№ 13038
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110111775 по описа за 2025 година
Д. С. К. е предявил срещу ***** иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на в. гр. д. № 9545/2020
г. по описа на *****, IV възз. състав.
Ищецът твърди, че бил страна по в. гр. д. № 9545/2020 г. по описа на
*****, IV възз. състав, като последното по делото заседание било проведено
на 21.06.2022 г., като делото било обявено за решаване. ДО подаване на
исковата молба не било постановено решение. Поддържа, че делото не се
отличавало с правна и фактическа сложност и бездействието на съда, което е
продължило повече от три години било извън рамките на разумния срок.
Сочи, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх,
притеснения, безпокойство, душевни болки и страдания. Моли съда да уважи
иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ***** е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че не
било допуснато нарушение в разглеждане на делото в разумен срок. Прави
уточнение, че вече имало постановен краен съдебен акт. Поддържа, че имало
обективни пречки, ограничаващи възможността за провеждане от открити
съдебни заседания. Посочва, че ***** бил натоварен съд, което също оказвало
влияние при разглеждане на делта. Поддържа, че делото се отличавало с
фактическа и правна сложност, като дори във въззивното производство били
събирани доказателства. Оспорва да е нарушение на изискването за
разглеждане на делата в разумен срок, както и ищецът да е бил претърпял
неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
1
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата си молба.
Контролираща страна ЮЛ оспорва предявените искове като
неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено от него в. гр. д.
№ 9545/2020 г. по описа на *****, IV възз. състав, по което като същият бил
подал въззивна жалба и делото било обявено за решаване на 21.06.2022 г., като
до подаване на исковата молба нямали решение на въззивната инстанция, като
производството протекло извън рамките на разумния срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение №
54623 от 28.02.2020 г. постановено по гр. д. № 4389/2019 г. по описа на СРС 25
състав е отхвърлен иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД предявен от Д. С. К. срещу
ЮЛ за сумата от 10000 лв., представляваща неимуществени вреди.
На 10.06.2020 г. е подадена въззивна жалба от Д. С. К. срещу решение№
54623 от 28.02.2020 г. постановено по гр. д. № 4389/2019 г. по описа на СРС 25
състав, като след администриране на въззивната жалба производството е било
изпратено на 10.09.2020 г. на *****, като е образувано възз. гр. д. № 9545/2020
г. по описа на *****, IV възз. състав.
С определение от 26.02.2021 г. в. гр. д. № 9545/2020 г. по описа на *****,
IV възз. състав делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 03.02.2022 г. Видно от протокола от откритото съдебно заседание
проведено на 03.02.2022 г. същото е било отложено за 21.06.2022 г. за
събиране на доказателства, като на 21.06.2022 г. делото е било обявено за
решаване.
С решение № 260099 от 12.03.2025 г. в. гр. д. № 9545/2020 г. по описа на
*****, IV възз. състав е потвърдено решение № 54623 от 28.02.2020 г.
постановено по гр. д. № 4389/2019 г. по описа на СРС 25 състав. Като на
решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 02.05.2025 г.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитан В.К.. От
показанията на свидетеля се установява, че с ищеца се познавали от 30 години,
като са работили заедно в железниците, а сега работили в ЮЛ. Посочва, че
знаел, че ищецът водил дело срещу ЮЛ, която била фирма за кредити, затова,
че неправомерно с негови лични данни били изтеглени суми без негово знание
и се приписвали като дължими от него. Делото било от 2020 г., като все още
нямало решение. Ищецът бил притеснен от случката, тъй като всеки би се
притеснил, че нямал решение по делото, като ищецът се водел като
неблагонадежден в ЦКР, че дължал пари, а той не дължал пари, като е е хванат
извършителят, който бил извършил това деяние. Твърди, че очакванията във
времето ставали безнадеждно, тъй като човек губел надежда в такъв голям
период от време. Ищецът му бил споделял, че вдигал кръвно от създалата се
ситуация, като никой не би се чувствал добре да бъде обвинен без причина.
Свидетелят посочва, че знаел за наказателно дело, по което отново бил съм
2
свидетел през 2018 г., като делото било за същия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията. Цитираната разпоредба представлява национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда
по този закон и реда на ГПК. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по
висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ -
да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда
на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение - Решение №
210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато
нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за
обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване
правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като
тълкуването обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона
правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане
дело, което вече се разглежда от съда в този смисъл Решение № 153 от
13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
В настоящият случай искът с правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е бил предявен на 27.02.2025 г., като производството по в. гр. д. №
9545/2020 г. по описа на *****, IV възз. състав, за което се твърди, че има
допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията е приключило на 12.03.2025
г., т. е. след предявяване на исковата молба, като с оглед на цитираните по-
горе решения производството се явява допустимо. Настоящият състав намира,
че постановявяване на решението пред въззивната инстанция представлява по
своя характер факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса,
след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите,
въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на
правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тези критерии са
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора, които съдът следва да вземе предвид както
при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено
непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за
разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при
определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди,
причинени му от този деликт. При присъждане на обезщетения за
3
неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на производството,
също поначало от значение е общата продължителност на производство, като е
възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че
отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и
обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма
нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото
не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими
съдебни актове. Ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване
относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди
изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което съдебно производство е продължило
извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 б от
ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите
на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до
неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на
обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието „справедливост“
на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане /признаването на факта на
увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за
пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.
Следва да се посочи, че отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Когато са налице предпоставките за отговорността на
държавата по чл. 2б ЗОДОВ, тя се представлява от процесуален субституент
/един или повече – прокуратура, съдилища/, където е разглеждано делото и се
претендира да е забавено, като без значение е в коя от инстанциите се твърди
да е осъществено забавянето. Отговорността на държавата не е обусловена от
4
това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са
нарушили съществуващите правила, или са ги спазили и въпреки това е
надвишен разумния срок. Държавата има задължение да организира съдебната
си система по начин, че нейните съдилища да могат да посрещнат
изискванията на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС, в това число и разглеждането и
решаването на делото в разумен срок, като при всички случаи тя носи
отговорност за забавянето на делата поради поведението на съдебните си и
другите си власти, в частност и досежно забавянията при осъществяване на
инстанционния контрол.
Настоящият състав намира, че в случая общата продължителност на
въззивното производство е 4 години, 10 месеца и 22 дни, като в този период от
време се включва администриране на въззивната жалба по гр. д. № 4389/2019
г. по описа на СРС, 25 състав за периода от 10.06.2020 г. до 10.09.2020 г.
По критерия сложност на делото съдът взема предвид, че е подадена
въззивна жалба по предявен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 10000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди. Също така от значение е,
че във въззивното производството са събирани доказателства, като първото
открито съдебно заседание е било отложено именно за изслушване на
съдебно-медицинска експертиза. Във въззивното производство са събирани
писмени доказателства, както е и изслушана и съдебно-медицинска
експертиза. Като взема предвид установените факти по делото съдът намира,
че фактическата и правна сложност на делото – във въззивната инстанция не е
с особено висока степен на сложност. Относно критерия поведение на
страните и това на ищеца съдът преценява, че от събраните по делото
доказателства не е установено с действията си същият да е допринесъл за
забавяне хода на въззивното производство.
Настоящият състав намира, че се констатира забавяне на разглеждане на
въззивното производство и същото не е в разумен срок. Срокът на въззивното
производство следва да се изследва в неговата цялост – администриране на
въззивна жалба е продължило 3 месеца, насрочване на делото в отрито
съдебно заседание е продължило 5 месеца и 16 дни, делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание след 11 месеца и 23 дни, насрочено е
за следващо съдебно заседание след 3 месеца и 18 дни, постановено на
решение след като делото е било обявено за решаване е продължило 2 години,
9 месеца и 9 дни. В настоящия случай действително с оглед на самия характер
на производството, натоварения график на ***** същото принципно се е
движело ритмично без да са налице съществени забавяния във всяка един етап
от въззивното производство по отделно до обявяване на делото за решаване,
но от съществено значение за надвишаване на разумния срок за разглеждане
на въззивното производство е обективното забавяне на делото от обявяване на
делото за решаване до постановяване на решението, което е довело
надвишаване на разумния срок за разглеждане на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че на обезщетяване подлежат само
претърпените неимуществени вреди от ищеца, които са в пряка причинна
връзка с нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното
дело в разумен срок, като съдът намира, че с оглед показанията свидетеля
5
Качамаков не се установява ищецът да е преживял психически и емоционални
страдания, надвишаващи по интензитет обичайните. Съдът намира, че
неимуществените вреди, за които са налице данни в показанията на
разпитаните свидетеля Карачомаков не са предмет на предявения иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото същият визираше предходно
наказателно производство. Също така от не се установява, че повишеното
кръвно налягане на ищеца да е в пряка причинно следствена връзка със
забавеното производство пред *****. С оглед на гореизложеното ищецът не е
ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални
страдания, надвишаващи по интензитет обичайните.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
продължителност на забавянето, характера на въззивното производството,
съдът намира, че в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от
психическо естество, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и
страдания, които са установени по делото. С оглед на гореизложеното
предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 10000 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да му бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите от 10 лв.
за платена държавна такса, както и 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковата молба на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 10 лв. за заплатена държавна
такса и сумата от 320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК ответникът
***** има право на разноски, като страната претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата от 100 лв., като с
оглед изхода на делото на страната следва да се присъди сумата от 60 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с адрес ******** да заплати на Д. С. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***********, чрез адв. П. М., по предявения
иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на в. гр. д. № 9545/2020
г. по описа на *****, IV възз. състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния
предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА ЮЛ, с адрес ******** да заплати на Д. С. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***********, чрез адв. П. М., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 330 лв., представляваща сторените разноски
в исковото производство.
6
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***********,
чрез адв. П. М., да заплати на ЮЛ /правоприемник на закрития
Специализиран наказателен съд/, с адрес ********, на основание л. 78, ал. 3
във вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 60 лв., представляваща сторените
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ЮЛ в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7