архитект при Район “Централен“,
обективиран в писмо изх.№ изх.№ 94006-32741/ 08.01.2013 г. за одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за посочения обект.
Прието е, че лицето има правен интерес да оспорва постановения изричен
отказ, както и че Г. е собственик на 3/5 ид.ч. от дворно място в УПИ III- 493, 494,кв.154 – нов /278 – стар/ по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, целия трети
жилищен етаж, тавански етаж и търговски обект, заемащ партерния етаж с
прилежащите към него четири избени помещения, съгласно представен нотариален
акт за собственост.
Началникът на РДНСК – ЮЦР е обсъдил по същество постановеният отказ, според
който, за да продължи процедурата по одобрение на инвестиционен проект за „Основен ремонт на съществуващо стълбище в жилищна
сграда“ в УПИ III- 493, кв.154 по плана на ЦГЧ, ***, е необходимо да се
спозят изискванията на чл.185, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.31 от Закона за
собствеността и да се представи съгласие на всички собственици в сградата с
изготвения проект. Прието е, че тъй като в случая се касае до основен ремонт на
общи части на сградата, поради което съгласно чл.185, ал.2 от ЗУТ се изисква
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
съгласие на всички собственици, изразено в
нотариална заверка на подписите. За да потвърди издадения отказ, решаващият
орган се е позовал и на нормата на чл.139, ал.3 ЗУТ, според която всички части
на проекта – текстови и графични се подписват от възложителя, т.е. от всички
собственици в сградата.
След като разгледа събраните по делото с административната
преписка и представени в настоящото производство доказателства, съдът намира
постановената заповед на началника на РДНСК – ЮЦР за правилна и
законосъобразна.
Този извод е наложителен и еднозначен с оглед събраните по
делото доказателства. Безспорно е по делото, че в случая сградата е в режим на
етажна собственост. Представени са доказателства, от които може да се направи
категоричен извод, че жалбоподателят и възложител на основния ремонт не е
единствен собственик в сградата. Последното не се спори от страните. Става
въпрос за основен ремонт на стълбище, което по смисъла на чл. 38 от Закона за
собствеността представлява обща част от сградата, върху която право на
съответните идеални части имат етажните собственици. Поради това за
извършването на основния ремонт следва да се даде съгласие на съсобственика на
тези общи части.
Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя за приложение
на чл.32 от Закона за собствеността /ЗС/, тъй като законът брани собствеността
както на единия, така и на останалите собственици по отношение на общите части
на сградата. Следва да се има предвид, че тази норма касае ползването и
управлението на общата вещ. В този смисъл нормата на чл.31, ал.1 от ЗС посочва,
че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Именно в тази връзка е установеното законово положение в
Закона за устройство на територията, който е специален по отношение на Закона
за собствеността, предвиждащо императивното изискване за представяне пред
административния орган на съгласие от страна на всички собственици за
извършването на основен ремонт на общите части, изразено с нотариална заверка
на подписите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по категоричен начин се установява,
че такива доказателста не са били представени нито пред гл. архитект в
административното производство, нито пред настоящата инстанция. Липсата на решение
на общото събрание на собствениците и писмено съгласие на всички собственици,
когато се касае за засягане на общи част на сградата, винаги е основание за
постановяване на отказ за одобряване на искания инвестиционен проект и издаване
на строително разрешение. В случай, че такова бъде издадено, то ще бъде
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
В тази връзка нормата на чл.185, ал.2 ЗУТ е императивна и посочва случаите, в които е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по
установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици -
непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието
на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
Съдът намира останалите възражения на жалбоподателя за
неотносими към спора, включително и представеното писмо от 27.02.2013 г. на
началника на РДНСК – ЮЦР до лицето, поради което не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство.
Водим от всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че заповедта на
началника на РДНСК ЮЦР е издадена при правилно изяснени факти от значение за
решаване на спорния въпрос и правилно приложение на материалния закон.
Заповедта е правилна, защото съгласно разпоредбата на чл.216, ал.5 ЗУТ
началникът на РДНСК винаги се произнася по съществото на жалбата, с която е
сезиран. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените
по закон правомощия и в необходимата форма. Ето защо съдът намира, че жалбата
като неоснователна ще следва да се отхвърли.
От страните се претендират разноски, които предвид изхода от спора ще
следва да се присъдят на ответника и на заинтересованата страна, съобразно съгласно нормата чл.7, ал.1, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, се изчисли в размер на 150 лв. за всяка от страните.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, XІV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Г.Г., ЕГН **********,***, против
заповед № ДК-10-ЮЦР-10/ 11.02.2013 г. на началника на РДНСК – ЮЦР - Пловдив, с
която е отхвърлена жалбата на лицето срещу отказ на Главен архитект при Община
Пловдив, Район“Централен“, обективиран в писмо изх.№ 94006-32741/ 08.01.2013 г.
за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
обект: „Основен ремонт на съществуващо стълбище в жилищна сграда“ в УПИ III- 493, кв.154 – нов /278 – стар/ по плана на ЦГЧ, ***.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Регионална дирекция национален строителен контрол – ЮЦР сумата от
150 /сто и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Пловдив, Район “Централен“, сумата от 150 /сто и петдесет/
лева, представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/