Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260236 / 20.11.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 257 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя
Т. Р. М.; против И.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***; както
и с адрес в ******* ******.
Ищецът твърди, че на 24.10.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 837,08 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности за периода 28.04.2017 г. – 30.07.2019 г., и сумата от 92,65 лв.
обезщетение за забава за периода 29.05.2017 г. – 11.10.2019 г.; със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било
изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 3230/2019 г. на ХРС, като издадена
била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са
предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения
срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на
вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
в ********. В това си качество и по партида № 588035 ответникът бил потребител
на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3
ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на
основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично
известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и
влезли в сила един месец след публикуването им в един местен и един централен
ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от
Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала
от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на
посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи
се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за
посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите
задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на
предоставените му услуги, за които ищецът в посочения период му издал 28 броя
фактури, на обща стойност от 889,06 лв. за главница, с ДДС, и 126,21 лв. за
обезщетение за забава, всичко общо – 1 015,27 лв. От общата дължима сума
изплатени били само 85,54 лв., с които частично било погасено задължението по
първата фактура от 28.04.2017 г. с общо задължение по нея от 200,55 лв.,
включващо главница от 166,99 лв. и лихва от 33,56 лв. Фактурите били съставени
в съответствие с нормативните изисквания. Предвид настъпването на падежа на
всяко задължение, вземанията на ищеца против ответника били ликвидни и
изскуеми, като ответникът не ги погасил в уговорения срок, заради което начислено
му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си
искания ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, като иска
постановяване на решение при признание на иска, а в открито съдебно заседание
не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният му
особен представител, на основание чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК; като счита
предявения иск за допустим и за основателен.Признава ищцовите твърдения,
касаещи заповедното производство между страните, както и тези за основанията за
търсените суми. Ищецът представил издадените фактури за начисляване на
претендираните задължения, които били частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл.180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този
смисъл, те притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелството,
че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен
издател. Предвид приложимите за случая договорни и нормативни разпоредби,
предявеният иск следвало да се уважи изцяло, така както е предявен. Особеният
представител на ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовия пълномощник, като иска намаляването му до минималния
размер. Този отговор се поддържа от особения представител на ответника в
допълнителна писмена молба по делото, а в открито съдебно заседание не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и
приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към
настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си
мотиви. Ищецът е издал на името на ответника процесните 28 броя ежемесечни
фактури с кл.код 152152, по партида № 588/35 за обект на адрес – вилна зона в ************;
а именно:
- фактура № **********/28.04.2017
г. за периода 20.03.2017 г. – 20.04.2017 г., за 71 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 166,99 лв., с краен срок за плащане 28.05.2017 г.;
- фактура № **********/31.05.2017г.
за периода 20.04.2017 г. – 31.05.2017 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 30.06.2017 г.;
- фактура № **********/30.06.2017
г. за периода 31.05.2017 г. – 26.06.2017 г., за 8 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 30.07.2017 г.;
- фактура № **********/27.07.2017
г. за периода 26.06.2017 г. – 25.07.2017 г., за 53 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 124,66 лв., с краен срок за плащане 26.08.2017 г.;
- фактура № **********/25.08.2017
г. за периода 25.07.2017 г. – 25.08.2017 г., за 17 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 39,98 лв., с краен срок за плащане 24.09.2017 г.;
- фактура № **********/28.09.2017г.
за периода 25.08.2017 г. – 25.09.2017 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 28.10.2017 г.;
- фактура № **********/27.10.2017
г. за периода 25.09.2017 г. – 25.10.2017 г., за 13 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 30,58 лв., с краен срок за плащане 26.11.2017 г.;
- фактура № **********/24.11.2017г.
за периода 25.10.2017 г. – 23.11.2017 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 24.12.2017 г.;
- фактура № **********/18.12.2017
г. за периода 23.11.2017 г. – 18.12.2017 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 17.01.2018 г.;
- фактура № **********/19.01.2018
г. за периода 18.12.2017 г. – 18.01.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 18.02.2018 г.;
- фактура № **********/19.02.2018
г. за периода 18.01.2018 г. – 19.02.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 21.03.2018 г.;
- фактура № **********/26.03.2018г.
за периода 19.02.2018 г. – 20.03.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 25.04.2018 г.;
- фактура № **********/27.04.2018 г. за периода
20.03.2018 г. – 20.04.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с
ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 27.05.2018 г.;
- фактура № **********/28.05.2018
г. за периода 20.04.2018 г. – 21.05.2018 г., за 36 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 84,67 лв., с краен срок за плащане 27.06.2018 г.;
- фактура № **********/26.06.2018
г. за периода 21.05.2018 г. – 22.06.2018 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 26.07.2018 г.;
- фактура № **********/20.07.2018
г. за периода 22.06.2018 г. – 20.07.2018 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 19.08.2018 г.;
- фактура № **********/28.08.2018
г. за периода 20.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за 15 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 35,28 лв., с краен срок за плащане 27.09.2018 г.;
- фактура № **********/28.09.2018г.
за периода 24.08.2018 г. – 25.09.2018 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 28.10.2018 г.;
- фактура № **********/29.10.2018г.
за периода 25.09.2018 г. – 26.10.2018 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 28.11.2018 г.;
- фактура № **********/27.11.2018
г. за периода 26.10.2018 г. – 26.11.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 27.12.2018 г.;
- фактура № **********/27.12.2018
г. за периода 26.11.2018 г. – 27.12.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 26.01.2019 г.;
- фактура № **********/23.01.2019
г. за периода 27.12.2018 г. – 23.01.2019 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 22.02.2019 г.;
- фактура № **********/22.02.2019
г. за периода 23.01.2019 г. – 22.02.2019 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 24.03.2019 г.;
- фактура № **********/25.03.2019
г. за периода 22.02.2019 г. – 22.03.2019 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 24.04.2019 г.;
- фактура № **********/24.04.2019
г. за периода 22.03.2019 г. – 18.04.2019 г., за 8 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 24.05.2019 г.;
- фактура №
**********/28.05.2019 г. за периода 18.04.2019 г. – 22.05.2019 г., за 15 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС 35,28 лв., с краен срок за плащане 27.06.2019 г.;
- фактура №
**********/13.06.2019 г. за периода 22.05.2019 г. – 13.06.2019 г., за 8
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане
13.07.2019 г.; и
- фактура №
**********/30.07.2019 г. за периода 13.06.2019 г. – 24.07.2019 г., за 8
служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане
29.08.2019 г.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
24.10.2019 г., въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 3230/2019
г. на ХРС. По това дело със заповед № 1527/25.10.2019 г. е разпоредено,
длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора –
ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 837,08 лв. главница и 92,65 лв. обезщетение за забава за периода 29.05.2017
г. – 11.10.2019 г.; представляващи неизпълнени парични задължения за плащане на
цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други
ВиК-услуги за периода 28.04.2017 г. – 30.07.2019 г., които кредиторът е
предоставил за имота на горепосочения адрес на длъжника в ************; за
който била открита партида с номер 588035, за което са били издадени ежемесечни
фактури в същия период; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на заявлението 24.10.2019 г. до окончателното изплащане; и
направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Съобщение за заповедта е било
връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 08.01.2020
г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 03.02.2020 г.,
изпратена по пощата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява основателен и доказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се
намира и процесният имот с адрес в **************, вилна зона. По делото не се
оспорва ищовото твърдение, че през процесния период именно ответникът е
собственикът на този имот. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на
услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен
смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо, и
предвид коментираните по – горе доказателства по делото, следва да се приеме,
че ответникът има качеството на потребител на предоставяните от ищеца ВиК
услуги за процесния собствен му имот, за което при ищеца му е била открита партида
с номер 588/35 относно водоснабдяването и канализацията на имота. С оглед изложеното,
съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, чийто източник е договор при ОУ за получаване на
ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на ищеца
потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в сила, като
според ал.4 от същия текст, аналогичен на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу ОУ. Тъкмо обратното, в
рамките на процесния период и за настоящия имот на ответника, според
неоспорените твърдения на ищеца за неизгодни нему факти - частично е била платена
първата от процесните фактури – фактура № **********/28.04.2017 г. за периода
20.03.2017 г. – 20.04.2017 г., за 71 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 166,99
лв., с краен срок за плащане 28.05.2017 г.; с лихва по нея 33,56 лв.; като платени
са били 85,54 лв., погасили изцяло лихвата и частично главницата, от която
неизплатени са останали 115,01 лв. Това плащане съставлява извънсъдебно
признание на съществуващото правоотношение между страните по делото. Ето защо, съдът
приема, че между тях през процесния период от време е налице договорно отношение
по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 и ОУ
на ищеца. Основното задължение на ищеца, като ВиК- оператор по това правоотношение
е разписаното в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № 4 – да снабдява потребителите с
вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение се съдържа и в чл.7 т.1 от ОУ,
както и задължението му да отвежда и/или пречиства отпадъчните води. Не се
спори, а и от събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че ищецът е изпълнявал това си основно задължение за водоснабдения
процесен имот на ответника. Изразходваните количества питейна вода се отчитат
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите, в тяхно или на техен представител присъствие, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета /чл.22
и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от Наредба № 4/. В настоящия случай, от
съдържанието на самите фактури се установява, че са били отчитани показания на
водомера за изразходваните количества, а така също и са начислявани служебно
количества вода, които количества вода и тяхното правилно остойностяване от
ищеца не се оспорват от ответната страна. Ответникът не доказва да е извършил
плащания на търсените в настоящото производство суми за главници по фактурите.
Както се посочи от общата дължима сума по фактурите от 889,06 лв., платена е
била единствено по първата от фактурите – сумата от 85,54 лв., погасили изцяло
лихвата и частично главницата от 166,99 лв., от която неизплатени са останали
115,01 лв. Ето, защо предявеният главен иск като основателен и доказан следва
да се уважи изцяло за претендираната сума от 837,08 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 24.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
Относно акцесорния иск, според чл.33 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и
на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
Плащане, както се посочи в случая липсва, при което ответникът е изпаднал в
забава и то на сочените от ищеца дати. Според чл.40 ал.1 изр.2 от Наредба № 4 и
чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК-оператора обезщетение в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. В този
смисъл и предвид датите на издаване на процесните фактури, ответникът е
изпаднал в забава на датата, следваща съответния падеж, посочен във всяка от
фактурите, първата от които дати на забава съвпада с претендираната от ищеца – 29.05.2017
г. Считано от тези дати и до 23.10.2019
г., включително, той дължи обезщетение за забава на ищеца. Посочената крайна
дата на обезщетението за забава е датата, предхождаща подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК и началния момент на присъждане на законната лихва върху
главницата. Ищецът обаче претендира по-ранен краен момент – 11.10.2019 г.,
който следва да бъде съобразен от съда. В този смисъл, доказан в своето
основание е и акцесорният иск, като по делото не се оспори размерът му. Ето
защо, съдът приема, че дължимото обезщетение за забава е в размерите посочени
от ищеца, неоспорени от ответника, а именно:
- фактура № **********/28.04.2017
г. върху главница от 166,99 лв. – обезщетение за забава от 33,56 лв. за периода
29.05.2017 г. – 11.10.2019 г., изплатено изцяло преди предявяване на иска,
предвид на което не се претендира и не следва да се присъжда;
- фактура № **********/31.05.2017г.
върху главница от 23,52 лв. - обезщетение за забава от 5,16 лв. за периода
01.07.2017 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура №
**********/30.06.2017 г. върху главница от 18,82 лв. - обезщетение за забава от
3,97 лв. за периода 31.07.2017 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/27.07.2017
г. върху главница от 124,66 лв. - обезщетение за забава от 25,38 лв. за периода
27.08.2017 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/25.08.2017
г. върху главница от 39,98 лв. - обезщетение за забава от 7,82 лв. за периода
25.09.2017 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/28.09.2017
г. върху главница от 23,52 лв. - обезщетение за забава от 4,38 лв. за периода 29.10.2017
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/27.10.2017
г. върху главница от 30,58 лв. - обезщетение за забава от 5,44 лв. за периода 27.11.2017
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/24.11.2017
г. върху главница от 23,52 лв. - обезщетение за забава от 4 лв. за периода
25.12.2017 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/18.12.2017
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 2,31 лв. за периода 18.01.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/19.01.2018
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 2,18 лв. за периода
19.02.2018 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/19.02.2018
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 2,06 лв. за периода
22.03.2018 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/26.03.2018
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 1,92 лв. за периода 26.04.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/27.04.2018 г. върху
главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 1,80 лв. за периода 28.05.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/28.05.2018
г. върху главница от 84,67 лв. - обезщетение за забава от 10,07 лв. за периода 28.06.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/26.06.2018
г. върху главница от 18,82 лв. - обезщетение за забава от 2,09 лв. за периода
27.07.2018 г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/20.07.2018
г. върху главница от 18,82 лв. - обезщетение за забава от 1,96 лв. за периода 20.08.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/28.08.2018
г. върху главница от 35,28 лв. - обезщетение за забава от 3,29 лв. за периода 28.09.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/28.09.2018
г. върху главница от 23,52 лв. - обезщетение за забава от 1,99 лв. за периода 29.10.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/29.10.2018
г. върху главница от 23,52 лв. - обезщетение за забава от 1,79 лв. за периода 29.11.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/27.11.2018
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 0,96 лв. за периода 28.12.2018
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/27.12.2018
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 0,84 лв. за периода 27.01.2019
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/23.01.2019
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 0,74 лв. за периода 23.02.2019
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/22.02.2019
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 0,62 лв. за периода 25.03.2019
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/25.03.2019
г. върху главница от 14,11 лв. - обезщетение за забава от 0,50 лв. за периода 25.04.2019
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/24.04.2019
г. върху главница от 18,82 лв. - обезщетение за забава от 0,51 лв. за периода 25.05.2019
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/28.05.2019
г. върху главница от 35,28 лв. - обезщетение за забава от 0,62 лв. за периода 28.06.2019
г. – 11.10.2019 г.;
- фактура № **********/13.06.2019
г. върху главница от 18,82 лв. - обезщетение за забава от 0,25 лв. за периода 14.07.2019
г. – 11.10.2019 г.; и
- фактура № **********/30.07.2019
г. върху главница от 18,82 лв. – без претендирано обезщетение за забава;
всичко общо – 92,65 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2017
г. – 11.10.2019 г., включително. Ето защо, акцесорният иск следва да се уважи
изцяло по размер и за посочения период, като основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен период - 29.05.2017 г. – 11.10.2019 г., като неоснователен и
недоказан, следва да се отхвърли.
Съдът изложи горните си мотиви по съществото на спора, без
да уважава искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка се съобрази, че в настоящото производство ответникът бе
представляван от особен представител, назначен му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК.
Дори и при признание на исковете от такъв представител, същото не представлява
признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК, според ограничените права на
особения представител в процеса, съобразно чл.29 ал.5, вр. чл.34 ал.3 пр.5 от ГПК.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид
изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 590 лв., от които за заповедното
производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, а за настоящото производство - 75 лв. за държавна такса, 80 лв.
за особен представител на ответника и 360 лв., с ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1, вр. § 2а от ДР от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/ред. ДВ бр.7 от 22.01.2019 г./, според която дължимото адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство е именно в уговорения и платен от ищеца на
адвоката му размер. В този смисъл, неоснователно е ответното възражение за
прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца, предвид на което
съдът не го намалява.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Н.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с
адрес в ****** ************, вилна зона; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2,
представлявано от управителя Т. Р. М.; неизпълнени парични задължения за
плащане на ВиК-услуги, предоставени за имот на адреса му в **********, вилна
зона, за който на негово име е била открита партида с номер 588035 или 588/35;
а именно – за главница сумата от общо 837,08
лв., включваща неизплатени суми по общо 28 броя ежемесечни фактури,
издадени в периода 28.04.2017 г. – 30.07.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 24.10.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за
забава в общ размер от 92,65 лв.,
начислено върху всяка от дължимите суми по фактурите /без първата и последната
фактури/ за периода 01.07.2017 г. – 11.10.2019 г., включително; като акцесорния
иск за разликата до пълния предявен период 29.05.2017 г. – 11.10.2019 г., ОТХВЪРЛЯ;
за които суми е издадена заповед № 1527
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.10.2019 г. по
ч.гр.дело № 3230/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА И.Н.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково с
ЕИК ********* СУМАТА от общо 590 лв.
деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – по електронни пощи на адвокатите им –
л.94 и л.95, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.