Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7365 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ.
Ищецът Н.А.Н.
твърди, че полагал труд по трудово правоотношение в „М.М“ ООД за периода от
30.04.2018 г. до 13.07.2018 г. въз основа на трудов договор от 27.04.2018 г.
при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лева. Посочва, че
на 13.06.2018 г. отправил до работодателя едномесечно писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че за периода от
прекратяването на същото на 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г. ответното дружество
задържало трудовата му книжка.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му книжка за
периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
проведеното на 18.09.2020 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато
изменение на така предявения иск чрез неговото увеличаване на сума в размер на
1632.78 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът „М.М“ ООД е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Посочва, че ищецът е подал едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, което не е спазил.
Излага, че след като Н.Н. не се е явил на работа без
уважителна причина, били оформени документите му /в т. ч. и трудова книжка/.
Въпреки отправените многократни покани към ищеца по телефона и в лични
разговори той не се явил, за да получи документите. Последното принудило
работодателя да изпрати на Н. писмена покана по
пощата, получена на 03.10.2018 г., но той отново не се явил, за да
получи трудовата си книжка.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 350,
ал. 1 КТ са уредени задълженията на работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването,
както и да предаде трудовата книжка незабавно на работника или служителя.
Неспазването на второто от тези задължения е основание за ангажиране
гражданската отговорност на работодателя за причинените на работника или
служителя вреди съгласно чл. 226, ал. 2 КТ.
Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, в случай че
трудовата книжка се съхранява при работодателя, той следва да изпълни
горепосочените задължения в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ако не го стори, той изпада в забава, от последиците на която би могъл да се
освободи само след изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж. В посочената разпоредба е предвидено, че
когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя,
работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи
лично. Допустимо е изпращане на самата трудова книжка по поща или предаването
ѝ на трето лице само при писмено изразено съгласие от работника или
служителя в този смисъл. Предвид изложеното с цитираното тълкувателно решение е
прието, че „за работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.
226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него. Обезщетението се
дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж“.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото следните обстоятелства: 1) наличието на валидно възникнало трудово
правоотношение между тях; 2) че ищецът е предал на ответника трудовата си
книжка; 3) че на 13.06.2018 г. ищецът е отправил едномесечно писмено
предизвестие до ответното дружество за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид изложеното трудовото правоотношение между страните е
прекратено с изтичане срока на предизвестието, т.е. на 13.07.2018 г. /арг. от чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, в който момент е
настъпила изискуемостта на задължението на ответното дружество да оформи и
върне трудовата книжка на ищеца. Ответникът признава, че това не е сторено на
13.07.2018 г., като възраженията му се основават на твърдението, че ищецът не
му е оказал съдействие за изпълнение задължението по чл. 350, ал. 1 КТ.
С отговора на исковата молба е представен протокол за връчване на
документи от 13.08.2018 г., съставен от служители на „М.М“ ООД, в който е
отразено, че Н.Н. е бил поканен, но до 13.08.2018 г.
същият не се е явил, за да получи надлежно оформената си трудова книжка /л.
34/. Тъй като се касае за частен свидетелстващ документ, съставен от
представител на ответника, същият не се ползва с материална доказателствена
сила досежно отразените в него обстоятелства, а именно – отправената до Н.Н. покана да получи трудовата си книжка. Нещо повече, дори
да се приеме, че действително е отправена покана, при липсата на доказателства
за спазване процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, същата е правно ирелевантна.
Самият ответник в отговора твърди, че първоначално е отправил неколкократно
устни покани към Н. да се яви, за да получи трудовата си книжка, като писмена
покана е изпратил едва в началото на месец октомври 2018 г. Последното се
потвърждава от приобщеното към
писмените доказателства писмо, ведно с обратна разписка /л. 35-36/. Видно от
отбелязването на обратната разписка, същото е получено лично от Н.Н. на 03.10.2018 г. Предвид задължителното тълкуване,
дадено с ТР № 1 от 2.12.2019 г., именно
от посочения момент може да се приеме, че ответното дружество се е освободило
от последиците на своята забава
С оглед
изложеното безспорно се установява, че за исковия период от 13.07.2018 г. до
03.10.2018 г. „М.М“ ООД незаконно е задържало трудовата книжка на ищеца. За
посочения период съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира
като компетентно дадено и обосновано, дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ възлиза на 1632.78 лева. В този смисъл предявеният иск е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
Съдът не следва да се произнася по възражението за
прихващане на ответника, релевирано за пръв път с писмената защита по делото,
тъй като същото е преклудирано.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 215.31 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството в размер на 65.31 лева и 150 лева
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважения иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** И., ж. к. „В.“, ул. „Я.“ № 46Ф, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.А.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1632.78 лева /хиляда шестстотин тридесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща
обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от
13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
226, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „М.М“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** И., ж. к. „В.“, ул.
„Я.“ № 46Ф, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 215.31 лева /двеста и петнадесет лева и тридесет
и една стотинки/, представляваща дължимата държавна такса и разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „М.М“ ООД, че може да преведе сумата,
присъдена в полза на ищеца Н.А.Н., по банкова
сметка *** ***, открита в „Юробанк България“ АД, с
титуляр Н.А.Н..
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: