РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Етрополе, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100456 по описа за 2024 година
Производството е по Закона за защита от домашно насилие, като е
образувано по повод подадена в РС - Етрополе, на 16.10.2024 г., молба от Г. К.
С., с ЕГН ********** с посочен адрес в гр. Е.******** против Р. Й. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Е.**************
В молбата се твърди, че молителката и ответника живеят на съпружески
начала от около десет години, като от това си съжителство имат общо дете –
дъщеря на десет години. Твърди се, че молителката има две големи дъщери от
предишен брак. Твърди, се че три месеца след раждането на общото й с
ответника дете, той е започнал да упражнява спрямо молителката домашно
насилие /без конкретизация точно в какво се е изразило/. Посочва се, че на
11.02.2021 г. между молителката и ответника е възникнал скандал, в
присъствието на едно от първородните й дъщери, в резултат на което
молителката е напуснала семейното жилище и се е установила да живее за
едни месец в друго населено място. Твърди, че се е върнала да живее при
ответника след многократни молби и обещания от негова страна, че това няма
да се повтори повече.
Посочва, че след това, с течение на годините, нещата са тръгнали
1
постарому, като на 10.10.2024 г. ответникът отново й е посегнал, като тя му
отвърнала и го одраскала по лицето. Посочва, че за това е подаден сигнал в
полицията от ответника за осъществено спрямо него домашно насилие.
С оглед горното Г. К. С. моли да бъде образувано производство по ЗЗДН,
като бъде издадена заповед за незабавна защита в нейна полза, тъй като
посочва, че изпитва страх за живота си.
С молбата е направено и искане за издаване на заповед за незабавна
защита, което е уважено от страна на съда и е издадена такава с №
3/16.10.2024 г.
Ответникът не е депозирал отговор.
В съдебно заседание молителката Г. К. С. – лично и чрез пълномощника
си адв. Н. Г. от АК – Благоевград, поддържа молбата си, като излага аргументи
относно доказаността на осъществения спрямо нея акт на домашно насилие от
страна на съпружеския й съжител Р. Й. С., на 10.10.2024 г., и заявява, че в хода
на делото, от събраните гласни доказателства /свидетелските показания на с В.
С./ безспорно се установява, че по лицето на молителката е имало следи от
насилие. Моли съдът да не кредитира показанията на свидетелите, разпитани,
при режим на довеждане от ответникът, тъй като от показанията на
разпитаните полицейски служители безспорно е установено, че когато са били
в къщата не е имало други лица. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае акта на домашно насилие спрямо нея и да наложи съответни мерки за
закрила. Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сторените от нея
разноски в производството, включително и такива за адвокатско
представителство, за което представя договор за правна помощ и
съдействие.Прави възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът Р. Й. С. – лично и чрез пълномощника
си адв. Б. М. от САК, оспорва молбата, като заявява, че същата е
необоснована, и недоказана; че по делото безспорно е установен извършен акт
на домашно насилие, но не спрямо молителката, а такъв – извършен от нея
спрямо ответника; че още с подаването на молбата, Г. С. е подала декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочила, че ответникът й е посегнал, като
излага подробни аргументи относно възможните тълкувания на това понятие;
че по делото не са събрани никакви обективни доказателства /извън
2
показанията на дъщерята на молителката – св. В.С./, навеждащи на извод, че Г.
С. е била ударена и че спрямо нея е бил осъществен акт на домашно насилие и
че от показанията на другите разпитани в хода на делото по безспорен начин е
установено, че спрямо ответника Р. С. от страна на молителката са били
отправени заканителни думи и изрази, и е било осъществено физическо
насилие. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
приложение по делото договор за правна помощ.
Като писмени доказателства по делото са приобщени: декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН от молителката; справки от НБД „Население" относно
родствените връзки на страните по делото; справки за съдимост на страните
по делото, видно от които и двамата не са осъждани; справка от ЦПЗ – София,
видно от която молителят и ответницата не са лекувани в психиатричното
заведение и не се водят на диспансерен отчет; справка от РС-Етрополе,
относно налагани мерки по ЗЗДН спрямо страните по делото, от която е видно,
че на 15.10.2024 г. е издадена Заповед за незабавна защита в полза на
ответника Р. С. в полза на молителката Г. С.; справка от Началника на РУ –
Етрополе с вх. № 2177/21.10.2024 г. на РС –Етрополе относно подадения
сигнал на тел. № 112 от Р. С., с приложени към нея копия на материалите по
образуваната по случая преписка; договори за правна защита и съдействие и
адвокатски пълномощни.
В хода на съдебното заседание по делото са допуснати до разпит петима
свидетели, както следва: един, при режим на довеждане от стана на
молителката – В.Д. С. /нейна дъщеря/; двама, при режим на довеждане от
страна на ответника – М. К. В. /вуйчо на молителя/ и Й.И. С., и двама, при
режим на призоваване – полицейските служители, посетили адреса след
подадения сигнал на тел. № 112 от молителя - Д. Е.П. и М. Г.А.
В показанията си св. В.С. заявява, че въпросният ден /10.10.2024 г./ е
била на работа и не е присъствала на мястото на инцидента; че майка й е
закъсняла да я вземе от работа, при което тя й е позвънила около 18,45 часа и
тя й е казала да се прибере сама, тъй като „са станали простотии и има
полиция“ в дома й; че след като е разбрала това свидетелката веднага е
отишла в дома на молителката и ответника, където е видяла полицейски
автомобил; че влизайки в къщата, се е качила на втория етаж, където е
заварила майка си с един униформен полицай, който я е разпитвал; че първият
3
й въпрос към майка й е бил „Пак ли те удари?“; че след като полицаят си е
тръгнал двете са разговаряли, при което майка й е разказала, че по – рано през
деня е слязла до първия етаж на къщата, за да си вземе някакви завивки, при
което са се скарали с ответникът и той за пореден път се е опитал да я удари,
но този път тя му е отвърнала, като го е одраскала по лицето, при което той я е
ударил, като свидетелката посочва, че молителката е имала подутина от лявата
страна, която след това е станала синина. Св. С. посочва, че между
молителката и ответника редовно е имало скандали, като по – сериозни такива
е имало през 2021 г. /когато молителката е напуснала дома на ответника за
известен период от време/ и през 2023 г. /по време на семеен празник/; че е
имало моменти когато двамата са живеели заедно, като семейство и моменти,
в които, са обитавали различни стаи в къщата.
В показанията си свидетелите М. В. и Й. С. заявяват, че двамата са
брали круши от дърво, находящо се в двора на къщата на къщата на страните
по делото /като дават противоречиви показанията за датата, на която се е
случило това/; че са чули викове от към къщата, като са разбрали, че има
скандал между молителката и ответника; че са чули Г. С. да отправя спрямо Р.
С. думите „Ще те убия, ще се усмъртя, говедо! Нищожество такова! Боклук
такъв!“; заявяват, че караницата е продължила няколко минути, след което е
утихнала; че не са се намесвали и не са ходили до къщата, за да проверят
какво се случва.
В показанията си св. С. посочва, че малко след това си е тръгнал, като
преминавайки с автомобила си покрай входа на къщата на страните по делото
е видял отв. Р. С. там, като е спрял за няколко секунди и го е попитал какво се
случва, при което той му е отговорил с думите „Г. ме преби“. Св. С. заявява
също така, че отв. С. му е показал, че е одраскан по лицето, в ляво и е имал
кръв по лицето и по тениската, с която е бил облечен.
В показанията си св. В. посочва още,че непосредствено преди
инцидента ответникът е претърпял тежка сърдечна операция, в резултат на
което е бил във влошено общо състояние и едва е дишал; че след като
полицаите са си тръгнали от дома на племенника му същия ден, той е отишъл
е разговарял с него, като той му е обяснил,че Г. С. го е ударила два пъти в
операцията и е имал следи от одраскване по лицето.
В показанията си свидетели М. А. и Д. П. заявяват, че на 10.10.2024 г.
4
късния след обяд, между 17,00 и 18,00 часа са били изпратени на адреса във
връзка с подаден сигнал за възникнал семеен скандал; че при пристигането им
на мястото на инцидента, отв. Р. С. ги е чакал пред къщата; че същият е бил
видимо разстроен и им е обяснил, че се е скарал със жена си, като се е
стигнало до физическа саморазправа, като тя го е одрала по лицето, а той се е
защитил като я е ударил; че ответникът е имал драскотини по лицето и им е
обяснил, е претърпял скорошна операция, като ищцата го бутнала или ударила
в областта на раната от операцията; че са установили ищцата на втория етаж
на къщата, като същата не е отрекла, че между нея и ответника е възникнал
скандал и че също е била притеснена; че същата не е имала видими следи от
наранявания по тялото и не се е оплакала да са й причинени такива; че св. А. е
останал с ищцата, а св. П. – с ответника, за да им снемат сведения и да
попълнят въпросници по ЗЗДН; че при попълването на тези въпросници, с
оглед дадените отговори от страните по делото, се е установило, че спрямо
отв. С. е осъществен акт на домашно насилие, а спрямо ищцата – не е
осъществен такъв.
В показанията си св. А. допълва, че докато е снемал сведения от ищцата,
на мястото е дошла дъщеря й, пред която тя не е заявила нещо по различно от
това, което е изложило пред него и колегата му.
В показанията си св. П. посочва, че по думите на ищцата ответникът я е
ударил пръв и тогава тя е му е отвърнала.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните,прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От около десет години Р. Й. С. и Г. К. С. живеели заедно на съпружески
начала на адрес в гр. Е.***********. От това им съжителство двамата имали
общо дете – Д. Р.С., която живеела заедно с тях. От предишни други семейни
връзки, ищцата и ответникът имали и други деца – дъщери, като за
ответницата това била св. В. Д. С..
През годините ответникът имал сериозни здравословни сърдечни
проблеми, като през август 2024 г., му била направена тежка сърдечна
операция, след която общото му физическо състояние не било добро – същият
трудно се придвижвал самостоятелно и се задъхвал при физически
натоварвания.
5
Междувременно, от известно време отношенията между страните по
делото били влошени, често се карали и имали скандали, поради което
двамата се установили да живеят на отделни етажи в къщата – ищцата на
втория етаж на къщата, ответникът - на първия етаж.
На 10.10.2024 г. след обяда, между ищцата и ответника, отново
възникнал спор по повод на това, че последният е записал общата им дъщеря
на танци. В хода на същия двамата започнали да намесват и други предишни
нерешени техни проблеми, като така спорът се разраснал ожесточен скандал,
в хода на който ищцата отправила към ответника различни обидни и
заканителни думи, като „Ще те убия, ще се усмъртя, говедо! Нищожество
такова! Боклук такъв!“. Скандалът между тях бил чут от свидетелите Й. И. С.
и М. К. В., които по същото време берели круши в двора на къщата.
Междувременно напрежението между ищцата и ответника продължило да
расте и ескалирало, в резултат на което тя го одрала с нокти в областта на
лицето /от лявата страна/ и го избутала, удряйки го в областта на гърдите
/сърдечната област и мястото, на което все още имало рана от операцията,
която му била направена/. С оглед на това Р. С. подал сигнал на телефон №
112, като съобщил за възникналия инцидент. На мястото веднага бил изпратен
дежурен автопатрул на РУ – Етрополе в състав свидетелите Д. Е. П. и М. Г.
А.. При пристигането им там последните двамата били посрещнати от Р. С.,
който бил видимо притеснен и имал следи от одраскване по лицето. След като
С. им обяснил какво се е случило, полицейските служители влезли вътре в
къщата, където разговаряли и с Г. С.. Тя също била притеснена и видимо
разстроена от случилото се, като не отрекла, че между нея и ответника е
възникнал семеен скандал, който е ескалирал. По тялото на С. не се
наблюдавали видими следи от насилие и нараняване, и тя не се оплакала от
такива пред полицейските служители. Св. А., който провел беседа с ищцата, й
предоставил за попълване въпросник за оценка на риска относно
установяване на данни за осъществено спрямо нея домашно насилие. С оглед
заявените от нея отговори на поставените й въпроси, се установило, че спрямо
нея не е осъществено такова.
От въпросника, попълнен от ответника в присъствието на св. Д. П. се
установило, че спрямо него е осъществено деяние, представляващо домашно
насилие. След това полицейските служители си тръгнали от мястото.
6
Във връзка с горното, в РУ – Етрополе била образувана проверка по
преписка, в хода на която, на 14.10.2024 г., на ищцата били снети сведения и
бил предоставен нов въпросник при случаи на домашно насилие, при
попълването на който тя дала различни отговори от тези, дадени пред св. П., с
оглед на което се установило, че по отношение на нея е налице „екстремно
висок риск“ от извършване на домашно насилие от страна на съпружеския й
съжител Р. Й. С..
Изложената фактическа обстановка, съдът възприе изцяло от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели и приложените по
делото писмени доказателства, подробно описани по – горе. Настоящият
съдебен състав счита за необходимо да уточни, че кредитира изцяло
показанията на свидетелите Д. П. и М. А.. Като полицейски служители,
стоящи извън тесния семеен кръг на страните, съдът счита тези свидетели за
абсолютно обективни и безпристрастни относно изхода на делото. В
показанията си те последователно и точно излагат възприетите от тях факти и
обстоятелства, касаещи възникналия между страните инцидент и
последващите ги такива. В този смисъл съдът счита за нужно да уточни, че
макар и в показанията си св. П. да посочва, че по данни на ищцата тя е била
ударена от ответникът, след което му е отвърнала, то този свидетел изрично
посочва, че това са думи на ищцата. Тези нейни твърдения, обаче, не се
подкрепят от показанията на св. А., нито пък от съставените на мястото,
непосредствено след инцидента документи от полицейските служители.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. В. и Й.С.. Същите са
еднопосочни по повод спорните по делото факти и именно с оглед на това се
кредитират от съда в цялост. Независимо от близките роднински и приятелски
отношения на тези свидетели с молителя, съдът не намери аргументи, с които
да обоснове недостоверност на съдържащата се в техните показания
информация. Нещо повече, те се подкрепят от показанията на полицейските
служители П. и А., както и от събрания в хода на делото доказателствен
материал /фиш за спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство за
пред съда, епекризи и въпросниците за оценка на риска по ЗЗДН, съставени от
свидетелите П. и А./.
С оглед горното съдът счита, че не следва да се кредитират показанията
на св. В. С.. На първо място те са изолирани, не кореспондират с останалия
7
доказателствен материал по делото и се явяват неподкрепени от нито едно
друго доказателство /писмено и гласно такова/, събрано в хода на процеса. В
хода на делото по никакъв начин не се доказаха нейните твърдения относно
извършеното спрямо ищцата домашно насилие и извършването на системно
такова в годините преди това от страна на ответника. Не се установи и това, че
същата е била нападната от молителя, респ. че се е защитавала от него,
причинявайки му съответните наранявания. От показанията на свидетелите П.
и А., които съдът кредитира без резерви, не се установи по тялото на ищцата
да е имало следи от физическо насилие или каквото и да е съприкосновение,
за наличието на което свидетелства св. С.и в попълнения, лично от Г. С.,
въпросник, на 10.10.2024 г., не са посочени данни, обосноваващия наличие на
осъществено спрямо нея домашно насилие на тази дата и/или преди това.
Следва също така да се посочи, че по делото безспорно се установи, че
отношенията между св. С. и ответника през всичките години, през които
последният е живял съпружески с майка й, са били много разнополюсни и
често е имало конфликти между тях. С оглед на това, а и предвид
обстоятелството, че същата свидетелка е дъщеря на ищцата, може да се
предположи /а е и житейски логично/, че същата е заинтересована от изхода на
делото и показанията й следва да се преценяват през тази призма, респ. не
могат да бъдат ценени от съда като обективни и безпристрастни.
Едва по – късно, в снетите от ищцата сведения в хода на образуваната
проверка в РУ – Етрополе и при ново /повторно/ попълване на посочения
въпросник, тя заявява факти и обстоятелства, налагащи извод за осъществено
спрямо нея насилие. Тук настоящият съдебен състав счита за нужно да
уточни, че този въпросник е попълнен на 14.10.2024 г., т.е. четири дни след
инцидента, независимо от обстоятелството, че този тип въпросник е
предназначен за полицейски служители, отзовали се първи на сигнала. При
отговорите на съответните въпроси ищцата вече е била наясно с подадения
срещу нея сигнал от ответника и последствията от това, и е имала възможност
да осмисли тези последствия, като прецени какви ще са те за нея. В този
смисъл съдът не кредитира изнесените този въпросник твърдения на ищцата.
Още по вече, че същите не се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
С всички горепосочени аргументи и за пълнота на изложението,
настоящият съд счита за необходимо да уточни, че ищцата не доказа
8
твърдението си, че спрямо нея е бил осъществен акт на домашно насилие,
респ. че тя е действала при условията на самозащита от такова. Напротив,
установи се, че тя е била насилника в случая. Съдът съобразява факта, че не е
имало свидетели - очевидци на случката, чиито показания да допринесат за
изясняване на точната последователност на събитията. Независимо от това,
обаче, от приобщените като доказателства по делото писмени документи и
показанията на свидетелите, които са възприели факти и обстоятелства,
осъществени непосредствено след въпросния инцидент, се установява, че
насилие е осъществено спрямо ответника, а не спрямо ищцата. Същата пък, от
своя страна, не релевира никакви обективни доказателства /извън показанията
на дъщеря й и посочения въпросник за оценка на риска от 14.10.2024 г./, които
да наведат към извод на съда за осъществявано в годините или осъществено
спрямо нея на 10.10.2024 г. домашно насилие, от което да се е защитавала,
предизвиквайки доказаните от ответника наранявания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Законът за защита от домашно насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си – съпружески,
родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършвани най – често в домашна и
интимна среда, като в повечето случаи липсват свидетели-очевидци на тези
актове, които да могат да бъдат разпитани относно тях. Именно поради тази
причина законодателят изрично е предвидил самостоятелната доказателствена
сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В настоящия случай ищцата е
представила такава декларация, с подаването на молбата за защита, в която е
посочила, че на 10.10.2024 г. спрямо нея е осъществен акт на домашно
насилие, като в молбата е уточнено, че ответникът й е посегнал, а тя не е
могла да овладее нервите си и му е отвърнала. Наред с това, обаче, в хода на
делото, от страна на ищцата не бяха ангажирани доказателства, от които, по
безспорен и категоричен начин да се установява този факт, респ. акта на
осъщественото спрямо нея домашно насилие. В хода на делото, от
кредитираните от съда доказателства /гласни и писмени такива, посочени по –
горе/, се установи фактическа обстановка, която е напълно противоположна
9
на изнесената от ищцата в молбата й, респ. не се установи спрямо нея, на
10.10.2024 г., да е осъществяван акт на домашно насилие.
С оглед горното съдът намери, че молбата на Г. К. С. се явява
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде оставена без
уважение и да бъде постановен отказ от издаване на заповед за защита, а
издадената в нейна полза заповед за незабавна защита да бъде отменена.
С оглед горното и на основание чл.11 ал.3 ЗЗДН, ищцата, ще следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 30.00 лева държавна такса по сметка на РС-
Етрополе. Предвид обстоятелството, че при подаването на молбата, от страна
на ищцата е платена държавна такса в размер на 25,00 лева /л. 6 по делото/, то
същата следва да бъде осъдена да заплати остатъка до посочената сума, или
5,00 лева.
С оглед изхода на делото на ответника се дължи присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира и такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 1300,00 лева, съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие. От страна на ищцата – чрез нейния
пълномощник, е направено възражение за прекомерност на тези разноски.
Съдът счита, че възражението е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по
искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските, но
не по – малък от минимално определения размер в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Последният посочен законов текст препраща към Наредба №
1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
където, в чл. чл. 7, ал. 1, т. 4, е посочено, че минималното възнаграждение по
неоценяем иск /какъвто е и настоящият/ е 1000,00 лева. В този смисъл от
страна на ищеца на адв. М. е заплатено възнаграждение малко над
минималния размер. По делото са проведени три съдебни заседания, в които
адв. М. е взел лично участие. Същият е проявил необходимата активност в
хода на тези съдебни заседания и е осъществил адекватна, и пълна правна
помощ на своя доверител, с оглед на което съдът счита, че ищцата следва да
бъде осъдена да заплати пълния размер на претендираните разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като недоказана и неоснователна,
молбата на Г. К. С., с ЕГН ********** с адрес в гр. Е., подадена против Р. Й.
С., с ЕГН **********, с адрес в гр. Е. и ОТКАЗВА издаването заповед за
защита срещу последния по реда на чл.5 ЗЗДН.
ОТМЕНЯ издадената в полза на Г. К. против Р. Й. С., заповед за
незабавна защита № 3/16.10.2024 г. по реда на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1
и т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. К. С., с ЕГН ********** от гр. Е. да заплати по
бюджетната сметка на РС-Етрополе, остатъкът от дължимата за образуването
на делото държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева.
ОСЪЖДА Г. К. С., с ЕГН ********** от гр. Е. да заплати на Р. Й. С., с
ЕГН ********** от гр.Е.* паричната сума в размер на 1300,00 /хиляда и
триста/ лева, представляваща сторени от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните-чрез техните
пълномощници.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Началника на РУ – Етрополе, за сведение относно отмяната на заповедта за
незабавна защита и постановения отказ от издаването на заповед за защита.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок,считано от днес,
пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
11