№ 2439
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508118 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЛЮБ. Р. Б. – длъжник по изп. дело №
20219240400701 по описа на ЧСИ Г.К. срещу разпореждане на ЧСИ от
11.04.2022г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за
издаване на постановление за приключване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че с покана за доброволно изпълнение по
делото бил поканен да заплати сума в общ размер на 6 927.39 лева в полза на
взискателя П.Ц.Ц., в това число и 1 178.60 лева адвокатско възнаграждение н
712.79 лева такси по ТТРЗЧСИ. С Решение № 116 от 26.01.2022 г. на
Софийски Градски Съд, влязло в сила на 26.01.2022 г. по негова жалба срещу
отказа на ЧСИ да намали разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение и съответно такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, адвокатското
възнаграждение било намалено от 1 178.60 лева на 200 лева и таксите по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ били редуцирани от 591.79 на 477.77 лева.
На 25.02.2022 г. по сметка на ЧСИ били преведени 6 090 (шест хиляди и
деветдесет) лева за пълно погасяване на задължението. На 04.03.2022 г.
жалбоподателят разбрал, че изпълнителното производство не е приключено и
че с разпореждане от 01.03.2022 година, ЧСИ е приел по делото адвокатски
хонорар в размер на 680.00 лева. Със съобщение изх. № 7212 от същата дата
бил уведомен за нов дълг в размер на 6 834.94 лева, без да е отчетен факта, че
по сметка на ЧСИ вече е постъпила сума в размер на 6 090 лева, която към
момента на постъпването й следва са бъде отнесена към пълно погасяване на
задължението по делото. От справка в кориците по делото било видно, че на
28.02.2022 г. в 13:06 часа, няколко часа след постьпване по сметка на ЧСИ на
сумата, достатъчна за пълно погасяване на задължението, от имейл с подател
С.К. е изпратен договор за правна помощ, отпечатан на 01.03.2022 г. в 15:52
часа и депозиран по делото с вх. № 07251 от 28.02.2022 г. Обръща внимание,
че няма искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия и че
към този момент дългът вече е бил погасен. Със съобщение изх. № 14098 от
07.04.2022 г., на 11.04.2022 г. му било връчено разпореждане, с което ЧСИ
1
оставя без уважение молбата му за издаване на постановление за
приключване на изпълнителното производство и вдигане на наложените
обезпечителни мерки.
С оглед изложеното, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Взискателят оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
Производството по изп. дело е образувано по молба от взискателя П.Ц.Ц.
за събиране на вземането по изп. лист от 01.07.2021г. за сумата от 4 736 лв. –
парично уравнение на дял.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от
17.08.2021г., сключен между взискателя и Адвокатска кантора: адв. С.К..
Предметът на договора е определен като: оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред ЧСИ Г.К.,
правни консултации, становища, анализи, справки и пр., подготовка на
всякакви документи, свързани с образуването на изпълнително производство,
въз основа на посочения по-горе изп. лист, запори, възбрани, молби,
съобщения и др. видове документи, свързани с изп. производство, справки на
място, заплащане на такси и др. За оказване на правната помощ и
процесуално представителство по изп. дело е уговорено възнаграждение в
размер на 1 178,60 лв. – заплатено изцяло и в брой.
С разпореждане от 18.08.2021г. ЧСИ е образувал изп. производство и е
приел разноски за адвокатско възнаграждение в така посочения размер.
На 02.09.2021г. по делото е наложена възбрана върху имот, собствен на
длъжника.
На 07.09.2021г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Във връзка с посочените в последната разноски, е постъпило възражение
от длъжника с искане за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение
и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, което е оставено без
уважение от ЧСИ с разпореждане от 30.09.2021г.
Срещу разпореждането на ЧСИ е постъпила жалба от длъжника, по която
е било образувано в.гр.д. №20211100513444 по описа за 2021г. на СГС. С
Решение №116/26.01.2022г. съдът е отменил обжалваното постановление и
вместо него е постановил намаляване на размера на разноските на взискателя
от 1 178,60 лв. на 200 лв., а начислената такса по т.26 от Тарифата от 591,79
лв. – на 477,77 лв.
На 10.12.2021г. на електронната поща на ЧСИ е постъпило искане от адв.
Костенска за извършване на опис и продажба на възбранения имот на
длъжника.
С разпореждане от 16.02.2022г. е насрочен опис и оценка на недвижимия
имот на 28.02.2022г., а на същата дата до длъжника е изпратена и призовка за
принудително изпълнение, получена на 24.02.2022г.
На 25.02.2022г. по сметка на ЧСИ е платена сумата от 6 090лв. с посочено
основание – номера на процесното изп. дело.
На 28.02.2022г. на електронната поща на ЧСИ е изпратен договор за
правна помощ във връзка с наложената възбрана на имота и опис на същия.
Договорът е с дата 12.01.2022г., между взискателя и адв. Костенска, с
предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по ИД 701/21г. на ЧСИ К. във връзка с
налагането на възбрана на имот, както и опис на същия. Договореното
възнаграждение възлиза на 680 лв. – платени в брой.
От сметка за размера на дълга на л.183 по делото се установява, че към
28.02.2022г. общият размер на всички задължения по делото възлиза на сума
в размер на 5 798,86 лв.
С разпореждане от 01.03.2022г. ЧСИ е приел по делото разноски на
взискателя за адв. хонорар в размер на 680 лв.
2
На 21.03.2022г. длъжникът е подал възражение, в което е посочил, че
платената от него на 25.02.2022г. сума е достатъчна за погасяване на дълга,
както е установен по размер към 28.02.2022г., поради което ЧСИ е следвало
да разпореди приключване на изпълнителното производство. Вместо това,
той е постановил приемането нови разноски по делото, което длъжникът
намира за неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде издадено
постановление за приключване на изпълнителното производство.
С разпореждане от 07.04.2022г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на
длъжника. Разпореждането е съобщено на длъжника на 11.04.2022г., като в
указния срок е постъпила жалба срещу същото, по която е образувано
настоящото производство.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а по същество
– и основателна.
Установява се от мотивите на ЧСИ, че няма спор по въпроса относно това
дали платената от длъжника сума на 25.02.2022г. е постъпила по сметката на
ЧСИ – същият сочи изрично, че „Задължението по изпълнителното дело е
погасено на 25.02.2022г.“. Следователно, спорът се свежда до това дали
основателно ЧСИ е приел допълнителни разноски на взискателя след
погасяването на всички начислени до момента задължения.
ЧСИ поддържа, че е приел допълнителното адвокатско възнаграждение
поради бездействие от страна на длъжника. Обръща внимание, че именно
поради неплащането от негова страна на задълженията, за които е бил
поканен, взискателят се е принудил да помоли за насрочването на опис и
публична продан на възбранения по делото имот. Именно така предприетите
действия от процесуалния представител – депозиране на становища по
възраженията на длъжника, на отговор на подадената от него жалба, както и
искането за насрочване на опис и публична продан, обуславят дължимостта
на допълнително приетите разноски за адвокатско възнаграждение.
Посоченото не отговаря на събраните по делото доказателства. От същите
се установява, че искането на процесуалния представител на взискателя за
извършване на опис и продажба на възбранения имот на длъжника е
направено на 10.12.2021г. – тоест преди сключването на договора за правна
помощ от 12.01.2022г., въз основа на който се претендира адвокатско
възнаграждение от 680 лв. Същото се отнася и за депозираните по делото
становища по възражения и жалби, които представляват действия по
процесуално представителство, защита и съдействие на страната, извършени
въз основа на сключения на 17.08.2021г. договор за правна помощ, а не на
последвалия го втори такъв от 12.01.2022г. На практика, доколкото
насроченият опис не се е състоял, поради погасяването на дълга от длъжника,
налага се извод, че въз основа на последващия договор за правна помощ от
12.01.2022г. действия с цел удовлетворяване на паричното вземане на са
извършвани. Следователно, като е приел дължимостта на разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. по последващия договор, след
като към този момент са били налице предпоставките за приключване на
принудителното изпълнение, ЧСИ е приложил закона превратно и е
постановил неправилно разпореждане.
Съгласно чл.433, ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва
с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. От
събраните по делото доказателства и обсъденото по-горе се налага извод, че
към датата на постановяване на обжалвания отказ за приключване на
производството по изпълнителното дело, са били налице предпоставките за
приключването му, доколкото съдът намери, че приемането на допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение в случая е неоснователно. Ето защо,
обжалваното разпореждане следва да се отмени, а съдебният акт да се съобщи
на ЧСИ за предприемане на последващи процесуални действия в
съответствие с мотивите му.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на ЧСИ Г.К. от 07.04.2022г. , с което е оставена
без уважение молбата на длъжника Л.Б. по изп. дело №20219240400701 за
издаване на постановление за приключване на изпълнителното производство.
Решението е окончателно. Препис от същото да се изпрати на ЧСИ Г.К. за
предприемане на последващи процесуални действия в съответствие с
мотивите му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4