№ 44
гр. Плевен, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четИ.десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600008 по описа за 2025
година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
Делото е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В. Д. В. срещу
присъда №35/ 08.10.2024г. на Районен съд гр.Червен бряг по НОХД
№155/2024г. по описа на същия съд.
С посочената присъда съдът е признал подсъдимия В. Д. В., ЕГН
**********, роден на 07.06.2005 г. в гр. Червен бряг, за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343, ал.1, б."а" и б."б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр.
78а, ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв. На основание чл. 343
г НК вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, постановил лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца. На основание чл. 189, ал. 3 НПК
осъдил подсъдимия да заплати по сметка ОДМВР гр. Плевен направените по
досъдебното производство разноски в размер на 1462.00 лв. /хиляда
четиристотин шейсет и два лева/ . Постъновил отнемане в полза на държавата
и унищожаване на веществените доказателства: 1 бр. използван пълнител
/тампон/ DruggTest 5000 REF 8323634 LOT ARRD-0981.
1
В жалбата са релевирани доводи за неправилност на присъдата и се
иска намаляване на размера на определеното административно наказание
„глоба“ от 2000 на 1000 лева и и отмяна на лишаването от право да управлява
МПС. Като основание се твърди, че наложеното наказание е явно
несправедливо с оглед обществено опасния характер на деянието, както и
личността на подсъдимия .
Представителят на ОП гр.Плевен изразява становище за
неоснователност на жалбата по аргументите, изложени в нея. Посочва,че
районният съд правилно е индивидуализирал административните наказания,
които е наложил на подсъдимия, а именно глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от права за срок от 5 месеца. Намира, обаче, че съдът е признал
подсъдимия за виновен за деяния както по чл. 343, ал. 1 ,б. „а“ от НК и по чл.
343, ал. 1 б. „б“от НК, а тези две деяния не могат да се осъществят в условията
на съвкупност, т.е. при настъпил вредоносен резултат по б. „б“ се изключва
приложението на б. „а“, поради което намира,че следва да се измени
присъдата , т.к. подсъдимия не е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„а“ от НК, за което деяние да бъде оправдан, а в останалата й част присъдата
да бъде потвърдени като правилна и законосъобразна.
Защитниците на подсъдимия В.- адв. А. А. и АДВ. П. Е. поддържат
въззивната жалба. Пледират за отмяна на присъдата в частта в която е
наложено наказание по чл. 343г от НК-„Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 месеца.
Плевенският окръжен съд, като съобрази оплакванията в жалбата и
становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК , намира, че жалбата е
предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319
НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от районния съд. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. За да
стигне до описаната фактическа обстановка,при разглеждане на делото при
съкратено съдебно следствие, първостепенният съд е установил, след
разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 т.1 и т.2 по реда на чл.372
2
ал.1 от НПК, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства. На основание чл.372 ал.4 от НПК
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия ведно с доказателствата събрани на досъдебно производство, без
да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Доказателственият материал по делото, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото
се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от
въззивния съд:
На 12.08.2023 г. дежурени полицейски служители около 19:00 ч. на
12.08.2023 г. получили сигнал от ОДЧ при РУ-Червен бряг за настъпило ПТП
в гр.Червен бряг на ул."С.Врачански" срещу бензиностанция „Петрол". След
пристигане на място служителите заедно с полицаи И.С. и Й.Д. установили
две МПС-та, по които видимо имало следи от сблъсък между тях. На място
бил пристигнал екип на бърза помощ, който оказал първа помощ на единия
водач -моторист. От моториста С. Й. С. са взети проби за алкохол и наркотици.
Пробите на пострадалия С. Й. С. от гр.Червен бряг били отрицателни, в тях
нямало употреба на алкохол и наркотици след извършената проверка по
надлежния ред от полицаи от гр.Плевен. Полицаите на мястото на инцидента,
са установили двете ударени МПС-та. Виждало се, че лек автомобил
„шевролет Камаро" с рег.номер *** е спрял движението си между улиците „С.
Врачански" и ул."Искър" непосредствено под указателната табела за
гр.Плевен. Видимо по колата имало следи от удара в задната лява част по
автомобила /калник,броня и багажник/ и долната част на предна лява броня.
Служителят Светослав Велков изпробвал за алкохол и наркотици на място
водача на МПС „Шевролет Камаро" срег.номер-*** , а именно подсъдимият В.
Д. В. от гр.Червен бряг. Пробите му били отрицателни. По-рано същият ден
подсъдимият поискал горепосочения автомобил „шевролет" от първия си
братовчед Д.Д. В. - ползвател на колата. Д. В. предоставил колата си на
подсъдимия В. В. и двамата през деня се возили с автомобила в гр.Червен
бряг. Малко преди настъпване на ПТП-то В. управлявал лекия автомобил
марка „шевролет“, а до него се возел на предна дясна седалка братовчед му Д.
3
В.. Идвайки от бензиностанция „Юриеви" към бензиностанция „Петрол",
подсъдимият решил, излизайки от под моста на ж.п. линията да подаде на
левия завой към бензиностанция „Петрол" повече газ на автомобила, което
предизвикало занасяне/поднасяне на заден мост на автомобила, поради което
изпуснал управлението на колата, навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил със задна лява част на управляваната от него кола движещия се срещу
него мотоциклет „Хонда". Вследствие на удара и неконтролираното движение
на лекия автомобил същият спрял движението си между улиците
„С.Врачански" и ул."Искър". От удара, който е понесъл мотористът,
продължил движението си към „Голяма мелница - Мелко“, влачейки се заедно
с мотора по асфалта. След себе си моторът оставил плътни дири по асфалта и
бордюра, като на мястото, където преустановил движението си, от мотора и
водача му имало следи от моторни течности и кръв. Непосредствено до
мотора били паднали раницата на моториста и каската му. Д. В. също бил
изпробван за алкохол. Пробата му била отрицателна.
Изготвена е съдебномедицинска експертиза, според която на
пострадалия С. Й. С. е причинена комбинирана травма - счупване на капачката
на ляво коляно, за което е положен гипс за 30 дни и счупване на последните
костици на първи и четвърти пръсти на лявата ръка. Причинено е
разстройство на здравето временно и неопасно за живота и трайно /за повече
от месец/ затруднено движение на ляв крак с болки и страдания средна
телесна повреда. По делото е изготвена и фоноскопна експертиза на
обаждането до тел. 112. Обвиняемият е притежавал валидно СУМПС, което е
отнето. Извършена е съдебно автотехническа и съдебнооценителна
експертиза, която е дала следните заключения: скоростта на лек автомобил
„шевролет“ е била 88,85 км/ч преди удара при разрешена скорост от 50 км/ч, а
скоростта на мотоциклет „хонда“ преди удара е била 14,86 км/ч при същото
ограничение. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, ако се е движил със скорост от 50 км/ч.
Причината за удара са навлизане в насрещната лента за движение на лекия
автомобил, както и скоростта на движение, видимостта и на двете МПС-та е
била добра. Липсва страничен фактор, който да е повлиял на ПТП.
Материалните щети по мотоциклет „Хонда ЦБ Ф“ са били 2 389 лв.
Приетите по този начин доказателства са необходими и достатъчни за
4
правилно решаване на делото.
Правният анализ на събрания по делото доказателствен материал, също
e правилен.
За пълнота следва да се отбележи,че посочването в уводната част на
присъдата на деянието по чл.343, ал.1, б."а" от НК- за причинените в резултат
на ПТП-то имуществени вреди е неправилно. Престъплението по чл.343, ал.1,
б."а", вр.чл.342, ал.1 от НК, за това, че на инкриминираната дата при
управление на МПС подсъдимият е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в съответните текстове от ЗДв.П, при което по
непредпазливост е причинил имуществени вреди в размер на 2389 лв. не може
да бъде вменено във вина на подсъдимия. Наличният в случая съставомерен
признак по предл. второ на б."б" (причинена средна телесна повреда) поглъща
всички имуществени вреди по б."а", както и останалите причинени на
пострадалия по-леки телесни повреди с оглед правилото прогласено в т.4, б."з"
от Постановление № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС на РБ, че
когато на едно лице са причинени едновременно няколко различни по вид
телесни повреди и от престъплението са причинени значителни имуществени
вреди, деянието се квалифицира според най-тежкия резултат. Поради това,
правилната е квалификацията по б."б" на чл.343, ал.1 от НК, без да е
възможно осъждане и за налични значителни имуществени вреди, причинени
на собствениците на транспортните средства, участвали в ПТП-то. Освен това
щетите дори не са „значителни“, каквото е изискването на закона,т.к. следва да
са на стойност четИ.десет минимални работни заплати за страната към
момента на ПТП-то. Такива вреди обаче, съгласно Постановление № 1/83 г. по
н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС на РБ, не могат да бъдат включени в
определението "значителни имуществени вреди", както не могат да бъдат
включени и разноските, които са са резултат от телесни повреди.
Все пак при правилно установени факти, районният съд е достигнал до
правилен резултат, презнавайки подсъдимия В. В. за виновен за деянието по
чл. 343, ал. 1, б "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. 78а, ал.1 НК,
освобождавайки го от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“.
При определяне на наказанието съдът правилно е приложил нормата на
чл. 78а от НК, т.к са налице предпоставките за освобождаване на дееца от
5
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно-
за престъплението, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание- в случая
предвижда “пробация”; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер, с деянието не са причинени имуществени вреди /съставомерни/ и не
са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а,
ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
Размерът на глобата също е правилно определен. Той е близък до минимума и
съдът е изложил убедителни аргументи защо е определен именно този размер.
Срокът от пет месеца, за който на основание чл. 343 г НК вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК, на подсъдимият е отнето право да управлява МПС също е
правилно определен. В разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК е предвидена
възможност съдът да наложи кумулативно предвиденото в чл.343г от НК за
извършеното престъпление административно наказание лишаване от право да
управлява МПС. За да се наложи такова наказание следва да се вземе предвид
дали такава мярка е необходима, за да се постигнат целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК . От справката за нарушител/водач, издадена от ОД
на МВР /л.67 от ДП/ е видно,че В. два пъти е наказван по административен
ред с влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Наличието на тези данни са мотивирали съда да му наложи и този вид
административно наказание. Предвид младата възраст на В. неналагането на
наказание лишаване от право да управлява МПС не би го стимулирало да
спазва правилата за движение. Срокът от пет месеца е справедлив.
Съдът намира, че така наложените на В. кумулативно две
административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС,
ще окажат необходимото поправително и възпитателно въздействие върху
него за в бъдеще да спазва правилата за движение по пътищата, като
същевременно ще съдействат в пълна степен за постигане и на генералната
превенция.
Контролираният съд правилно в тежест на осъдения възложил
разноските в производството и се произнесъл по веществените доказателства.
Следователно присъдата следва да бъде потвърдено изцяла като
правилна и законосъобразна.
При тези съображения и на основание чл. 334 т.6 от НПК, Окръжен съд
6
Плевен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35 от 08.10.2024г., постановена по НОХД
№ 155/2024г. от Районен съд Червен бряг .
ОСЪЖДА , на основание чл.189 ал.3 от НПК, В. Д. В., ЕГН **********
да заплати на Сергей Й. С. ЕГН ********** сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред ОС гр.Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7