Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в. гр. дело 3410 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 521261 от 31.10.2018 г. по гр. д.
№ 37601 от 2016 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 77-ти
състав, са уважени предявените от Е.С.А., С.А.А. и А.А.А. осъдителни искове
срещу „Е.2.“ ЕООД, като на основание чл. 200 от КТ ответното дружество е осъдено
да заплати на ищците сума в размер от по 80 000 лева за всеки от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука, при която е починал А.М.А., настъпила на 05.07.2015 г., призната за
такава с Разпореждане № 18293/18.08.2015 г. на ТП на НОИ – София – град, ведно
със законната лихва от датата на злополуката, а именно от 05.07.2015 г. до
окончателното и заплащане. С решението ответникът „Е.2.” ЕООД е осъдено да
заплати и съдебни разноски в размер на 20 148,00 лева. Решението е постановено
с участието на трето лице помагач на страна на ответника – ЗАД „ОЗК-З.” АД.
Срещу
решението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от трето лице –
помагач ЗАД „ОЗК – З.” АД, в която се твърди неправилност и необоснованост на
първоинстанционния акт. Изложени са съображения, че първоинтанционния съд не е
обсъдил всички събрани доказателства, а е градил изводите си само върху част от
тях, като е решил спора, определяйки справедлив размер на обезщетението
единствено на базата на твърденията на ищците. Сочи, че съдът е определил
изключително нисък процент на съпричиняване, като е приел, че починалия не е
допуснал груба небрежност. На следващо място сочи, че съдът е уважил исковете в
прекомерно завишен размер, който явно не съответства на претърпените от ищците
болки и страдания, тъй като не е спазено изискването на чл. 52 от ЗЗД за
определяне размер на неимуществените вреди. В допълнение излага анализ на
събраните по делото доказателства. Ето защо се моли решението да бъде отменено
като неправилно, евентуално да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите, чрез процесуалния им представител
адв. К. е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения
за нейната неправилност. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА.
По
делото е депозирана въззивна жалба и ответното дружество „ Е.2.” ЕООД срещу
постановеното първоинстанционно решение. Поддържа се, че при определяне размера
на обезщетенията съдът е формирал неправилни изводи, поради неправилна преценка
на събраните по делото доказателства. Сочи, че първоинтанционният съд се е
позовал само на показанията на доведени от ищците свидетели при определяне
справедливия размер на обезщетението, като не са обсъдени доказателства, които
разколебават възпроетата от съда фактическа обстановка. Твърди, че
доказателствата, които категорично опровергават изводите на съда за отличното състояние
на семейството са много повече и с по-голяма стойност от свидетелските
показания, на които са основани изводите на съда. В тази връзка излага анализ
на показанията на брата на загиналата, дадени по ДП № 56/2015 г. по описа на
ОДМВР – София. Излага доводи за неправилно определяне на обезщетението,
доколкото ищците са предявили искове за по 80 000 лева, претърпени
неимуществени вреди, а съдът е посочил като справедливи претенции от по 120000
лева, от които са приспаднати приетите от съда 30 % съпричиняване от страна на
починалия. В допълнение излага анализ на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното се моли решението на
Софийски районен съд да бъде отменено в онези негови части, с които ответникът
е осъден да плати на ищците обезщетения за неимуществени вреди: на Е.С.А. сума
над 10 000 лева, на С.А.А. сума над 30 000 лева и на А.А.А. сума в
размер над 30 000 лева до пълните предявени размери. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищците е постъпил отговор на въззивната жалба. Поддържа
се, че от представените по делото доказателства се установява да са били налице
изградени близки отношения между починалия и тримата ищци. Моли се въззивната
жалба на насрещната страна да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите и становищата на страните, както и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод искова молба, подадена от Н.П.Н.,
Р.Т.Н.и М.Г.Н., срещу „С.– 76“ ЕООД е образувано гр. дело № 17898/2017 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 145-ти състав.
По делото са приети следните писмени
доказателства, които се кредитират от въззивния съд: разпореждане №
18283/13.08.2015 г. за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО /л. 4/;
Протокол № 44/04.08.2015 г. за резултати от извършено разследване на злополука
станала на 05.07.2015 г. /л. 5-6/; декларация за трудова злополука /л. 7/;
удостоверение за наследници /л. 8/; препис – извлечение от акт за смърт /л. 9/;
допълнително споразумение № 29/22.12.2014 г. към трудово договор №
91/26.02.2014 г. /л. 24/; книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа /л. 25-26/; инструкция за работа на водач на тежкотоварен автомобил за
превоза на товари /л. 27- 33/; тематичен плам за провеждане на периодичен
инструктаж по безопасност и здраве при работа водачи на МПС /л. 34 – 38/;
длъжностна характеристика /л. 39-42/; фиш за заплата за месец юни 2015 г. /л.
43/; констативен протокол за ПТП /л. 44 – 45/; застрахователна полица №
0501-190-2015-00002 /л. 46-47/; съобщение от „Е.2.” ЕООД до ЗАД „ОЗК –З.” АД за
настъпило застрахователно събитие.
От тези доказателства се установява,
а и понастоящем не се спори между страните, че по силата на допълнително
споразумение № 29/22.12.2014 г. към трудов договор № 91/26.02.2014 г. между А.М.А.
и „Е.2.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по което А. е заемал
длъжността „шофьор международен транспорт“, както и че на 05.07.2015 г. е
настъпила трудова злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на А.А..
Спори се единствено относно това, какъв е справедливият размер на обезщетенията
следващи се на ищците, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на А., както и последният е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност.
По делото е приета съдебно
автотехническа експертиза, която съдът намира за обективно и професионално
експертно изследване, въз основа на което е формирано обосновано заключение,
поради което същото се възприема от съда. От заключението на вещото лице се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 05.07.2015 г., към 02:15 часа –
тъмната част на денонощието на автомагистрала „Тракия”, в района на километър
21+900, в землището на село Вакарел. Област Софийска, в платното за движение в
посока Пловдив – София между товарна композиция съставена от влекач марка „ДАФ
ФТ ХФ 105” рег. № *******, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц СКО
24”, с рег. № *******, управлявани от А.А.в посока Пловдив – София и спрял в
лентата за принудително спиране, лек автомобил марка „БМВ 525 Д” с рег. № СТ
0288 ВН. Платното за движение в участъка
е еднопосочно, в зоната на продължителен десен завой, по отношение посоката на
движение, равнине участък. В дясно от дясната лента се намира лента за
принудително спиране с широчина 3,20 метра, отделена от активните ленти за движение.
Процесният тежкотоварен състав се е придвижвал, като десните гуми са били
разположение в зоната на лентата за принудително спиране, а левите гуми са се
намирали в дясната активна лента за движение по автомагистралата в посоката на
движение на състава. Придвижвайки се по посочения начин, влекач „ДАФ” с челната
си дясна част е застигнал спрелия в лентата за принудително спиране лек
автомобил „БМВ” и го е ударил, като вследствие на удара, лекия автомобил е
отхвърлен напред и в дясно, а водачът на влекача е изгубил контрол над
управлявания от него автомобил и общо състава е продължил напред и в дясно,
ударил се е в стоманена предпазна ограда, ограничаваща в дясно лентата за
принудително спиране и е навлязъл в крайпътския скат, където се е преобърнал на
лявата си странична част. Вещото лице сочи, че от техническа и професионална
гледна точка, причините за възникване на ПТП би следвало да се търсят в
субективните действия на водача на тежкотоварния състав, който по движение по
автомагистрален път, към момента на ПТП е движил управляваното от него ППС по
аварийната лента. Сочи, че възможността за ненанстъпване на ПТП се свежда до
движение на състава по принадлежащата му лента на АМ „Тракия”. Съобразно
заключението с оглед механизма на ПТП предпазния колан не може да има
превантивно действие. Преди произшествието съставът се е движил със скорост
91,5 км/ч, а опасната зона за спиране при скорост 90 км/ч е 137,88 метра. Няма
данни дали лек автомобил БМВ е бил с включени аварийни светлини. При престой на
лекия автомобил в зоната на лентата за принудително спиране, без да са включени
светлини водачът на влекача е имал реална възможност да забележи този автомобил
от разстояние – при движение с къси светлини – на не по-малко от 60 метра; при
движение на дълги светлини – на разстояние не по – малко от 150 метра.
Максималната скорост на състава, при която е имал възможност да спре в рамките
на осветената си зона е 52 км/ч.
По делото е приета съдебно медицинска
експертиза, която съдът намира за обективно и професионално експертно
изследване, въз основа на което е формирано обосновано заключение, поради което
същото се възприема от съда. От заключението на вещото лице се установява, че
установените травми, предпазният колан не може да има превантивно действие.
По
делото са разпитани свидетелите А.А.К.– втора братовчедка на ищците С. и А.А. и
С.П.П., служител на ищцата Е.А., показанията на които се възприемат с доверие
от въззивния съд, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, а и взаимно не си
противоречат. Показанията на свидетеля К. се ценят съобразно останалите
доказателства по делото, като се отчита възможната заинтересуваност на свидетеля,
доколкото същата е роднина ищците по делото. От показанията на тези двама
свидетели се установява, че починалия А. се е грижел постоянно за семейството
си, грижел се е за издръжката на децата си. Семейството е било сплотено,
починалият е помагал в обучението на ищцата А.А. с решаване на задачи по
математика, както и е заплащал частни уроци. Закупил е лек автомобил „Хюндай”
на другата ищца С.А. за да може да пътува и да се виждат по празниците. Имали
са традиция цялото семейство да ходят през зимния сезон на почивка в България,
а през летния по българското черноморие, както и в Турция и Гърция. Трите ищци
са приели много тежко смъртта на А.А.По делото е разпитан свидетелят Л.Н.,
показанията на който не са от естество да разколебаят изводите на въззивния съд
относно вида и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, тъй
като в показания на този свидетел не се подкрепят от други доказателствени
източници, а и същите не съдържат достатъчно конкретна информация, въз основа
на която обосновано да се заключи, че между ищците и А.А.не са били налице
близки емоционални отношения. Показанията на свидетеля, в частта в която
заявява, че А. нееднократно си е позволявал да качва жени в кабината на
влекача, както и че нееднократно се е появявал в гр. Стряма, където е
централния склад с жената намерена в процесния влекач настоящата инстанция
намира за недостоверни, доколкото същите са производни, косвени и не се
подкрепят от други доказателства по делото. При оценка на показанията на този
свидетел, настоящата инстанция взе предвид, че същият се намира в трудово
правоотношение с ответника по делото.
По делото е разпитан и свидетелят В.В.,
показанията на който съдът възприема с доверие, тъй като намира същите за
обективно възпроизвеждащи възприетите от свидетеля факти. От тези показания се
установява, че същият е брат на починалата М.В., починала при процесното ПТП и
открита в товарния автомобил. Съгласно показанията на свидетеля, същият е
виждал починалият А. заедно със сестра си, като не знае дали имат връзка.
Гостували са им в Чипровци, а В. е представяла А. като познат и приятел.
Възприемал е връзката им като приятелска.
Пред въззивната инстанция са събрани
представени от въззивника – ответник писмени доказателства, от които се
установява направено частично плащане, след постановяване на първоинтанционното
решение и подаване на въззивната жалба, в размер общо на 35 000 лева –
като на Е.А. е заплатена сума в размер на 10 000 лв., на А.А. сума в
размер на 12 500 лева и на С.А. сума в размер на 12 500 лева.
Представени са и финансова отчети на „Е.2.”
ЕООД за 2018 г..
При
изводимата от доказателствените източници по делото информация, въззивният съд
приема за установено от правна страна следното:
Предявени са субективно
съединени искове по чл. 200 от КТ.
Във въззивното производство между
страните по делото не се спори относно осъществяването на фактическия състав на
чл. 200 от КТ.
Спори се единствено относно това, в
какъв размер обезщетението за неимуществени вреди е справедливо на претърпените
от ищците болки и страдания, допринесъл ли е работника с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат и ако да – в каква степен следва да бъде
отчетено наличието на съпричиняване, съответно да бъде намален размерът на
определените обезщетения за неимуществени вреди.
По въпроса за това в какъв размер
обезщетенията за неимуществени вреди се явяват справедлива компенсация за
претърпените от ищците болки и страдания, въззивният съд споделя изводите на
първата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща
към мотивите на решението в тази негова част.
В допълнение следва да се посочи, че
при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да
бъдат съобразени, дадените в т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4 от
1968 г. указания, според които неимуществените вреди се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. В редица решения на върховната съдебна инстанция е възприето разбирането, че понятието
неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, всякога е обусловен и от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед на тези разяснения по приложението на чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД и
предвид конкретните факти и обстоятелства, разкриващи неимуществените вреди,
които ищците са претърпели в резултат на смъртта на А.А., въззивният съд
намира, че справедлив размер на обезщетенията, които се следват на ищците Е.А.,
А.А. и С.А. е от по 120 000 лева.. При определяне на същите съдът съобрази
характера на причинените вреди и техния интензитет. В тази връзка следва да се
отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че между починалия
А. и неговите съпруга и деца са били изградени близки емоционални отношения,
поради което и неговата загуба е свързана с болки и страдания, характеризиращи
се със съществен интензитет. Изводимата от доказателствените източници
информация не дава основание на въззивния съд да определи размер на
обезщетенията за неимуществени вреди в по-нисък размер, нито да определи
по-висок размер на обезщетенията от тези, които първоинстанционният съд е
определил, тъй като същите се възприемат за справедливи, а мотивите на районния
съд в тази насока изцяло се споделят. Следва да се отбележи и това, че твърдението
А.А.да е имал извънбрачна връзка с М.В. е недоказано, но и същото е ирелевантно
с оглед предмета на делото, доколкото на доказване в хода на производството
подлежат конкретните болки и страдания изпитани от ищците, свързани със смъртта
на А.. В тази неоснователни са възраженията на въззивника ответник за
определяне на по – нисък размер на обезщетенията. В подкрепа на своите
възражения същият се позовава на доказателствен материал събиран в образуваното
досъдебно производство, който обаче при съобразяване на принципа за
непосредственост, доколкото не е събран в настоящото производство не следва да
бъде обсъждан от съда и да бъдат установявани конкретни фактически
обстоятелства въз основа на него.
Неоснователно е и възражението на
въззивника - ответник за неправилно определяне от страна на първоинстационния
съд на размера на обезщетения за неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд следва да съобрази
изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл. 52 ЗЗД и вземе под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В този смисъл са и
указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС. Преценката за размера на обезщетението при прието
съпричиняване от съда следва да се прави, като се вземе предвид действителния
размер на обезщетението, което да съответства на вредите, причинени на
пострадалия. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има
съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението.
Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е
присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо,
поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и
диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част
/така Р. № 166/13.01.2012 г. по т.д. № 43/2011 г., I т. о.
на ВКС/.
Въззивният съд споделя изводът на
първата съдебна инстанция и по отношение на възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване от страна на работника на вредоносния резултат. На първо
място неоснователно е възражението на третото лице помагач, че
първоинстанционният съд е приел, че не е налице допусната от починалия груба
небрежност. Видно от мотивите на решението първоинстанционният съд е приел, че
е налице проявена от починалия А. груба небрежност изразяваща се нарушение на
правилата за движение, установени в ЗДвП, по конкретно разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Действително, от събраните по делото
доказателства се установява, че на А.А.са проведени съответни инструктажи по
безопасност и здраве при работа, а съгласно длъжностна му характеристика същият
е запознат, че налице забрана за допускане на превоз на пътници в
автокомпозицията, както и че налице забрана за пътуване с лице, което не е
служител на дружеството. Независимо от изложеното настоящата инстанция се
солидаризира с извода на предходната такава, че обстоятелството, че във влекача
се е намирало и друго лице – починалата М.В. не следва да се възприема като проява
на груба небрежност от страна на А.. По никакъв начин по делото не се
установява, че именно присъствието на В. в кабината на влекача е в причинна
връзка с настъпване на вредоносния резултат, а именно това е изискването за да
се приеме, че е налице съпричиняване от страна на А. на процесното ПТП. От
събраните доказателства по делото се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие сблъсък между процесния влекач, управляван от починалия А. и
намиращият се в лентата за принудително спиране, спрял лек автомобил марка „БМВ
525Д”, за който не са налице данни да е бил с включени аварийни светлини.
Съгласно протокол № 44/04.08.2015 г., в неговата т. VIII, която възпроизвежда констативен
протокол № 66 от 08.07.2015 г. за ПТП от ОД на МВР – София – вероятната причина
за катастрофата е отвличане на внимание на водача на процесното МПС. Именно
така изложеното е съобразил първоинстаницонният като е приел, че А. е нарушил
визираното в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължение да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява. Същевременно по делото категорично се
установи, че вредоносния резултат е настъпил и поради противоправното поведение
на водача на лек автомобил „БМВ 525Д”, който в нарушение на разпоредбата на чл.
58, ал. 3 от ЗДвП е спрял в лентата за принудително спиране, защото на возещото
се в колата дете му се е ходило до тоалетна. Не е налице претендираното от
въззивника – ответник нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като, както беше
посочено по-горе настъпването на процесното ПТП се дължи отчасти на неупражнен
контрол от страна на А. на влекача, а не на скоростта, с която се е движел. По
тези съображения, въззивният съд възприема извода на първоинстанционния съд, че
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалия следва да се
определи в размер на 30 %, с какъвто процент следва да бъдат намалени определените
като справедливи обезщетения за неимуществени вреди. Независимо от горното, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено, доколкото след постановяването му е
постъпило частично плащане от страна въззивника – ответник, за което са
представени неоспорени от въззиваемите доказателства. Така първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът на Е.А. за
горницата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева,
както и в частта, с която са уважени исковете на С.А. и А.А. за горницата над
67 500 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
По разноските:
При този изход на производството
настоящата инстанция намира, че с право на разноски се ползва единствено
процесуалния представител на въззиваемите – ищци, независимо, че исковете следва
да бъдат частично отхвърлени, тъй като посоченото се дължи на направено плащане
в хода на процеса. Адвокатът претендира
присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, което с оглед
размера уважените искове възлиза на сумата от 5630 лева.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 521261 от
31.10.2018 г. по гр. д. № 37601 от 2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 77-ти състав, в частта, с която е уважен предявеният от Е.С. срещу „Е.2.”
ЕООД иска с правно основание чл. 200 КТ за горницата над 70 000 лева до
пълния предявен размер от 80 000 лева; в частта, в която са уважени
предявените от С.А.А. и А.А.А. искове, с правно основание чл. 200 КТ за
горницата над 67 500 лева до пълния предявен размер от по 80 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.А., ЕГН **********
срещу „Е.2.” ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А.М.А.,
неѝн съпруг, настъпила на 05.07.2015 г., в резултат на трудова злополука
за горницата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 80 000
лева; предявените от С.А.А., ЕГН **********
и А.А.А., ЕГН ********** срещу „Е.2.” ЕООД искове с правно основание чл. 200 КТ
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на А.М.А., техен баща, настъпила на 05.07.2015 г., в
резултат на трудова злополука за горницата над 67 500 лева до пълния
предявен размер от по 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 521261 от
31.10.2018 г. по гр. д. № 37601 от 2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 77-ти състав в останалата част.
ОСЪЖДА „Е.2.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
на адвокат П. Д.С.– К. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 5630 лева.
Решението е постановено с участието
на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, подадена в едномесечен срок от връчването му на страните,
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.