№ 3665
гр. София, 10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110150836 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В Р А срещу „БНП Париба Персънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, както и
насрещна искова молба от ответника срещу ищеца, с която в условията на
евентуалност ответникът претендира от ищеца сумата от 340,00лв.
Съдът намира предявения насрещен иск за допустим, както и че са налице
предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на насрещния иск за съвместно
разглеждане с главния.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането на ищеца по чл. 183 ГПК съдът да задължи ответника да
представи в оригинал договор за кредит за неоснователно, доколкото всяка от страните
признава наличието на процесния договор, поради което това обстоятелство не е
спорно между тях.
Следва да се допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде заключение по въпросите, поставени в исковата молба и насрещната искова
молба.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба, както
и към отговора на насрещната искова молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване на насрещната страна
по делото да представи намиращ се у нея оригинал на договор за потребителски
кредит, общи условия към него и погасителен план.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба и в насрещната исковата молба въпроси.
1
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В. Д. П., тел. ......
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лв., вносим от
страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението, както следва: сумата от
200 лева от ищцата и сумата от 100 лева от ответника по делото.
Да се призове вещото лице, след като бъде представено доказателство за внесен
депозит, като в случай че само едната страна представи доказателство за внесен
депозит, да се укаже на вещото лице, че следва да изготви експертно заключение само
по поставените от тази страна въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.04.2022 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис молба с вх. № 13103/25.01.2022 г., депозирана от „БНП Париба
Персънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове –
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 14 625,00 лева по процесния
договор с оглед неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК и в
условията на евентуалност на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1724,65
лв., представляващ неоснователно получена по твърдяно нищожен договор за кредит
№ PLUS-13768191/18.08.2016 г. сума, ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до
окончателно заплащане на задължението.
В условията на евентуалност, в случай че съдът достигне до извод за
действителност на процесния договор за потребителски кредит, е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на сумата от 15
000,00 лв. – главница, ведно с лихви и разноски, за недължими поради извършено
плащане.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в
условията на последващо обективно кумулативно евентуално съединяване с
първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 86
във вр. с чл. 34 ЗЗД за присъждане на сумата в общ размер на 1047,08 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 18.08.2016 г. до 28.04.2017 г. В условията
на евентуалност с първия насрещен иск и кумулативно обективно съединен с
предявения от ищеца евентуален отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
за погасяване поради плащане, е предявен и втори насрещен иск срещу първоначалния
ищец с правно основание по чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата
340,00 лв. – незаплатена сума по договора за кредит при негово предсрочно погасяване
към 28.04.2017 г.
По първоначално предявените искове:
Ищецът В Р А твърди, че на 18.11.2019 г. е сключила с ответника „БНП Париба
Персънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ договор за кредит № PLUS-
13768191/18.08.2016 г. за предоставяне на сумата от 15 000 лева. Твърди, че по
договора са й преведени суми в общ размер на 14 625,00 лв. Твърди, че е правила
редовни погасителни вноски по кредита. Навежда твърдения, че с превод на сумата в
размер на 14 373,20 лв., направен на 27.04.2017 г. по сметка на ответника, е изплатена
дължимата сума по кредита. Сумата за заплащане на задължението по кредита с
ответното дружество била получена по договор за кредит за рефинансиране с
„Уникредит Булбанк“ АД. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради
противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Счита, че договорът е нищожен поради
2
непосочване на начина на формиране на всяка от погасителните вноски поотделно,
както и поради липса на ясно разписана методика при формирането на ГПР. Намира,
че макар договорът за кредит да е написан с четлив шрифт, договорът за застраховка
към него и общите условия към договора за застраховка са с размер по-малък от 12.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения намира, че заплатената от
нея сума от 1724,65 лв., с която се надхвърля чистата стойност на получения кредит от
14 625 лв. е недължимо платена, като моли ответникът да бъде осъден да я заплати,
ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че между
страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за кредит.
Признава, че на 28.04.2017г. ищецът е направил плащане по сметка на ответното
дружество в размер на 14 373,20 лв. В същото време твърди, че договорът не е
прекратен и плащането не представлява предсрочно погасяване на кредита, доколкото
не били изпълнени законовите изисквания на чл. 11, ал.1, т.22 от ЗПК за предсрочно
погасяване на договора. Посочва, че с плащането си длъжникът не е погасил всички
дължими суми по кредита и все още дължи на ответника сумата от 340,15 лв. Счита, че
не са налице сочените основания за недействителност на договора. Твърди, че към
застрахователния сертификат не се прилагат разпоредбите на ЗПК, а на друг
нормативен акт – Кодекс на застраховането. Оспорва, че е налице неяснота по
отношение на начина на формиране на ГПР и сочи, че в договора е налице погасителен
план. Претендира разноски.
По насрещно предявените искове:
Ищецът по насрещните искове твърди, че с плащането на сумата от 14 373,20 лв.
на 28.04.2021 г. кредитополучателят не е погасил всички суми по кредита, тъй като не
е спазена предвидената в договора процедура за предсрочно погасяване на кредита –
кредиторът не е уведомен предварително, не са внесени суми за обезщетение за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 1% от предсрочно погасената сума,
поради което претендира и заплащането на непогасения остатък в размер на 340,00 лв.
В случай, че съдът признае договора за кредит за нищожен, ищецът релевира, че
нищожността прекратява с обратна сила договора за кредит, а следователно – и
основанието за получаване на сумите по договора за кредит от страна на
кредитополучателя, поради което същият ги е държал без основание и поради това
претендира обезщетение за забава върху получената от ответника сума в размер на
законната лихва за забава за периода от получаване на сумата до окончателното
изплащане от страна на кредитополучателя по евентуално нищожния договор за
кредит.
В срока за отговор ответникът по насрещния иск и първоначален ищец оспорва
предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани. Позовава се на чл. 23
ЗПК, според който в случай на обявяване на кредита за нищожен кредитополучателя
дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и разноски. Посочва, че
лихва за забава се дължи от изпращане на покана от страна на кредитодателя за
получаване на сумите, а в случая такава не е била получавана от кредитополучателя. В
условията на евентуалност предявява възражение за погасителна давност.
В тежест на ищеца по главния отрицателния установителен иск по чл. 124, ал.1
ГПК за нищожност на договора за потребителски кредит е да докаже наведените
възражения за нищожност на договора.
В тежест на ответника по иска е да докаже съществуването на вземането.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
3
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 1724,65 лева, надхвърляща дължимата главница, без да е
имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респективно – да установи положителния факт на погасяване на
дълга.
В тежест на ищеца по евентуалния отрицателния установителен иск по чл. 124,
ал.1 ГПК за недължимост на сумите поради плащане е да, че е заплатил всички
процесната сума по договора.
В тежест на ответника по иска е да докаже съществуването на вземането.
В тежест на ищеца по главния насрещен иск „БНП Париба Персънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ по чл. 86 във вр. с чл. 34 ЗЗД е да докаже размера на
подлежащата на връщане по чл. 34 ЗЗД сума (главен дълг) и забавата на длъжника, в
това число и датата, от която е започнала забавата, както и размера на дължимото
обезщетение за забава, а при доказване на горното в тежест на ответника В.А. е да
докаже погасяване на дълга, в това число поради плащане или погасяване по давност.
В тежест на ищеца по евентуалния насрещен иск „БНП Париба Персънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ е да
докаже валиден дълг, размер на дължимата сума, а при доказване на горното в тежест
на ответника В.А. е да докаже погасяване на дълга.
По направеното от В.А. възражение за погасяване на претендираните насрещни
вземания поради изтекъл давностен срок, в тежест на ищеца по насрещните искове
„БНП Париба Персънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е да докаже, че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността, по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ са страни по процесния договор за
кредит № PLUS-13768191/18.08.2016 г.; 2/ че ищецът е превел на ответника чрез банков
превод сумата от 14373,20 лв. на 27.04.2017 г., както и че същата е получена от
ответника на 28.04.2017 г. и 3/ че ответникът (кредитополучател) е заплатил на ищеца
(кредитор) сума в общ размер на 16 349,65 лв. (ответникът признава, че е получил сума
в по-голям размер, затова посочената за безспорна сума е до размер на съвпадащите
твърдения на страните).
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4