Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №       /01.11.2019г.                                                                    гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На двадесет и осми октомври                                                  2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                 

                ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                     БИСЕРА МАКСИМОВА

                                                              

Секретар:Жоржета Христова

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№284 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Мюсюлманско изповедание“-гр.София, ЕИК ********* против решение №84/09.08.2019г., постановено по гр.д. №103/2019г. на Районен съд-Омуртаг, с което са отхвърлени предявените против ответника ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, представлявано от Р.М.Х. от с.с. иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху УПИ IХ в кв.19 по плана на с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг, ведно с построената в него масивна сграда с площ от 120 кв.м., както и инцидентен установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 01.03.2018г. договор за наем на сградата между Мюсюлманско настоятелство-с.Долна Хубавка, общ. Омуртаг и ответника, поради липса на волеизявление от надлежния орган на юридическото лице.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба  е допустима и частично основателна.

Предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.26, ал.2  от ЗЗД за установяване на собствеността и предаване на владението върху УПИ IХ в кв.19 по плана на с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг, ведно с построената в него масивна сграда с площ от 120 кв.м., както за прогласяване нищожността на сключения на 01.03.2018г. договор за наем на сградата между Мюсюлманско настоятелство-с.Долна Хубавка, общ.Омуртаг и ответника са обосновани с обстоятелствата, че ищецът е носител на правото на собственост върху посочения недвижим имот, като ответникът без основание упражнява фактическата власт върху същия и отказва да освободи имота, позовавайки се на нищожен договор за наем от 01.03.2018г.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответ-никът оспорва исковете с възражение за упражняване на фактическата власт върху имота на основание валиден договор за наем от 01.03.2018г., сключен с Мюсюлманско настоятелство-с.Долна Хубавка, общ.Омуртаг.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

По силата на нот.акт №28, т.І, нот.д.№23/2018г. на нотариус №674 ищецът „Мюсюлманско изповедание“-гр.София е легитимирано като собственик на дворно място от 1 700 кв.м. с построената в него масивна сграда от 120 кв.м., за което е отреден УПИ IХ в кв.19 по плана на с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг., като ответникът упражнява фактическата власт върху посочената сграда-смесен магазин въз основа на договор за наем от 01.03.2018г., сключен с Мюсюлманско настоятелство-с.Долна Хубавка, общ.Омуртаг.

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е държи без основание, като в случая следва да се прецени дали договорът за наем от 01.03.2018г. е основание за упражняване на фактическата власт върху имота, т.е. дали същият е валиден и има действие между страните по спора за собственост.

В конкретния случай, договорът е сключен не от името на „Мюсюлманско изповедание“-гр.София, което е юридическото лице-чл.14-15 от Закона за вероизповеданията във вр.с чл.7, ал.1 от Устава на изповеданието и притежател на имуществото-чл.21, ал.1-2 от Закона за вероизповеданията във вр.с чл.13, ал.1, т.1 от Устава, който правен субект се представлява от Главния мюфтия-чл.37 от Устава, а от Мюсюлманското настоятелство в с.Долна Хубавка, общ.Омуртаг, което е ръководен орган на мюсюлманите в населеното място-чл.70, ал.1 от Устава, но който орган не е юридическо лице.

 При така установените обстоятелства и независимо от това дали вътрешните правила за отдаване под наем на вакъфи по чл.21-24 от Правилника за управление на вакъфите на „Мюсюлманското изповедание“ могат да се противопоставят на трети лица, за сочения за наемодател по договора местен ръководен орган на изповеданието липсва правосубектност, т.е. същият не е самостоятелен участник в гражданския оборот, не може да е носител на имуществени права и задължения, нито може да прави и приема волеизявления от името на юридическото лице.И тъй като не може да формира воля, което е задължителен елемент от фактическия състав на сделката, то последната е нищожна-чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и не може да породи целените правни последици.С оглед на това, ответникът без основание упражнява фактическата власт върху описания в договора смесен магазин от 120 кв.м., поради което предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е доказан по основание в тази му част и следва да бъде уважен.По отношение на дворното място наемателят не е оспорвал и не оспорва правото на собственост на ищеца, нито е установено да ползва същото, поради което искът по чл.108 от ЗС в тази му част е неоснователен.

                        Предвид горното, обжалваното отхвърлително решение на районния съд не е постановено в съответствие със закона и следва да бъде отменено частта му относно инцидентния установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД и относно ревандикацията на построената в имота сграда, като на осн.чл.271, ал.1 от ГПК се постанови друго решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявения иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД и по чл.108 от ЗС относно посочения обект.В останалата му отхвърлителна част по чл.108 от ЗС относно дворното място решението е правилно и следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.

                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 1 435.87 лв., определени по съразмерност.

            Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №84/09.08.2019г., постановено по гр.д. №103/ 2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Мюсюлманско изповедание“-гр.София против ответника ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, представлявано от Р.М.Х. иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху масивна сграда-смесен магазин с площ от 120 кв.м., построена в УПИ IХ в кв.19 по плана на с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг, както и инцидентен установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения на 01.03.2018г. договор за наем на сградата между Мюсюлманско настоятелство-с.Долна Хубавка, общ.Омуртаг и ответника ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, представлявано от Р.М.Х., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения на 01.03.2018г. договор за наем на масивна сграда-смесен магазин с площ от 120 кв.м., построена в УПИ IХ в кв.19 по плана на с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг между Мюсюлманско настоятелство-с.Долна Хубавка, общ.Омуртаг и ответника ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, представлявано от Р.М.Х., поради липса на волеизявление от надлежния орган на юридическото лице„Мюсюлманско изповедание“-гр.София, на осн.чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, ЕИК *********, представлявано от Р.М.Х., ЕГН:**********, че „Мюсюлманско изповедание“-гр.София, ЕИК121526008 е носител на правото на собственост върху масивна сграда-смесен магазин с площ от 120 кв.м., построена в УПИ IХ в кв.19 по плана на с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг и

ОСЪЖДА ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, ЕИК *********, представлявано от Р.М.Х., ЕГН:********** да предаде на „Мюсюлманско изповедание“-гр.София, ЕИК ********* фактическата власт върху описаната сграда, на осн. чл.108 от ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част по чл.108 от ЗС относно дворното място от 1 700 кв.м., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК

ОСЪЖДА на ЕТ“Титаник-2“-Р.Х.“***, ЕИК *********, представлявано от Р.М.Х., ЕГН:********** да заплати на „Мюсюлманско изповедание“-гр.София, ЕИК121526008  направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 1 435.87лв., на осн.чл.273 във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                    1.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                                   

                               

                                                                                                    2.