Присъда по дело №2557/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20211100202557
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
СъдебниМАЯ АЛЕКСАНДРОВА
заседатели:ПОПОВА

СВЕТЛАНА ЯНКОВА
ГУРМЕВА ИВАНОВА
при участието на секретаря СИЛВА Д. АБАДЖИЕВА
и прокурора Ася Борисова Николова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20211100202557 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Р. П., родена в гр. София, живуща в
гр.София, ж.к.“Банишора“, ул.“****, българка, българска гражданка,
неомъжена, с висше образование, неосъждана, работеща като учител по
английски и немски език, неосъждана, ЕГН: ********** ЗА НЕВИННА в
това, че за времето от 10.06.2020 година до 04.07.2020 година в гр. София,
при условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото - използвала данни от
платежен инструмент - дебитна карта с № **********, издадена от „ОББ“ АД
на Н. М. ХР. по банкова сметка IBAN BG *******, без съгласието на титуляра
Н. М. ХР., както следва:
На 10.06.2020г. в 09:48ч. в система на „Изипей“АД, използвала
1
платежен инструмент - дебитна карта издадена от „ОББ“ АД по банкова
сметка IBAN BG ****, като я регистрирала в профила си в системата на
„Изипей“ АД без съгласието на титуляра Н. М. ХР..
На 04.07.2020г. в 09:35ч. в система на „Изипей“, използвала платежен
инструмент- дебитна карта издадена от „ОББ“ АД по банкова сметка
IBAN BG **** без съгласието на титуляра Н. М. ХР., като направила
плащания на стойност 35,03лв./тридесет и пет лева и три стотинки/, от
които сумата от 34.90лв./тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/
към „Виваком“ и 0.1Злв./тринадесет стотинки/ такса за плащане към
„Изипей“АД, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,
поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.249 ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 от НК.

НА ОСНОВАНИЕ чл.190 от НПК направените по делото разноски
следва да останат за сметка на държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред САС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2557/2021 година на СГС, НО, 21 състав


Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу В. Р. П. за това, че за
времето от 10.06.2020 година до 04.07.2020 година в гр. София, при условията
на продължавано престъпление, с две отделни деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното - използвала данни от
платежен инструмент - дебитна карта с №****, издадена от „ОББ“ АД на Н.
М. ХР. по банкова сметка IBAN BG 81****80021****, без съгласието на
титуляра Н. М. ХР., както следва:
На 10.06.2020 година в 09:48 часа в система на „Изипей“АД използвала
платежен инструмент - дебитна карта, издадена от „ОББ“ АД по банкова
сметка IB AN BG 81****80021****, като я регистрирала в профила си в
системата на „Изипей“ АД, без съгласието на титуляра Н. М. ХР..
На 04.07.2020 година в 09:35 часа в система на „Изипей“ използвала
платежен инструмент - дебитна карта, издадена от „ОББ“ АД по банкова
сметка IBAN BG 81****80021****, без съгласието на титуляра Н. М.
ХР., като направила плащания на стойност 35.03 /тридесет и пет лева и
три стотинки/ лева, от които сумата от 34.90лв./тридесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ към „Виваком“ и 0.13 лв./тринадесет стотинки/
такса за плащане към „Изипей“АД, като деянието не съставлява по-
тежко престъпление – престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от
НК.

Производството по делото се е развило при условията и по реда на глава
XXVII от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
като счита, че то е доказано по безспорен и категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Пледира на подсъдимата П. да бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1 от НК, поради наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, като счита, че подходящо за случая
наказание би се явило „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което
на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, като
на основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимата да не бъде налагано
кумулативно предвиденото наказание глоба.
1
Защитникът на подсъдимата П. – адв. Димитрова, моли съда да вземе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, съдействието, което тя
оказва в наказателното производство, трудовата заетост и обстоятелството,
че е възстановила изцяло нанесената щета и съответно пледира да бъде
наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 от НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години, както и на основание чл.55 ал.3 от НК
да не ѝ бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

Подсъдимата се признава за виновна. Дава обяснения за случая, като
разказва, че е извършила деянието импулсивно и под влиянието на емоции,
тъй като с пострадалата Н.Х. са имали неуредени финансови
взаимоотношения, като заявява, че съжалява за стореното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата В. Р. П. е родена на 22.10.1992 година в гр. София,
живуща в гр.София, ж.к. “Банишора“, ул. „Николай Столетов“ № *****,
българка, с българско гражданство, завършила е висше образование, не е
омъжена, работеща като учител по английски и немски език, не е осъждана и
няма данни за каквито и да е било криминални прояви, с изключително добри
характеристични данни, ЕГН: **********.

Подсъдимата В. Р. П. и свидетелката Н. М. ХР. се познавали и през
първата половина на 2020 година двете живеели заедно на квартира в
гр.София в ж.к. ”Красно село” на ул.”*****. През това време вътре в
апартамента Х. не заключвала вещите си и подсъдимата П. имала достъп до
тях. Х. имала на свое има открита банкова сметка в „Обединена българска
банка”АД с IBAN: BG****80021****, като за обслужване на сметката
ползвала дебитна карта Debit Master Card с номер ****, издадена от същата
банка. Тази дебитна карта стояла в чантата на Х. и се случвало тя да излиза от
квартирата без да взема със себе си чантата. На неустановена по делото дата в
периода докато двете обитавали общата квартира, при един от случаите,
когато Х. излязла и оставила чантата си в апартамента, подсъдимата П.
2
извадила от чантата на Х. дебитната карта, като записала нейния номер
****, записала, че е Master Card, издадена от „ОББ”АД и че е валидна до
месец 09.2022г./месец септември две хиляди двадесет и втора година/. След
това върнала дебитната карта в чантата на Х., която не разбрала за случилото
се, а и съквартирантката В. Р. П. не казала за действията си. В края на
месец април 2020г. Н. М. ХР. напуснала квартирата и се прибрала в родния си
град Трявна, обл.Габрово, където останала няколко месеца.

Подсъдимата П. не поддържала контакт с бившата си съквартирантка Х.
и решила да се възползва от данните на нейната дебитна карта, с които
разполагала без нейно знание и съгласие.

На 10.06.2020 година В. Р. П. направила своя регистрация в системата за
платежни услуги на „ePay.bg” и в 09:48 часа на същата дата в профила си
добавила платежен инструмент - дебитна карта Debit Master Card с номер
****, издадена от „ОББ”АД като посочила и срока и на валидност - до
09/2022г. За това свое действие подсъдимата П. не съобщила на Н. М. ХР.,
която не разбрала за него.

На 04.07.2020 година В. Р. П. решила да заплати сметката си към
„Виваком”, като използва за това данните от картата на Х.. В 09:35 часа на
същата дата влязла в профила си в системата за платежни услуги на „ePay.bg”
и чрез регистрираната в него дебитна карта на Н. М. ХР. заплатила сметката
си по договор с „Виваком” в размер на 34.90 лева, както и 0.13 лева такса за
плащане с карта MasterCard или общо 35.03 лв./тридесет и пет лева и три
стотинки/. За това плащане П. не съобщила на Х..

Същевременно обаче на 04.07.2020 година Н. М. ХР. получила
съобщение на мобилния си телефон от „ОББ”АД, че с дебитната карта е
извършено плащане в размер на 35.03 лева към „Виваком”. Тя се намирала в
град Трявна, посетила местния клон на „ОББ”АД и по съвет на служители от
банката подала жалба за оспорване на транзакцията. По-късно от банката
извършили проверка и няколко дни след това съобщили, че на 10.06.2020
година лице с имена В. Р. П. е регистрирало картата в профила си в
системата за платежни услуги на „ePay.bg” и на 04.07.2020 година е
извършило плащане към „Виваком”.

За случая на 17.07.2020 година Н. М. ХР. подала жалба до Началника на
РУ Трявна при ОДМВР Габрово, по повод на която била извършена проверка
3
и подсъдимата П., след като разбрала, че се води полицейска проверка за
случая, се свързала с Х. и поела ангажимент да възстанови сумата от 35.03
лева, като на 20.08.2020 година чрез „Еконт” П. изпратила на Х. сумата от
35.03 лева в гр. Трявна, за което е представена в оригинал и разписка от
„Еконт”.

Макар да било разкрито, че подсъдимата П. неправомерно ползвала
дебитната карта на Х., тя не предприела никакви действия по деактивиране на
картата. Такива били предприети едва след образуване на делото, като на
04.12.2020 година в 23:25 часа П. деактивирала в профила си в ePay.bg
платежния инструмент - дебитната карта Debit Master Card с номер ****,
издадена на името на Н. М. ХР. от „ОББ”АД със срок на валидност - до
09/2022г.

Нито по време на съвместното ползване на квартирата в гр. София,
ж.к.”Красно село”, ул.”****, нито след това, Н. М. ХР. не е преотстъпвала
ползването на дебитната си карта на подсъдимата П., съответно физически
пластиката се намирала у пострадалата, нито пък е предоставяла на
подсъдимата данни от картата си, като например номер, срок на валидност,
пароли, налични пари и други, не е давала и съгласие на П. да ползва картата
ѝ за разплащания.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелката Н. М. ХР., депозирани в хода на досъдебното производство;
разписка за прием на парична сума; служебна характеристика за подс. В. Р.
П., приложена в досъдебното производство и подписана от управителя на
И.Л.Ц.-Й.И.; справка от Easy Pay от 12.05.2021 година; писмо от ОББ от
19.04.2021 година и описаните в него приложения; справка за съдимост,
справка за криминални регистрации.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Н.Х. като
обективни, логични и последователни. От тях става ясно, че подс. П., при
своето съжителстване с пострадалата, действително е осъществила
непозволен достъп до данни от платежен инструмент на същата, като
впоследствие е и използвала тези данни и то без съгласието на титуляра, като
4
по този начин е причинила имуществена вреда в размер на 35.03 лева. Тези
показания напълно съответстват и на събраните по делото писмени
доказателства и справки, от които е видна както самата незаконна транзакция,
така и обстоятелството, че впоследствие конкретната парична сума е била
възстановена. В тази насока е и становището на самата подсъдима, която
признава изцяло своята вина и изразява съжаление за случилото се. Съдът
намира, че цялата доказателствена съвкупност по делото е напълно
еднопосочна и непротиворечива, като установява с категоричност описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота. По делото липсват
доказателствени източници, които да са противоречиви или да оборват или
опровергават установените от съда факти.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимата В.П. макар и да е осъществила формално признаците на
престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, то неговата обществена
опасност е явно незначителна, имайки предвид всички релевантни факти и
обстоятелства - ниската стойност на настъпилата имуществената вреда – 35
лева, многократно под размера на минималната работна заплата за страната
/650 лева/, нейното пълно възстановяване, оказаното още на досъдебното
производство съдействие от подсъдимата, чистото й съдебно минало и
липсата на каквито и да е било други противоправни деяния, както и
изключително добрите й характеристични и трудови данни – с висше
образование, работеща като педагог - учител по английски и немски език.

Цитираната разпоредба на чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на описано в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Разпоредба на чл.9 ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от
особената част на НК и това е трайната съдебна практика. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982г. по н.д. №97/82г. на ОСНК,
действащо и към настоящият момент, от което се установява, че
„Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е обща. Тя се прилага за всички
престъпления по Наказателният кодекс, независимо дали техният предмет има
или няма парична равностойност. Единственото условие е деянието, макар и
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради
своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да
е явно незначителна. Други условия законът не предвижда…”. В този смисъл
е и Решение № 20 от 27.01.2010г. на ВКС по н.д. № 655/2009г. на ІІІ НО,
5
според което „логическото и систематично тълкуване на материално-правната
норма на чл.9 ал.2 от НК мотивира нейната приложимост спрямо всички
престъпни деяния”.

Ето защо цитираната разпоредба се явява приложима и по отношение на
престъплението по чл.249 ал.1 от НК, макар същото безспорно да е
престъпление с висока обществена опасност. В определени случаи, между
които е и настоящият, поради своята малозначителност, деянието не засяга в
типична степен обществените отношения, които са негов предмет и именно за
такива случаи законодателят е предвидил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,
която съдът приложи.

Правилото, регламентирано в чл.9 ал.2 от НК, както стана ясно, е
приложимо за всички престъпления независимо от тяхната обществена
опасност, като в същото време безспорен факт е, че за да се постигнат целите,
обосноваващи търсене на наказателна отговорност, е необходимо да има
съответствие между тежестта на конкретното престъпление и санкцията,
която следва да понесе извършителя. За да се постигне подобно съответствие,
е необходимо да се отчетат всички онези невключени в конкретния престъпен

състав, но посочени от законодателя внарочни норми от общата част на
наказателния закон, обстоятелства, които индивидуализират конкретното
деяние и съобразно индивидуалните особености на дееца позволяват да се
отмери максимално точно размера на необходимата с оглед положителния
ефект върху него наказателна репресия. Една от тези норми на общата част на
НК е и разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, която макар и да изключва изцяло
престъпния характер на определена категория деяния, има за предназначение
да постигне точно този ефект на съответствие на индивидуалната тежест на
осъщественото деяние с необходимостта от прилагане на наказателна санкция
спрямо извършителя му. Малозначителността на деянието по чл.9 ал.2 от НК
е изразител на обществената опасност на едно конкретно деяние, респективно
нейната липса или на явната незначителност, съобразен със спецификите на
съответния случай.
Изхождайки от изложената позиция, съдът счита, че при разрешаване на
въпроса дали е приложим чл.9 ал.2 от НК следва да се извърши прецизна
оценка на обекта на посегателство, степента, в която е засегнат от деянието,
както и данните за личността на извършителя, мотивите за извършване на
деянието и не на последно място субективното му отношение към случилото
се.

В настоящия случай се касае за престъпно посегателство в
изключително нисък размер, представляващ сума много пъти по-ниска от
6
минималната работна заплата в страната за 2021 година, която подсъдимата
П. е отнела от патримониума на пострадалата Х., използвайки без разрешение
дебитната карта. Същевременно събраните по делото доказателства сочат,
че подс. П. е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл.78а ал.1 от НК. Същата е завършила висше образование и работи
като преподавател по английски и немски език, като видно от служебната
характеристика, приложена по делото и подписана от нейния работодател,
подсъдимата има сериозно и отговорно отношение към работата си. От
значение е и обстоятелството, че подсъдимата оказва пълно съдействие в
наказателното производство, като признава фактите по обвинението от
самото началото на производството. Относно субективното отношение към
извършеното следва да се вземе предвид, че подсъдимата е осъществила
контакт с пострадалата и е възстановила инкриминираната сума от 35,03 лева,
а в позицията й, заявена пред съда, споделя, че е извършила деянието
импулсивно и под влиянието на емоции и съжалява за стореното. Всичко това
сочи, че подсъдимата е лице без трайно изградени престъпни навици и
поведение, без престъпен потенциал, лице което участва активно в
обществения живот, труди се и допринася за утвърждаването на моралните
ценности. В същото време осъзнава и съжалява за извършеното от нея и
желае по всякакъв начин да съдейства за неговото поправяне.

От изложеното дотук, съдът прави извод, че се касае за деяние с
изключително ниска степен на обществена опасност, значително по-ниска от
обичайната за престъпленията по чл.249 ал.1 от НК, с оглед най-вече
незначителната имуществена стойност на посегателството и липса на други
вредни последици, както и на положителните данни за личността на дееца,
отношението му към извършеното и надлежното му процесуално поведение.
В този смисъл прилагането на наказателна репресия от каквото и да е
естество би се явило несъответстващо на описаните в чл. 36 от НК цели на
наказанието.

При така установеното, съдът прие, че деянието, описано в
обвинителният акт, представлява малозначителен случай, защото макар да
осъществява формално признаците на престъпния състав по чл.249 ал.1 от
НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и на
основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК във връзка с чл.9 ал.2 от НК съдът призна
подсъдимата за невинна и я оправда по повдигнатото обвинението.

Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК
направените по водене на делото разноски остават за сметка на Държавата.

7
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8
Съобщи за изтекли лични данни