Р Е Ш Е Н И Е
№ 136/04.05.2020 г. гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В публичното заседание на шести ноември
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря
Катя Станоева,
като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско
дело № 623 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба,
подадена от Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Трън“, с ЕИК:
2016275060245, със седалище и адрес на управление: гр. Трън, ул. „Яким Тошков“,
№ 10, представлявано от Директора инж. Г.С.Г., чрез юрисконсулт Р.Р., срещу Решение
№ 25 от 12.08.2019 г. постановено по гр. дело № 70 по описа на Районен съд – Трън
за 2019 г., с което съдът
е уважил предявените от „Ива - ММ 2012“ ООД със
седалище и адрес на управление в гр. Гоце
Делчев, ул. „Кмет Никола Атанасов“, № 24, Община Гоце Делчев, представлявано от
Управителя Б. М. П. искове. Във въззивната жалба са наведени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт, като е направено искане за неговата
отмяна и за постановяване на решение, с което предявените срещу „Държавно горско стопанство – Трън“ искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Според жалбоподателя, Решението на Районен съд Трън е неправилно, необосновано и
постановеното в нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че от представените по делото
доказателства не може да се направи извод за това, че е проведено изискуемото
от процесуалния закон пълно и главно доказване на фактите, обуславящи
основателност на исковите претенции. Поддържа
се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли въззивният съд да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, ако въззивният съд намери, че „Ива –
ММ 2012“ ООД дължи на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Трън“
неустойка за виновно неизпълнение на договора, но към момента на отправяне на
изявлението за прихващане с Писмо Изх. № 12-00-100/15.08.2018 г. и към датата
на предявяване на иска не е настъпил материалноправният ефект на извънсъдебното
прихващане, моли да бъде уважено направеното с отговора на исковата молба
възражение за съдебно прихващане на дължимите от ответника жалбоподател суми
срещу вземането за неустойка в размер на 7571,52 лв. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния прдставител на
ищцовото дружество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който оспорва жалбата и
моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното Решение. Претендират се
разноски.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона,
приема за установено следното:
Ищецът твърди, че след проведен
електронен търг с явно наддаване по реда на чл. 49, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл. 74 от НУРВИДГТ, за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен в Обект № 1703, отдели 383в,
383н, намиращи се на територията на ТП „ДГС Трън“, гр. Трън, проведен на
11.08.2017 година, търговско дружество „Ива-ММ 2012“ ООД е класирано на първо
място и със Заповед № 09-02-27/1 от 18.08.2017 г. на Директора на ТП „ДГС-Трън“ гр.Трън е определено за Купувач на стояща
дървесина на корен в Обект № 1703 отдел (подотдел 383 „в“ и 383 „н“) в землището
на с. Долна Мелна, общ. Трън, на територията на ТП “ДГС-Трън“. След влизане в
сила на заповедта за класиране и преди сключване на договора на 08.09.2017 година, определеният за
изпълнител/купувач „Ива-ММ 2012“ ООД е превел по банкова сметка на ТП „ДГС-Трън“,
авансова вноска в размер на 20 % от достигнатата цена или абсолютна сума в
размер на 7572 лв. без включен ДДС, както и гаранция за изпълнение на договора
в размер на 5 % от достигнатата цена или сума в размер на 1893 лв. Внасянето на
гаранцията за изпълнение, било предпоставка за сключване на Договор за продажба
на стояща дървесина на корен, съобразно специалната нормативна уредба на Раздел
I, чл. 49 и следващите от Наредбата за условията и реда за възлагане на
дейности в горски територии държавна или общинска собственост. След изпълнение
на това свое задължение, определеният за изпълнител/купувач „Ива-ММ 2012“ ООД и
ТП „ДГС-Трън“, сключили Договор за
продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. В
раздел I на договора, в т. 1. било определено задължението на Продавача да прехвърли на купувача собствеността върху
дървесината от Обект 1703, подотдели 383 „в“ и 383 „н“ в землището на с. Долна
Мелна, общ. Трън, на територията на ТП ,ДГС-Трън“, а Купувача се е задължил да заплати предложената от него
цена и да отсече и транспортира дървесината. С договора е определено
количеството дървесина на корен – 1056 пл. куб.м., била определена е цената –
37860 лв. без ДДС, срока за изпълнение – 22.01.2018 г., гаранцията за
изпълнение – в размер на 1893 лв., авансовата вноска – 7572 лв. без ДДС и
графика за изпълнение, т.е. било постигнато съгласие по всички основни параметри
на договора и не е имало пречка за неговото изпълнение. В договора било
записано изричното задьлжение на продавача – ТП „ДГС-Трън“, да предаде на купувача насажденията включени в
обекта, с издаване на двустранно подписан от продавача и купувача
предавателно-приемателен протокол и да му издаде позволително за сеч в 14
дневен срок след предаване на насажденията. Предвид спецификата на дейността,
която е следвало да се извърши в Обект № 1703 – сеч на дървесина, която се
извършва на открито и е обусловена от външни фактори като: сложност на обекта,
надморско равнище на обекта, проходимост на горските пътища осигуряващи достъп
до насажденията, климатичните и метеорологичните условия, както и с оглед
периода на приклчване на сеч и извоз до временен склад съгласно Договора – 22.12.2017
г., изпълнение на Договор за продажба
на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г., не е започнато
от нито една от страните по него. Преди изтичане срока на Договора на
22.01.2018 г., страните постигнали съгласие за удължаване срока, за което
подписали Анекс № ПД-00-20 от
19.01.2018 г., с който по взаимно съгласие на страните, същият се считал за сключен със
срок на изпълнение до 30.07.2018 г., като останалите клаузи по договора
останали непроменени. В сроковете посочени в договора нито една от страните не
предприела действия по неговото изпълнение и същият бил прекратен при
изтичането му на 30.07.2018 г.
С писмо изх. № 12-00-100 от
15.08.2018 г., Директора на ТП „ДГС-Трън“, уведомил „Ива-ММ 2012“ ООД, че на основание
чл. 104, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите извършва прихващане на
неусвоени, заплатени авансови вноски за закупуване на стояща дървесина на корен
по Договор за продажба на стояща
дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 година за Обект № 1703 срещу
начислени неустойки по същият договор, отразени в Разписка № *** от 14.08.2018
г., Акт за начисляване на неустойка по същият договор от 14.08.2018 г. и
Кредитно известие № *** от 14.08.2018 г. Със същото писмо Директора на ответното
предприятие, уведомил ищцовото дружество, че на основание т. 22 от Договора
усвоява в цялост внесената гаранция за изпълнение, поради неотсичане на цялото
количество маркирана дървесина, включена в обект № 1703. След настъпване на
основанието предвидено в т. 36.2. от Договора – прекратяване на договора поради
изтичане на срока за изпълнение и въз основа на посочените по-горе документи,
Продавача задържал сумата от 1893 лв. представляваща гаранция за изпълнение на
Договора и сумата от 7572 лева без ДДС, представляваща авансово внесена 20 %
вноска от стойността на дървесината, която Купувачът е следвало да придобие.
С оглед така описаната фактическа
обстановка „Ива - ММ 2012“ ООД депозира
искова молба срещу „Държавно горско стопанство – Трън“, като са предявени три
субективно съединени иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 4-то от ГПК, чл.
55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 87д, ал. 10 от ППЗГ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. С
първия иск се моли да бъде установено, по отношение на ответното предприятие,
че ищеца не дължи на Териториално поделение „ДГС-Трън“ гр. Трън сума
в размер на 7572 лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т.
18.14. от Договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от
11.09.2017 г. за Обект № 1703.
С втория предявен иск „Ива - ММ 2012“ ООД, моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъдено Териториално
поделение „ДГС-Трън“ - гр. Трън, да заплати на ищцовото дружество, сумата от
7572 лв., представляваща авансово внесена сума по Договор за продажба на
стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, като получена без основание (алтернативно на
отпаднало основание), както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
заплати законната лихва върху
сумата от 7572 лв. считано от датата следваща датата на прекратяване на
договора – 31.07.2018 година до датата на предявяване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
С третия предявен иск „Ива - ММ 2012“ ООД, моли съда да постанови решение,
с което да бъде осъдено Териториално
поделение „ДГС-Трън“ - гр. Трън, да заплати на ищцовото дружество, сумата от
1893 лв., представляваща внесена гаранция за изпълнение по Договор за
продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект №
1703, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати законната лихва върху сумата от 1893
лв. считано от датата следваща датата на прекратяване на договора – 31.07.2018
г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
В
срока за отговор ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва исковете по
основание и размер. Изложил е, че след подписване на договора не продавачът, а
купувачът е бездействал, като не е осигурил надлежен представител на купувача
(регистриран лесовъд по чл. 235 от Закона за горите) и не е отправил искания за
предаване на насажденията и издаване на позволителни за сеч, докато продавачът
въпреки неосигуряване на надлежен представител е пристъпил към изпълнение на
своите задължения, като е издал позволителни за сеч на насажденията на
05.10.2017 год. и е одобрил технологични планове за добив на дървесина с
очакване да бъдат подписани впоследствие, независимо, че на основание чл. 90 ЗЗД е имал право да не го извърши до осигуряването на лице по чл. 235 от Закона
за горите. След издаването им позволителните за сеч и технологичните планове за
добив на дървесина са останали неподписани от представител на насрещната страна.
Посочил е, че след сключване на анекс за продължаване на договора през 2018 г.,
купувачът отново е бездействал по отношение на осигуряване на лице,
регистрирано по чл. 235 от Закона за горите или подаване на искания за издаване
на позволителни за сеч, поради което и правомерно не са издавани такива.
Твърди, че с виновното си поведение (неотсичане на цялото количество маркирана
дървесина) купувача е дал основание за усвояване на внесената гаранция за
изпълнение в размер на 1893 лв. по силата на т. 22 от договора. В отговора на
исковата молба ответното предприятие твърди, че начисляването на неустойка за
недобити количества дървесина в рамер на 7571.52 лв. съгласно графиците за
изпълнение по договор и анекс, не нарушава добрите нрави и не води до нищожност
на клаузата за неустойка, тъй като след продължаване на срока на договора е
налице продължаване на неизпълнението и
лишаване на продавача от приходи от реализация на дървесина за допълнителен
период.
В
първоинстанционното производство в качеството на свидетели показания са дали А.А.Х.
и С.Д.С.. С.Х., който е *** в дружеството – ищец заявил, че между двете страни
по договора е имало телефонни разговори, но в тях не е имало договаряне за
конкретна дата и час за осъществяване на приемането на обектите. Свидетелят не
знае по какви причини не са издадени изискуемите по договора документи, за да
започне сечта. Свидетелят С., който като *** в ответното предприятие и обслужва
района, в който са терените предмет на договора между страните е заявил, че не
е имал правомощията да осъществява каквато и да било комуникация с
представители на „Ива - ММ 2012“ ООД,
без съответните разпореждания от страна на горестоящите му ръководители.
Свидетелят е заявил, че, след като е бил запознат с позволителните за сеч в
отделите за 2017 г. на оперативки е докладвал на старши лесничея, че не се
работи в двата под отдела. Категоричен е, че никой от фирмата ищец не го е
търсил за да извърши реално предаване на обектите, както е изискуемо по
договор.
Приложени са като писмени
доказателства Заповед № 09-02-27 от 18.08.2017 г. на Директора на ДГС Трън,
Договор № ПО-01-43/11.09.2017 г. за продажба на стояща дървесина на корен в
Обект № 1703, подотдели: 383в, 383н, в землището на с. Долна Мелна, общ. Трън,
Анекс № ПД-00-20/19.01.2018 г., Преводно нареждане, Разпечатка от
информационната система на ИАГ за издадени позволителни за сеч, Писмо изх. №
12-00-100 от 15.08.2018 г., Разписка № ********** от 14.08.2018 г., Акт за
начисляване на неустойка от 14.08.2018 г., Кредитно известие № ********** от
14.08.2018 г., Позволителни за сеч с № 0392969 и № 0392971 от 05.10.2017 г. и
известие за доставяне на писмо с изх. № 12-00-100 от 15.08.2018 г.
Други доказателства не са
ангажирани.
При гореописаната
фактическа обстановка, изводима от събраните по делото доказателства,
въззивният съд приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Трън е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита,
че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа
страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно
е възражението изложено във въззивната жалба, че отрицателните
факти не подлежат на доказване, поради което за страната, която се позовава на
такъв факт и има интерес от установяването му, не съществува доказателствена
тежест за неговото доказване. Първият предявен иск е с правно основание чл.
124, ал. 1, пр. 4-то от ГПК и се явява отрицателен установителен иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите
от сумата от 1893 лв. представляваща гаранция за изпълнение на
Договора и сумата от 7572 лв. без ДДС, представляваща авансово внесена 20 %
вноска от стойността на дървесината, която Купувачът е следвало да придобие. С оглед задължителните указания,
дадени в ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г.на ВКС, ОСГТК, а именно: „всяка
страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да
предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му
със сила на присъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на
положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта
на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право“.
С други думи, както бе казано
по-горе, в това производство ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес от завеждане на делото, а ответникът-фактите, от които произтича
правото му. В случая, за да обоснове правния си интерес от предявяване на този
иск ищецът е доказал наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор – а именно от представения Договор № ПО-01-43/11.09.2017 г. за
продажба на стояща дървесина на корен в Обект № 1703, подотдели: 383в, 383н, в
землището на с. Долна Мелна, общ. Трън и Анекс № ПД-00-20/19.01.2018 г., се установява, че ищцовото
дружество е страна по него като купувач. Представени са и доказателства за
извършване на редица действия от страна на ищеца предшестващи сключването на
договора. Тези доказателства са достатъчни за доказване наличие на правен
интерес у ищеца за предявяване на отрицателния установителен иск за недължимост
на преведени от него суми, при което правилна е преценката, че претенцията е
допустима (което не се и оспорва от ответната страна).
Ответникът е твърдял, че влседствие
виновно поведение на ищеца и пълно неизпълнение на договора е усвоил внесената
гаранция за изпълнение в размер на 1893 лв., както й е начислил неустойка за
недобити количества дървесина в рамер на 7571.52 лв.
Предвид същността на предявения
отрицателен установителен иск и заявените права на ищеца във връзка с договора (обосноваващ
правния му интерес от предявяване на иска) именно в тежест на ответника е било
установяването на твърдяното от него неизпълнение на договорни задължения на
дружеството ищец, купувач по договора и в тази връзка настоящият съдебен състав
изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че по делото ответникът не е
провел пълно и главно доказване на фактите, установяващи изпълнение на всички
свои задължения по договора, от които да следва виновно неизпълнение на ищеца. Неизпълнението
на Договора от страна на Купувача „Ива-ММ 2012“ ООД, не може да се вмени във
вина на дружеството, тъй като изпълнението от страна на Купувача е обусловено
от изпълнение на Договора от страна на ответника Продавач ТП „ДГС Трън“. Последното не е
изпълнило основни свои задължения, след подписване на анекса за продължаване на
срока, като липсват доказателства (а и ответника не твърди подобни факти) да е
изготвен предавателно-приемателен протокол за предаване на насажденията
включена в Обект 1703. Липсват данни да е било издадено позволително за сеч в
предвиденият 14-дневен срок след подписване на Анекса, както и липсват
доказателства ответника да е осигурил проходимост на горските пътища,
осигуряващи достъп до насажденията и временните складове включени в Обект №
1703.
Предвид
изложеното въззивният съд приема, че купувачът е изправна страна по договора,
тъй като в предвидения срок е заплатил уговорената авансова цена и уговорената
гаранция. Изпълнението на задължението на продавача да предостави на купувача
дървесина съгласно уговореното е било обусловено по волята на страните от
издаване на позволителни за сеч. Съгласно чл. 108 от Закона за горите сечи в
горите може да се провеждат след издаване на писмено позволително. В настоящият
казус са издадени позволителни преди подписване на Анексът към договора, но не
и след неговото подписване. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 52, ал. 5 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите,
съгласно, която позволително се издава поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение и
в него се определят сроковете за сеч и извоз.
Ето защо съдът приема, че срокът на договора е изтекъл съобразно с уговореното
в Анекса – на 30.06.2018 г. е изтекъл срокът за сеч, а на 30.07.2018 г. е
изтекъл срокът за извоз. По делото липсват каквито и да било доказателства
ответното предприятие да е предприело действия за прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задължения по него от страна на ищцовото
дружество.
Като е
признал за установено в отношенията между „Ива - ММ 2012“ ООД и „Държавно горско
стопанство – Трън“, че ищцовото дружество не дължи на ответното предприятие
сумата от 7572 лв., представляваща неустойка за виновно
неизпълнение на т. 18.14. от Договора Районен съд Трън е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД: За да бъде уважен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следва да бъде констатирано лишено от правно основание разместване на
имуществени блага от патримониума на един правен субект в патримониума на друг.
Неизправна страна по договора е ответното предприятие – продавач. Без законово
основание „Държавно горско стопанство – Трън“ не е предприело действия по издаване на позволителни за сеч.
По този начин продавачът виновно е възпрепятствал изпълнението на договора.
Купувачът е бил лишен от фактическа възможност да добие дървесината и да я
извози, след което е настъпило прекратяване на договора с изтичане на срока му.
Купувачът е престирал авансово 20 % от продажната цена с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което е отпаднало (ППВС 1/79, т. 1). Ето защо и на осн. чл.
55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД ответникът му дължи полученото по договора с
оглед на отпадналото основание. При платена авансова цена в размер на 7572 лв.
ответникът дължи на ищеца връщане на сумата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 19.02.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
По същите съображения за отпаднало
основание ответникът дължи на основание чл. 87д, ал. 10 от ППЗГ на ищеца сумата
1893 лв., внесена като гаранция за изпълнението на договора. Предоставеният с
договора Обект
№ 1703 отдел (подотдел 383 „в“ и 383 „н“) в землището на с. Долна Мелна, общ. Трън не е изработен, т. е. поетото от
купувача задължение не е изпълнено, но единствено поради виновното поведение на
ответника и следователно предвидените от законодателя условия за освобождаване
на внесената по реда на ППЗГ гаранция са осъществени и същата подлежи на
връщане обратно на вносителя й.
По отношение на дължимостта на лихвата за забава върху сумите от 7572 лв. и 1893 лв. обуславящ се
явява правният въпрос, за изискуемостта на вземането за връщане на даденото на
отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед
дължимостта на лихва за забава.
Настоящият въззивен състав счита, че при положение, че
няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата явяваща
се след развалянето на договора като дадена на отпаднало основание, то по
отношение на задължението и за връщане, длъжникът изпада в забава след връчване
на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва – обезщетение върху нея,
съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ето защо няма основание за присъждането на лихва – обезщетение
за забава за периода преди развалянето на договора т.е. преди подаване на
исковата молба, както незаконосъобразно, в противоречие с нормата на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД е приел първоинстанционният съд, поради което и
решението в тази част следва да се отмени и доколкото не се налага връщането на
делото за извършването на допълнителни съдопроизводствени действия искът
по чл. 86 от ЗЗД за сумите от 418.56 лв. и 104.64 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, както са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.
На въззивникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва
да се присъдят сторените разноски за
въззивното производство в
размер на 800 лв., за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Окръжен съд
Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 25 от 12.08.2019 г. постановено по гр. дело № 70 по описа на Районен съд – Трън
за 2019 г., В ЧАСТТА, с която Териториално
поделение „Държавно горско стопанство – Трън“, с ЕИК: 2016275060245, със
седалище и адрес на управление: гр. Трън, ул. „Яким Тошков“, № 10,
представлявано от Директора инж. Г. С. Г.е осъдено да заплати на „Ива - ММ
2012“ ООД с адрес на
управление в гр. Гоце Делчев, ул. „Кмет Никола Атанасов“, № 24, община Гоце
Делчев, представлявано от Управителя Б. М. П. лихва за
забава за
периода 31.07.2018 г. – 19.02.2019 г. върху сумите от 7572 лв. и 1893 лв. в размер съотвено от 418.56 лв. и от 104.64 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ива - ММ 2012“ ООД с адрес на управление в гр. Гоце
Делчев, ул. „Кмет Никола Атанасов“, № 24, община Гоце Делчев, представлявано от
Управителя Б. М. П. срещу Териториално
поделение „Държавно горско стопанство – Трън“, с ЕИК: 2016275060245, със
седалище и адрес на управление: гр. Трън, ул. „Яким Тошков“, № 10,
представлявано от Директора инж. Г. С. Г.за присъждане на лихва за забава за периода 31.07.2018 г. –
19.02.2019 г. върху сумите от 7572 лв. и 1893 лв. в размер съотвено от 418.56
лв. и 104.64 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Териториално поделение „Държавно
горско стопанство – Трън“, с ЕИК: 2016275060245, със седалище и адрес на
управление: гр. Трън, ул. „Яким Тошков“, № 10, представлявано от Директора инж.
Г.С.Г., да заплати на „Ива - ММ 2012“ ООД с адрес на управление в град Гоце
Делчев, ул. „Кмет Никола Атанасов“, № 24, община Гоце Делчев, представлявано от
Управителя Б. М. П. сумата
от 800 лв. направени разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 25 от 12.08.2019 г.
постановено по гр. дело № 70 по описа на Районен съд – Трън за 2019 г. в останалата
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.