№ 777
гр. Сливен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230102429 по описа за 2025 година
Предмет на процеса са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искови претенции с правно основание чл.128, т.2, чл.222, ал.3 и
чл.224 КТ и искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение от 01.09.1996г.
съгласно трудов договор № 0085/01.09.1996г., с Допълнително споразумение
№ РД 09 - 38/26.09.2022г. основна работна заплата, считано от 01.09.2022г.
станала на 1 592лв., с допълнително възнаграждение за стаж и професионален
опит в размер на 40% към основното трудово възнаграждение в размер на
636.80лв., и ПКС - 35лв. Сочи, че със Заповед № РД 09 -259/03.07.2023г. на
основание чл.327, ал.1, т.12 КТ било прекратено трудовото правоотношение -
във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На
основание чл.222 ал.3 КТ били изплатени 11 брутни заплати в размер на 25
076.92 лв., при месечно брутно трудово възнаграждение 2 279.72лв.; на
основание чл.224 ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск за 71 дни сумата в
размер на 7 357.02 лв.
Твърди, че била член Синдиката на българските учители. Сочи, че със
Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. било
предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на
1
педагогическите специалисти в системата на образованието. На това
основание на 10.08.2023г. бил сключен анекс № Д 01-192 към колективния
трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното
образование с № Д 01-269/ 06.12.2022 г., с който бил променен чл. 27 и
считано от 01.01.2023г. били увеличени индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти и непедагогическият персонал в
системата на образованието не по-малко от 15 %. Съгласно последното
допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата № РД 09 -
38/26.09.2022г. основната работна заплата, считано от 01.09.2022г. станала на
1 592 лв., с допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит в
размер на 40% към основното трудово възнаграждение в размер на 636.80 лв.
и ПКС - 35лв., поради което полагащото й се увеличение от 15 % върху
трудовото й възнаграждение възлизало на 339.57 лв. на месец. Въпреки
отправеното заявление към директора на училището от 27.09.2023г. това
увеличение не било изплатено на ищцата и с Писмо с изх.№ РД -
04.05/16.10.2023г. ответникът отказал да плати.
Твърди, че законодателят с приемането на Закон за държавния бюджет за
2023г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн.
ДВ. бр. 75 от 01.09.2023г.), приел същите да се прилагат считано от
01.01.2023г. С това преуредил вече възникналите в предходен момент
правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на
КТД с анекс № № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/
06.12.2022г., предвиждало нов размер на основните възнаграждения, който се
прилагал считано от 01.01.2023г., за работните заплати на заетите в системата
на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагали по
отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизали в сила и
имат правно действие, т. е. към 01.01.2023г. са отговаряли на изискванията на
закона - да са страни полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от
действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.
Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023г., сключилите го страни му
придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на
основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и
училищно образование се прилагали, считано от 01.01.2023г. По този начин
2
било налице визираното в чл.54, ал.1 КТ изключение от правилото за влизане
в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизали в сила, от изрично
посочения начален момент. В случая изрично било посочено, че изменената
разпоредба на чл.27 КТД се прилагала от 01.01.2023г. Към този момент
следвало да се определи и кръгът на правоимащите лица.
Иска се от съда осъждане на ответника да плати на ищцата следните
суми:
Сума в размер на 1 732,37 лв., представляваща неизплатено дължимо
увеличение на трудовото възнаграждение за положен труд в периода от
01.01.2023г. до 03.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба 07.05.2025г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сума в размер на 384,73 лв., обезщетение за забава
за периода 27.09.2023г. до 06.05.2025г.;
Сума в размер на 3 706,89 лв., представляваща неплатено дължимо
увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ след придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размерна 11 брутни
заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
07.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума
в размер на 823,25 лв., обезщетение за забава за периода 27.09.2023г. до
06.05.2025г.;
Сума в размер на 1 087,72 лв., представляваща неплатено дължимо
увеличение на основание чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
07.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума
в размер на 241,57 лв., обезщетение за забава за периода 27.09.2023г. до
06.05.2025г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът работодател депозирал отговор, с
който оспорва претенциите, като неоснователни.
Не оспорва, че ищцата била в трудово правоотношение с **** с. Бяла
паланка от 1996г. до прекратяване на правоотношението, поради придобиване
право па пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно
пенсиониране, прекратено със Заповед № РД - 09 - 2591/03.07.2023 г„ на
основание чл. 327, ал. 1. т. 12 КТ. Не се оспорва също, че ищцата била
3
редовен член на СРС „Подкрепа" – Сливен.
Счита, че страните по КТД се договорили осигурените средства да бъдат
ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата педагогически специалисти. Към датата на
подписването на анекса ищцата не е била заето лице в системата па
образованието и член на страна по КТД, тъй като същата била освободена със
заповед, считано от 10.07.2023г. Счита, че Анекса към КТД подписан на
10.08.2023г., се отнасял (имал действие) само за заетите педагогически
специалисти към датата 10.08.2023г. и след това, а датата 01.01.2023г.
всъщност не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а
била начален момент, от който се увеличавали работните заплати за лицата,
които притежавали качеството работници и служители към момента на
постигането на договореността - 10.08.2023г., т.е. основанието за увеличение
на заплатата възниквала на 10.08.2023г., с подписване на анекс към тази дата.
Със Закона за държавния бюджет на РБългария за 2023г., за функция
Образование" били разчетени средства за увеличение на възнагражденията и
свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023г. с
15%, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които били
обвързани с минималната работна заплата на страната от 01.01.2023г. В
рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за
2023г. и при спазване на трудовото законодателство работодателите били
длъжни да осигурят увеличението на работните заплати на персонала.
Оспорва твърдението на ищцата, че със Закона за държавния бюджет на
РБългария за 2023г.. се предвиждало 15 % увеличение на заплатите на
педагогическите специалисти считано от 01.01.2023г.
Съгласно новия текст на чл.27, ал.1, т.2, буква, „б" КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, приет с анекс от 10.08.2023г.,
било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски и именно към тази дата /10.08.2023г./ се
определял кръгът на лицата, за които се прилагали договореностите в Анекса.
Ако трудовият договор на работника или служителя бил прекратен
/независимо от причината/, той не попадал в кръга лица, определени в
4
нормативната уредба както на КТД, така и Анекса към него. В тази връзка
посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не представлявала дата на влизане в
сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават
работните заплати на лицата, които притежавали качеството на „работници и
служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023г.
Следователно основанието за увеличение на заплатата възниквало на
10.08.2023г. с подписването на Анекса от 10.08.2023г. към КТД. Разпоредбите
в ЗДБ за 2023г. не предвиждали конкретни увеличения на работни заплати.
Съгл. § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на цитираната Наредба №
4/2027 г. за нормиране и заплащане на труда, законодателя единствено приел
нови минимални размери на основните заплати на педагогическия персонал,
считано от 01.01.2023г., които се предвиждали за всички педагогически
специалисти /независимо от тяхното членство или не в съответни синдикални
организации /. Кодексът на труда точно и ясно уреждал момента, в който
влизал в сила и действал КТД. Текстът на чл. 54, ал. 1 КТ регламентирал, че
КТД влизал в сила от деня на сключването му, доколкото в него не било
уговорено друго. Правилото било, че клаузите на КТД действали занапред, за в
бъдеще, но страните по договора можело да уговорят друго. В случая
страните не уговорили друг момент за влизане в сила на договореностите по
КТД. Уговорената дата за увеличаване на трудовите възнаграждения не
можело да се приеме, като уговорено „обратно действие“ на анекса към КТД,
а датата представлявала началният момент, от който се увеличавали заплатите
на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента
на постигане на договореността - 10.08.2023г. Така основанието за увеличение
на заплатите възниквало на 10.08.2023г. с подписването на анекса към КТД,
поради което към тази дата следвало да бъде очертан кръгът на правоимащите
лица.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в
хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Н. С. през процесния период от време е била служител при
ответното училище. Това обстоятелство съдът приема на основание чл.161
ГПК, доколкото ответникът не представи трудов договор, въпреки
5
задължението по чл.190 ГПК с доклада на съда, както и въз основа на
сключено на 26.09.2022г. допълнително споразумение към трудовия договор.
Ищцата заемала длъжност „главен учител в прогимназиален етап“ с основна
работна заплата 1 592 лв.
Със Заповед № РД-09-259/03.07.2023г. на директора на ответното
училище трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Било й
изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 и ал.3 КТ в размер на 25076,92 лв.,
както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 7 357,02 лв.
На 06.12.2022г. бил подписан колективен трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022г. между МОН, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в РБ от една страна и от друга страна Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България. В чл.27 от КТД са регламентирани минимални основни
работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование
в сила от 01.09.2022г.
На 10.08.2023г. бил сключен Анекс към КТД, с който бил изменен чл.27
КТД, а именно нови размери на минимални основни работни заплати за
системата на предучилищното и училищно образование, считано от
01.01.2023г., като за длъжността на ищцата „главен учител“ минималната
основна работна заплата ставала 1 831 лв., а съгл.чл.27 ал.3, т.2 КТД,
индивидуалните основни месечни заплати на педогагическите специалисти,
които към момента на увеличението били в диапазон между старите и новите
МРЗ или по- високи от тях, се увеличавали с не по- малко от 15%.
Видно от служебна бележка от 13.02.2024г., издадена от Конфедерация
на труда „Подкрепа“, Синдикален регионален съюз Сливен, ищцата била
легитимен член на КТ „Подкрепа“ и ползвала договорените клаузи на
действащия колективен трудов договор /КТД/ за системата на
предучилищното и училищното образование.
На 27.09.2023г. ищцата депозирала при ответника заявление за
6
преизчисление на трудовите й възнаграждения, както и на начислените й
обезщетения от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовия договор.
С отговор от 16.10.2023г. ответникът уведомил ищцата, че няма основание да
плати исканото преизчисление, тъй като нямало такова становище от МОН.
По делото е назначена, респ. изготвена и изслушана съдебно
икономическа експертиза, относно размера на дължимите искови суми.
Според заключението на вещото лице след изменението на размерите на
възнагражденията, считано от 01.01.2023г. брутното трудово възнаграждение
на ищцата било в размер на 2 616,71 лв. Така до прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата 03.07.2023г., дължимите суми към нея след
приспадане на платените й вече обезщетения били следните:
- възнаграждение по чл.128 КТ в размер на 1 732,37 лв., а обезщетението
за забава върху тази сума за периода 28.09.2023г.- 07.05.2025г. /датата на
исковата молба/ в размер на 384,73 лв.;
- обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 3 706,89 лв., а
обезщетението за забава върху тази сума за периода 28.09.2023г.- 07.05.2025г.
/датата на исковата молба/ в размер на 823,25 лв.;
- обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1 087,72 лв., а обезщетението за
забава върху тази сума за периода 28.09.2023г.- 07.05.2025г. /датата на
исковата молба/ в размер на 241,57 лв.
Тези суми са брутни и вещото лице не е пресмятало дължимите върху
тях данъци и осигуровки /изявление на експерта при изслушването му/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице, изготвило съдебната икономическа експертиза, тъй като не е оспорено
от страните, а и изготвено от лице, притежаващо необходимите специални
знания в съответната област.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество и
основателни в пълните предявени размери.
Спорният по делото въпрос е дали Анексът към КТД, с който са
7
определени минималните основни работни заплати на служителите от
01.01.2023г. следва да се приложи и към тези служителите, които към
момента на подписването му 10.08.2023г. са били с прекратено трудово
правоотношение, както в случая ищцата, кой е релевантният момент, към
който се определя кръгът от лица, имащи право да получат увеличение на
трудовите си възнаграждения.
Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от анекс към КТД от 10.08.2023г., ,
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15 %. Съгл. чл. 27, ал.1 от анекса към КТД , размерите на
минималните работни заплати са определени, считано от 01.01.2023г., т. е
ефектът на договореното възнаграждение е с обратно действие.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че увеличението следва да
бъде считано от датата на сключване на анекса 10.08.2023г. Новият размер на
трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет
за 2023г., така и с Анекс към КТД от 10.08.2023г., считано от 01.01.2023г., а не
от датата на сключване на анекса. Според разпоредбата на чл. 54, ал.1 КТ,
КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. В Анекса от 10.08.2023г. към КТД е уговорено, че увеличението за
системата на предучилищното и училищно образование на основните трудови
възнаграждения се счита от 01.01.2023г., поради което съдът приема, че
увеличените размери на заплатите с Анекс от 10.08.2023г. са приложими и
към трудови правоотношения, прекратени преди датата на сключването му, но
съществували към 01.01.2023г. - моментът, от който страните по КТД
договорили увеличението.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от
03.07.2023г. до когато тя заемала длъжността „Главен учител в
прогимназиален етап“ и също така била член на КТ „Подкрепа“, т.е. ползва се
от договорените клаузи на действащия КТД за системата на предучилищното
и училищното образование, относно увеличените размери на минималните
работни заплати, считано от 01.01.2023г.
Ето защо тя следва да получи разликата в трудовото си възнаграждение,
както и по отношение на изплатените й вече обезщетения за периода
8
01.01.2023г. – 03.07.2023г. Размерите на тези претенции се установиха
посредством заключение на вещо лице, поради което исковете биват уважени
изцяло. Сумите, съобразно заключението на експертизата следва да се
присъдят от съда в техния брутен размер. Не е в рамките на
правораздавателната власт на съда да приспада удръжките, които
работодателят прави по чл.272 КТ при изплащане на трудовото
възнаграждение.
Върху сумите по главниците следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба 07.05.2025г. до
окончателното плащане.
Основателни са и акцесорните претенции за заплащане на обезщетения
за забава върху сумите на главниците за периода 28.09.2023г. до 07.05.2025г.
/датата на исковата молба/, тъй като след получаване на поканата на ищцата
на 27.09.2023г. да й се заплати разликата в размерите на възнаграждението и
обезщетенията, ответникът е изпаднал в забава от следващия ден 28.09.2023г.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата
деловодни разноски в размер на 1 726 лв., платено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху
уважените искове в общ размер на 417,57 лв., както и разноските за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. или общо 717,57 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на съда в полза на бюджета на съдебната
власт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.128 КТ ОУ „Никола Йонков Вапцаров“,
Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 1 732,37 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и два лева и 0,37 ст./, представляваща неизплатено
дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положен труд в периода
от 01.01.2023г. до 03.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от
07.05.2025г. до окончателното изплащане.
9
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД КТ ОУ „Никола Йонков
Вапцаров“, Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 384,73 лв.
/триста осемдесет и четири лева и 0,73 ст./, обезщетение за забавено
плащане на парично задължение в размер на 1 732,37 лв. за периода
28.09.2023г. до 06.05.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.222, ал.3 КТ ОУ „Никола Йонков
Вапцаров“, Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 3 706,89 лв.
/три хиляди седемстотин и шест лева и 0,89 ст./, представляваща неплатено
дължимо увеличение на обезщетението след придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от
07.05.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД КТ ОУ „Никола Йонков
Вапцаров“, Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 823,25 лв.
/осемстотин двадесет и три лева и 0,25 ст./, обезщетение за забавено
плащане на парично задължение в размер на 3 706,89 лв. за периода
28.09.2023г. до 06.05.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.224 КТ ОУ „Никола Йонков Вапцаров“,
Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 1 087,72 лв. /хиляда
осемдесет и седем лева и 0,72 ст./, представляваща неплатено дължимо
увеличение на обезщетението за неизползван годишен отпуск, ведно със
законната лихва, считано от 07.05.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД КТ ОУ „Никола Йонков
Вапцаров“, Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 241,57 лв.
/двеста четиридесет и един лева и 0,57 ст./, обезщетение за забавено
плащане на парично задължение в размер на 1 087,72 лв. за периода
28.09.2023г. до 06.05.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ОУ „Никола Йонков
Вапцаров“, Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Б. С., ЕГН: ********** от *** сума в размер на 1 726 лв.
10
/хиляда седемстотин двадесет и шест лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ОУ „Никола Йонков
Вапцаров“, Булстат ****, представлявано от **** – Директор, **** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в
размер на 717,57 лв. /седемстотин и седемнадесет лева и 0,57 ст./, такси и
разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11