№ 975
гр. Варна, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100501750 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на
ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, представлявана от Кмета К.Ц., чрез адв. Н. С. /ВАК/
против Решение № 170 от 19.07.2024 година, постановено по гр.дело №
12/2024 година, по описа на ВРС, с което са били уважени исковите претенции
на Й. Я. Б. и е било признато за незаконно уволнението на Й. Я. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** от длъжността - “Работник поддръжка“ в дейност
„БКС“ при Общинска администрация Вълчи дол, като е била отменена
Заповед №1238/01.12.2023 г. на Кмета на Община Вълчи дол за прекратяване
на ТПО между страните на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, като
незаконосъобразна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ; с което е бил
възстановен Й. Я. Б., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност “Работник поддръжка“ в дейност „БКС“ при Общинска
администрация Вълчи дол, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ и е осъдена
Община Вълчи дол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Кмета К.К.Ц. да заплати на Й. Я. Б., ЕГН **********, с
1
адрес: *** сумата от 8 791. 20 лева /осем хиляди седемстотин деветдесет и
един лв., 20 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода
01.12.2023 - 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3
от КТ, както и в частта за разноските.
Според въззивната жалба решението се явява неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е изследвал и
обсъдил погрешно представените по делото доказателства, и че реално е
налице съкращаване на щата, а отделно от това неправилно решаващата
съдебна инстанция е изследвала процедурата по свикване на Общинския съвет
и взетите от него решения. Сочи се още, че аргумент за липсата на подбор
отсъства, както и в исковата молба, така и в доказателствата по делото,
следователно не е допустимо съдът да се произнася по ненаведено основание.
В заключение се настоява, че решението е неправилно и искането е същото да
бъде отменено.
В срока за отговор такъв е постъпил от страна на Й. Я. Б., чрез адв. Г. и с
него като се излагат аргументи, се настоява съдът да потвърди съдебния акт.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивната Община, се представлява от
адв. С., които поддържа жалбата и моли съдът да отмени решението, като
отхвърли исковете.
Въззиваемата страна, в лицето на Й. Я. Б., редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Г., които излага, че решението е правилно, съобразено
е с доказателствата и следва да се потвърди.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Видно е от Трудов договор № 397 он 29.05.2019 година, че ищеца е бил
назначен на длъжността „Работник поддръжка“ в Община Вълчи дол,
Дирекция „Битово и комунално стопанство“ за неопределено време, като
отговарял и подържал общинският басейн и сградният фонд, свързан с
басейна.
Видно е също така от Заповед № 2171 от 23.03.2022 година, че той е
определен и за отговорник на Общински пазар гр. Вълчи дол, като със същата
2
са му били вменени допълнителни задължения - да инкасира търговците, да
контролира ползването на търговските площи, спазване на изискването на
ветеринарномедицинската дейност, да отчита събраните средства, да следи за
чистотата на пазара, да отговаря пред контролните органи за дейността на
пазара.
С предизвестие от 01.12.2023 година, ищеца е бил уведомен за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2
от Кодекса на труда - поради съкращаване на щата.
Със Заповед № 1238 от 01.12.2023 година трудовото му правоотношение
било прекратено, считано от 01.12.2023 година.
Пред ВРС ищеца е заявил, че Решението на Общински съвет – Вълчи
дол, с което е прието новото Щатно разписание не е било влязло в сила към
датата на уволнението му, тъй като не са били изтекли сроковете за неговото
обжалване и не са били спазени сроковете за уведомление на Кмета на
Община Вълчи дол и на Областен управител на Област Варна за обжалване на
решенията на Общинският съвет.
Изложил е още, че Решение № 17 от 30.11.2023 година на Общински
съвмет е влязло в влиза в сила на 15.12.2023 година, т.е., към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение е действала старата структура
на Общината. Отбелязва в исковата молба, че веднага след неговото
освобождаване на длъжността, която е заемал е назначено ново лице да
отговаря за пазара, поради което твърди, че не е налице реално съкращаване
на щата, а длъжността, която е заемал преди уволнението е само формално
премахната от длъжностното разписание на Общината. Сочи също така, че
при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не извършил
подбор според критериите на чл. 329 ал. 1 от КТ между лицата заемащи сходна
длъжност, като на работа е оставено лице, което е на пенсионна възраст и
получава пенсия по старост.
В първото по делото съдебно заседание пред решаващия съд , ищеца е
извършил пояснения и уточнения към наведените в ИМ основания, като е
посочил, че неговото уволнение е назначено лице по трудов договор, което да
отговаря за пазара - М.Д.С., че на същата длъжност е оставено на работа
лицето Н.А.В. – работник поддръжка.
3
За да уважи претенцията ДРС е приел, че са неоснователни вижданията
досежно момента на влизане в сила на Решението на ОбС на Вълчи дол, но че
Работодателя е бил задължен да извърши подбор.
Виждането на въззивния съд е следното:
Основните съображения, посочени във въззивната жалба се
припокриват с тези, посочени в отговора на исковата молба. Те са свързани
най – вече с реда за вземане на решения за проведеното съкращаване на щата в
процесната община и липсата на задължение, Работодателя да осъществи
подбор. По отношение на сроковете, в рамките на които решението на
Общинския съвет може да се изпълнява, ДРС е изложил нарочни
съображения, които се споделят и от въззивния съд. Това е така, основно
защото нормата на чл.45 ал.4 ЗМСМА предвижда спиране изпълнението на
Актовете на ОбС само при наличие на жалба против тях, освен ако съдът не
разпореди друго. В случая няма данни решението да е било атакувано,
следователно то подлежи на изпълнение.
Неоснователно / и по този пункт ВОС споделя също виждането на
първата инстанция/ досежно допуснато нарушение на съдо - производствените
правила, касаещо възможността на страната да извърши уточнения към
исковата си молба. В тази връзка съдът се позовава и на нарочна практика на
ВКС, според която - Решение № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5558/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията К.В., основанието на иска
представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и
съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, при
което всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното
в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на
иска по смисъла на чл. 214 ГПК. Уточненията, направени от ищеца в първото
съдебно заседание по реда на чл.143 ал.2 ГПК, не променят основанието на
иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а
само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически
твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора.
Това са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на
иска и които като такива се обхващат от обективните предели на силата на
присъдено нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са
4
посочени изрично или не, т.е. не могат да бъдат основание за предявяване на
нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не могат да бъдат
приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1
ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го
поясняват и детайлизират. Същевременно чрез поясняването на исковата
молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между
собствените си фактически твърдения, както и да обоснове връзката
между заявените факти и търсената с иска защита. Отделно от горното е и
Решение № 844 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията С.С., според което разпорледбата на чл.143 ал.2 от ГПК
дава възможност в откритото заседание след разрешаване на предварителните
въпроси ищецът може да допълни исковата си молба, което означава да
направи фактически твърдения в пределите на заявеното основание, а оттам и
да ги подкрепи с доказателства. На трето място, съгласно чл. 143, ал. 3
ГПК страните са длъжни да направят и обосноват своите искания, а това
означава да изтъкнат и фактите в тяхна подкрепа. Съгласно чл. 129, ал. 2 , във
връзка с чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК непредставянето и непосочването на
доказателства в исковата молба не я прави нередовна. След изясняване на
фактическата страна на спора и отделянето на спорното от безспорното, съдът
следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест.
Ето, защо въззивния съд приема, че извършеното в първото съдебно
заседание по делото уточнение на исковата молба, почива на закона, още
повече, че в самата искова молба се съдържа и такова наведено основание – а
именно отсъствието на извършен подбор.
Решаващия съд се е позовал на нарочна практика на ВКС на Р България,
касаеща правото и задължението да се осъществи подбор.Той е посочил, че
извършването на подбор по чл.329 ал.1 КТ при съкращаване на щата,
задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за
изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични
трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на
цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената
структура, в която се извършва съкращаването на щата. Обособена структура
в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или
звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на
приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено
5
в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна
организационна единица в цялостната структура и организация на
предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово
поделение, но и отделните отдели и цехове.Съобразно Решение № 17 от
27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
И.П., преценката на Работодателя по чл.329 от КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.Също ВКС е посочил в Решениe № 1845
от 29.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 768/99 г., III г. о., докладчик съдията Н.З.,
че когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбор
не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените
критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбора е въпрос на
приложение на закона, поради което подлежи на съдебен
контрол.Разпоредбата на чл.329 КТ по императивен начин определя случаите,
в които подборът е право на работодателя и в които той е задължителен, както
и критериите за извършване на подбор. Законът не съдържа изискване за
формата на подбора, поради което извършването му може да се установява с
всички допустими от ГПК доказателства. В тежест на Работодателя е да
ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил
задължителен, и че го е извършил по критериите на чл.329 КТ - по-висока
квалификация и по-добра работа. Квалификацията е обективен факт - тя
включва притежаваното от работника или служителя образование по
съответната специалност, степен на образование, както и наличие на
допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред.
За разлика от този критерий качеството на работа се изразява в преценката на
работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения. Тази преценка е субективна - дава се от субекта на
работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който
не може да добие пълни впечатления за трудовите умения, навици и опит,
проявяващи се единствено в производствения процес. Поради това, ако не са
налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото
6
правоотношение от страна на работодателя (злоупотреба с права), съдът
не може да елиминира преценката на работодателя за качеството на работа на
съответния работник или служител.При въведен довод за нарушение на чл.329
от КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на
уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните
от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Съгласно ТР № 3/2012 г. на ВКС преценката на
работодателя подлежи на съдебен контрол, т.к. като същата е
оспорена.Критериите по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното
спазване е начина на упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение,което при спор се преценява от съда.Обективираната преценка в
писмения документ/протокол на комисията по подбора/ представлява писмено
доказателство и при оспорването му от работника или служителя истинността
на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от
работодателя.В тежест на работодателят е да установи всички
факти,обусловили преценката му за квалификацията и нивото за справяне с
работата на уволнения служител,когато той оспорва законността на
извършения подбор по чл.329 КТ.
От данните по делото се установява, че е била съкратена бройката
„Работник поддръжка“; също от данните по делото обаче се установява и
друго – че в новото щатно разписание /вж.л.34/ въпросната длъжност
„Работник поддръжка“ е запазена и че на нея с Трудов договор от 08.12.2022
година е било назначено лицето Н.В.. Съпоставяйки длъжностните
характеристики на двете лица, съдът намира, че те са сходни – касаят
поддръжка и ремонт на сгради, и съоръжения. При преценката за
идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли
съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на
възложената работа за длъжността.
Според въззивния съд извода на решаващата съдебна инстанция, че при
сходство на трудовите функции на съкратената длъжност, с тази предвидена
в новото щатно разписание, подбора от право на Работодателя става негово
задължение е съобразен с трайната съдебна практика. Работодателят не е
длъжен да прави подбор при съкращавана на единствена щатна бройка или
7
при съкращаване на всички щатни бройки за съответната длъжност.
Работодателят е задължен обаче да извърши подбор, когато съкращаването
засяга една или повече длъжности с еднородни трудови функций, или когато
съкращаването засяга работници или служители, които изпълняват близка или
сходна по естеството си работа. Тогава правото на подбор на работодателя
става част от правото на уволнение.Упражненото право на подбор подлежи на
съдебен контрол, съответно не подлежи на съдебен контрол отказа на
работодателя да извърши подбор, когато подбора не е задължителен. В случая
подбора е бил задължителен и отказа да бъде упражнен е общо основание за
незаконност на уволнението.
Според въззивния съд, по същество се твърди от страна на ищеца, т.нар.
“Злоупотреба с право“ по смисъла на чл.8 от КТ.Съобразно тази разпоредба се
изисква добросъвестност при упражняване на трудовите права, като не се
допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход,
пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на
психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора
и продължителността на работното време. Злоупотреба с права от страна на
Работодателя в хипотезата на чл.8 от КТ е налице, когато се установи, че
единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник.Според доводите, изложени в исковата молба,
Работодателя е нарушил изискването за добросъвестност, което се презюмира
по смисъла на чл.8 ал.2 от КТ, основно защото единствената му цел е била да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Доказателства в тази насока не
са събрани обаче.За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗД е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗД. Не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да
се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от
признаците, очертани в чл.4 от ЗД, като следва да е налице и пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него,
8
която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от
закона. В тази връзка поставения въпрос - законосъобразна ли е издадената
заповед от работодателя при нарушаване на чл.8 от КТ и води ли това до
ограничаване на правната и адекватна защита на служителя, е коректно
поставен, а и е относим по спора, но по посочените по съображения,
въззивния намира, че не е осъществен състава на чл.8 от КТ.
По отношение на прихващането:
Още с отговора си против исковата молба, процесуалния представител
на Община град Вълчи дол е направил възражение за прихващане на двете
обезщетения – по чл.220 и по чл.222 от КТ. Първото от тях касае времето, през
което служителя е останал без работа, но за не повече от един месец, а второто
е свързано с неспазен срок на предизвестие. По делото не се спори от
страните, че тези суми са били изплатени на ищеца, като ДРС е заявил
единствено, че няма основание за тяхното прихващане.
Възражението обаче е валидно и допустимо, тъй като е направено по
висящ процес, изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането
/Работодателя по трудовото правоотношение/, налице са изискванията за
компенсация /наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност
на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения/.
Прихващането на вземането на въззивната Община град Вълчи дол със
спорното вземане е процесуално действие на защита срещу предявения иск.
Неговата основателност е въпрос по същество и се обуславя както от
материалноправните предпоставки, посочени по-горе за извършването му,
така и от отсъствието на забраните за компенсация, изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл. 105 ЗЗД. Съобразно изложеното въззивният съд е
задължен да разгледа възражението за прихващане, направено от
работодателя, въпреки, че ДРС не е сторил това.
При уважаване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът дължи
произнасяне по възражението за прихващане на Работодателя-ответник,
заявено още с отговора на исковата молба, както бе посочено по - горе. В него
се посочва, че той претендира прихващане да се извърши със заплатени от
него обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2 997.20
лева. От приложени писмени доказателства - фишове от ведомости – вж.л.33
по делото, се установява, че Работодателят действително е начислил и
9
заплатил горните обезщетения по сметка на служителя и техния размер е
1 489.60 лева /по чл. 220, ал. 1 КТ/ и 1 498.60 лева /по чл. 222, ал. 1 КТ/ или
общо 2 997.20 лева. Възражението за прихващане, въззивния съд преценява
като основателно, защото заплащането на обезщетенията на посочените
основания е във връзка с уволнението на работника и се предпоставя от
законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна се възстановява трудово правната връзка, респ.
отпада основанието за получаване на сумите и те подлежат на връщане - чл.
55, ал. 1 ЗЗД. Затова искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ следва да се уважи до размер на сумата 5 794 лева, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 05.01.2024 година до окончателното
изплащане на задължението. Съдът се позовава и на наличната по делото
съдебно счетоводна експертиза, която сочи размера на брутното
възнаграждение. При този изход на делото разноските следва да бъдат
променени.
По разноските и възражението за прекомерност:
Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията,
независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано
с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да
се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от
10
всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, както и предвидените в посочената
наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.
101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78,
ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е
задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в
държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.
38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно
размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.
Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на
възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36,
ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба
на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него
труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на
положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и
11
броя на исковете, въззивния съд намира, че по отношение на двата неоценяеми
иска следва да се присъди сумата от по 600 лева за всеки от тях. Изчислени
на тази база и предвид цената на третия оценяем иск – 8791.20, ВОС намира,
че в полза на ищеца пред ВРС е редно да се присъди сумата от 405.93 лева, а
пред ВОС сумата от 869.34 лева. За въззивната Община Вълчи дол тези суми
изглеждат така: пред ВРС сумата е в размер на 942.78 лева, а пред ВОС сумата
е в размер на 659.56 лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1429 от 08.04.2019 година, постановено по
гр.дело № 6764/2018 година, по описа на ВРС, XLIX състав, в частта, с която
Община Вълчи дол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от кмета К.К.Ц. е била осъдена да заплати на Й. Я. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата, представляваща разликата над 5 794 лева до
претендирания размер от 8791.20 лева, представляваща обезщетение по чл.
225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на
уволнението за периода 01.12.2023 - 31.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Я. Б., ЕГН **********, с адрес: ***
против Община град Вълчи Дол, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от кмета К.К.Ц. за сумата от 2 997.20 лева,
представляваща разликата над присъдените 5 794 лева до претендираните
8791.20 лева - обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е
останал без работа в резултат на уволнението за периода 01.12.2023 -
31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1429 от 08.04.2019 година, постановено
по гр.дело № 6764/2018 година, по описа на ВРС, XLIX състав, в частите, с
които е: ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНО УВОЛНЕНИЕТО на Й. Я.
Б., ЕГН: **********, с адрес: *** от длъжността - “Работник поддръжка“ в
дейност „БКС“ при Общинска администрация Вълчи дол; с което е
ОТМЕНЕНА Заповед №1238/01.12.2023 г. на кмета на Община Вълчи дол за
прекратяване на ТПО между страните на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ,
като незаконосъобразна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, в частта с което
е бил ВЪЗСТАНОВЕН Й. Я. Б., ЕГН ********** на заеманата преди
12
уволнението длъжност “Работник поддръжка“ в дейност „БКС“ при Общинска
администрация Вълчи дол, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, както и в
частта, с която е осъдена Община град Вълчи Дол, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от кмета К.К.Ц. да
заплати в полза на Й. Я. Б., ЕГН ********** сумата от 5 794 лева -
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа
в резултат на уволнението за периода 01.12.2023 - 31.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от кмета К.К.Ц. да заплати на Й. Я. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 1 275.27 лева /хиляда двеста седемдесет и
пет и двадесет и седем/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред ВРС и ВОС, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Й. Я. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община
Вълчи дол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от кмета К.К.Ц. сумата от 1 602.34 лева /хиляда шестотин и
два и тридесет и четири /, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред ВРС и ВОС, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 30
септември 2024 година пред състав на Върховен Касационен Съд на
Република България, на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13