№ 697
гр. Горна Оряховица, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищцата Д. Д. К. твърди, че с решение № 72/08.03.2021 г., постановено
по в.гр.д. № 970/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съда
било отменено решение № 206/26.08.2020 г., постановено по гр.д. №
1479/2019 г. по описа на в частта за разноските, като ответникът Е. Б. К.,
действащ като едноличен търговец „Полихим – Е. К.“ бил осъден да заплати
на нея и съпругът й К. Д. К. сумата от 397,33 лв., а те на едноличния търговец
– сумата от 577,30 лв. Твърди, че срещу ответника било образувано
изпълнително дело за предаване на владението върху имота – предмет на
съдебния спор, а на 17.01.2022 г. ищцата му заплатила 664,80 лв. по двете
дела, с което погасила задължението за плащане на разноски, като и
надвнесла 87,80 лв. Твърди, че на 18.01.2022 г. провела с ответника телефонен
разговор за да го уведоми за плащането, но той започнал да я обижда с
думите „ще ти еба майката на теб, на съпруга ти и на адвоката ти“, нагрубява
на висок тон и да я плаши с думите „ще видиш какво ще направя“ и „светът
ще ти се види тесен“. На 01.02.2022 г. от запорно съобщение до „Банка ДСК“
АД ищцата научила, че на 24.01.2022 г. ответникът образувал срещу нея и
нейния съпруг изпълнително дело за принудително събиране на присъдените
му разноски. На 14.02.2022 г. изпълнителното дело било прекратено поради
плащането, за което ищцата и съпругът й уведомили съдебния изпълнител.
Ищцата твърди, че след разговора с ответника и узнаването, че е образувано
изпълнително дело преживяла стрес, започнала да страда от безсъние и да
1
изпитва болки и тежест в гърдите, рязко се повишило кръвното й налягане.
Заради оплакванията си посетила лекар и била диагностицирана с
„Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от изречените от него думи в телефонен
разговор от 18.01.2022 г. и образуване на изпълнително дело, както и
сторените в производството разноски.
Ответникът признава, че между него и ищцата и нейния съпруг е водено
гр.д. № 1479/2019 г. по описа на съда и постановените по него
първоинстанционно и въззивно решение са със съдържанието, твърдяно в
исковата молба. Твърди, че доброволно е предал владението върху имота –
предмет на този спор, за което изпратил писмено уведомление и с това той
счел, че отношенията между страните са уредени, тъй като при прихващане
между вземанията за разноски, ищцата и нейния съпруг му дължали 179,97
лв. През месец декември 2021 г. установил, че ищцата и нейния съпруг
образували изпълнително дело № 135/2022 г. и изпълнително дело №
136/2022 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 с район на действие
Окръжен съд – Велико Търново за предаване на владението върху имота и за
заплащане на присъдените разноски. Твърди, че за такси на съдебния
изпълнител, извършените изпълнителни действия, разноски и адвокатски
хонорари по двете дела заплатил общо 2 600 лв. Предвид посочените
действия на ищцата, на 04.01.2022 г. ответникът депозирал молба за издаване
на изпълнителен лист за заплащане на присъдените му разноски. На
11.01.2022 г. изпълнителният лист бил издаден и на 12.01.2022 г. ответникът
упълномощил адвокат за образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство по същото. Оспорва да е провеждал телефонен разговор с
ищцата на 18.01.2022 г., както и да е бил уведомен за доброволно плащане и
да е заплашвал или нагрубявал ответницата. Оспорва, че ищцата е претърпяла
болки или страдания в резултат от негово поведение. Признава, че ищцата
извършила доброволно плащане на 17.01.2022 г. по негова банкова сметка,
както и че поради това изпълнителното дело било прекратено. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 206/26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1479/2019 г. по
описа на съда, изменено с решение № 72/08.03.2021 г., постановено по в.гр.д.
№ 970/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на
08.03.2021 г., бил отхвърлен искът на ищцата и съпруга й срещу ответника,
действащ в качеството си на едноличен търговец, за прогласяване на
нищожност на договор за аренда от 06.11.2006 г., прието било за установено,
че ищцата и съпругът й са собственици на недвижим имот и ответникът бил
осъден да им предаде владението му, отхвърлен бил искът на ищцата и
2
съпруга й срещу ответника за заплащане на 1 139,40 лв., едноличният
търговец бил осъден да заплати на ищцата и съпруга й разноски в общ размер
397,33 лв., а те на него – разноски в общ размер 577,30 лв. Ответникът
изпратил до ищцата и нейния съпруг уведомление, че предава доброволно
владението върху недвижимия имот – предмет на гр.д. № 1479/2019 г. по
описа на съда и заявил и готовност за подписване на съответен протокол.
Уведомлението било получено на 29.04.2021 г.
Страните не спорят, че ищцата и нейният съпруг образували
изпълнително дело № 20218960400136 по описа на Частен съдебен
изпълнител № 896 с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за
предаване на владението върху имота и изпълнително дело №
20218960400135 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново за удовлетворяване на вземането им
за присъдените разноски. Поканите за доброволно изпълнение по тези
изпълнителни дела били издадени на 05.05.2021 г., съответно на 07.12.2021 г.
Видно от представените извлечения от банкови операции, на 14.12.2021 г. и
на 16.12.2021 г. ответникът превел по сметка на съдебния изпълнител общо
1 923 лв. по изпълнително дело № 20218960400136, а на 20.12.2021 г. – 893,01
лв. по изпълнително дело № 20218960400135, което погасило изцяло
паричните задължения по изпълнителните дела, в т.ч. и таксите и разноските.
Между страните не се спори, а и от нареждане за кредитен превод от
17.01.2022 г. се установява, че на посочената дата ищцата заплатила на
ответника като едноличен търговец сумата от 664,80 лв. с основание
„решение 206/ГОРС, решение 72/ВТОС“, с което погасила задължението за
заплащане на разноски в производството по воденото между страните дело.
Свид.К. – служител на съпруга на ищцата, установява, че на 18.01.2022 г.
ищцата телефонирала на ответника и го уведомила за плащането.
Свидетелката чула през мобилния телефон как в отговор ответникът започнал
да крещи на ищцата и да я псува „на майка“. Казал й, че ще й се види тесен
света, ще види какво ще направи и че ще ги побърка. Ищцата включила
телефона на високоговорител и не могла да каже нищо на ответника.
Започнала да трепери и се разплакала.
Не е спорно, че на 24.01.2022 г. по молба на ответника, действащ като
едноличен търговец, чрез упълномощен адвокат, е образувано изпълнително
дело № 20227280400015 по описа на Частен съдебен изпълнител № 728-КЧСИ
за принудително събиране на вземането му за разноски. С молба вх.№
5214/02.02.2022 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 728 с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново ищцата уведомила съдебния
изпълнител за плащането от 17.01.2022 г., поради което с постановление от
14.02.2022 г. производството по изпълнителното дело било прекратено и
запорите – вдигнати.
Събраните доказателства не установиха точната дата, на която ищцата
узнала за образуване на изпълнителното дело и налагане на запор.
3
Представеното копие от покана за доброволно изпълнение не носи
отбелязване за връчването му и не се въведоха твърдения, нито се доказа кога
и по какъв начин на ищцата й е станало известно съдържанието на запорното
съобщение с адресат „Банка ДСК“ ЕАД. Моментът на узнаване не може да се
установи и от молбата на ищцата до съдебния изпълнител, доколкото
посочването й е изявление на ищцата, което с оглед значението на факта, я
ползва. Свидетелските показания също не установяват конкретната дата на
узнаване за образуваното изпълнително дело. По тази причина следва да бъде
прието, че ищцата е узнала за образуваното изпълнително дело в периода
между 25.01.2022 г., когато е изготвена поканата за доброволно изпълнение, и
02.02.2022 г., когато е подадена молбата за прекратяване на изпълнителното
дело. Съгласно показанията на свид.К. ищцата се притеснила заради
наложените запори по нейната и на съпругът й сметки и двамата станали по-
изнервени след като научили за това, а ищцата изпитвала затруднение да
диша.
Съдът изгради фактическите си изводи относно проведения между
страните разговор, поведението на всяка от тях и начинът, по който
разговорът и научаването за запорите са се отразили върху ищцата, от
показанията на свид.К.. Макар свидетелката да е във взаимоотношения със
семейството на ищцата, които създават вероятност за заинтересованост от
изхода на делото в полза на тази страна, това не може отнапред да изключи
достоверността на нейните показания. Процесуалният закон нито забранява
такива лица да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува легална
пречка въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или
такива, които вредят на противната страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава
хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността на показанията чрез
цялостна съпоставка с всички останали доказателства по делото, при отчитане
на възможната необективност на свидетелите. В случая предвид мястото, на
което се е намирала свид.К. (до бюрото на ищцата) и естеството на
комуникацията между страните (телефонен разговор), тя е имала обективна
възможност да възприеме както думите на ищцата за уведомяване за
банковия превод, така и казаното от ответника – поради това, че той крещял,
а през време на разговора ищцата включила телефона на високоговорител.
Свидетелката е могла да пряко възприеме и реакцията на ищцата веднага след
телефонния разговор отново поради присъствието си в помещението и в
непосредствена близост до нея. По отношение на узнаването за наложените
запори, обаче, като пряко свидетелство може да бъде възприето единствено,
че ищцата станала по-изнервена и изпитвала затруднения с дишането. В
останалата част по отношение на изпълнителното дело – споделеното й от
ищцата за проблемите с кръвното налягане и съня, съставлява
възпроизвеждане на изявления на самата страна за факти, които я ползват. В
тази част показанията нямат по-различно доказателствено значение от
твърденията на страната, поради което не се и кредитират. От друга страна
4
свидетелката добросъвестно изложи, че посоченото й е казано от ищцата,
изясни от къде знае определени обстоятелства (напр. как и кога са преведени
парите – от разговора между страните, че ищцата е посетила лекар – от
болничния лист), а за някои обстоятелства заяви незнание (напр. колко време
е продължил разговорът между страните, какъв лекар посетила ищцата, дали
страните са разговаряли преди и след случилото се). Така след преценката по
чл.172 ГПК, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на
свидетелката е повлияла на достоверността на показанията й, поради което
възраженията на ответника за обратното се явяват неоснователни.
На 02.02.2022 г. ищцата посетила личния си лекар д-р Е. В., която
издала болничен лист № Е2022055139/02.02.2022 г. за ползване на отпуск
поради временна неработоспособност за три дни – до 04.02.2022 г., за
домашно-амбулаторно лечение на „Хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност“. Съгласно констативно-съобразителната част на
приетата съдебно-медицинска експертиза и издадената за нуждите на
експертното изследване етапна епикриза от личния лекар, при този преглед
били регистрирани високи стойности на кръвното налягане – 150-160/100.
Това било и първото измерване на кръвното налягане на ищцата от личния
лекар, откакто е пациент в неговата практика. Изписана била лекарствена
терапия с ниски дози антихипертонични и седативни медикаменти, които
ищцата приема и понастоящем. При преглед на 30.08.2022 г. били
регистрирани стойности на кръвното налягане 150/80. Според заключението
по експертизата и изясненото при изслушването му, психо-емоционалният
стрес може да предизвика повишение на кръвното налягане, в т.ч. и да
изиграе роля на отключващ фактор за заболяването „Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност“, което е с хроничен характер.
Посоченото заболяване бива диагностицирано чрез многократни замервания
на кръвното налягане, но при стойности над 140/90 и еднократно замерване е
достатъчно пациентът да се диагностицира като болен от хипертония.
Поставянето на тази диагноза изисква периодично наблюдение през 6 месеца
и медикаментозно лечение до края на живота на пациента.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия
на ответника. Основателността му е предпоставена от установяване, че на
17.01.2022 г. ищцата заплатила на ответника присъдените му с решение №
72/08.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 970/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново разноски и след като му се обадила на 18.01.2022 г. да
го уведоми, ответникът я обиждал и заплашвал с думите „ще ти еба майката
на теб, на съпруга ти и на адвоката ти“, „ще видиш какво ще направя“ и
„светът ще ти се види тесен“, а след това образувал изпълнително дело за
присъдените разноски; че в резултат от проведения телефонен разговор,
образуването на изпълнителното дело и запора на банковите сметки ищцата
5
преживяла стрес, започнала да страда от безсъние и да изпитва болки и
тежест в гърдите, рязко се повишило кръвното й налягане и била
диагностицирана с „Хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност), както и че ответникът е действал виновно, което съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира.
С изричането на думите към ищцата, че светът ще й се види тесен, ще
види какво ще направи и че ще ги побърка (нея и съпруга й), ответникът
заплашил ищцата, а с отправените псувни, я обидил. Това, че заплахата не е с
конкретно действие или резултат, не изключва противоправността й или
вредоносния й характер, тъй като от изразните средства, от контекста и на
разговора, и изобщо на конфликта между страните, е явно, че заканата е с
непосредствено и неминуемо неблагоприятно въздействие върху ищцата. На
следващо място, всяка псувня, ако е възприета от адресата, винаги е обидна.
Поради тази особеност, в случая точните думи са без значение, а анализ на
смисъла, в който е използван конкретен израз не е необходим, както би било
при обида с епитети или сравнения. Изричането на закани или псувни в
никаква ситуация не отговаря общоприетите правила за поведение и морал, а
в частния случай – за излагане на съображения или решаване на спор.
Несъответствието на поведението на ответника с дължимото поведение по
отношение на засегнатите блага на ищеца (бездействие) обуславя
противоправния характер на действията му. Тук е мястото да се спомене, че
поведението на ищцата по образуване на изпълнително дело за предаване на
владението върху имота и разноски в по-нисък размер, ако и ответникът да е
търпял вреди, нито е извинително за стореното от него, нито изключва
противоправността му, доколкото не попада в хипотезите на чл.46 ЗЗД.
Изложените от ответника доводи не са от естество да изключат основанието
на деликтната отговорност, а и да намалят размера на дължимата обезвреда,
доколкото не е наведено нарочно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата.
На следващо място, образуването на изпълнителното дело за
удовлетворяване на вземане, за което ответникът преди това е бил уведомен,
че е платено, съставлява нарушение на задължението за добросъвестно
упражняване на процесуални права (чл.3 ГПК). Вярно, че самият процесуален
закон предвижда като едно от основанията за прекратяване на
изпълнителното дело доказване на плащане преди образуването му (чл.433,
ал.1, т.1 ГПК), но това няма отношение към злоупотребата с право и
произтичащата от нея отговорност. Без значение е също, че изпълнителното
производство е образувано от упълномощен адвокат, доколкото действията
му обвързват ответника (чл.25, ал.1 ЗАдв, вр. чл.36, ал.2 ЗЗД), а и ответникът
отговаря за тях (чл.49 ЗЗД). Предвид знанието за погасяване на задължението,
инициирането на принудително изпълнение с категоричност не цели да
задоволи интерес на ответника като титуляр на парично вземане, а е насочено
само към увреждане на ищцата и съпруга й, спрямо които се осъществява
изпълнението. Освен всичко, обсъжданото поведение на ответника не е и
6
безмотивно. От предходните взаимоотношения между страните и изреченото
от него в телефонния разговор с ищцата, ясно личи целта на това действие –
да бъдат поставени ищцата и нейният съпруг в положението, в което е бил и
самият ответник при образуване на изпълнителни дела № 20218960400135 и
№ 20218960400136 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896.
Резултатът от описаните действия на ответника спрямо ищцата е
установен от свидетелските показания – по време и непосредствено след
телефонния разговор ищцата се разстроила, разтреперила се и заплакала, а с
научаване за образуване на изпълнителното дело и наложения запор я
притеснили дотолкова, че изпитвала затруднения в дишането. Съдът, обаче,
не намира, че регистрираните на 02.02.2022 г. стойности на кръвното
налягане са в пряка причинна връзка с действията на ответника. Времето
между телефонния разговор и повишаването на кръвното налягане е повече от
две седмици и самата му продължителност изключва прякото причиняване.
Същото важи и за узнаването за изпълнителното дело, чиято точна дата не се
установи. Първият възможен момент за това също е твърде отдалечен от
датата на констатиране на високото кръвно налягане, а за да бъде доказването
на причинната връзка пълно, това не следва да е така. На следващо място,
вещото лице установи по данни от личния лекар и етапната епикриза, че
ищцата е дългогодишен пациент на практиката, но на 02.02.2022 г. за пръв
път било измерено кръвното й налягане. При липса на данни за състоянието
на ищцата преди случилото се, изводът за настъпване на промяна в резултат
на действията на ответника, би бил необоснован. Неустановяването на
причинната връзка между противоправното поведение на ответника и
повишаването на кръвното налягане на ищцата, прави безпредметно
обсъждането на поставената въз основа на него диагноза за хронично
заболяване и последиците му, в т.ч. и ползваният болничен и
продължаващият прием на медикаменти. Само за пълнота следва да бъде
посочено, че уточненията на вещото лице относно диагностицирането и
характера на заболяването „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“ съдържат явно вътрешно противоречие – от една страна
заболяването се диагностицира чрез многократно замерване на високо кръвно
налягане, от друга – ако при последващо замерване, кръвното налягане е в
норма, това означава единствено, че медикаментозната терапия действа, но не
и че пациентът всъщност не страда от хроничното заболяване, т.е. всеки
пациент с измерено високо кръвно налягане се явява във всички случаи
страдащ от хронична хипертония.
Изложеното води на извод, че предявеният иск е доказан по своето
основание, което предпоставя разглеждането на въпроса за размера на
паричната стойност на обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Той следва да бъде определен по справедливост въз основа на установените
обективни обстоятелства във връзка с вредоносния резултат и последиците от
него (т. II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на ВС). Така в
случая съобразими при определянето на размера на обезщетението са вида и
7
характера на засегнатите блага (личната чест и достойнство /с обидите/,
личната неприкосновеност и свобода /със заплахите/ и неоснователно
лишаване от възможност да ползва авоарите по банковите си сметки);
продължителността на търпенето и интензивността на негативните последици
(непосредствено след разговора с ответника, съответно – след научаване за
образуване на изпълнителното дело, а ограниченията в разпореждането с
парични средства – за времето на запора от 25.01.2022 г. до 14.02.2022 г.);
обстоятелствата, при които са причинени вредите и характера на
противоправно поведение на ответника (в рамките на продължаващ с години
и изострен конфликт между страните, но без поведението на ответника да
било провокирано от ищцата и без пряк контакт между страните); възрастта
на ищцата (на 50 години към момента на инцидента); отражението на
физическите последици от деянието (затруднения в дишането за времето след
научаване за запора); отражението на деянието върху обичайния начин на
живот, поведението в свободното време и в професионален план (в случая не
се установяват), отражението върху психиката и емоционалния свят на
ищцата (веднага след конфликтните ситуации, чувство на обида, уплаха и
гняв, получили обективно изражение – плач и треперене, и съответно –
чувство на тревога поради невъзможността да разполага с авоарите по
сметките си). Анализът на посочените обстоятелства показва от една страна,
че действията на ответника са засегнали съчетано няколко блага на ищцата,
всяко от които самостоятелно нарушава общото правило да не се вреди
другиму, но от друга страна – че в резултат на действията на ответника не се е
стигнало до трайни последици за ищцата, а причинените са отшумели
непосредствено след предизвикалите ги действия и че не се доказа да е било
нарушено обичайното ежедневие на ищцата в личен или професионален план.
Поведението на ответника се е отразило негативно основно на вътрешния мир
на ищцата, но продължителността на това влияние и степента на неговото
проявление, показват по-скоро обичайна интензивност на този резултат. С
оглед посоченото съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
за обезвреда на причинените отрицателни емоции следва да се отмери на 400
лв. Такъв размер на обезщетението е съответен на легалния критерий по чл.52
ЗЗД, защото държи сметка за вида и броя на засегнатите блага, но съобразява
и начинът и степента на тяхното засягане и действително претърпените вреди
предвид степента на неблагоприятно отражение върху психиката и
емоционалната сфера на ищцата. С оглед изложеното, предявеният иск се
явява частично основателен до размера на определеното парично
обезщетение за причинени неимуществени вреди от 400 лв. и следва да бъде
уважен в тази част, а в останалата – да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ищцата има право да й се присъдят направените разноски съразмерно на
уважената част от иска. От нейна страна е направено такова искане и са
представени доказателства реално да са сторени разноски в общ размер на
850 лв. (80 лв. – държавна такса; 500 лв. – за заплатено в брой адвокатско
8
възнаграждение и 270 лв. – за депозит възнаграждение на вещо лице), от
които пропорционално на уважената част от иска, й се следва заплащане на
170 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника му се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска. От негова страна е направено
искане за присъждане на разноски и са представени доказателства реално да
са сторени разноски от 370 лв. за заплатен в брой адвокатски хонорар, от
които пропорционално на отхвърлената част от иска му се следват 296 лв.
Предвид заявената компенсация, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разликата между присъдените разноски от 126 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул.
***, вход *** да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
***, община ***, ул. *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от извършени от Е. Б. К. действия – заплахи и псувни в телефонен
разговор от 18.01.2022 г. и образуване на изпълнително дело за погасено
вземане при знание за това, ведно със законната лихва върху тази сума от
30.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над присъдените 400 лв. /четиристотин лева/ до претендираните 2 000
лв. /две хиляди лева/, или за сумата от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин
лева/.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община
***, ул. *** да заплати на Е. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***, ул. ***, вход *** сумата от 126 лв. /сто двадесет и шест лева/ ,
представляваща направените в първоинстанционното производство разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска след
компенсация с дължимите й от него разноски за заплатена държавна такса,
депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9