Присъда по дело №6/2021 на Военно-апелативен съд

МОТИВИ:
С протестираната присъда Военен съд – София е признал подсъдимия
А. А. Г. от в.ф. ........ – София за невинен в това, че на 15.06.2020 г., в гр. П.,
без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество –
метаамфетамин с нетно тегло 0.051 грама на стойност 1.28 (един лев и
двадесет и осем стотинки) лева, поради което и на основание 304,
предложение последно от НПК, вр. чл. 9, ал. 2, предложение 2-ро от НК и го
е оправдал изцяло по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
На основание чл. 190 НПК съдът е присъдил направените по делото
разноски в размер на 395.27 (триста деветдесет и пет лева и двадесет и седем
ст.) лева да останат за сметка на държавата.
Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.
В протеста на прокуратурата се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова осъдителна такава. Прокуратурата счита, че
подсъдимият Г. следва да бъде признат за виновен за престъплението, за
което е предаден на съд с обвинителния акт, а именно по чл. 354а, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от НК. Изтъква се, че извършителят на престъплението е лице по чл.
396, ал. 1, т. 1, от НПК и той като военнослужещ, когато извърши
престъпление, то винаги ще се отличава с по-висока степен на обществена
опасност, освен ако не се докаже обратното. Сочи се, че армия от
престъпници не може да осигури сигурност и отбрана. Категорично се
отхвърля тезата, приета от Военен съд – София, че се касае за деяние с явно
незначителна обществена опасност, поради което самото деяние се явява
малозначително. Изтъква се факта, че деянието е извършено на територията
на военно формирование, където са държани наркотичните вещества и което
също разкрива обществената опасност на това престъпление. Твърди се, че
самият подсъдим няма критично отношение към извършеното (независимо,
че е направил самопризнание пред съда по реда на чл. 371, т. 2 от НПК), като
пред очевидците по делото е изтъкнал предварително подготвеното си за
ситуацията кухо алиби, че наркотиците са му били подхвърлени. Иска се
съдът да му наложи наказание лишаване от свобода и глоба, ориентирани към
минимума с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът заяви, че
поддържа подадения протест и предлага оправдателната присъда да бъде
отменена като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като
института на чл. 9, ал. 2 от НК е неправилно приложен. Сочи се, че малката
стойност на предмета на престъплението не може да доведе до
несъставомерност. Изтъква се, че и практиката на съда е в същата насока.
Сочи се по-високата обществена опасност на тези деяния, ако извършител е
военнослужещ, а и се подчертава факта, че деянието е извършено на
територията на военно формирование. Изтъква се и факта, че при проверка в
1

организма на подсъдимия са открити още четири наркотични вещества. Като
алтернатива се иска прилагане на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5, във връзка с
ал. 3 от НК – въззивната инстанция да приеме, че случаят е маловажен.
Защитата на подсъдимия (адв. П.) иска въззивната инстанция да
постанови решение, с което да се потвърди присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Изтъква се, че в
обвинителния акт не се посочват отегчаващите вината обстоятелства, които
се съдържат в протеста и които прокуратурата твърди в съдебното заседание.
Сочи се, че първата инстанция правилно е преценила, че деянието е
малозначително, изхождайки не само от ниската стойност, а и от
незначителното количество на държаното от подсъдимия наркотично
вещество. То е било толкова малко, че е изразходвано изцяло за нуждите на
назначената химическа експертиза. Изтъква се съдействието, което
подсъдимият е оказал на разследващите органи, а така също и разкаянието му
за деянието. Всичко това, наред с чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни сочи, че първоинстанционният съд правилно е
постановил оправдателна присъда поради явна незначителност на
обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия.
Подсъдимият поддържа изцяло казаното от защитника си и иска да бъде
оправдан.
Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата,
по която от фактическа страна Военен съд – София е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.06.2020 г., вечерта, подсъдимият редник А. А. Г. от състава на
военно формирование ............ - София пристигнал във военно формирование
........ - П. (............. - П.). Същият следвало да премине I-ви модул на „Начална
военна подготовка“ за времето от 15.06.2020 г. до 24.07.2020 г. Вечерта
подсъдимият излязъл и се разходил в град П.. Вечерял и посетил няколко
заведения. Употребил алкохол. Прибрал се около полунощ в стая 511 на
спалното помещение във в.ф......... - П..
На 15.06.2020 г., около 03.30 часа, служители на Регионална служба
„Военна полиция" – гр. П. посетили спалния корпус във в.ф. ........- П. по
сигнал за конфликт и сбиване между военнослужещи. Военните полицаи
тествали военнослужещите с техническо средство Дрегер за употреба на
алкохол, в това число и подсъдимия. Резултатът на р-к Г. показал 1,26
промила в издишания от него въздух. Сбиване и конфликт, или следи от
нарушаване на реда военните полицаи не заварили и не открили.
На 15.06.2020г. в 09.00 часа комисия, назначена със Заповед №
...../15.06.2020 г. на командира на военното формирование ........ - П., издадена
на основание чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № Н-5/2012г., извършила на трима
военнослужещи от в.ф. 28 610 - София проверка за употреба на наркотични
2

вещества, с тест за урина „АМР RAPID TEST -CASSETTE, със срок на
годност месец април 2021 г. за 10 /десет/ наркотични вещества, както и за
употреба на алкохол с Дрегер „ALCOTEST 7510". Пробата на редник А.Г.
дала положителни резултати (+) за употреба на АМР (амфетамин), MET
(метамфетамин), ТНС (канабис), MDMA (екстази), като тестът бил повторен
и отново били отчетени същите резултати. Пробата му за алкохол показала
0,27 промила в издишания въздух. На другите двама проверени
военнослужещи резултатите за употреба на наркотични вещества били
отрицателни.
С оглед на вече установена употреба на наркотични вещества, същия
ден, на 15.06.2020 г., редник А. А. Г. бил поканен в помещение № 1 на
Медицински пункт на в.ф......... - П. от свидетеля майор С.В.Н. - старши
инспектор в PC „Военна полиция" - град П.. Това било сторено в
присъствието на свидетелите капитан К.В.К., сержант В.П.Ц. - всички от PC
„Военна полиция" - П. и младши сержант К.И.Р. от в.ф. ........-П.. На
подсъдимия било заявено, че ще му бъде извършена военно-полицейска
проверка - личен обиск. Така същият бил поканен да извади и представи
личните си вещи от дрехите. Редник Г. извадил черен кожен портфейл от
предния си ляв джоб на зелената си камуфлажна риза, от който портфейл
допълнително извадил личната си карта и други документи. Всички вещи
поставил върху бюро. След това седнал на дивана и посочил с ръка бюрото и
портмонето и казал да проверяват. Видимо за свидетелите наоколо, бил
притеснен и гледал към бюрото. Свидетелят майор Н. взел портфейла на
редник Г. и пред всички го разтворил. Започнал да вади от него налични
документи и листчета, поставяйки ги обратно върху бюрото. При
разтварянето на бяла сгъната хартиена касова бележка видял, че в нея има бял
прах и го посочил на всички присъстващи. Свидетелят майор Н. попитал
подсъдимия, какво има в листчето.
Подсъдимият отговорил, че не знае, както и, че така откритото като
съдържание в портмонето му не означава, че бил задължен да знае какво е.
По-късно разяснил на глас пред свидетелите, че вероятно някой му бил
сложил белия прах. Намереното листче с надпис „Лукойл нефтена компания“,
с установен бял прах в него дало основание на свидетеля майор Н. да
докладва на оперативния дежурен. В резултат на това била извикана и
пристигнала оперативна разследваща група. На извършен на място полеви
тест на бялото прахообразно вещество, то реагирало като метаамфетамин.
Държаното от подсъдимия, иззето и изследвано вещество било 0,051
грама метаамфетамин на стойност 1,28 лева. Същото е високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 2 на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, в Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
3

злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е признал
подсъдимия бивш редник Г. за невинен и го е оправдал изцяло по
обвинението по чл. 354, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, тъй като деянието, извършено
от него се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК поради явно
незначителната му обществена опасност, поради което то не съставлява
престъпление.
Първоинстанционният съд е стигнал до този извод, тъй като е приел, че
държаното от подсъдимия високорисково наркотично вещество
метаамфетамин е с изключително ниско тегло – 0,051 грама и е на ниска
стойност – 1.28 лева; държано е в портфейла на подсъдимия за кратко време –
по-малко от 24 часа; не е направил опит да го скрие, когато му е направена
проверка от органите на досъдебното производство; доброволно го е предал
на тези органи. Всички тези факти според първата инстанция сочат, че това
вещество е предназначено за инцидентна лична употреба. Наред с това съдът
е взел предвид чистото съдебно минало, много добрите характеристични
данни на Г. и проявената критичност и съжаление от страна на подсъдимия
към извършеното. Посочва се, че същият е уволнен от военна служба именно
заради този случай.
Въззивната инстанция приема изцяло фактическата обстановка, която
първоинстанционния съд е приел. Доколкото производството пред първата
инстанция е преминало по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка
за деянието, посочена в обвинителния акт, тъй като подсъдимият изцяло е
признал фактите, изложени в обстоятелствената част на акта и е дал съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка и горепосочените
аргументи, първоинстанционният съд е стигнал до неправилния извод, че в
случая следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НПК (малозначително деяние
поради явно незначителната му обществена опасност) и в този смисъл
протестът на ВОП – София е основателен.
Следва да се посочи, че по принцип нормата на чл. 354а от НК засяга
важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и не дава
основание за извод, че се касае за малозначителност на деянието (Решение №
523/09.01.2009 г. на ВКС по н.д. № 560/2006 г., III НО). Стойността и
количеството на предмета на престъплението не е единствено обстоятелство,
характеризиращо деянието, а чрез него и дееца. Би могло да се приеме, че
държането на наркотика е по-малко укоримо деяние, защото личната
употреба може да увреди само здравето на държателя. Малозначителността на
деянието, указана в чл. 9, ал. 2 от НК, е сред обстоятелствата, които
4

изключват обществената опасност и противоправността на престъплението.
Деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление
признаци са именно обществено-опасните прояви, запретени от правната
норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от
състава на престъплението, но само привидно – без действително да е
обществено-опасно или без да е такова в достатъчна степен, че при
конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените
отношения, които са негов обект или пък това засягане може да е
незначително. Тези две хипотези са визирани в чл. 9, ал. 2 от НК – не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от
състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна (както е прието от първоинстанционния съд). Характерът
на обществената опасност на деянието се определя от спецификата на
отрицателното обществено въздействие на деянието и вида на засегнатите от
последното обществени отношения. Това определя и различната степен на
обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от
обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено
отношение чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга
обществената система и от характера и степента на неговото засягане. В
настоящия случай следва да се извърши внимателна преценка на
фактическите данни по казуса, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
Първоинстанционният съд би бил прав в изводите си за приложение на чл. 9,
ал. 2 от НК – явно незначителна обществена опасност на деянието, ако се
вземат предвид единствено нищожното количество метаамфетамин (0,051
грама) и ниската му цена (1,28 лева), а така също добрите характеристични
данни и чистото съдебно минало на подсъдимия. В случая обаче не са взети
предвид и респективно не са оценени от първата инстанция данните от
проверката на органите на Военна полиция, извършена на 15.06.2020 г. в 9.00
часа (л. 48- л. 50 от досъдебното производство), при която в организма на
подсъдимия са открити четири високорискови наркотични вещества:
амфетамини, метаамфетамини, канабис и екстази, а така също за по-голяма
сигурност теста е повторен и са отчетени същите резултати. Отделно при
проверка с дрегер за употреба на алкохол около 6 часа по-рано пробата на
подсъдимия е отчела 1,26 промила (докладна записка л. 51 - 52 от
досъдебното производство). Тези обстоятелства сочат, че наличието на 0,051
грама метаамфетамин в портмонето на подсъдимия не е изолиран и
епизодичен случай, а се касае за лице, което редовно употребява наркотични
вещества. На тази база не може да се приеме, че деянието, за което му е
повдигнато обвинение е с явно незначителна обществена опасност. Не по-
малко значение има факта, че подсъдимият заема длъжността (към момента
5

на деянието) „шофьор на бронетранспортьор“ към военното формирование
........ – София и с оглед тази длъжност същият изобщо не трябва да допуска
приема на наркотични вещества, респективно употреба на алкохол в големи
количества.
Въззивната инстанция приема, че в случая Г. е извършил
престъплението по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, т.е. при
условията на маловажен случай, с оглед разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК,
доколкото деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид, като
взе предвид незначителното количество на държания наркотик, ниската му
стойност, отличните характеристични данни на подсъдимия и чистото му
съдебно минало. Деянието обаче в никакъв случай не е малозначително, както
приема първата инстанция с оглед явно незначителната степен на обществена
опасност. Трайната пристрастеност на подсъдимия към употребата на
наркотици, установена с проверката на 15.06.2020 г., в 9.00 часа от Военна
полиция, опровергава изводите на първоинстанционния съд за прилагане на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
По изложените съображения Военно-апелативният съд отмени
протестираната присъда и вместо нея постанови нова присъда, с която
подсъдимият Г. бе признат за виновен в това, че на 15.06.2020 г. в гр. П. без
надлежно разрешително държал високо рисково наркотично вещество –
метаамфетамин с нетно тегло 0,051 грама на стойност 1,28 лева, като случаят
е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т.
1, пр. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000
(хиляда) лева, като го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по
ал. 3 на чл. 354а от НК за това, че случаят не е маловажен.
Въззивната инстанция намери, че са налице основанията на чл. 78а от
НК за налагане на административно наказание глоба на подсъдимия Г. (като
същият бъде освободен от наказателна отговорност), тъй като той не е
осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV, Глава VIII от НК, от престъплението не са
причинени имуществени вреди и за извършеното от нещо деяние се
предвижда наказание глоба в размер на до 1000 лева).
При определяне на размера на глобата въззивният съд съобрази
разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, където е посочено, че когато за
извършеното престъпление е предвидена само глоба (какъвто е настоящия
случай, тъй като разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК предвижда наказание
глоба до 1000 лева), то административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба.
Подсъдимият бе осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
6

направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 395.27
(триста деветдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) лева, като 167.27
(сто шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки)лева от тях заплати
по сметка на РС“Военна полиция“ – П., а 228 лева от тях заплати по сметка на
Военен съд – София и в този смисъл отмени тази част на присъдата на
първоинстанционния съд, с която разноските остават за сметка на държавата.
Присъдата на първоинстанционния съд в останалата си част относно
произнасянето за веществените доказателства бе потвърдена.
По изложените съображения Военно-апелативният съд постанови
присъдата си.
Мотивите се изготвиха на 14 април 2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

7

Номер на акта:	2
Дата:	12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия:	Полк.Юлиян Венциславов Банков

Дело:	20216000600006
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 февруари 2021 г.

Присъда по дело №6/2021 на Военно-апелативен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите