Протокол по гр. дело №287/2025 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 407
Дата: 21 октомври 2025 г. (в сила от 21 октомври 2025 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20255420100287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 407
гр. Златоград, 21.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100287 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. Я. Д. - редовно призован, не се явява, за него адв. Е. В.
– АК – С..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото . Не възразявам да започнем
делото по-рано. Доверителят ми няма да се явява.
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото. Нямаме възражения за по-
ранния час.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, страните не възразяват да се започне по-рано, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Има признание на иска от ответната страна. Ще се ползваме
от него.
ЮРК. Д. – Поддържаме направеното признание.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик по давностно владение на имот с
идентификатор 51319.501.701, НТП – стадион, с площ 673кв.м.
1
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че владее горепосочения имот, който
е получил от родителите си от 1980г., като родителите му са го владяли от
преди това. Той владее имотът явно, спокойно, несъмнено, необезпокоявано и
непрекъснато от никого, като през годините е засаждал и продължава да
засажда имота със селскостопански култури, като имота е градина.
В съседния имот с намира жилищната сграда на ищеца, а именно имот
с идентификатор 51319.501.83. Облагороден е имотът от ищеца и има трайни
граници от към съседи.
При предприемане на процедура със снабдяване на нотариален акт,
ищецът установил от представител на община Н., че за имота има съставен
АДС, въз основа на заповед на Областен управител, като последният е предал
имота на община Н..
Следва да докаже, че общината не е придобила имота на годно правно
основание. Същият не е отчуждаван и за него не е заплащано обезщетение.
Заповед за одобряване на регулационен план не създава права за
собственост. Поради което ответникът не е станал собственик.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 286/12.09.2025 г., а именно: Скица на
ПИ № 15-1200003-19.07.2025 г. с идентификатор 51319.501.701;
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. №
**********/12.08.2025 г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, както заявихме по-рано ще се
2
ползваме от направеното признание на иска, с оглед на което няма да
ангажираме доказателства, включително и допуснатите ни до разпит двама
свидетели при режим на довеждане. Моля да бъде прекратено съдебното
дирене, постановен съдебен акт, съобразно направеното признание, а именно
да бъде уважена исковата претенция на доверителя ми. Доколкото изричен
процесуален представител на ответната страна е депозирала признание на
иска, не са налице отрицателните предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3, т. 1
и 2 от ГПК, както и доколкото настоящото производство не е от такова
естество, при което законодателя изрично е изключил признанието на иска по
подобни искове. Процеса не се усложнява и оскъпява, поради което
доверителя ми не претендира съдебно-деловодни разноски.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, считаме делото за изяснено от
фактическа страна, поради което моля да прекратите съдебното дирене, да
постановите съдебен акт в полза на ищеца, като безспорно се доказа, че
същият владее имота и той не е владян от община Н..
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в отговора на исковата молба изрично заявява, че процесния
имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота.
Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19
ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
3
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 20.11.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:29 часа.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: ___________Й.Б.____________

4