Р Е Ш
Е Н И Е
№ 422/19.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на седми юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А.Л.
разгледа
Адм.дело
№272/2016г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Й.М.Н. ***
срещу Заповед №РД-01-145/19.01.2016г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, с която на основание чл.56 т.5 от Наредба
№38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда на провеждане на проверочни изпити (Наредба №38/2004г.), е анулиран
резултата на оспорващия от проведения теоретичен изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В” и „М”, съгласно протокол
№771/08.12.2014г. на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Враца към
Главна дирекция „Автомобилна администрация”. В жалбата се поддържа, че
оспорената заповед е незаконосъобразна като са развити доводи, че не са били
налице основания за издаването и. В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат Г., поддържа жалбата си, като моли да се отмени като
незаконосъобразна с допълнителни доводи развити в писмена защита представена по
делото.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт И*** , оспорва жалбата и моли да
бъде отхвърлена, като поддържа, че е неоснователна, необоснована и недоказана,
без да излага доводи по същество на спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица, което има правен интерес
от оспорването, тоест е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №РД-01-145/19.01.2016г. на Изпълнителен директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която на основание чл.56
т.5 от Наредба №38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство и реда на провеждане на проверочни изпити (Наредба
№38/2004г.), е анулиран резултата на оспорващия от проведения теоретичен изпит
за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” и „М”,
съгласно протокол №771/08.12.2014г. на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Враца към Главна дирекция „Автомобилна администрация”. В
мотивите на административния акт е посочено, че при прегледа на видеозаписа, от
проведен на 08.12.2014г. теоретичен изпит за придобиване на правоспособност, се
установява, че оспорващия, които кандидат №10 в списъка и кандидат №11 – Г***
Р*** , са разменили изпитния тест, тоест оспорващият е решил тест, които е
предоставен за решаване от друг кандидат. При наличието на тази констатация,
административният орган е приел, че са налице основанията на чл.56 т.6 от
Наредба №38/2004г., което го е мотивирало да анулира резултата на оспорващия.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните за следното:
По делото не е спорно, че на 08.12.2014 г. оспорващият
се е явила на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС, които е проведен в гр. Враца. Резултатите от изпита са обективирани в
протокол № 771/ 08.12.2014 г., приет като доказателство по делото. От
съдържанието на протокола е видно, че на изпита са се явили 21 кандидати от
общо записани 22. Не е спорно, че оспорващият е вписан в протокола под № 10,
кандидатства за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория
"В" и „М”. По делото не е спорно, че оспорващия, които е кандидат
№10, по време на изпита е седял до Г*** Р*** , която е кандидат №11 съгласно
схема на разположение на кандидатите по време на изпита, която е приета на
л.23,24 по делото. По делото не е спорно, че с Доклад
рег.№11-05-10782/15.12.2015г., които е приет по делото, Изпълнителния директор
на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е уведомен, че при
извършена проверка е установено, че на теоретичен изпит проведен на
08.12.2014г., оспорващият, които е кандидат под №10 е разменил изтегления от
него изпитен тест с Г*** Р*** , която е кандидат под №11.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
извършения оглед, стига до следните правни изводи:
Оспорения административен акт е издаден от Изпълнителният
директор на Изпълнителна дирекция "Автомобилна администрация", който
съгласно чл. 56 от Наредба № 38/16.04.2004 г., разполага с правомощия да
анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, какъвто резултат е разпореден с нея, тоест административния
акт е издаден от компетентен административен орган.
В Закона за движение по пътищата, както и в Наредба №
38/16.04.2004 г., не е установена специална форма на административния акт,
поради което настоящият състав приема, че в настоящия случай са приложими общите
изисквания за форма на индивидуалния административен акт, установени в чл. 59,
ал.2 от АПК. При извършената задължителна проверка съдът установи, че оспорения
административен акт съдържа всички задължителни реквизити, в това число
фактически и правни основания за издаването му. Фактическите основания,
позволяват да се разбере каква е хипотезата, с оглед на която следва да се
анулира резултата от проведения теоретичен изпит. Посочените правни основания
съответстват на изложените фактически такива.
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като той е издаден
въз основа на доказателства, които не следвало да се вземат предвид при
издаването му. С оглед изясняване на релевантни за спора въпроси, в ОСЗ на
07.07.2016г., настоящият съдебен състав, в рамките на проведен оглед назначен
на основание чл.204 ГПК във връзка с чл.144 АПК, прегледа видеозаписа от
проведения теоретичен изпит на 08.12.2014г., като установи, че около 14,17 часа
след получаване на индивидуалния теоретичен тест, които е приет по делото,
сядайки на определеното му по схемата място, оспорващия го разменя с
индивидуалния изпитен тест на Г*** Р*** , с която седи непосредствено и която е
кандидат №11 по схемата на проведения изпит. В конкретния случай, настоящият
съдебен състав установява по безспорен начин, че предвид размяната на изпитен
тест с друг кандидат са налице основанията за анулиране на резултата на
оспорващия на основание чл.56 т.5 от Наредба №38/2014г., съгласно които изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира
резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е
индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но
предоставен за решаване от друг кандидат. По разбиране на настоящият съдебен
състав, предвид установеното от събраните по делото доказателства, в случая
позовавайки се на констатациите на Доклад рег.№11-05-10782/15.12.2015г., с
които е уведомен, че оспорващия е разменил индивидуалния си изпитен тест друг
кандидат, административния орган законосъобразно е анулирал резултата на
оспорващия от проведения теоретичен изпит на 08.12.2014г.
В
настоящият случай органът действа в условията на обвързана компетентност,
поради което настоящият състав на съда намира, че посочените в нормативния
текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния
акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта. С оглед
установеното в чл.56 от Наредба №38/2014г. винаги когато се установи по
категоричен начин наличието на която и да е от предпоставките, изчерпателно
изброени в чл. 56, т. от 1 до 6 на Наредба № 38/2004 г. на МТС, изпълнителният
директор на ИА "Автомобилна администрация" е длъжен да анулира
резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление
на МПС. От горното и от анализа на представените по делото доказателства се
налага изводът, че административни орган законосъобразно е приложил материалния
закон, а с издаването на оспорения административен акт е постигната и целта на закона,
тоест не са налице и основания за отмяна на акта на основание чл.146 т.4 и т.5 АПК.
Пълнотата изисква да се посочи, че неоснователно оспорващият поддържа, че в случая административния орган не е следвало да съобразява видеозаписа от проведения изпит на 08.12.2014г., тъй като съгласно чл.53а ал.4 Наредба №38/2014г., записите от теоретичните и практическите изпити се съхраняват три месеца. Настоящият съдебен състав счита, че с така разписаната разпоредба е въведено само и единствено изискване за минимален срок за съхранение на записите от провежданите изпити, тоест тя неоснователно в случая оспорващия се позовава на нея за да обоснове защитната си теза. Неоснователно е и позоваването на основанията за прилагане на принудителна административна мярка за изземване на свидетелство за правоуправление на МПС, които са предвидени в ЗДвП, тъй като в случая от една страна с анулирането на изпита на оспорващия не се изземва автоматично издаденото му свидетелство за правоуправление на МПС, а от друга страна за наложената в настоящият случай принудителна административна мярка има предвидени самостоятелни основания в Наредба №38/2014г., които както стана дума по горе в случая са налице. Не може да се сподели и становището на оспорващия, че в случая, тъй като не е имало сигнал за извършено нарушение не е налице и възможност административния орган да анулира изпитния резултат, тъй като в Наредба №38/2014г. изрично е предвидена възможност и са разписани основанията при които се в рамките на последващ контрол се анулира резултат от проведен изпит. По разбиране на настоящият съдебен състав, в хода на административното производство административния орган е действал в рамките на правомощията си, установени в ЗДвП и в Наредба №38/2014г. Следва да се отбележи, че процедурата по издаване на индивидуални административни актове от вида на оспорения в настоящето съдебно производство не е подробно разписана както в ЗДвП, така и в Наредба №38/2014г., поради което производство се подчинява на общите правила, установени в АПК.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Настоящият съдебен състав, счита
искането за присъждане на разноски, което е формулирано от юрисконсулт И*** в
писмо вх.№1147/01.07.2016г., изразяващи се в такива за юрисконсултско
възнаграждение за неоснователно, тъй като в случая по делото процесуалният
представител на ответника по делото не е извършил каквито и да е процесуални
действия, които са обосноват основателност на искането за присъждане на
разноски. Обстоятелството, че юрисконсулт И*** е представил
по делото пълномощно, но не е нито се е явил в съдебно заседание, нито е провел
процесуални действия в хода на производство, дава основание на настоящият
съдебен състав да счете искането за неоснователно.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №РД-01-145/19.01.2016г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172
ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.М.Н. *** срещу Заповед
№РД-01-145/19.01.2016г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: