№ 17508
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110138118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С*****, срещу Ж. Л. З. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 3159,44 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
25.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
30.08.2023 г. в размер на 580,86 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение
в размер на 23,29 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 25.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023 г. в размер на 5,27 лв.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С****, като
същата в качеството си на собственик на процесния имот дължи цената на доставената
топлинна услуга, за периодите, посочени в исковата молба. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – Ж. Л. З., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове с
твърдението, че не е налице облигационно отношение между страните, доколкото не е
собственик на процесния имот. Оспорват се предявените искове и по размер. Поради
неоснователността на главните искове, счита за неоснователни и акцесорните за лихва
за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за
отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Третото лице – помагач изразява становище за основателност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
1
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна
енергия по аб.№ ****.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2019г. – м.04.2021г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като в тази
връзка не са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца. Съдът, с оглед
2
изричното оспорване на това обстоятелство, е уважил доказателствените искания на
ищеца и му е издал съдебно удостоверение, с което да се снабди с посочената
информация, като е отложил разглеждането на делото за следващо о.с.з., с оглед
предоставената процесуална възможност. По делото липсват доказателства в тази
насока. Ето защо съдът приема, че не се доказа ответникът да е бил битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота с абонатен
№ ****. Поради това предявените искове са неоснователни.
Предвид акцесорния им характер неоснователни са и претенциите за мораторна
лихва.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 500 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, като неоснователно е възражението за прекомерност на
същото по см. на чл.78, ал.5 ГПК, с оглед материалния интерес по производството,
броя на проведените о.с.з., както и обема на осъществената процесуална защита.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С*****, срещу Ж. Л. З. с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3159,44 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 25.06.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023 г. в размер на 580,86 лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 23,29 лв. за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 25.06.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023 г. в
размер на 5,27 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, да заплати на Ж. Л. З. с ЕГН **********,
сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Х Р“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3