Решение по дело №315/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство по реда на чл. 226 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с параграф 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Образувано е след постановяване на окончателно Решение № 3101 от 25.03.2025 год. по адм. дело № 1026 от 2025 год. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено Решение № 4624 от 04.12.2024 год. по адм. дело № 1073 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С окончателния съдебен акт съдът е указал на първостепенния съд да разгледа жалбата досежно изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Приел е за неправилен и необоснован извода на административния съд, че процесният ревизионен акт е нищожен.

Съдебното производство по адм. дело № 1073 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано въз основа на жалбата, подадена от Р. А. Х., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 30, чрез адв. Н. А., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322005923-091-001 от 01.08.2023 год., издаден от възложителя на ревизията - Д. А., на длъжност Началник на сектор в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив (ТД на НАП – Пловдив) и от ръководителя на ревизията - М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 367 от 03.10.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив към Централно управление на НАП, с който на жалбоподателката, в качеството й на съдружник, за определена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за задълженията на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, са определени както следва: 1. Отговорност за данък върху добавената стойност в размер на 4 048,24 лева и лихви в размер на 2 525,24 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 2. Отговорност за корпоративен данък в размер на 38 770,99 лева и лихви в размер на 26 787,97 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 3. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 13 985,59 лева и лихви в размер на 8 662,87 лева за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 4. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 52 050,00 лева и лихви в размер на 30 945,96 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 5. Отговорност за данък върху доходите на физически лица- свободни професии, граждански договори и други в размер на 2 497,50 лева и лихви в размер на 1 544,86 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 6. Отговорност за държавно обществено осигуряване – за осигурители в размер на 31 566,64 лева и лихви в размер на 19 544,93 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 7. Отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители в размер на 14 232,06 лева и лихви за в размер на 8 820,73 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 8. Отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители в размер на 7 405,66 лева и лихви в размер на 4 585,94 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения РА, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и като издаден в противоречие със събраните в хода на ревизията факти и доказателства, които не подкрепят и не установяват фактическите и правни основания за търсената и вменена солидарна отговорност. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 19 от ДОПК. Други лица са извършвали правните и фактическите действия по управление на дружеството – управител, пълномощник. Управителят на дружеството и едноличният собственик на капитала и пълномощник на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, за процесния период – С. Щ. е дала обяснения пред данъчния орган, че като дивидент е разпределена само общо сумата от 66 500,00 лева, към всички съдружници, а останалите – налични суми, извън посочената, не е разпределяна. Щ. е посочила, че е налице счетоводна грешка при отразяването на сумата и неправилно е посочена като разпределен дивидент. Оспорващата е получила сумата от 35 200,00 лева, общо за всички години, по банков път, като разпределен дивидент. Релевират се и други доводи, че не е извършено плащане в полза на Х., каквото е изискването на чл. 19 от ДОПК.

По изложените съображения се моли за отмяна на РА и присъждане на разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани писмени доказателства и устни свидетелски показания. Представени са писмени бележки от пълномощника на жалбоподателката, в които подробно са изложени съображения за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив към ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М. Г., в писмена защита, оспорва основателността на жалбата и моли за отхвърлянето й. В тях претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, в размер, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката.

Административен съд - Пазарджик, VІІ – и състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, включително и тези по адм. дело по адм. дело № 1073 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Със Заповед № Р-16001322005923-020-001 от 02.11.2022 год., издадена от Д. А. И., на длъжност началник сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите е сложено в ход ревизионно производство по отношение на Р. А. Х., [ЕГН] от гр. Пазарджик, за установяване на отговорността й за задълженията на „Застрахователна Брокерска Къща Инс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, както следва: 1. Отговорност за данък върху добавената стойност в размер на 4 048,24 лева и лихви в размер на 2 525,24 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 2. Отговорност за корпоративен данък в размер на 38 770,99 лева и лихви в размер на 26 787,97 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 3. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 13 985,59 лева и лихви в размер на 8 662,87 лева за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 4. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 52 050,00 лева и лихви в размер на 30 945,96 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 5. Отговорност за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и други в размер на 2 497,50 лева и лихви в размер на 1 544,86 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 6. Отговорност за държавно обществено осигуряване – за осигурители в размер на 31 566,64 лева и лихви в размер на 19 544,93 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 7. Отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители в размер на 14 232,06 лева и лихви за в размер на 8 820,73 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 8. Отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители в размер на 7 405,66 лева и лихви в размер на 4 585,94 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год. Ревизията е възложена на М. Г. Д. (ръководител на ревизията) и С. П. С., и двамата, заемащи длъжностите главни инспектори по приходите в НАП. Заповедта е връчена на адресата на 14.11.2022 год. (л. 1251, том VІ от адм. дело № 1073 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик).

Представена е и Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив (л. 17 от първоинстанционното дело), съобразно която на Д. А. И. - на длъжност Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив са делегирани правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.

Със Заповед № Р-16001322005923-023-001 от 23.12.2022 год. на същия административен орган, ревизионното производство е спряно и съответно със Заповед № Р-16001322005923-143-001 от 27.02.2023 год. е възобновено (л. 1152 и сл., том V, пак от същото дело).

С последваща Заповед № Р-16001322005923-020-002 от 13.04.2023 год. (л. 1092, том V, пак от същото дело), срокът за извършване на ревизията е удължен до 19.05.2023 год.

На основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001322005923-092-001 от 02.06.2023 год. от М. Г. Д., в качеството й на ръководител на ревизията и от С. П. С.. Въз основа на него, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт.

След обжалване пред по-горестоящия административен орган е издадено Решение № 367 от 03.10.2023 год. от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, потвърждаващо РА, с който на осн. чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Р. А. Х. за задължения на „Застрахователна Брокерска Къща Инс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, в общ размер на 164 556,68 лева и лихви в общ размер на 103 428,50 лева.

При извършената ревизия приходната администрация е установила, че Р. А. Х. е съдружник в „Застрахователна Брокерска Къща Инс Консулт“ ООД от 18.02.2015 год. с дялово участие 1 700,00 лева, което представлява 33,33% от капитала на дружеството. Съдружници със същия дялов капитал са още Г. Г. М. и В. А. Р.. На 29.01.2018 год. едноличен собственик на капитала е С. П. Щ., а към момента на издаване на процесния РА е назначена за ликвидатор на дружеството. Застрахователното дружеството е извършвало основна дейност като застрахователен брокер - осъществяване на посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги; търговско представителство на български и чуждестранни физически и/или юридически лица в страната и чужбина. Регистрирано е по ЗДДС от 14.07.2011 год. и е дерегистрирано по ЗДДС на 24.10.2018 год., задължителна при прекратяване на ЮЛ-търговец, със или без ликвидация. Р. А. Х. е била назначена по трудов договор в дружеството за периода от 01.01.2016 год. до 31.01.2018 год.

Дружеството е било осигурител на наети лица (на трудови и на граждански договори) до момента на обявяването му в ликвидация. Подавана е информация в персоналния регистър с декларации обр. 1 и обр. 6 по реда и при условията на Наредба Н-18, като са налице неплатени задължения по фондове за социално, здравно и допълнително задължително пенсионно осигуряване. Към спорния РА е приложена справка за общите задължения (данъчно-осигурителна сметка - ДОС) на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД към 01.08.2023 год., с невнесени задължения по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) - декларирани със справки-декларации, по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - декларирани с годишни данъчни декларации, данък дивидент (деклариран с декларация по чл. 55 от ЗКПО), задължения по декларации обр. 6 за фондове на Държавно обществено осигуряване (ДОО), Здравно осигуряване (ЗО), Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (ЗДДФЛ) и 9 бр. наказателни постановления, издадени от Комисия за финансов надзор, общо в размер на 634 731,18 лева, от които главници в размер на 387 472,82 лева и лихви в размер на 247 258,36 лева.

От извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП - Пловдив е констатирано, че от дружеството периодично са подавани декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, с които са декларирани изплатени дивиденти в полза на съдружниците. По отношение на Р. Х. са подадени декларации за окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва:

За 2016 год. от дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 22000173491225 от 23.04.2017 год. с деклариран брутен размер на дохода 17 700,00 лева и удържан данък в размер на 885,00 лева. Код на дохода 814 - доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ;

За 2017 год. от дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 22000183364073 от 15.03.2018 год. с деклариран брутен размер на дохода 350 701,77 лева и удържан данък в размер на 17 535,09 лева Код на дохода 814 - доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ;

За 2018 год. от дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 22000193373880 от 15.03.2019 год. с деклариран брутен размер на дохода 2 631,58 лева и удържан данък в размер на 131,58 лева. Код на дохода 814 - доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В хода на данъчната проверка от ревизираното лице са изискани писмени обяснения и документи. В указания й срок е заявила, че не притежава документи, касаещи дейността на дружеството, тъй като е продала дяловете си през м.01.2018 год. Посочила е, че дружеството е в процес на ликвидация и вероятно цялата документация се съхранява при ликвидатора - С. Щ.. По отношение на получените дивиденти е заявила, че за периода от 01.01.2016 год. до 31.01.2018 год. е получила дивиденти от дружеството, които са й били изплатени изцяло по банков път, в общ размер на 35 200,00 лева. Приложила е извлечение от банковите й сметки. Посочила е, че през целия период дружеството е било управлявано и ръководено от С. П. Щ. - пълномощник на управителя и трети съдружник - Г. М.. С. П. Щ. е подписвала всички документи. В представените писмени обяснения изрично е заявила, че не е водила преговори с клиенти и доставчици на дружеството, не е подписвала и получавала фактури, договори и други първични документи, не е нареждала извършване на разплащания, не е подписвала трудови договори и други, както и че не е запозната със задълженията за задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови правоотношения.

С Протокол № П-222217230057498-141-001 от 27.04.2023 год., присъединен към ревизионното производство с Протокол № Р- 16001322005923-ППД-001 от 28.04.2023 год. е извършена ревизия на В. А. Р. - съдружник в дружеството и брат на жалбоподателката, за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или осигуровки на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД и е извършена насрещна проверка на дружеството. Констатирано е, че стопанската дейност на дружеството изцяло е осъществявана от упълномощеното за целта лице С. П. Щ., включително решения сделки, доставки и подписване на документи свързани с дейността. За периода 01.01.2016 год. до 31.01.2018 год. не са извършвани продажби на активи, собственост на дружеството. Декларации и други данъчни документи са подавани от счетоводството на база обработени и предоставени им от упълномощеното лице. Във връзка с разпределените дивиденти С. Щ. е посочила, че за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2018 год. дружеството е разпределило и изплатило дивидент, след приспадане па данък, в общ размер на 66 500,00 лева. заявила, че е налице грешно подадена информация към счетоводството от упълномощеното за целта лице, липсващата сума от касата е осчетоводена като разпределен дивидент към собствениците на фирмата, вместо да бъде отразена в разходите като липса на стоково - материални ценности и в последствие с нея да бъде увеличен финансовия резултат при данъчното преобразуване по ЗКПО. Веднъж осчетоводена неправилно, сумата е дала отражение: 1. в декларацията по чл. 92 от ЗКПО, където сумата на липсата е трябвало да бъде отразена в разходите за дейността и впоследствие с нея да бъде увеличен финансовия резултат при данъчното преобразуване, защото не е признат разход за данъчни цели. Неправилното третиране обаче не е дало отражение при определяне на размера на дължимия корпоративен данък; 2. в декларациите по чл. 55 от ЗДДФЛ, в които неправилно е декларирано завишено задължение към бюджета за осчетоводения в повече данък дивидент; 3. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която са подадени неправилно по-големи от действителните или несъществуваи/и суми като изплатени дивиденти на физическите лица - собственици на фирмата. С. Щ. е заявила, че в крайна сметка една и съща грешка, със същото отражение, е била констатирана в счетоводните регистри, декларации и отчети през 2016 год., 2017 год. и 2018 год.

Към административната преписка са присъединените оборотни ведомости на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, от които е установено следното:

- към 31.12.2016 год. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса“ е в размер на 1 073 364,62 лева;

- към 31.12.2017 год. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса“ е в размер на 89 691,25 лева;

- към 31.12.2018 год. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса“ е в размер на 2 996,08 лева.

По счетоводни данни за 2016 год., по сметка 425 - „Отчитане задълженията за дивиденти“ към съдружниците са разпределени суми в размер на 37 485,00 лева; за 2017 год. отчетените суми по същата счетоводна сметка за разпределени дивиденти са в размер на 1 030 500,00 лева, а за 2018 год. разпределените дивиденти по счетоводни данни са в размер на 6 000,00 лева. В РД са изложени в табличен види по дата, име на съдружник и разпределени суми.

В хода на ревизията е установено, че срещу „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД е образувано Изпълнително дело № 22150022699 с общ размер на дълга 604 698,33 лева. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като установеното имущество, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.692.1.15 е продаден на публична продан за сумата от 111 111,00 лева през 2018 год., а 1 брой МПС - ОПЕЛ АСТРА, с peг. № [рег. номер], регистрирано през 2002 год., с пазарна цена от 2 400,00 лева е с неустановено местонахождение. За периода 01.01.2016 г. -31.12.2018 г. са наложени обезпечителни мерки (описани подробно в РД, РА и в решението), но дългът не е събран и е категоризиран в трудносъбираем.

Въз основа на приобщените доказателства в хода на ревизията органите по приходите са формирали изводът, че са налице обстоятелства за реализиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК срещу Р. А. Х., в качеството й на съдружник в „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, за задълженията на последното. Х. е допуснала да бъде разпределен дивидент в нейна полза и в полза на другите двама съдружници за периода от 2016 год. до 2018 год., общо в размер на 1 073 985,00 лева с ясното съзнание, че по този начин паричните средства на дружеството остават в минимален размер (под три хиляди лева), а декларираните данъчни и осигурителни задължения, които са в особено големи размери, остават неплатени. Органът е класифицирал действията на жалбоподателката като „недобросъвестни“ и „съзнателни“ с цел неплащане на задължения към бюджета.

Недоволна от издадения й РА, Р. А. Х. го е оспорила по административен ред и с Решение № 367 от 03.10.2023 год. от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив РА е потвърден.

При първоначалното разглеждане на спора по делото е допуснато и прието изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението е изготвено въз основа на доказателствата по делото и допълнителни документи, предоставени на експерта от управителя на дружеството С. Щ., както и извършена проверка в счетоводството на застрахователното дружество. Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да се кредитира като обективно и компетентно.

На първия поставен въпрос експертът е посочил, че дружеството не е представило първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството, които са послужили като основание за отразените счетоводни записвания за разпределение на печалбата и за операциите с основание „изплатен дивидент“, с които е намалено салдото по сметка 501 „Каса“ през 2017 год. и 2018 год. Счетоводните операции отразени в синтетична хронологична ведомост по кредита на счетоводна сметка 501 „Каса“ за 2017 год. и 2018 год. с основание „Изплатен дивидент“ не съдържат информация за номер и вид на документа. При анализ на синтетична хронологична ведомост на счетоводна сметка 501 „Каса“ за 2016 год., 2017 год. и 2018 год. е констатирано следното:

За 2016 год. няма отразени операции по кредита на сметка 501 „Каса“ с основание „Изплатен дивидент“.

За 2017 год. има отразени операции по кредита на сметка 501 „Каса“ с основание „Изплатен дивидент“ през месеците юли, август, септември и една операция за декември 2017 год., всички общо в размер на 898 584,97 лева. Операциите са представени подробно в таблица № 1, част от отговора към въпрос първи от експертизата.

За 2018 год. има една отразена счетоводна операция по кредита на сметка 501 „Каса“ с основание „Платен дивидент на С. Ш.“, в размер на 2 850,00 лева.

На втория поставен въпрос вещото лице е установило, че Р. А. Х. не е имала качеството на упълномощено лице на "Застрахователна Брокерска Къща Инс Консулт“ ЕООД пред търговски банки, в които дружеството е имало открити разплащателни сметки, за да извършва операции по вноски и теглене на суми в брой. Посочило е номерата на сметките, които са открити в четири търговски банки и упълномощените пред тях лица.

По делото са приети без оспорване представените на вещото лице счетоводни регистри при посещение на място в счетоводството на дружеството.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е РА № Р-16001322005923-091-001 от 01.08.2023 год., издаден от възложителя на ревизията - Д. А., на длъжност Началник на сектор в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив (ТД на НАП – Пловдив) и от ръководителя на ревизията - М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. РА е връчен електронно на ревизираното лице на 08.08.2023 год.

С жалба с вх. № 17012 от 14.08.2023 год. РА е оспорен пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.

В срока за постановяване на решение по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено Решение № 367 от 03.10.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив към Централно управление на НАП, получено по електронен път от жалбоподателката на 05.10.2023 год. В срока за постановяване на решение по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено Решение № 367 от 03.10.2023 год. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, чрез Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Във връзка с изложеното, съдът намира, че е сезиран от надлежна страна - участник в административното производство срещу акт, с който се засягат негови права и интереси, поради което е подлежащ на оспорване, а жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект.

С Решение № 3101 от 25.03.2025 год. по адм. дело № 1026 от 2025 год. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е прието, че РА е валиден акт, издаден в резултат на валидно възложено и развило се ревизионно производство, спазено е изискването за форма на волеизявлението, сторено от снабдени с правомощията за това органите по приходите – в лицето на възложилия ревизията орган нейния ръководител. Предвид мотивите на касационната инстанция съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

За прецизност следва да се отбележи, че всички ЗВР, РА и РД са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени и веществени доказателства, приобщени към делото. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА. Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, предложение първо от ДОПК писмена форма. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него Ревизионен доклад (РД) № Р-16001322005923-092-001 от 02.06.2023 год., съставляващ, съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, неразделна негова част. Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА.

Оспореният РА е издаден на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като след проведеното административно производство по реда на чл. 152 - чл. 155 от ДОПК е изцяло потвърден с Решение № 367 от 03.10.2023 год. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква тази отговорност. Предмет на проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител или съответно разпоредителни действия с имуществото на дружеството; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените в нея предпоставки.

Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с параграф 2 от ДР на ДОПК. Текстът на чл. 19, ал. 2 ДОПК визира две хипотези: недобросъвестно плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата, и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. В процесния случай, от страна на ревизиращите се поддържа първата хипотеза - плащане на пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата. Легалните дефиниции на понятието „дивидент“ и „скрито разпределение на печалбата“ са дадени в параграф 1, т. 4 и т. 5 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

По делото е безспорно, че жалбоподателката е физическо лице и през ревизирания период от 01.01.2016 год. до 31.01.2018 год. е съдружник в „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД до 19.01.2018 год. с дялово участие 1 700,00 лева, което представлява 33,33% от капитала на дружеството. Съдружници със същия дялов капитал са още две лица - Г. Г. М. и В. А. Р.. На 29.01.2018 год. едноличен собственик на капитала е С. П. Щ., която към момента на издаване на процесния РА е назначена за ликвидатор на дружеството. Също така не се спори за периодите, за които е ангажирана отговорността на Р. Х. за процесните задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има процесните изискуеми публични държавни задължения за ДДС, за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данък върху доходите ФЛ, за държавно обществено осигуряване – за осигурители, за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за универсален пенсионен фонд – за осигурители и лихви за забава, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации, съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязъл в сила ревизионен акт.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

В оспорения акт данъчните органи излагат мотиви за приложението на чл. 19, ал. 2 от ДПК като анализират движението на „Сметка 501“ за 2016 год., 2017 год. и 2018 год. Констатирано е, че по „Сметка 501“ - Каса е налице начално салдо към 01.01.2016 год. в размер на 1 488 591,27 лева и крайна салдо към 31.12.2016 год. в размер на 1 073 364,62 лева. Констатирано е, че по „Сметка 501“ - Каса е налице начално салдо към 01.01.2017 год. в размер на 1 073 364,62 лева и крайна салдо към 31.12.2017 год. в размер на 89 691,25 лева. Констатирано е, че по „Сметка 501“ - Каса е налице начално салдо към 01.01.2018 год. в размер на 89 691, 25 лева и крайна салдо към 31.12.2017 год. в размер на 2 996,08 лева. Обаче, в хода на ревизията не са събрани решаващи доказателства, касаещи прякото участие на жалбоподателката относно дейността на дружеството – кой е приемал плащанията, кой е извършвал фактическото разпореждане с парични средства, която е надзиравал и осъществявал търговската дейност, включително кой е подавал данни към счетоводството на дружеството за подаване на данни към НАП и попълване на счетоводните регистри. Установено е, че Р. Х. е била съдружник с 33,35% дял в дружеството до 2018 год., но органът не е събрал доказателства за действителното управление на лицето и е пренебрегнал обстоятелството, че през процесния период фактическите действия, касаещи разпореждане с парични средства са правени от С. Щ.. В хода на ревизията са приети писмените обяснения на Щ., но освен да се цитират в акта, органът не е провел необходимите действия по преодоляване на фактите и данните, заявени от нея, а именно, че тя е организирала и ръководила цялостно дейността на дружеството. Не е установено, че Р. Х. е представлявала дружеството и е имала достъп до паричните средства. Напротив от заключението на вещото лице – виж отговора на поставения му въпрос втори, не фигурира името на оспорващата сред имената на лицата, имали качеството на упълномощено лице на дружеството пред търговски банки, в които търговецът е имал открити разплащателни сметки, за да извършва операции по вноски и теглене на суми в брой. Не е констатирано за процесния период жалбоподателката да е теглила и внасяла парични средства на каса от банка по сметките на дружеството. Не са събрани доказателства, че Х. е подписвала касови ордери, както и е игнорирано твърдението на Щ. за сочената от нея счетоводна грешка, без да е направен анализ на счетоводните стандарти. Вместо това, при формиране на крайния извод за посочените задължения, органът се е позовал само на обстоятелството, че оспорващата е съдружник и член на органа на управлението, съгласно чл. 25 от Дружествения договор, но участието й в Общото събрание не е достатъчно, за да се възприеме тезата на ответника за правилна и обоснована. Към административната преписка, а в по-късен етап и в хода на съдебното оспорване, не са събрани протоколи от Общото събрание на дружеството, които да доказват нейното конкретно гласуване за разпределение на печалбата и документи, от които може да се заключи, че лицето директно се е разпореждало със средствата на дружествата.

Ревизиращите органи са констатирали, че по счетоводни данни за 2016 год., по сметка 425 - „Отчитане задълженията за дивиденти“ към съдружниците са разпределени суми в размер на 37 485,00 лева; за 2017 год. отчетените суми по същата счетоводна сметка за разпределени дивиденти са в размер на 1 030 500,00 лева, а за 2018 год. разпределените дивиденти по счетоводни данни са в размер на 6 000,00 лева. В отговор на поставения първи въпрос вещото лице е установило, че за 2016 год. няма отразени операции по кредита на „Сметка 501“ - каса с основание „Изплатен дивидент“, за 2017 год. по същата кредитна сметка със същото основание има изплатени дивиденти на три лица, сред които е и жалбоподателката, в общ размер на 898 584,97 лева (виж таблица 1 от експертизата). За 2018 год. по същата кредитна сметка е изплатен дивидент на С. Щ. в размер на 2 850,00 лева. Налице е разминаване между констатациите на ревизиращия орган и установеното от вещото лице. Не са събрани данни за разликата от сумите. Налице са несъответствия в счетоводните сметки на органа и данните, посочени в заключението на вещото лице. Органът не е извършил проверка на предоставените от представляващия, по пълномощие досежно процесния период, С. Щ. данни, че тя е подала невери данни към счетоводството и няма разпределен дивидент към съдружниците, а това са били липси на парични средства, за които тя е подала неточни данни към дружеството и реално не е имало разпределение на дивиденти.

Ревизиращият орган се позовава на данните от крайните салда на „Сметка 501“ и отразяването за разпределен дивидент, но не се позовават на нито един документ, който с оглед Търговския закон (ТЗ) и Закона за счетоводството за разпределение на дивиденти към съдружниците си дружеството следва да оформи Годишен финансов отчет с одобрен баланс, в който да се съдържа печалба след облагане, която може да се разпредели и следва да е одобрен от Общото събрание на съдружниците (по арг. на чл. 228, ал. 1 от ТЗ), решение на Общото събрание и протокол от заседание на Общото събрание, което да включва, че дружеството има неразпределена печалба, размер на дивидентите, срок на изплащане, както и документи за изплащане: касов ордер, ако плащането е в брой, с подпис на получателя и посочено основание или банков документ – когато се касае за банков превод с посочено основание за извършения превод и името на съдружника. Доказателства, от кръга на изброените, не са събрани от ответника, за да докажат, че към жалбоподателката са били предавани такива парични средства в брой, за да се аргументират обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Както беше посочено по-горе тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 19 от ДОПК е в тежест на административния орган и той следва по безспорен начин да ги установи.

В случая да дружеството застрахователното дружество е имало задължения към НАП по подадени декларация и е имало образувано изпълнително дело, по което дело обаче няма реално предприети действия по запор на банковите сметки на дружеството. По този начин е дадена възможност на търговеца да оперира с банковите си сметки и постъпващите по тях средства не са използвани за погасяване на публичните задължения.

От данните по делото се установява, че цялостното управление на дейността на дружеството - включително контрола на счетоводното отчитане, записванията в счетоводството, подаването на данните и декларации е правено от С. Щ., а оспорващата не е имала участие в управлението на паричните потоци.

Също така за 2016 год. следва да се има предвид, че изплатеният дивидент към Р. Х., който е изплатен по банка е в размер на 16 500,00 лева. За 2016 год. по тези финансови отчети се вижда, че дружеството има отразени сумарно задължение от 449 000,00 лева. Като съответно по финансовия отчет за 2016 год. става ясно, че то има налични парични средства от 1 077 000,00 лева и тази сума е напълно достатъчна да покрие задълженията. За 2017 год. изплатената сума реално е далеч по-малко от наличните парични средства и по този начин с изплащането на тези 16 500,00 лева дружеството не се лишава от парични средства, което да го поставя в невъзможност да разплати задълженията си, което да е резултат от действия на Р. Х..

От изложеното до тук се установи, че не са налице обстоятелствата от обхвата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Следователно, не може да бъде направен извод за извършени в цялост предвидените процесуални действия по изпълнителното дело. Органите по приходите е следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на недобросъвестност при извършване на действия по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В случая отсъстват последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи относно причинна връзка между изплащането на дивиденти за процесния период на ревизията и невъзможността да се съберат публичните вземания.

Следователно отговорността на жалбоподателката не може да бъде ангажирана по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Не се установи наличието на кумулативните предпоставки на посочената разпоредба, а именно: разпореждане с активите на дружеството и недобросъвестност на лицето във връзка с извършени от него действия. Посочената разпоредба изисква лично недобросъвестно поведение на ревизираното лице и е необходимо да е налице волева насоченост на действие с цел укриване на определени факти и обстоятелства. Освен това следва да се установи и че е налице умисъл – субектът трябва да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици. В тази връзка следва да се съобрази, че няма укриване, вследствие на което не могат да са събрани задължения за данъци и осигурителни вноски, каквито са обективирани в оспорения акт. В писмените обяснения на С. Щ. е направено изрично волеизявление, че тя е допуснала грешно подадена информация към счетоводството на дружеството - следвало е да се осчетоводи липса на парични средства в каса, а не да се осчетоводява изплащането на дивиденти към съдружниците. Не са налице данни за предприети действия спрямо нея от приходния орган.

С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви.

Следва да се отбележи, че Х. е с дялово участие 1 700,00 лева, което представлява 33,33% от капитала на дружеството, а й се вменяват задълженията и на другите двама съдружници – Г. Г. М. и В. А. Р..

Въз основа на изложеното може да се обоснове извод за основателност на жалбата, поради което обжалваният ревизионен акт следва да се отмени като необоснован и незаконосъобразен поради неправилното приложение на материалния закон.

Предвид изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото разноски. Същите се дължат за първоначалното разглеждане на делото и за касационната инстанция и са обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както следва: - за първоначалното разглеждане на делото (л. 2799 от адм. дело № 1073 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик) в общ размер на 19 352,80 лева, от които държавна такса – 10,00 лева, заплатени депозити за вещи лица в размер на 900,00 лева и адвокатски хонорар, договорен и заплатен в размер на 18 442,80 лева (от л. 2802 до л. 2806 от същото дело); - за касационната инстанция (л. 31 от делото на Върховния административен съд) в размер на 13 830,00 лева – адвокатски хонорар, заплатен по банков път (виж. пак там на л. 33, 34 и 35). Общата сума, на която възлизат е в размер на 33 482,80 лева, като 32 272,80 лева представлява адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, което съобразено с материалния интерес по спора - 267 985,18 лева и е съразмерно на установения размер в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 год.). Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката е неоснователно и следва да се осъди да ги заплати изцяло на оспорващата.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001322005923-091-001 от 01.08.2023 год., издаден от възложителя на ревизията - Д. А., на длъжност Началник на сектор в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив и от ръководителя на ревизията - М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 367 от 03.10.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив към Централно управление на НАП, с който на Р. А. Х., [ЕГН], в качеството й на съдружник, за определена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за задълженията на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, са определени както следва: 1. Отговорност за данък върху добавената стойност в размер на 4 048,24 лева и лихви в размер на 2 525,24 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 2. Отговорност за корпоративен данък в размер на 38 770,99 лева и лихви в размер на 26 787,97 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 3. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 13 985,59 лева и лихви в размер на 8 662,87 лева за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 4. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 52 050,00 лева и лихви в размер на 30 945,96 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 5. Отговорност за данък върху доходите на физически лица- свободни професии, граждански договори и други в размер на 2 497,50 лева и лихви в размер на 1 544,86 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2017 год.; 6. Отговорност за държавно обществено осигуряване – за осигурители в размер на 31 566,64 лева и лихви в размер на 19 544,93 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 7. Отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители в размер на 14 232,06 лева и лихви за в размер на 8 820,73 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.; 8. Отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители в размер на 7 405,66 лева и лихви в размер на 4 585,94 лева, за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2018 год.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Р. А. Х., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 30, сумата от общо 33 482,80 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.

Преписи от решението да се изпрати на страните.