Р Е Ш Е Н И Е № 246
Гр.Елхово, 25.10.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Мартина К.
при секретаря
Н. З като разгледа докладваното от
съдията АНД № 134 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Х., гражданин на
Република Румъния, депозирана чрез пълномощника му – адв.С.Е. ***, против Наказателно
постановление № 2187/2017г. от 14.03.2018г. на В Е. С - Началник
Митница - Бургас, с което на основание чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и чл.21 от ВЗ вр.с чл.53 от ЗАНН му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл.20 от ВЗ са отнети в полза на държавата като
предмет на нарушението – общо 21 500 американски долара, преизчислени в
български лева, съответно – 35 638.83 лв., за извършено административно
нарушение по чл.18 ал.1
вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1 от
01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл.10а от ВЗ, за това, че на 19.09.2017г. около 18.40 часа, на Митнически пункт
„Лесово“ от Република Турция за Република България на трасе за обработка на
входящи леки автомобили не е декларирал с валутна митническа декларация по
образец, утвърден от Министъра на финансите, пренасяната чуждестранна валута – 21 500 американски долара, преизчислени
в български лева, съответно – 35 638.83 лв., при курс за митнически цели към 19.09.2017г. – 1 щатски
долар = 1.65762 лева.
В жалбата си жалбоподателят е изложил
съображенията си, поради които счита, че атакуваното НП е недоказано,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Изтъкват се доводи, че липсва състав на административно нарушение, който да е
осъществен. Оспорват се констатациите изложени в АУАН и респективно в НП, като
се твърди, че същите не отговарят на реално случилото се на външната граница на
България, а проверката е проведена не само формално, но и под формата на явна
провокация от страна на контролните органи. Единственото вярно твърдение
според жалбоподателя, съдържащо се в процесуалните документи е, че при проверка на багажа на пътниците е отрита
„чантичка", в която се е намирала сумата от 21 500 американски
долара, но този факт сам по себе си не означава, че посочената сума е изцяло
собственост на жалбоп.Г.Х. и че същия е нарушил визираните в АУАН
правни норми. Твърди се, че същата не е подлежала на деклариране по смисъла на
чл.11а ал.1 от ВЗ, тъй като част от нея е била собственост на спътника на Г.Х.,
а именно на лицето Х Х., гражданин на
Кралство Швеция, което обстоятелство не е било съобразено от актосъставителя и
от административнонаказващият орган. Изтъкват се в жалбата и съображения, че
при провеждане на административно- наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита
на жалбоподателя до степен на невъзможност същото да бъде упражнено. В тази
насока се визира, че актосъставителят и АНО са съставили и издали
административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.36, чл.42 от ЗАНН и
чл.84 от ЗАНН вр.с чл.21, ал.2 от НПК, срещу физическо лице, което е чужд
гражданин, за което няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено
български език, като съгласно императивните
норми на закона, актосъставителят и АНО е следвало в случая да осигурят
преводач, който да сведе на жалбоподателя какво точно адм.нарушение му се
вменява. Според жалбоподателя в тежест на АНО е да осигури преводач и да се
убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Наличието
на затруднения в администрацията, независимо от причините, не може да се
преценява във вреда на санкционирания. Неспособността на нарушителя да разбере за
какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите,
опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна
на НП. В жалбата се изтъква, че е недопустимо преводът да се извърши от
случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в
производството в друго качество - актосъставител, връчител, свидетел, АНО. Според
жалбоподателя към момента на връчване на АУАН, контролният орган е следвало да
назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език,
разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. По същия начин, с превод,
осигурен от заклет преводач, назначен от АНО, следва да се връчи и НП, като нарушителя
е необходимо да отрази преди подписа си, че му е осигурен превод и е разбрал за
извършването на какво нарушение се наказва. В жалбата се съдържат и доводи, че
тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода - устна или
писмена, би следвало да се приеме, че би могло на нарушителя да се връчи ведно
с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същите на
съответния разбираем за нарушителя език, като писменият превод също би следвало
да бъде извършен от заклет преводач. Предвид на тези си съображения
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез
пълномощника си - адв.В.В. ***, ред.упълномощена заявява, че поддържа жалбата
на същите основания и със същото искане. Ангажира писмени и гласни доказателства
във връзка с
оспорената с жалбата фактическа обстановка по вмененото на жалбоподателя Г.Х. адм.нарушение. В хода на устните прения и в представена писмена защита адв.В. излага допълнително аргументи, с
които атакува процесното НП. Позовавайки се на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, процесуалният представител на
жалбоподателя изтъква, че по един безспорен и несъмнен начин се установи, че
липсва състав на адм.нарушение, който да е осъществен от Г.Х., тъй като
приобщените доказателства навяват на извода, че процесните парични
средства са били собственост на жалбоподателя и спътника му. Изтъква се, че
макар и същите да са се намирали в една чантичка, поради мерки за безопасност
при съхранението им, то от разпита на всички свидетели стана ясно, че сумата е
била разделена в две пачки, отделени в различни прегради в чантичката, която
чантичка е била поставена на съвсем видно място. По отношение на представените писмени
доказателства, удостоверяващи произхода на средствата се възвеждат аргументи от
адв.В., че същите не са били представени по време на проверката, само и единствено
поради обстоятелството, че документите са изготвени не, за да послужат на
Агенция „Митници", а за целите на счетоводството на дружествата, чийто
управители и собственици са двамата спътници. Изтъква се, че още преди
съставянето на АУАН са представени в писмен вид обяснения от жалбоподателя и
спътника му, от които е ставало ясно, че Г.Х. не е собственик на цялата сума,
но това обстоятелство не е било съобразено както от актосъставителя, така и
впоследствие от АНО при издаване на НП. Като допълнителен довод за отмяна на НП
като незаконосъобразно се сочи, че макар и в АУАН да са изброени цифрово и
текстово редица правни норми, то никъде в акта не е описано как точно в
конкретния случай жалб.Г.Х. е извършил изпълнителното деяние, като този порок е
саниран едва при издаване на НП. Адв.В. в писмените си бележки акцентира
и на това, че абсолютно
неразбираемо е как в издаденото НП се твърдят нови факти, които не са били посочени
в АУАН, като в тази насока се визира, че в акта се твърди, че при проверка на
багажа са открити процесните парични средства, общо в размер на 21 500
щатски долари, а в НП се твърди, че в ръчната чантичка на жалбоподателя са
открити 20 000 щатски долари, а в портфейла му още 1500 щ.д. Това разминаване на фактите е
довело до липса
на единство между написаното в АУАН и в НП, което от своя страна нарушава правото
на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност да бъде упражнено. В
допълнение към соченото в жалбата нарушено право на защита на жалбоподателя поради
липсата на осигурен преводач при проверката и при издаване на последващите
актове, адв.В. сочи, че е несъстоятелно изложеното от процесуалния представител
на АНО тълкуване на §3 от Директива 2010/64/ЕС от 20.10.2010г., като в
тази насока се изтъква, че предвид на
това, че административно-наказателното производство представлява „наказателна
процедура" по смисъла на чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧЧОС, поради което,
изключването на нуждата от извършен устен или писмен превод в
административно-наказателното производство, при лица, които не владеят
български език е незаконосъобразно. По този начин според пълномощника на
жалбоподателя чрез визираните незаконосъобразни действия и маркираните
процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на жалб.Г.Х.,
АНО е издал незаконосъобразно НП, което като такова следва да бъде отменено
изцяло.
За
административно-наказващият орган, издал НП - Митница – Бургас, в съдебно заседание се явяват
процесуалните му представители – юрисконсулти Д Т -И и М
Л , които считат жалбата за допустима, но за неоснователна и недоказана.
Ангажират доказателства в подкрепа на законосъобразността на проведеното
административно-наказателно производство и за доказване на нарушението и
авторството му. В пледоарията си по делото, процесуалният представител на
административно-наказващият орган – юриск.Л моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно, поради това,
че в хода на делото се установи по безспорен начин както фактическата
обстановка по нарушението, така и авторството и вината на нарушителя - на
жалбоподателя Г.Х., който не е декларирал по надлежния ред, а именно с
декларация пренасяната от него валута. В конкретния случай според пълномощника
на АНО е безспорно установено, че деянието е довършено, тъй като преди
извършване на проверката от митническите служители, е осъществен
паспортно-визов контрол от органите на Гранична полиция и независимо, че и
жалбоподателя и неговия спътник са били запитани изрично преди началото на
проверката дали имат нещо за деклариране и че има указателни табели на няколко
езика, Г.Х. не е изпълнил задължението си да декларира пренасяната от него
валута. Навяват се доводи, че не следва да бъдат кредитирани показанията на ангажирания
от жалбоподателя свидетел Х.Х., за който се установи, че е бил спътника,
досежно обстоятелството, че парите са били общи и това е било обяснено на
проверяващите, тъй като тези твърдения противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал. Не без значение според юриск.Л е факта, че този свидетел е в приятелски
взаимоотношения с жалбоподателя и има общ бизнес с него. По отношение на
твърдяната от жалбоподателя „липса на преводач“ при съставяне на АУАН се
възвеждат доводи, че възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като на
първо място чл.84 от ЗАНН лимитативно препраща към определени институти на НПК,
но не към всички, в т.ч. е и задължителното
назначаване на преводач, а на следващо място се изтъква, че в Директива 2010/64/ЕС
от 2010 г. на съвета изрично е предвидено, че преводач се назначава само и
единствено в съдебните производства, но не и в случаите на леки нарушения,
които са санкционирани от орган, различен от съд, какъвто е процесният случай
според юриск.Л . Поради това се изтъква, че по никакъв начин правото на защита
на жалбоподателя не е било нарушено в процесното производство. Същият е
подписал всички документи - разписката
за задържане и протокола за личен преглед, протокола за извършена проверка и
АУАН, без каквито и да е било възражения, че не е запознат със съдържанието на
акта и не разбира за какво нарушение му се вменява вина. Нещо повече визира се,
че жалб.Г.Х. и неговият спътник са дали обяснения в хода на проверката, в които
се опитват да опровергаят констатациите в акта, т.е. същите са били наясно със
съдържанието на АУАН. Процесуалният представител на АНО в хода на устните
прения излага, че по безспорен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
се доказа, че въпросната чантичка е била пренасяна именно от жалб.Г.Х., с оглед
на което правилно и законосъобразно е ангажирана и неговата
административно-наказателна отговорност, като ирелевантно е обстоятелството
дали той е собственик на цялата или на част от сумата.
РП-Елхово,
редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото –
приетите писмени доказателства, както и гласните такива - свидетелските
показания на М.В.М. /на длъжност – „митнически инспектор“ в МП-Лесово при
Агенция Митници и актосъставител/, А.Р.Р. /на длъжност – „старши митнически инспектор“
в МП-Лесово, изпълняващ към инкриминираната дата функциите на Началник смяна и
свидетел по констатиране на нарушението и съставянето на акта/, С.П.К. /на
длъжност „митнически служител“ в МП-Лесово и свидетел по съставянето на акта/, Р.К.
/на длъжност „граничен полицай“ - група ОИД към ГР/ и отчасти показанията на
ангажирания от жалбоподателя свидетел Х.Х.
/ Х.Х./, се установява, че на 19.09.2017г, на МП “Лесово”, от Република
Турция за Република България, на трасе за обработка на входящи леки автомобили,
около 18.40 часа е пристигнал лек автомобил марка “БМВ“, с румънски рег.№ ***, управляван
от разпитания по делото като свидетел шведски гражданин Х.Х. /H H / с пътник - жалбоподателят Г.Х. /G H / - румънски гражданин. В този автомобил не са
пътували други лица.
Според създадената инфраструктура и организация на
МП”Лесово”, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни
табели, на които на шест различни езици са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери. Същите се намират в зоната преди пристъпване на митническия
контрол.
След извършен на първия пункт „Граничен контрол“ от
служители на РД“ГП“гр.Елхово паспортен контрол на лицата пътуващи в
л.автомобил, т.е. на водача - разпитаният по делото като свидетел Х.Х. и на
пътника - жалбоподателят Г.Х., МПС-то се е придвижило до вторият пункт -
„Митнически контрол“. На този пункт отново е била извършена проверка на
документите на пътуващите в автомобила две лица, както и тези на МПС - СР на
МПС и заплатена винетна такса, като след въвеждането на необходимите данни в
системата за преминаващото МПС, преди пристъпване към митническа проверка,
служителят на МП-Лесово - митнически инспектор М.М., разпитан по делото като
свидетел в присъствието на колегата си - А.Р.Р., на длъжност „старши митнически
инспектор“ и „Началник смяна“ на въпросната дата, попитал водача на л.автомобил
и спътника му, първо на български език, а след това и на английски език дали
имат стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред
митническите органи, на което и двамата отговорили отрицателно. Поради това, че
в хода на проверката на документите на пътуващите в автомобила две лица, се
установило, че водачът на МПС е шведският гражданин Х. Х. представил шведски паспорт, а спътникът му
е жалбоподателят Г.Х. – румънски гражданин, иракчанин по произход, който е представил
на митническите служители румънски документи за самоличност - паспор и лична
карта, разпитаните по делото като свидетели М. и Р. отклонили автомобила за
извършване на митническа проверка в халето на физически контрол на трасе
„Входящи леки автомобили“. В този момент е постъпило и искане №1255/19.09.2017г.
от органите на „Гранична полиция“ за извършване на съвместна проверка на
л.автомобил, багажа и пътниците. Предвид на това и на основание чл.16 ал.1 т.1
от ЗМ, свидетелите М.М. и А.Р. заедно със служители към група ОИД към ГП - разпитаният
по делото като свидетел Р.К. и П М извършили физически контрол на автомобила и
багажа на пътуващите с него. Извършването на този вид проверка е било
обективирано в съставения Протокол за извършена митническа проверка № М3195/код
на МУ 1011 от 19.09.2017г., като отразените в него констатации, са били
удостоверени както с подписите на съставилите го посочени двама митнически
служители и двама гранични полицаи, така и с подписа на жалбоподателя Г.Х.,
присъствал на проверката. В хода на проверката – при извършения оглед и
проверка на автомобила и багажа не са били открити подлежащи на деклариране
стоки, валута и ценности. Извършени са били и лични прегледи на водача и пътника
в автомобила. В хода на осъществения от св.А.Р. в присъствието на св.М.М. личен
преглед на жалбоподателя Г.Х., което действие е обективирано в нарочен Протокол
за личен преглед №34/19.09.2017г., приложен на л.17 от АНП, са били открити две
пачки с банкноти американски долари в купюри по 100 долара, поставени в ръчната
чанта на пътника и още 1 500 долара, поставени в портфейл. Парични
средства - 600 евро, поставени в ръчна чанта са били открити и при извършения
от св.Р. в присъствието на св.М. личен преглед и на водача на автомобила -
свидетеля Х.Х., което действие също е било обективирано в нарочен съставен от св.Р.
Протокол за личен преглед №35/19.09.2017г.
След преброяването, извършено от свидетелите М., Р. и К.,
се е оказало, че откритите недекларирани банкноти щатски долари са 212 на брой
в купюри по 100 долара = 21 200 щатски, 4 на брой в купюри по 50 долара =
200 дола и 5 на брой банкноти в купюри по 20 долара = 100 долара, или общата
сума на изброената валута възлиза на 21 500 щатски долара. Св.К. е
извършила впоследствие и сканиране на преброените парични средства, при което й
е направило впечатление, че банкнотите са били с поредни номера.
В съставеният Протокол за извършена митническа
проверка, посочен по-горе, жалбоподателят е вписал саморъчно на арабски език
обяснение за откритата у него при личния преглед валута, превод на което е
съдържимо на л.26 от делото. От същото се установява, че жалбоподателят е
заявил, че на българската граница „полицаят по проверката ме попита дали нося
цигари, лекарства или оръжие. Отговорих му, че нямам такива. Той не ни попита
кой е собственикът на парите, а аз не говоря английски език.”.
Г.Х. обявил пред митническите служители чрез
осъществен от водача на лекия автомобил - св.Х.Х. превод от арабски на турски
език и от св.А.Р. превод от турски на български език и обратно, на
проверяващите го митнически служители, че откритата сума в носената от него
през рамо чанта, е негова, а впоследствие след като двамата спътници са
разбрали, че сумата ще бъде отнета жалбоподателят е заявил, че валутата е на
двамата пътуващи в автомобила. Поради това проверяващите митнически служители,
са поискали на основание чл.16 ал.1 т.5 от ЗМ писмени обяснения от жалб.Г.Х.,
които са приложени на л.12 от АНП и в легализиран писмен превод от арабски на
български език на л.32 от делото, и от тях е видно, че жалбоподателят собственоръчно
е изложил: - „Когато ни попитаха „какво носите в чантичката за пари, закачена
на врата, отговорихме, че имаме 20 000 долара, от които десет са мои и
десет са на Хиджран Ал-Хормузи. Казаха ни, че задържат сумата, но не разбрахме
защо я задържат. Знаем, че всеки човек има право на 10 000 евро ...Не са
ни питали дали носим пари. В личния портфейл имаше 1 500 долара, собствени
пари за лични разходи”. Обяснения е дал и водачът на автомобила – св.Х.Х.,
които са приложени на л.13 от АНП и в легализиран писмен превод от арабски на
български език на л.30 от делото, в които същият е приповторил заявеното от жалбоподателя
в обясненията му, с уточнението – „донесохме тези пари от Румъния за Истанбул
...На българската граница не са ни питали нищо за парите, само за лекарството PARAFON и цигари,
нищо друго.”.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на първоначалното
признание направено от жалбоподателя Г.Х., че откритата в преметнатата през
неговото рамо чантичка валута е негова, митническите органи приели, че пътникът
в проверения автомобил е извършил валутно нарушение, като не е декларирал
писмено носената от него валута, на стойност 21 500 щатски долара, включваща 212
на брой в купюри по 100 долара = 21 200 щатски, 4 на брой в купюри по 50
долара = 200 дола и 5 на брой банкноти в купюри по 20 долара = 100 долара,
които са задържани с разписка за задържане №0107103/19.09.2017г., съставена от
св.Р. и подписана от жалбоподателя като лицето от което са задържани паричните
средства.
За така констатираното нарушение, на 19.09.2017г., св.М.В.М.,
в дежурната стая на МП-Лесово, съставил против Г.Х. /G H / в присъствието на разпитаните по делото като
свидетели митнически служители в МП-Лесово - А.Р.Р. /свидетел по чл.40 ал.1 от ЗАНН - по констатиране на нарушението и по съставянето на акта/ и С.П.К. /свидетел
по съставянето на акта/ и на самия жалбоподател, Акт за установяване на
административно нарушение № 1954/19.09.2017г., в който актосъставителят изложил
фактическо описание на нарушението, което квалифицирал правно с разпоредбите на
чл.18 вр.с чл.10а, ал.3, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр.
с чл. 9 ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ вр.с чл.9 §1 от Регламент
ЕО 1889/2005г., както и обстоятелствата при извършването и установяването му.
Така съставеният акт е бил
подписан от актосъставителя, свидетелите и от жалбоподателя, след като съдържанието на АУАН е
бил преведен от свидетеля А.Р. от български на турски език на св.Х.Х., а
последният е извършил превода от турски на арабски език на нарушителя.
В АУАН жалбоподателят на арабски език вписал
възраженията си, превод на които на български език се съдържат на л.23 от делото.
От същите е видно, че Г.Х. е изложил следното «10 000 щатски долара са на
спътника ми Х Х.. 11 500 щатски долара, от които
10 000 в чантичката за врат и 1 500 в портмонето са на Г Х . Възразявам срещу решението за
задържане.”. След това
препис от акта бил връчен на Г.Х., което е удостоверено с подписа му върху самия акт. Свидетелят А.Р. превеждайки от
български на турски език на св. Х.Х., а последният от турски на арабски език на
жалбоподателя, разяснили на Г.Х.
отразеното в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да се направи допълнителни
писмени възражения по него, след което двамата посочени свидетели, извършили превода на акта също се
подписали след текста на самия АУАН, изпискайки и имената си.
На 13.10.2017г. Г.Х. е упълномощил адв.С.Е. *** и
същият е подал от негово име молба, с приложеното пълномощно за
представителната власт на упълномощения адвокат, с която на основание чл.43
ал.1 от ЗАНН е направено искане за в бъдеще всички книжа и материали по
административната преписка да бъдат връчвани на посочен адрес на кантората на
адв.Е. ***.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Г.Х. не е депозирал писмени възражения
пред административно-наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него
писмени материали – Протокол за извършена митническа проверка № М3195/код на МУ
1011 от 19.09.2017г., Протоколи за личен
преглед №34 и №35 от 19.09.2017г., писмени обяснения от нарушителя на арабски език и от водача на автомобила на арабски
език, разписка за задържане №0107103/19.09.2017г., ведно с копия от задържаните
банкноти, ксерокопие от документите на жалбоподателя – румънски паспорт и лична
карта и от шведския паспорт на водача на автомобила Х.Х., както и от
свидетелство за регистрация на автомобила, е издадено атакуваното наказателно
постановление № 2187/2017г. от 14.03.2018г. от подписаният В Е. С - Началник Митница – Бургас, с което на
основание чл.18 ал.1 във вр.с чл.11а
ал.1 от Валутния закон на Г.Х., е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1 000 лева и на основание чл.20 ал.1 от Валутния закон са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – 21 500
американски долара, преизчислени в български лева, съответно – 35 638.83
лв., при курс
за митнически цели към 19.09.2017г. – 1 щатски долар = 1.65762 лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2
ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, за това, че на 19.09.2017г. около 18.40 часа, на
Митнически пункт „Лесово“ от Република Турция за Република България на трасе за
обработка на входящи леки автомобили не е декларирал с валутна митническа
декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите, пренасяната
чуждестранна валута – 21 500 американски долара, преизчислени в български лева, съответно – 35 638.83
лв., при курс
за митнически цели към 19.09.2017г. – 1 щатски долар = 1.65762 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
чрез пълномощника му - адв.Е. на 20.03.2018г., видно от приложената към
преписката разписка - известие за
доставяне. Жалбата е депозирана пред административно-наказващия орган на 26.03.2018
год.
Представеното по делото заверено копие от Заповед
№ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на финансите доказва материалната
компетентност на административно-наказващият орган – Началникът на Митница –
Бургас да издава НП въз основа на съставените по чл.18а ал.1 и ал.5 от ВЗ
актове за установяване на административни нарушения.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ.
в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се
кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители - М.М. /актосъставител/, А.Р. /свидетел по констатиране
на нарушението и по съставяне на АУАН, извършил митническата проверка и личния
преглед на жалбоподателя/, С.К. /свидетел по съставянето на акта и участвала в
преброяването и снимането на процесните парични средства/ и Р.К. /граничен
полицай подал искането на ГП за съвместна ЩМП/, са безпротиворечиви
по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като
съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични
и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност,
безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им,
така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите,
възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при
констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената
комуникация между тях и нарушителя, говоримия език от последния, поведението
му, както и относно изпълнената административна процедура, включително и
предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията на тези четирима
свидетели не бяха оборени от показанията на ангажирания от жалбоподателя като
свидетел – Х.Х., шведски гражданин, роден в Р Ирак, който на инкриминираната
дата, време и място е бил водач на провереното МПС, в което е пътувал като пътник
жалбоподателя. Този свидетел е приятел на жалбоподателя и се познават от 13
години, като и двамата живеят в Румъния и макар и да са Управители на две
отделни търговски дружества, регистрирани в Румъния, развиват съвместна
търговска дейност. Това навява на извод, че жалбоподателят и св.Х. са очевидно в близки приятелски и
служебни отношения, поради което свидетелят Х.Х. се явява заинтересован от
изхода на делото. Още повече, че същият макар и да твърди, че 10 000 щ.д.
от откритите в чантата на жалбоподателя парични средства - 21 500 щ.д., са
собственост на търговското дружество, чийто управител е, непоследователно в
показанията си, както и в писмените си обяснения и изложения, дадени в хода на
развилото се административно-наказателно производство, твърди, че сумата от
10 000 щ.д. е лично негова, а не на дружеството му – твърдение, което за
първди път се заявява в настоящото съдебно производство. Описаната от този
свидетел фактология по случилото се,
съществено се различава и се явява изолирана от тази, която останалите четирима
свидетели с показанията си възпроизведоха. Съдът не възприе за достоверно
твърдението на св.Х., че както той, така и жалбоподателят не са разбрали за
какво нарушение е съставен на Г.Х. процесният АУАН, тъй като никой на разбираем
език не е обяснил какво адм.деяние е вменено на Х., който според свидетеля не
владее никакъв друг език освен родния му арабски. За това, че жалбоподателят е
разбрал за какво нарушение е инициирано адмитистративно-наказателното
производство спрямо него, навява фактът, че той собственоръчно е изложил в
представените пред проверяващите го митнически служители писмени обяснения на
родния си арабски език, както и впоследствие при съставяне на АУАН,
обстоятелства относими към вмененото му адм.деяние. Нещо повече от показанията
на ангажираните от АНО свидетели М., Р., К. и К., които кореспондират помежду
си, съдът възприе за достоверно, правдиво и логично заявеното от тях, че не са
възприели възражение или каквато и да е реакция или поведение от страна на жалб.Г.Х.,
навяващо на извод, че същият не е разбирал какво се случва. Напротив в
показанията си св.К. категорично заяви, че първоначално жалбоподателят е
обявил, че откритите у него парични средства са негови, като едва след като е
разбрал, че ще бъдат отнети, заедно със св.Х. са променили твърденията си,
заявявайки, че паричните средства са на двамата, като не са сметнали за
необходимо да представят на митническите служители както документи за произхода
на средствата, така и за целта на пътуването им от Румъния до гр.Истанбул, Р
Турция и обратно.
По делото от жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства,
установяващи осъществявана от него и от св.Х. на територията на Румъния
търговска дейност, датираща както бе посочено от 2011г., както и такива
установяващи произхода на паричните средства и целта на пътуването им на
инкриминираната дата - представени на
румънски език, ведно с легализиран превод от румънски на български език - заповед
за пътуване № 7/14.09.2017 г., бележка за командировка в чужбина рег. №
6/14.09.2017г. по отношение на лицето Х.Х., заповед за задгранична командировка
№ 15/14.09.2017 г. и решение за задгранична командировка вх. № 14 от 14.09.2017
г. по отношение на жалбоподателя, Удостоверение за актуално състояние /констативен
сертификат/от Национална служба на Търговския регистър при Министерство на
правосъдието на Румъния от 09.07.2018г. отнасящи се до „ЗЕЙ ГАСИ“ООД и
„ЗАЙЗАФУН ЕКСИМ“ООД, индивидуален трудов договор на жалбоподателя, сключен и
регистриран под №8/06.10.2016г. в Главния регистър за отчетност на работниците.
Съдът не кредитира и преценя за несъотносими представените от жалбоподателя
писмени доказателства - заповед за пътуване № 7/14.09.2017 г., бележка за
командировка в чужбина рег. № 6/14.09.2017г. по отношение на лицето Х.Х.,
заповед за задгранична командировка № 15/14.09.2017 г. и решение за задгранична
командировка вх. № 14 от 14.09.2017 г. по отношение на жалбоподателя, тъй като
от една страна същите нямат отношение към формата на изпълнителното деяние на
вмененото на жалбоподателя адм.деяние - пренасяне на недекларирани парични
средства през границата на страната ни от Р Турция, като ирелевантен е както произхода,
така и собствеността на паричните средства, а от друга страна прави впечатление,
че тези документи се представят за първи път едва в хода на настоящото съдебно
производство, в което за първи път се заявява, че паричните средства са на
търговските дружества, чийто управители са жалб.Г.Х. и св.Х..
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление - чрез
пълномощника му - адв.Е. на 20.03.2018г.
и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият
орган - 26.03.2018 год./, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес
от обжалване и пред надлежния съд – по
местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност
на атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е
издадено, и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира
наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за
отмяната му. Административно-наказателната отговорност на Г.Х. е ангажирана в
напълно редовно инициирано и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Последното, както и АУАН са издадени от
компетентни органи, в надлежната форма, по съответния ред и имат
необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Словесното описание на нарушението позволява индивидуализацията на
административното нарушение като изпълнително деяние и неговата квалификация,
като изложените фактически обстоятелства и в АУАН и в НП, разкриват съвпадение
по основните релевантни факти на твърдяното за осъществено административно
нарушение, в хипотезата на чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл.10а от ВЗ. Неоснователен е доводът за допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка с предявяването на АУАН /чл.43, ал.1 ЗАНН/,
поради липса на назначен преводач при извършване на проверката и при неговото
предявяване, в резултат на което последното не е надлежно извършено, доколкото
съдържанието на акта не било разяснено в достатъчна степен на жалбоподателя - Г.Х.. Тъй като
лицето, срещу което е съставен АУАН – Г.Х. не е български гражданин и не владее
български език, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК, към която препраща
чл.84 от ЗАНН, съставеният му АУАН е бил преведен от български на турски език
от митническия служител - св.А.Р. /владееш „като майчин“ турски език/ и от
турски на родния на жалбоподателя арабски език от спътника му - св.Х.Х., който
в показанията си заяви, че владее турски език. Доколко свидетелят Х. е владеел турски
език е обстоятелство, което административно-наказващият орган и неговите
служители нямат задължение да изследват. Ето защо съдът приема, че след като
съставеният АУАН е бил преведен на разбираем за нарушителя език – в случая от
български на турски и от турски на арабски език, е налице и валидно предявяване
на акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Г.Х. е упражнил и
правото си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта
на арабски език, съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН. Именно излагането в АУАН на тези
възражения от страна на жалбоподателя е индиция, че същият е бил наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно –
наказателното производство, какво нарушение му е било вменено със съставения
акт
и е упражнил правото си на защита. Нещо повече, в
съдържанието на АУАН се съдържа изрично удостоверително изявление, скрепено както
с подписа на извършилите превода - св.Р. и св.Х., така и
с подписа на нарушителя, в смисъла на запознаване с неговото
съдържание на разбираем за последния език и на разясняване на правото му в
3-дневен срок да направи писмени възражения против констатациите по акта. По
делото не се установи езикът, на който му е бил преведен АУАН – арабски, да е
бил неразбираем за жалбоподателя с оглед депозираните от него собственоръчни
обяснения на този език, по повод осъществяването на митническия контрол и
извършеното митническо нарушение, съставения акт и неговото съдържание. Косвени
изводи в този смисъл се налагат и от обстоятелството за организирана защита от
жалбоподателя, своевременно и преди издаване на НП, упълномощил процесуален
представител - адвокат Е. още във фазата на производството пред АНО.
Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени
средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са
обяснени на жалбоподателя, на същия е разяснено и съдържанието на акта – на
език и по начин достатъчен, за да гарантира правата му. С това е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са
налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради което не се приема за основателно направеното от
процесуалните представители /адв.Е. и адв.В./ на Г.Х. възражение в тази насока,
а именно че той не е разбрал на разбираем за него език какво адм.деяние му е
вменено.
Обстоятелството, че в адм.наказателното производство липсва нарочен акт за
назначаване на заклет преводач, не опорочава процедурата по предявяване и
връчване на АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава
административният орган да издаде такъв акт. Същевременно каква е
степента на владеене на турски език /ползван при опосредения превод от
български на турски и от турски на арабски език/ от извършилите превода на АУАН
- свидетелите Р. и Х., са обстоятелства, които са извън правомощията,
респ.задълженията на митническите служители и са ирелевантни досежно
осъществената митническа проверка, след като жалбоподателят с действията си по
даване на собственоръчни писмени обяснения на родния си арабски език в
съставените документи по извършената митническа проверка и в самия АУАН не е
направил каквото и да е възражение, че не е разбрал какво нарушение му се
вменява, респ.каква митническа проверка му се извършва. Предвид на това съдът приема, че в
настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез
жалба до съда.
Що се касае до позоваване на приложението на
цитираната от адв.В. Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, съдът намира, че прокламираното и гарантирано с нея право на
заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод в наказателното
производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес, което е
прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното адм.нарушение. В тази
насока е визираното в текста на /16/ от цитираната Директива, „Когато законодателството
на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв
орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено
за производството по обжалване пред този съд.”.
Съдът прие, че са
спазени всички изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на
административно-наказателната процедура с издаването на атакуваното НП. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя Г.Х. и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното
НП. В случая в обстоятелствената част на приложения към АНП акт за установяване
на административно нарушение се съдържа описание на действията на митническите органи по
повод на митническата проверка, извършена на 19.09.2017г. и резултатът от същата - открити при личен преглед на жалбоподателя Г.Х.
поставени в чантата му, недекларирана
валута на обща стойност
21 500 щатски долара, включваща: - 212 на брой в купюри по 100 долара =
21 200 щатски, 4 на брой в купюри по 50 долара = 200 дола и 5 на брой
банкноти в купюри по 20 долара = 100 долара, които парични средства
са били надлежно описани по вид, количество и
купюри в АУАН след надлежно
преброяване и снимане на банкнотите. Посочено е, че жалбоподателят Г.Х. е осъществил състава на валутно
нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а
ал.1 от ВЗ, като изрично са цитирани и нормите на чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба
№Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл.10а от ВЗ и чл.10а ал.3 от ВЗ, които са относими към изпълнителното
деяние «пренасяне на недекларирани пред митническите органи парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута през
границата на страната или от трета страна“. Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото изискване за
пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен
изчерпателното и подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в
който се съдържа и хронология на събитията, въз основа на които е било
констатирано процесното нарушение, към съставения акт са приложени и писмени
материали, които представляват неразделна част от същия – Протокол за извършена митническа
проверка № М3195/код на МУ 1011 от 19.09.2017г.,
Протоколи за личен преглед №34 и №35 от 19.09.2017г., писмени обяснения от
нарушителя на арабски език и от водача на
автомобила на арабски език, разписка за задържане №0107103/19.09.2017г., ведно
с копия от задържаните банкноти, ксерокопие от документите на жалбоподателя – румънски
паспорт и лична карта и копие от шведския паспорт на водача на автомобила Х.Х.,
както и от свидетелство за
регистрация на автомобила.
Предвид на това, с оглед както на съдържанието на акта, което съдът намира за
отговарящо на изискванията на чл.42 от ЗАНН, тъй като в него са налични в
пълнота изискуемите реквизити, така и предвид на придружаващите акта писмени
материали, надлежно описани в същия, за неоснователни се възприеха твърденията на процесуалният
представител на жалбоподателя,
че не е изяснена фактическата обстановка, както и че същата е
изложена в грубо нарушение на установените правила. При прочит на АУАН и на придружаващите
го документи и при проследяване на фактическата
обстановка, описана изключително подробно и детайлно в акта, става ясно, че деянието
е извършено на 19.09.2017г. на МП-Лесово на трасе за
обработка „Входящи леки автомобили и автобуси“, на линията на митническата проверка, от където са
били предприети необходимите действия от митническите служители след получен
отрицателен отговор от жалбоподателя и водача на автомобила - св.Х., за липса
на пренасяни недекларирани валута, стоки и ценности, след предоставено в този
момент искане №1255/19.09.2017г.
от органите на „Гранична полиция“ за извършване на
съвместна проверка.
В следващата фаза на
административно-наказателното производство – при издаването на НП, съдът
също не констатира нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под нормата на чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г.
за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, правна
квалификация на вмененото на жалбоподателя адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното
НП след проследявяне на изложената от
актосъставителя в АУАН хронология на действията, предприети от страна на
митническите служители по констатиране на процесното нарушение, обективирани в
приложените към АУАН писмени документи, и на приложимите норми както на
националното законодателство, така и съотносимите норми на вноса на валута от трета за ЕС държава и декларирането им,
визирани в изрично посочен Регламент на ЕО 1889/2005 - чл.3 §1, е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на адм.деяние съобразно
обективните признаци на нарушените в съвкупност норми, като съобразно изискването
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и
релевантните обстоятелства, е посочил датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Съдът не констатира възведеното в писмените бележки на адв.В. разминаване
между изложената в АУАН и в НП фактология в текстовото описание на процесното
адм.деяние. Налице е единство между съставомерните признаци на инкриминираното
адм.нарушение, възведени както от актосъставителя, така и от АНО, като
последният си е позволил пространствено и задълбочено да изложи както
действията на митническите служители, така и да коментира документите,
обективиращи констатираното при извършените проверки - ЩМП и личен преглед, както
и да формулира въз основа на възприетата фактология мотиви и извод за
осъщественото от Г.Х. нарушение, прецизирайки
текстово изпълнителното деяние като пренасяне на 19.09.2017г. при
влизане от трета страна – от Р Турция в Р България, на чуждестранна валута в
размер на 21 500.00 щатски долара, които преизчислени в български лева по
курса за митнически цели към 19.09.2017г., се равняват на 35 638.83 лева,
без да е изпълнил задължението си за писменото й деклариране по установения ред
пред митническите органи, подавайки
валутна митническа декларация по образец. Прецизирането от АНО на
изпълнителното деяние, осъществено от жалб.Г.Х. чрез излагане на мотиви чрез
какво действие е осъществено, не е разминаване с изложеното от актосъставителя,
в чийто акт е съдържимо същото изпълнително деяние - пренасяне, но изложено
като цитиране на нарушената норма.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели М., Р. и К. /очевидци на
нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да
се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 19.09.2017г.
е пренесъл при влизане от трета страна – от Р Турция в Р България, т.е. на
влизане в Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 21 500.00
щатски долара, които преизчислени в български лева по курса за митнически цели
към 19.09.2017г., се равняват на 35 638.83 лева, без да е изпълнил
задължението си за писменото й деклариране по установения ред пред митническите
органи, подавайки валутна митническа
декларация по образец. С оглед на това съдът
намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата
на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, поради което и правилно административно -
наказващия орган е ангажирал административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза /какъвто е процесният случай/ или излиза от Общността и носи пари в брой на
стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази
сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза
от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е внасял валута
над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е
бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Г.Х. е
нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите
служители нямат задължението да запознават и разясняват на преминаващите през
ГКПП-Лесово лица за необходимостта да декларират подлежащите на деклариране
стоки, валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят
съответната декларация за попълване след като самото лице не е обявило
пренасяното от него, подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на
разпитаните митнически служители бе установено, че митническите изисквания към
пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ
начин, на видно място и то непосредствено преди пристъпване към митническия контрол,
на шест езика, в т.ч. и на турски език, ползван от водача на автомобила, в
който е пътувал жалбоподателя, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна Г.Х., румънски
гражданин с държава по произход - Р Ирак, за който се установи, че живее и
развива в Румъния от 2011г. свой бизнес и съвместна търговска дейност със св.Х.,
като и преди това е пътувал в направление – Румъния-Турция и обратно, е бил
наясно с действащия в страната ни валутен режим и с митническите изисквания към
влизащите на територията на страната лица, което обстоятелство жалбоподателят
собственоръчно е заявил на арабски език в писмените си обяснения, след като се
установи, че като пътник в автомобила, управляван от св.Х., е бил запитан
изрично за налични валута, стоки и ценности за деклариране от актосъставителя,
въпреки наличните указателни табели, разясняващи задължението за деклариране,
предшестващи извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово. Поради
това същият е действал виновно, доколкото е бил длъжен
и е могъл да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000
евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от трета страна, каквото се
явява Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е
и обстоятелството, че въпросната чуждестранна валута е била открита в хода на
извършения личен преглед, поставена в чантичка преметната през рамото му.
Предвид на това съдът приема, че деянието е извършено от Г.Х. умишлено, тъй като жалбоподателят е имал яснота каква по вид и количество
чуждестранна валута се намира у носената от него чантичка, преметната през
рамото му, като без значение за съставомерността на адм.деяние
е за каква нужда е била пренасяна чуждестранната валута, както и какъв е
произхода на паричните средства и чия собственост са същите. Изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е пренасяне на
недекларирана валута през границата на страната ни, каквото действие по несъмнен
начин се установи, че Г.Х. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че Г.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Г.Х. е била наложена глоба в минимален размер от 1 000
лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Правилно
и законосъобразно на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ с
атакуваното НП са отнети като предмет на нарушението в полза на Държавата задържаните с разписка №0107103/19.09.2017г., парични средства в размер на общо 21 500 щатски долара, равняващи се общо на 17958.57 евро, при курс за митнически цели към 19.09.2017г.
– за 1 евро = 1.96 лева и за 1 щатски долар = 1.65762 лева или 35 638.83
лева. Разпоредбата на чл.20 от ВЗ
е императивна и е недопустимо при наличие на нарушение да бъде върнат предмета
на същото.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по чл.11а
ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно определените
минимуми на административни наказания за този вид адм.деяния са във висок
размер. Независимо, че от нарушението на Г.Х. не са настъпили вредни последици,
както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае
за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.11а ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не
се отличава от останалите нарушения от своя вид, то не би могло да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното
от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Направените разноски за назначения и ползван в
настоящото съдебно производство преводач от български на арабски език в размер
на 50.00 лева, по смисъла на чл.84 от ЗАНН вр.с чл.189 ал.2 от НПК остават за
сметка на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 2187/2017г. от
14.03.2018г. на В Е. С - Началник Митница - Бургас, с което на Г.Х. /G H /, гражданин на Република Румъния, роден на ***г. в гр.Багдад, Р Ирак,
притежаващ лична карта сер.РХ №***, издадена на 24.08.2015г. от МВР-Румъния,
с постоянен адрес - Румъния, гр.Б , сектор *, шосе О №*-44, бл.6А, вх.С, ет.*, ап.*, със
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения – гр.Б , ул.”Х Б ” №*, ет.1, представляван в
процеса от пълномощника
си – адв.В.В. ***, на основание чл.18
ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и чл.21 от ВЗ вр.с чл.53 от ЗАНН му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.20 ал.1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата като предмет на нарушението – общо 21 500
американски долара, преизчислени в български лева, съответно – 35 638.83
лв., при курс
за митнически цели към 19.09.2017г. – 1 щатски долар = 1.65762 лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2
ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. К./