Решение по дело №58/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., действащ чрез представител по пълномощие – адвокат А. Д. от АК Търговище, срещу решение № 920/15.11.2024г., постановено по АНД № 3600/2024г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 378 от 07.08.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) Бургас, с което на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на 500.00 лева и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Оспорва да е извършил нарушението, за което е наказан – първо, защото не може да бъде субект на отговорността за неправилно маркирана дървесина, и второ, защото се маркират 30% от дървата за огрев, а не всяко дърво поотделно. Твърди се и маловажност и приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП или за изменението му чрез намаляване на размера на наказанието глоба.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Директора на РДГ Бургас, е подал отговор, в който касационната жалба се оспорва.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат А. Д. от АК Търговище, който поддържа касационната жалба. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация се представлява от главен юрисконсулт Е. Д.-С., която моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е потвърдил НП № 920 от 15.11.2024г., издадено от Директора на РДГ Бургас, с което на Г. С. С. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева за извършено по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ административно нарушение, затова че „на 05.07.2024г., ДГС Ново Паничарево, м. Босна, транспортира с товарен автомобил Даф с рег. № [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер], 10 простр. куб.м. технологична дървесина от дървесен вид цер, нарязана на секции по 2.6м, без да са маркирани с контролна горска марка (КГМ). С НП е постановено да бъдат отнети на основание чл.273, ал.1 от ЗГ в полза на държавата вещите, предмет на нарушението - 10 простр. куб.м. технологична дървесина от дървесен вид цер.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон.

От фактическа страна съдът приел, че на посочените в НП дата и място свидетелят О. П. – главен специалист-горски инспектор в РДГ Бургас, констатирал, че жалбоподателят управлявал товарен автомобил и прикачено към него ремарке с натоварена на тях дървесина, от която 10 простр. куб.м. от дървесен вид цер, нарязана на секции от по 2.60м., не била маркирана с КГМ.

От правна страна съдът е приел, че е сезиран с допустима и подлежаща на разглеждане жалба, която по същество е преценена за неоснователна. Бил осъществен съставът на административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, забраняващ транспортирането на немаркирана с КГМ дървесина. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя, като е приел, че той, като водач на транспортното средство, е длъжен да проследи дали дървесината е маркирана. Приел е за доказано въз основа на показанията на свидетеля П., че именно 10 простр. куб.м. дървесина, позиционирана в задния край на ремаркето, била немаркирана, което наложило свидетелят М. да довърши маркирането по време на проверката. Приел е, че деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е бил наясно със забраната да не транспортира немаркирана с КГМ дървесина. Обсъдил е размера на наказанието като съответен на смекчаващите административнонаказателната отговорност обстоятелства.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Касаторът е наказан да е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, според която се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с КГМ, съответно с производствена марка. Описаното в оспореното НП изпълнително деяние е транспортиране на 10 простр. куб.м., немаркирана с КГМ технологична дървесина от дървесен вид цер, нарязана на секции по 2.6м.

Според превозен билет № 10615/00072/05072024/134524-8АС1Е02, издаден от свидетеля Й. М. – горски надзирател в ДГС Ново Паничарево, от временния склад в отдел 412г в землището на [населено място] войвода, община Созопол, са били натоварени и експедирани общо 35.13 плътни куб. м./44.43 простр. куб.м. дървесина, от които :

1. средна строителна дървесина, асортимент технологична, вид благун, с дължина 1м, 1.2 плътни куб.м./2 простр. куб.м.;
2. средна строителна дървесина, асортимент технологична, вид сребролистна липа, с дължина 1м., 3.6 плътни куб.м./6 простр. куб.м.
3. дребна строителна дървесина, асортимент технологична, вид благун, дължина 1м., 2.4 плътни куб.м./4 простр. куб.м.
4. дърва за огрев, асортимент дърва, вид габър, дължина 1м., 2.2 плътни куб.м./4 простр. куб.м.
5. дърва за огрев, асортимент други, вид цер, дължина 1м., 3.3 плътни куб.м./6 простр.куб.м.
6. дърва за огрев, асортимент други, вид благун, дължина 2.5м., 11.16 плътни куб.м./11.16 простр. куб.м.
7. дърва за огрев, асортимент други, вид цер, дължина 2.6м. : 3.49 плътни куб.м./3.49 простр. куб.м.; 6.03 плътни куб.м./6.03 простр. куб.м.; 1.75 плътни куб.м./1.75 простр. куб.м. – общо 11.27 плътни куб.м./11.27 простр. куб.м.

Данните от превозния билет са публично достъпни ([интернет адрес]?lng=bg&ticket_id=8497932&unit=more) и от тях се установява, че дървесината по пункт 7-ми е „дърва“.

Според чл.14в от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012 г., изм. и доп., бр. 79 от 13.10.2015 г., бр. 66 от 23.08.2016 г., бр. 89 от 12.11.2019 г. (Наредба № 1/2012), количеството транспортирана дървесина се измерва и вписва в превозния билет в плътен и/или пространствен кубически метър. Според ал.3, в плътен куб.м. се измерват и вписват всички асортименти, а според ал.4, в пространствен куб.м. се вписват асортиментите технологична дървесина, дърва за огрев, технологични трески, изрезки и стърготини, както и вършината.

Според чл.63 от Наредба № 1/2012г., преди експедиране от временен склад дървесината се маркира с КГМ, като при едрата и средната строителна дървесина, както и облите занаятчийски материали, се маркира един от отрезите на всяка секция, на който предварително с траен знак е отбелязан обемът й – т.1, а при дребната строителна дървесина, дървесината за технологична преработка и дървата за горене се маркира най – малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при транспортирането отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър над 20 см.

„Дървен материал в пространствени кубически метри“ е необработен дървен материал, обемът на който се изразява в кубически метри като пространствен обем - §1а, т.20 от ДР от ППЗГ, и се измерва с клупа.

Задължението за маркиране с КГМ е възложено на лицата по чл.211, ал.2 от ЗГ, които издават превозните билети – чл.16, ал.5 от Наредба № 1/2012. Макар и по делото да няма изрични писмени доказателства в тази насока, съдът приема, че свидетелят М. – горски надзирател, е бил оправомощен по реда на чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ, щом е издал превозния билет.

Така проследената правна регламентация, отнесена към фактологията на настоящия случай, налага следните изводи :

Очевидно, за немаркирана е приета дървесината по пункт 7-ми от превозния билет, защото именно тя е с дължина на секциите по 2.60м и е от дървесен вид цер. Според превозния билет, общата кубатура е 11.27 плътни/простр. куб.м. На превозното средство е била натоварена различна по вид и асортименти дървесина, съобразно описанието по - горе. В показанията си свидетелят О. П. сочи, че не установил отклонения в превозваното количество дървесина – 35.12 плътни куб.м./44.43 простр. куб.м. По делото обаче не е доказано как свидетелят П. е установил, че именно 10 простр. куб.м. технологична дървесина от дървесен вид цер не е била маркирана с КГМ. Този свидетел сочи в показанията си, че измерил немаркираните дърва, както били натоварени на камиона, без обаче да уточнява метода на измерване, и направил снимки, от които абсолютно нищо не може да се установи. Свидетелят е действал в нарушение на разпоредбата на чл.14г от Наредба № 1/30.01.2012г., според която обемът на транспортираната дървесина се определя съгласно действителните й размери. Тъй като немаркираната дървесина е посочена в АУАН и в НП в пространствени куб. метри, е необходимо да се изясни въпроса как се измерва дървесината в такава мерна единица. Към момента липсва нормативна уредба по този въпроса, поради което следва да се съобрази разпоредбата на чл.69, ал.5 от Наредба № 1/2012г., според която за целите на тази наредба дървесината се категоризира и окачествява съгласно българските държавни стандарти освен в случаите, когато с нормативен акт е предвидено друго. Такива правила е имало установени с БДС № 773 от 1974 г., издаден от Държавния комитет по стандартизация, според които отчитането на дървата за огрев става в пространствен кубически метър при плътност 0.46, като масата на един пространствен кубически метър дърва се изчислява според процента на влажност. Един пространствен кубически метър е равен на 1х1х1 м., като за височина на фигурата се приема средноаритметичното от три измервания, направени по избор на приемателя на различни места на фигурата, перпендикулярно на терена. За изчисляването на пространствения кубичен метър е от значение да се установи плътността на нареждането на дървата във фигурата, която, според цитирания стандарт, се проверява, като на всяка фигура от лицевата страна се отбелязва по споразумение между страните правоъгълник с височина, равна на височината на фигурата и с дължина, равна на дължината на фигурата, но не по - малко от осем метра. Страните на правоъгълника се очертават с въглен или креда. В правоъгълника се прекарва диагонал, който пресича челата на отрезите на дървата, но не по-малко от 60 отреза. Дължината на диагонала се измерва с точност до 1 см. Измерват се размерите на челата на дървата по протежение на диагонала с точност до 0.5 см. Коефициентът на плътност на дървата във фигурата се изчислява, като се раздели сборът от размерите на челата, които се пресичат непосредствено или от проекцията на диагонала, на дължината на самия диагонал и се изразява в стотни части. Когато намерената по този начин плътност на дървата не отговаря на установения по стандарта процент на плътност (т.е. 0.45), дава се право дървата да се наредят наново или измерената кубатура се умножава с частното между фактическия коефициент и установения в стандарта. В Приложение № 7 към Наредба № 1/2012г. са установени коефициенти, но те са за превръщане на обемите на дървесината от пространствени в плътни кубически метри, т.е. след като е измерено обема в пространствени кубически метри.

В стандарта са установени и правила относно складирането на дървата, които най - общо се изразяват в следното : дървата да се нареждат на фигури, не по-дълги от 10 м. и високи между 0.5 и 1м., като нареждането да е правилно и дърветата да са плътно едно до друго. Ако плътността на нареждане е по - голяма или по - малка от 0.46, се прави бонификация към 0.46.

Няма спор по делото, че при проверката не е измерена плътността на нареждане на дървата на камиона, което неминуемо е довело до погрешно изчисляване на превозваната на камиона дървесина.

Освен изложеното, останало е неизяснено как свидетелят е установил, че именно 10 простр. куб.м. не са маркирани с КГМ, при положение че на маркиране подлежи не по – малко от 30% от превозната дървесина, съобразно изискването на чл.63, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2012г. За да се изчисли количеството на немаркирана дървесина, е следвало да се измери цялото количество дървесина, подлежаща на маркиране по реда на чл.63, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2012г., да се измери количеството на немаркираната такава и чак след това математически да се пресметне дали немаркираната дървесина е по – малко от 30% и с колко по – малко от 30%. По делото няма данни дали немаркирана дървесина е била с отрези с диаметър над 20см, за да бъде маркиран всеки от тези отрези.

Обективно невъзможно е да се измери към момента посочената в АУАН и НП немаркирана дървесина, тъй като актосъставителят не е задържал по реда на чл.15а от Наредба № 1/2012г. дървесината, а е избрал варианта да я остави на водача на превозното средство с разписка за отговорно пазене по чл.10, ал.2 от Наредба № 1/2012г., като явно е преценил, че съхранението и/или изземването на задържаните вещи е невъзможно или е свързано със значителни разходи. Действал е обаче в разрез с разпоредбата на чл.69 от Наредба № 1/2012 да маркира челата на секциите от дървесината, предмет на нарушението, с КГМ с червена боя. По тази причина НП и в частта му относно разпореденото изземване на 10 простр. куб.м. дървесина се явява незаконосъобразно.

Изводимо от гореизложени съображения е и другото основание, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно. Както беше вече посочено, задължението за маркиране е установено в тежест на лицето, издало превозния билет, т.е. горския надзирател М.. Преди извозването от временния склад този свидетел е извършил маркирането със зачислената му КГМ № А2974, като съобразно неговите собствени възприятия е маркирал необходимото количеството дървесина, както сочи в показанията си, дадени пред районния съд. Ако е било допуснато нарушение във връзка с маркирането на минимум 30% от дървесината и доколкото няма данни за друго, то е недопустимо да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача на МПС за нарушение, извършено от лицето по чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ. Административнонаказателната отговорност се носи за лични действия/действия и се реализира тогава когато деянието е извършено виновно. След като горският надзирател е маркирал натоварената на превозното средство дървесина, и след като му е бил издаден превозен билет, няма как да се приеме, че жалбоподателят, като водач на превозното средство, е действал виновно (умишлено или непредпазливо), тъй като липсват обективни данни, от които да се направи извод, че е знаел или поне че е трябвало да знае, че поне 30% от дървата не са маркирани. Следователно, основателни се явяват доводите срещу НП за субективна несъставомерност на деянието.

В обобщение, като е потвърдил обжалваното НП, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон, които налага отмяната му и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.

Предвид изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400.00 лева, платени за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ, представен пред районния съд. Разноските следва да се възложат на организацията, част от която е административнонаказващият орган, издал отмененото НП – чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, издаден от изпълнителния директор на ИАГ, обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 920 от 15.11.2024 г., постановено по АНД № 3600 / 2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН наказателно постановление № 378 / 07.08.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите Бургас, с което на Г. С. С., [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева за извършено по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите административно нарушение и са отнети на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 10 пространствени куб.м. технологична дървесина цер.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Бургас да заплати на Г. С. С., с посочени данни, сумата 300.00 (триста) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.