№ 1910
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205898 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4627556
от дата 24.01.20221г.,с който на К.К.Я ЕГН ********** в качеството му на
собственик на автомобила е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 650 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.
2вр.ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Я. чрез жалбата си ,подадена чрез пълномощника си
адв.М. , обжалва процесния електронен фиш. Излага подробни съображения .
Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска
неговата отмяна. Жалбоподателят и пълномощника му не се явяват в съдебно
заседание ,но депозират писмено становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна редовно уведомена за постъпилата жалба не
изпрати представител в съдебно заседание . Депозира писмено становище по
делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
1
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
24.01.2021г. в 12.26 часа в на път Републикански път I-8 км.,213+230 “ БМВ
330Д при разрешена скорост от 60 км/час въведена с пътен знак В-26 е
превишил скоростта с 55 км/ч.Нарушението е установено с АТСC ARH
CAMS1.
Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение
на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и
съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с
посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС
(съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата
разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.
Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
2
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което
именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.
Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на
процесното нарушение- 24.01.2021г. на правилата за движение по пътищата е
налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването
на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както
и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
технически средства.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или
този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От
друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният
фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен
срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно
от АНП и от преддставена по нея актуална справка - процесното МПС се води
собственост на К.К.Я .Който обаче не се е възползвал от тази разпоредба да
посочи кой е водача,в случай,че не той е управлявал на посочената датата
МПС-то. И в този смисъл соченото в жалбата като довод,че не е доказано
авторството на деянието е напълно неоснователно и неподкрепено от
доказателства.Както и съдът не се съгласява с това,че справката не касае
собственост към датата на нарушението.
По делото е налице снимков материал към момента на извършване на
нарушението ,от който се вижда регистрационният номер на МПС ,с което е
извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 119 км/ч,
след като е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч-съответно
115
км/ч ,което доказва
извършеното нарушение.Като скоростта описана във фиша е описана и още
по-благоприятно в негова полза /тъй като при приспадането на 3км/ч е
следвало да бъде 116 км/.
Видно от намиращия се снимков материал по делото се установява, че
в долен десен ъгъл на приложената снимка същата с посочен номер попада в
диапазона на посочените клипове заснети на въпросното място и време.При
проверка е видно, че Протокол по чл. 10 от Наредбата съдържа всички
необходими реквизити .Като доводите на пълномощника ,че в същия липсва
описание на началото на участъка на проверката и това е равнозначно на
липса на протокол по чл.10.При запознаване от съда всички необходими
графи на протокола са попълнени и същия не страда от непълноти и в този
смисъл настоящия съд не се съгласява с изложеното в жалбата и още повече
,че пък същото води до липса на протоколи до процесуално нарушение.
От представените копия от Удостоверение за одобрен тип и Протокол
за проверка се установява, че техническото средство е било техническо годно.
3
Неоснователно се явява наведеното възражение, че техническото средство с
което е било установено нарушението не е било технически годно. Видно от
Електронния фиш се установява, че нарушението е било установено с
автоматизирано техническо средство с № АТСС ARH CAM S1. От копие за
Протокол с № 17.09.5126 се установява, че това техническо средство е
преминало проверка , одобрен тип за измерване и е годно до -7.03.2027г.Има
и протокол от проверка №65-С-ИСИС /28.09.2020г.който пък от своя страна
доказва,че техническото средство е изпитано и годно .Като това още веднъж
оборва тезата на пълномощника на жалбоподателя,че това не е
доказано.Напротив не съществува никакво съмнение ,че АТСC ARH CAMS1
се явява годно техническо средство към датата на проверката.
Електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.В
сочената норма са посочени необходимите реквизити, които трябва да се
съдържат в електронния фиш, а именно териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.Като в конкретния електронен фиш серия К №
4627556 са налице именно всички тази реквизити.По максимално най-точния
и правилен начин е описано и мястото на извършване на нарушението и по
максимално най-ясния начин това е описано и не поражда спор, неяснота или
пък двусмислие както се твърди в жалбата.
За пълнота при произнасянето е посочено ,че неправилно е изписано
правната норма в ЕФ.А ,именно ,че е следвало да бъде посочена само
чл.21ал.2 от ЗДВП ,без да се прави привръзка с ал.1 от ЗДвП.Напротив видно
от текста на ал.2 „(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак“Тоест самата връзка с ал.1 от ЗДВП е направена текста на ал.2 ,поради
което и при изписването е направена връзка с ал.1 от ЗДВП .Това освен да
опише в пълнота елементите на нарушението ,по никакъв начин не е
процесуално нарушение ,особено пък равняващо се на съществено такова
,което да води до нарушаване правата на жалбоподателя.Напълно ясна е
волята на законодателя,съответно и на съдържанието на описаното в
процесния ЕФ.Ето защо доводите на защитата не се възприемат от съда и не
водят до отмяна на оспорвания ЕФ.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 650 лева,като е съобразена разпоредбата на
чл.182ал.2т.6 от ЗДвП.Няма основания за приложение на чл.28 от ЗАНН,а
няма и изтъкнати такива.При направената служебна проверка от съда се
констатиран,че самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства
,които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
обикновените случаи на нарушението от съответния вид.
По разноските:
В писменото становище по делото ,въззиваемата страна чрез главен
юристконсулт Пенкова прави искане за присъждане на направените разноски
по делото за юристконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора,
на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт,като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна . Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. В производството
въззиваемата страна не е защитаван от юрисконсулт,но е дал писмено
становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени действия
в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят К.К.Я. Разноските следва да бъдат присъдени в
полза на ОДМВР-Пловдив .
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVІІ н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К
№4627556 от дата 24.01.2021г.,с който на К.К.Я ЕГН ********** в
качеството му на собственик на автомобила е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 650 лева за извършено от
него нарушение по чл. 21, ал. 2вр.ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА К.К.Я ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5