Жалбоподателят излага, че при сключване на договора за текущо потребление между банката и Д.Н.А. на 14.09.2018 г. са подписани и Общите условия на банката и извлечение от Тарифата на банката за такси и комисионни. Длъжникът е подписал Приложение № 3 към договора, в т.5 на което са изброени и разходите при изискуем кредит и съгласно чл.19 от договора това приложение е неразделна част от него.Твърди, че разходите при изискуем кредит не представляват такса и не са начислени с оглед управление на кредита, същите не се дължат във връзка с някаква предоставена услуга от банката на потребителя.

Според него, съдържащата се в чл.10а, ал.2 ЗПК забрана относно събирането на определени такси не касае настоящата, която е свързана с изискуемостта на кредита. Акцентира, че таксите за управление на кредита представляват такива, които кредиторът събира за обслужване на кредита докато отношенията с клиента следват своя нормален ход, т.е. докато задължението се обслужва съгласно договореното. Разходите, свързани с предсрочната изискуемост излизат извън тази рамка. Затова поддържа, че пааричното вземане в размер на 120 лева не е начислено с оглед предоставени от банката услуги, не е такса, а представлява усреднен разход, свързан с превръщането на кредита в изискуем, направени разноски за намиране на длъжника, за изпращане на писма, връчване на покани за доброволно изпълнение, уведомяване за предсрочна изискуемост и др.

Моли да бъде отменено разпореждането на Ловешкия районен съд в обжалваната част.

Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В заявлението е отразено, че кредитът е обслужван редовно до м.март 2019 година, а неплащането на погасителните вноски е започнало на 08.04.2019 г., като не са внесени вноските за м.май и юни 2019 г. С оглед условията на кредита, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, а писмото-покана до длъжника е редовно връчено на 14.06.2019 г., която дата следва да се приеме за дата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Според заявителя паричното вземане включва: 26 964.96 лева главница; 460.70 лева договорна лихва за периода от 08.03.2018 г. до 13.06.2019 г.; 5.56 лева обезщетение за забава за периода от 15.04.2019 г. до 13.06.2019 г. ; 157.30 лева обезщетение за забава за периода от 14.06.2019 г. до 04.07.2019 г., 120 лева- разходи при изискуем кредит, законна лихва от 05.07.2019 година до изплащане на вземането. Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса 554.17 лева и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК”ЕАД за сметка № 25573286 от 05.07.2019 г., Договор за кредит за текущо потребление  от 14.09.2018 г., уведомлението до длъжника с известието за доставянето му на 14.06.2019 г.

Районният съд е постановил Разпореждане № 2604 от 22.07.2019 г., с което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД за  главницата и всички лихви и отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата 120 лева- разходи при изискуем кредит. Съдът е мотивирал своя отказ с противоречие на договорните клаузи с разпоредбите на чл.10а,ал.2 ЗПК, като е приел, че таксата от 120 лева е свързана с управлението на кредита, независимо, че не е наименувана по този начин. Посочил е, че тя има изначално определен размер, а не е променлива величина, съобразена с действително сторените разноски от банката по обявяване на предсрочната му изискуемост. Присъдил е на заявителя разноските по делото с оглед уважената част от искането.

Частната жалба е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на районния съд, с които е мотивирал своя отказ да уважи искането на заявителя за присъждане на такса от 120 лева за разходи при предсрочна изискуемост на кредита.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно ( в приложения договор също е посочено, че ЗПК следва да намери приложение).

Окръжният съд приема, че клаузата в договора за заплащане на таксата за „разходи при изискуем кредит” противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и в тази връзка намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че таксата за разходи при изискуем кредит не е от визираните в закона.

В подадената от заявителя допълнителна молба ( с оглед изпълнение на указанията на съда от 09.07.2019 г.) заявителят е уточнил, че това вземане представлява усреднен разход, свързан с превръщане на кредита в изискуем, направените разноски за намиране на длъжника, за изпращане на писма, за връчване на покани за доброволно изпълнение, уведомление за предсрочна изискуемост и др. и че тези разходи се начисляват след деня на настъпване на изискуемостта на вземането. С оглед на това изявление може да се направи извод, че процесните разходи са свързани с управлението на кредита, независимо по какъв начин ги е наименувал кредиторът.

В чл.10а,ал.4 ЗПК се съдържа изискване видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая това изискване не е изпълнено. Следва да се отбележи, че в чл.20 от Общите условия на банката, подписани от длъжника, е предвидено увеличаване на дълга с таксите за принудително събиране на вземането, които са платени от кредитора. В случая кредиторът не твърди, че е заплатил тези разходи. Правилен е извода на районния съд, че сумата от 120 лева за разходи е изначално фиксирана и не е съобразена с действително направените  от банката разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: