Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 5427/17 г.
02.03.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Анета Илчева
При участието на съдебен секретар Св.Матеева и прокурора Нина Кирилова,
разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД№ 5427/17 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
са Въззивен Протест/ВП/ от СРП и Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на подс.Д.В.К. срещу Присъда на
СРС,НО,116-ти състав по НОХД № 9743/2017 г., с което първоинстанционният съд е
признал за виновна подсъдимата в извършването на престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.4,т.2,вр.ал.2,вр.ал.1от НК , като на основание чл.78А,ал.1 от НК я освободил от наказателна
отговорност , като й наложил адм.наказание „Глоба“ в размер на 2500 лв и я
оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.316,вр.чл.308,ал.2,вр.ал.1 от НК.Със същия съд.акт СРС е отнел в полза на
държавата вещественото доказателство/инкриминирания документ/ , както и
възложил направените разноски в тежест на подсъдимата.
Прокурорът
във ВП поддържа едно основно искане, а именно че Присъдата е неправилна и като
такава същата следва да се отмени от въззивния съд,като се постанови осъдителен
диспозитив по внесеното с обв.акт обвинение срещу подс.К..Отхвърля се
възприетото от СРС становище че случаят е „маловажен“,тъй като документът за
завършено образование е важен такъв в документооборота и деянието е с висока
степен на обществена опасност.Макар да не отрича ,че подс. е неосъждана
прокурорът счита ,че това не може да обуслови наличието на „маловажен случай“.
В
своята ВЖ защитникът релевира от своя страна недоволство ,че с
Присъдата е отказано приложението на чл.9,ал.2 от НК ,за да бъде
подсъдимата изцяло оправдана.Алтернативно-да се намали размера на наказанието
„Глоба“.Аргументира се ,че общ. опасност на извършеното е малозначително, като
не са причинени никакви сериозни вреди.Подс. е кандидатствала за свид. за управление
на МПС, като е било нужно копие от завършено образование.В класическите случаи
на деяния от този вид обикновено деецът иска да прикрие ,че няма основно
образование,докато в този случай подс.К. е завършила такава образователна
степен.Поддържа се и липса на субективен елемент „съзнанието“ ,че подс. ползва
неистински документ.Не е налице този елемент от състава на престъплението ,
защото всъщност подс. е учила в същото училище.Донякъде тя е могла да има
представи за частична неистинност/по отношение на предметите , на които не се
явила за изпит , но не и за дипломата като цялостен документ/.
В СЗ пред въззивния съд защитникът
се явява лично заедно с подсъдимата.СГП изпраща прокурор.
Прокурорът поддържа ВП и оспорва ВЖ в
ОСЗ по същество.Намира ,че деянието е с висока степен на общ. опасност , като
неслучайно за определена категория предмети на това престъпление/вкл. документи
за завършено образование/ е предвидено по-високо наказание.Наистина подс. е с
чисто съд. минало , но това е обикновено смекчаващо обстоятелство.
Защитникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи.В
ОСЗ сл.защита преповтаря доводите във ВЖ като добавя ,че става въпрос за деяние без субективна страна/съзнание ,че
документа е неистински/.Подсъдимата знае ,че не се явила на някои изпити,но
това не значи че дипломата е неистинска, а може да се мисли дали в нея не са
внесени неверни данни от друго лице/различно от подсъдимата/.Мястото на
извършване на престъплението е сградата на КАТ,където подс. се явила за
получаване на свид. за управление на МПС,където е достатъчно да представи една
диплома за основно образование.Обикновено извършителите на такива деяния
ползват неистински дипломи за основно образование.Алтернативно , да се приеме
хипотеза на чл.9,ал.2 от НК,доколкото е налице малозначителност , тъй като
деянието нито е причинило, нито е могло да причини някаква значителна
вреда.Като трета алтернатива , да се намали размера на наказанието „Глоба“ до
размера на предвидения от закона минимум.
Подсъдимата изразява съгласие с
казаното от защитника.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимата
била ученичка в Професионалната гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“ в
гр.София за учебните години от 8-ми до 12-ти клас.Тя обаче не успяла да завърши
успешно средното си образование , тъй като не
положила всички изискуеми изпити/останали неположени изпити по 7
предмета от 12-ти клас/.Въпреки това по някакъв начин подс. се снабдила с
Диплома ,сер.А – 09 № 087286,рег.№ 7561-40/30.06.2009 г.,че е завършила средно
образование в горната гимназия.После , на инкриминираната дата подс.К. заедно с
майка си/св.А./ отишли в сградата на ОПП КАТ-СДВР,ул.“********,за да й се
издаде свидетелство за управление на МПС/СУМПС/.На св.О., системен оператор в
№ПП-КАТ-СДВР подс. представила оригинал и копия от горната диплома , като с
подписа си заверила верността.Това било сторено и от св.О., която приела
документа към преписката по повод искането на подс. да си извади
СУМПС.Направената по-късно справка в горепосочената гимназия установила ,че
тази Диплома не е издадена от това учебно заведение, а в регистрационната книга на училището /в
която се вписвали дипломите/ нямало такъв номер.По част от предметите подс.
имала оценка „Слаб 2“ , а по други нямала никаква оценка.Поради това тя не била
допусната до Държавен зрелостен изпит и Държавен квалификационен изпит.При
експертно изследване на документа се установила ,че бланката не е
истинска.Подписът за директор не е положен от директора – св.Х., както и други
подписи са изпълнени със стремеж за имитация.Подсъдимата след този случай се
записала на самостоятелен курс на обучение,макар да не се явила на нито един от
изпитите по първата из питна сесия.Подс.К. е неосъждана , с добри
характеристични данни.
Доказателственият
анализ , извършен от първата инстанция отговаря на процесуалните изисквания и
се споделя от въззивната инстанция.Приетите за установени фактически положения
напълно се подкрепят от намиращите се по делото доказателствени източници.Последните
не са коментирани детайлно и подробно с оглед тяхната непротиворечивост и на
основание чл.305,ал.3 от НПК.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление като такова по чл.316,вр.чл.308,ал.4,т.2,вр.ал.2,вр.ал.1 от НК.С горното деяние подс. е осъществила състава на престъплението ,
както от обективна , така и от субективна страна.Инкриминираният документ бил
неистински , тъй като само му бил придаден вид ,че е издаден от длъжностно лице
в кръга на службата му.За самото съставяне на документа от подс. не може да се
търси наказателна отговорност.
Субективно същата е знаела ,че
документа е неистински независимо от обективния факт ,че К. е била ученичка в
същото училище.Това е така ,доколкото същата е знаела ,че дипломата й не е
издадена по съответния законосъобразен ред.В този смисъл доводите на защитата
във ВЖ не са основателни.Следователно са налице всички предпоставки за
ангажиране на наказателната й отговорност за престъплението „Съзнателно
ползване на неистински документ“ по чл.316,вр.чл.308 от НК.
В
конкр. случай ,правилно СРС е намерила ,че се касае за хипотеза на чл.93,т.9
от НК „Маловажен случай“,
тъй като извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на смекчаващите обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.Освен казаното от СРС , за да се аргументира хипотезата на
„маловажен случай“/което и СГС споделя/ следва да се добави и
следното.Наистина, за придобиване на СУМПС към релевантния момент е било
достатъчно да се представи документ за основно образование.Всъщност подс. представила
инкриминирания документ/диплома за средно образование/.Следователно , за да се
породят желаните от подсъдимата правни последици ,инкриминираният документ не е
изиграл съществена роля.Няма никакви доказателства по делото инкриминирания
документ да е ползван за цели,присъщи на документ за завършено
образование,напр. за започване на работа по квалификация която кандидатът
привидно притежава/въз основа на такъв неистински документ/,като това
обстоятелство занижава значително общественоопасните последици.Известно е ,че
често лица фалшифицират документ за основно образование, като минимум изискване
да се заеме някаква трудова позиция касателно действия на материално
изпълнение, за да прикрият липсата на какватото и да е завършено
образование/тоест, своята неграмотност/.След като настоящия случай не покрива
характеристиките на деянията от този вид е явно ,че попада в категорията
„маловажен случай“.Следователно ,правилно СРС е приложил нормата на чл.308,ал.4,т.2
от НК и в последствие е освободил от наказ. отговорност подсъдимата.
В този смисъл депозирания ВП на
прокурора се явява неоснователен,доколкото предвид горните си изводи правилната
квалификация е за маловажен случай , а последното задължително детерминира
приложението на чл.78А,ал.1 от НК.
На следващо място , не е
основателно искането на защитата във ВЖ за приложение на чл.9,ал.2 от НК, тъй като
не е налице нито „малозначителност“ , нито явна незначителност“ на извършеното
от страна на подс.К..Всъщност ,по - ниската степен на общ.опасност на извършеното
е взета предвид , за да се аргументира приложението на „маловажен случай“ , в
който случай деянието е наказуемо , макар и в привилегировани условия.Не може
да се приеме ,че обществената опасност е толкова явно незначителна или
малозначителна , че да обуслови липса на каквото и да е наказание за
подсъдимата.Става въпрос за ползване на предмет на престъпление от категорията
на визираните в чл.308,ал.2 от НК „документ за завършено образование“, което
обстоятелство е взето предвид от самия законодател като предпоставка за
по-тежко наказване на извършителя ,поради
засягането на по-важни обществени отношения.
На последно място, не е налице
основание за намаляване на размера на
адм.наказание „Глоба“ от наложения размер/2500лв/ към по-леко такова- напр. в
по-нисък размер.Фактически наложеното имуществено наказание е в размер по-нисък
от средния, като обстоятелството ,че подс. К. е призната за виновна по
привилегирования състав на чл.316,вр.чл.308,ал.4,т.2 от НК ,е
позволило тя да бъде наказана с адм.наказание,вместо по общия ред с наказание
от системата на наказанията по НК.Място за повече хуманизъм няма в настоящия
случай.Въззивният съд намира ,че с фактически наложеното от СРС адм.наказание
по реда на чл.78А,ал.1 от НК ще се постигнат целите на наказанието в
настоящия случай.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,116-ти състав по НОХД№
9743/2017 г. ,тъй като е правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: