Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5430 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК с цена на иска 4708.63лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Ц.А.Т., ЕГН**********,*** *** и В.В.П.,
ЕГН**********,*** *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
б***, представлявано от И.Г.Д.-***и Е.Д.К.- ***, в която твърди, че с
изпълнителен лист от 24.03.2010г., издаден от Районен съд - Пленен въз основа
на заповед за незабавно изпълнение № 1244/22.03.2010г. по ч.гр.д.№1820/2010г.
по описа на Районен съд- Плевен ищците Ц.А.Т. и В.В.П. са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК ***сумите от 4708.63лв.-главница,
391.44лв лихва за забава за периода 22.06.2009г. - 22.03.2010г., 105.08лв.
санкционираща лихва от 22.06.2009г. до 18.03.2010г и законната лихва върху
главницата считано от 19.03.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от
104.10лв. - разноски по заповедното производство. Твърди, че като основание за
претендиралата сума, заявителят в заповедното производство е посочил извлечение
от счетоводните книги на „***“ЕАД по договор за кредит от 24.09.2004г. Въз
основа на така издаденото изпълнително основание, при ЧСИ с рег.№755 и район на
действие - ОС Плевен П.Д.срещу ищците е образувано изпълнително дело №***за
принудително събиране на посочените суми. В молбата си за образуване на изпълнително
дело взискателят „***“ЕАД е посочил, че желае да бъде образувано изпълнително
дело срещу длъжниците, посочени в изпълнителния лист от 24.03.2010г., издаден
от Районен съд - Плевен, като не е посочен способ на принудително изпълнение, а
на основание чл. 18, ал. I от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
определи начина на изпълнение след събиране на информация за длъжниците.
Твърди, че по изпълнителното дело са изискани справки относно имущественото
състояние на длъжниците и са им изпратени покани за доброволно изпълнение. На
04.07.2014г. по изпълнителното дело/лист 105/ е постъпила молба от „***за
конституиране на същото дружество, като взискател по образуваното изпълнително
дело. Молителят се е легитимирал с договор за цесия от 11.02.2013г., сключен
между „***“ЕАД и „***, въз основа на който вземането на цедента към ищците Ц.А.Т.
и В.В.П. с прехвърлено на новия кредитор „***. Конституирането на новия
взискател е извършено от съдебния изпълнител с постановление от 11.07.2014г. -
лист 115 от изпълнителното дело, като съдебния изпълнител е продължил
действията си по образуваното изпълнително производство. Твърди, че на
01.06.2018г. по изпълнителното дело е постъпила молба от молителя „*** за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ТПК и изтегляне на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение. Въз
основа на тази молба съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното
производство, вдигнал е наложените запори и е изпратил съобщения за
прекратяване до длъжниците по делото. Твърди, че с молба с
изх.№5660/01.06.2018г. и вх.№379/07.06.2018г. на ЧСИ г-н П.Д.. „***с поискало
образуването на ново изпълнително дело срещу длъжниците и ищци в настоящото
производство Ц.А.Т. и В.В.П., както и предприемането на конкретни изпълнителни
действия - запори на банкови сметки и запори върху трудови възнаграждения на
ищците, както и възбрани върху недвижими имоти. Въз основа на посочената молба
при ЧСИ с рег.№755 с район на действие - ОС Плевен г-н П.Д.е образувано
изпълнително дело ***, като на ищеца в настоящото производство В.В.П. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение със Запорно съобщение №928/08.06.2018г., а
на ищеца Ц.А.Т. е наложен запор върху трудовото възнаграждение със Запорно
съобщение №929/08.06.2018г. Към посочената молба на взискателя за образуване на
изпълнително производство, като изпълнителен титул е приложен изпълнителен лист
от 24.03.2010г. издаден от Районен съд - Плевен въз основа на заповед за
незабавно изпълнение №1244/22.03.2010г. по ч.гр.д.№ 1820/2010г. по описа на
Районен съд-Плевен - същото изпълнително основание, което с послужило и за
образуването на прекратеното ИД№***. Счита, че претендиралото вземане на
кредитора „***“ ЕАД към ищците в настоящото производство е погасено по давност
и не подлежи на принудително изпълнение. Излага съображения, че съгласно чл.110
от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата на чл.116 от ЗЗД давността
се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с предявяването на иск и с
предприемането на действия по принудително изпълнение на задължението. Твърдят,
че последното валидно действие с което е прекъсната давността спрямо вземането
по изпълнителен лист от 24.03.2010г., издаден от Районен съд - Плевен въз
основа на заповед за незабавно изпълнение №1244/22.03.2010г. по ч.гр.д.№
1820/2010г. по описа на Районен съд-Плевен с предприето от кредитора на
05.05.2010г. с молбата на „***‘ЕАД за образуване на изпълнително производство
срещу ищците и с инкорпориралото в нея възлагане на изпълнението по чл.18, ал.1
от ЗЧСИ, като изпълнителното производство спрямо вземането е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона на 05.05.2012г. Счита,
че становището се подкрепя от приложените писмени доказателста, както и от
съдебната практика, с оглед обективираното становище в т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г., постановено на 26.06.2015 г. от ОСГТК на ВКС. Съгласно
същото, прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК става по право, без да е нужно изричното прогласяване на прекратяването с
постановление на съдебния изпълнител, като новата петгодишна давност спрямо
вземането е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Счита, че доколкото към момента на конституирането по
ИД№***на новия кредитор „***по негова молба - 11.07.2014г. е изтекъл срока по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то всички впоследствие извършени действия по негова
молба не са валидни изпълнителни действия и са незаконосъобразни, а в този
смисъл и не са валидни действия, които да прекъснат давността спрямо вземането.
Счита, че такива валидни действия и в това им качество способни да прекъснат
изтеклата до тогава давност, респ. водещи до започването на срока на новата
давност биха били изтеглянето на изпълнителния лист и образуването на ново
изпътнително производство за събиране на вземането на новия кредитор „***считано
от 11.02.2013г. - датата на сключване на договора, с който е цедирано
процесното вземане. Тъй като такива валидни и законосъобразни действия са
предприети от кредитора едва на 01.06.2018г. с изтеглянето на изпълнителния
лист от ИД№***и молбата за образуване на ново изпълнително производство, с
което е образувано новото ИЛ №***, то счита, че към този момент вземането на
кредитора е погасено по давност и съответно не подлежи на принудително
изпълнение. Моли, да бъде признато за установено, че вземането в размер на
4708.63лв., което „***“ ЕАД, ЕИК ***има към ищците Ц.А.Т. ЕГН ********** и В.В.П.
ЕГН **********, произтичащо от договор за кредит от 24.09.2004г, и изпълнителен
лист от 24.03.2010г. на Районен съд – Плевен, издаден по ч.гр.д.№1820/2010г. е
погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД и не подлежи на принудително
изпълнение.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявения иск е недопустим, и като
такъв моли да бъде оставен без разглеждане, поради това, че на ищците Ц.А.Т. и В.В.П. е връчена Покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело 226/2010 г. по описа на ЧСИ П.Д.с
peг. №755 с район на действие ОС Плевен на 19.05.2010г. на Ц.А.Т., който е
задължено лице и същият е получил ПДИ и на неговата съпруга В.В.П.. Длъжниците
не са подали възражение срещу същите, порад***ето са влезли в законна сила
спрямо тях. В заповедното производство законодателят е предвидил два способа за
защита на длъжника - възражението по чл. 414 ГПК, при подаването на което се
препятства действието на заповедта за незабавно изпълнение, ако кредиторът не
предяви положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и отрицателен
установителен иск, предявим от длъжника по чл. 424 ГПК. При оспорване на
вземане, за чието принудително изпълнение е бил издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение, процесуалният закон постави ограничителните
условия по чл. 424 ГПК и това отрече възможността отрицателният установителен
иск на длъжника да бъде предявен на общото основание на чл. 124 aл.1 ГПК
-длъжникът може да оспорва вземането на кредитора само, ако твърди наличие на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
подаване на възражението. С влизане на заповедта в сила (чл. 416 ГПК) настъпва
стабилитет на вземането, което е установеното с акта на съда и въпросът за
дължимостта на вземането към този момент не може да се пререшава в последващ
исков процес. В случая не съществуват данни длъжникът да е направил възражение
или да са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК,
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира
окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и
възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен
иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за
която е издадена заповедта е недопустим. С изтичането на срока по чл.414 от ГПК
и влизане в сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да
бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се
основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени
доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода,
че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене. Твръди, че в случая не е налице настъпване
на такива обстоятелства, а именно погасяване по давност на претенцията на
кредитора „***“ ЕАД. Твърди, че на 24.09.2004 г. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление между „***“ ЕАД като кредитор и З.Ц.А. като ***. Кредитът е
обезпечен с поръчителство от страна на Н.П.Ц. и ищците Ц.А.Т. и В.В.П.. Предвид
допуснатото неизпълнение на задължението за погасяване на месечните вноски по
кредита, „***“ ЕАД подава заявление до PC Плевен, във връзка с което е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №1820/2010г. по описа на Районен съд - Плевен.
Съгласно издадения Изпълнителен лист от 24.03.2010г. З.Ц.А., с EГH **********, Ц.А.Т.
е EГH **********, Н.П.Ц. с EГH ********** и В.В.П. с ЕГН **********, в
качеството им на задължени лица са осъдени да заплатят при условията на
солидарност на „***“ ЕАД, сумата 5205,15лв. общо 4708,63лв- предсрочно
изискуема главница е 391,44лв. - лихва за забава от 22.06.2009г. до
22.03.2010г. с 105,08 - санкционираща лихва от 22.06.2009г. до 18.03.2010г. и
законната лихва върху главницата, от 19.03.2010г. до изплащане на вземането,
както и сумата 104,10лв. - разноски. Твърди, че въз основа на издадения
изпълнителен титул и депозирана молба от дата 05.10.2010г. „***“ ЕАД образувала
изпълнително дело 226/2010 г. по описа на ЧСИ П.Д., peг. 755 - ОС Плевен, като
въз основа на чл. 18 от ЗЧСИ, овластява да проучи цялостното имуществено
състояние на длъжниците, както и да определи начина на изпълнение. Следва да се
има предвид, че подавайки молба за започване на изпълнението по чл. 426, ал. 1 ГПК,
взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението, т.е. да посочи
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК).
Излага съображения, че по силата на чл.18, ал. 1 ЗЧСИ вместо това
взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител правото да определя
начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да се
насочи принудителното изпълнение. С това частният съдебен изпълнител се
превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно
освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника,
да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия.
Твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
11.02.2013 г., сключен между „***“ ЕАД (Цедент) и „***“ ЕООД, ЕИК ***(Цесионер),
„***“ ЕООД (понастоящем „***“ ЕАД, ЕИК ***, ответник в настоящото производство)
придобива вземането на „***“ ЕАД по Договор за кредит за текущо потребление от
24.09.2004 г. сключен между „***“ ЕАД като кредитор и З.Ц.А. като ***, ведно с
обезпеченията по него, а именно поръчителство на Н.П.Ц. и ищците Ц.А.Т. и В.В.П..
Твърди, че горното се потвърждава от приложените в заверено копие към настоящия
отговор: 1.Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013 г.;
2.Приемо-предавателен протокол от 19.03.2013 г. към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013 г. Твърди, че видно от потвърждение
от „***“ ЕАД от „***“ ЕООД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за
покупко-продажба на вземания от 11.02.2012г., същият е влязъл в сила и е
произвел своето действие. Излага съображения, че в съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползва от издадените
в полза на “***“ ЕАД Изпълнителен лист от 24.03.2010г„ издаден по ч.гр.д.
№1820/2010г. по описа на Районен съд - Плевен. Твърди, че въз основа на
издадените изпълнителни титули „***“ ЕАД се конституира по образуваното ИД
226/2010г. по описа на ЧСИ П.Д.на дата 04.07.2014г., като на лист 115 по ИД №***по
описа на ЧСИ П.Д.с Молба за изпълнителни действия с вх. № 1004/10.07.2014г. са
поискали на основание чл. 512 от ГПК налагането на запор на трудово
възнаграждение спрямо задължените лица: И.М.А., Ц.А.Т. и В.В.П.. Ищците излагат
твърдения, че ИД 226/2010г. по описа на ЧСИ П.Д., е прекратено по силата на
закона, позовавайки се на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС на РБ
по тълк. д.№ 2/2013г. на ОСГТК и по-точно в т.10. Излага съображения за
посочените в тълкувателното решение изводи.
Твърди, че в цитираното тълкувателно решение се акцентира на водещата
роля на взискателя в изпълнителния процес и на неговата процесуална активност
както и на процесуалното му бездействие и последиците от това. Според
постановките, при изпълнителния процес за разлика от исковия процес, давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Посочено е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо това дали
прилагането му е поискано от взискателя и /или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ). Същевременно,
следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително
изпълнение. Взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална
незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното предприемане и
извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи
както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за
вредите от материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на
непозволеното увреждане (чл. 440, ал. 3 ГПК). В случай че частният съдебен
изпълнител е приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи
отговорност и за материална незаконосъобразност — при насочване на изпълнение
върху чуждо имущество. В тази връзка, отговорността на частния съдебен
изпълнител и на взискателя може да бъде обоснована по аналогия с чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който предвижда, че “този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е
без значение по какъв начин е възложена работата - по трудово правоотношение,
договор за изработка, с административен акт или по друг начин. Счита, че в този
смисъл доводите, изложени в исковата молба са изцяло неоснователни. Твърди, че
по друг начин биха стояли нещата ако съдебният изпълнител беше направил всичко
възможно за своевременното реализиране на посочения от взискателя изпълнителен
способ и е предприел съответните изпълнителни действия, но същият се е оказал
неефективен или неуспешен, и за което да е уведомил взискателя и да му е указал
да посочи друг способ, след което в продължение на две години взискателят
бездейства като не сочи друг способ за изпълнение. Твърди, че процесуалният
закон има предвид такова бездействие на взискателя което е резултат само и
единствено на собственото му поведение, което не е провокирано по какъвто и да
било начин от страна на съдебния изпълнител, в смисъл съдебният изпълнител да е
бездействал, да е проявил мудност в действията си и реално да не е указвал на
взискателя какви действия да извърши, които да подпомогнат на ЧСИ при
реализиране на поискания изпълнителен способ. Счита, че взискателят не може да
бъде държан отговорен за констатираното бездействие от страна на ЧСИ довело до
неизвършване на поискания от кредитора изпълнителен способ, и това бездействие
да е причина за прекратяване на изпълнението поради настъпила перемция. Твърди,
че не такъв е смисъла на този институт съгласно цитираното Тълкувателно
решение. Перемцията санкционира бездействието на взискателя, когато той отказва
да посочи способ за принудително изпълнение, когато не желае да посочи друг
способ при очевидна невъзможност да бъде реализиран искания, респективно
нежелание да бъде повторен този способ след като веднъж се е оказал неуспешен,
и това негово бездействие да е продължило повече от 2г. Твърди, че в случая,
такива факти и обстоятелства не се установяват. Твърди, че взискателят е
посочил способ за изпълнение, но ЧСИ не го е привел в изпълнение, а едва след
конституирането на *** като взискател по ИД №***с молба за конституиране от
04.07.2014г. и молба за налагане на запор на трудово възнаграждение от същата
дата, ЧСИ П.Д.е предприел изпълнителни действия спрямо ищците. Твърди, че видно
от приложените доказателства от ищците се установява, че ЧСИ П.Д.е изпратил
запорно съобщение с изх. № 2151/15.07.2014г. към работодателя на Ц.А.Т. и от
лист 120 по ИД №***се констатира, че при ЧСИ е постъпило уведомително писмо от А.И.Д.(управител
на ***), в качеството му на работодател като се съобщава, че ще се извършват
ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на лицето Ц.А.Т.. Твърди, че
видно от доказателствата е, че в продължението на около две години има
изпълнение по наложения запор на трудово възнаграждение. Твърди, че ИД №***е образувано с молба за образуване от ***
ЕАД от 05.05.2010г., с която е поискано предприемането на изпълнителни действия
спрямо задължените лица изразяващи се в опис, оценка и публична продан на
личното и движимо имущество, а съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г.
по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС, ОСГТК в диспозитива на т. 10 изрично се
посочва, че давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ като един от изброените е
поискания от *** ЕАД с молбата за образуване на ИД, като след това действие е
започнала да тече нова погасителна давност в срок от пет години, в който срок
са поискали налагането на запор на трудово възнаграждение спрямо изброените
по-горе задължени лица, а именно на 04.07.2014г., като единствено запора спрямо
единия ищец Ц.А.Т. е наложен и изпълняван в продължение на около две години.
Твърди, че спрямо другия ищец - В.В.П. давността е прекъсната с молбата им за
налагане на запор и от тази дата започва да тече нова погасителна давност.
Счита, че за времето, през което е валидно възлагането по чл. 18 за взискателя
не тече срока за перемцията. Това е така, тъй като активната роля на предприемащия
изпълнителни действия преминава върху ЧСИ и при това положение, счита за
абсурдно взискателя да понесе неблагоприятните последици на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, поради пасивното поведение, изразяващо се в непредприемане на
изпълнителни действия, въпреки валидното възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Моли
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо или искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Заповед за незабавно изпълнение №
1244/22.03.2010г. по ч.гр.д.№1820/2010г. по описа на Районен съд- Плевен ищците
Ц.А.Т. и В.В.П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК ***сумите
от 4708.63лв.-главница, 391.44лв лихва за забава за периода 22.06.2009г. -
22.03.2010г., 105.08лв. санкционираща лихва от 22.06.2009г. до 18.03.2010г и
законната лихва върху главницата считано от 19.03.2010г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 104.10лв. - разноски по заповедното производство.
Видно от Изпълнителен лист от 24.03.2010г. по
ч.гр.д.№1820/2010г.на РС-Плевен, длъжниците З.Ц.А., Ц.А.Т., Н.П.Ц. и В.В.П. да
заплатят солидарно на *** ЕАД 4708,63 предсрочно изискуема главница, 391,44
лихва за забава, 105,08 санкционираща лихва и законната лихва върху главницата
от 19.03.2010г. до изплащане на вземането.
Установява
се от Молба № 336/05.05.2011г., подадена до ЧСИ П.Д., че с нея е отправено
искане за образуване на изпълнително производство въз основа на приложения Изпълнителен
лист срещу длъжниците З.А., Ц.Т., Н.Ц.и В.П.. Възложено е от взискателя на
частния съдебен изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжиците, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнение, да бъде пазач на описаното
имущество. Посочен е изпълнителен способ: опис, оценка и публична продан на
личното движимо и недвижимо имущество на длъжниците.
С молба вх.№ 976/10.07.2014г. *** АД е направило
искане за конституиране по изпълнителното дело като взискател въз основа на
Договор за покупко-продажба на вземания от 11.02.2013г.
Конституирането на новия взискател е извършено от
съдебния изпълнител с постановление от 11.07.2014г./ лист 115 от изпълнителното
дело/, като съдебния изпълнител е продължил действията си по образуваното
изпълнително производство.
С молба вх.№ 1004/10.07.2014г. *** е направило
искане да бъде пристъпено към принудително изпълнение срещу Ц.А.Т. чрез запор
на трудово възнаграждение, получавано от ***и срещу В.П. чрез запор на
трудовото ѝ възнаграждение, получавано от ******.
Видно от договор за цесия от 11.02.2013г., сключен
между „***“ЕАД и „***, вземането на цедента към ищците Ц.А.Т. и В.В.П. е
прехвърлено на новия кредитор „***.
Конституирането на новия взискател е извършено от
съдебния изпълнител с постановление от 11.07.2014г. - лист 115 от
изпълнителното дело, като съдебния изпълнител е продължил действията си по
образуваното изпълнително производство.
Установява
се от Запорно съобщение от 15.07.2014г./л.119 от изпълнително дело № ***, че с
тях е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ц.Т. от ***.
Със Съобщение за вдигане на запор №
879/05.06.2018г. е вдигнат запора, наложен на Ц.Т..
Със Съобщение за вдигане на запор № 878/05.06.2018г.
е вдигнат запора, наложен на В.П..
Видно от Молба вх.№ 362/01.06.18г.от ***, поради настъпилите предпоставки съгласно
чл.433,ал.1, т.8 ГПК, е направил искане за получаване на оригинала на
изпълнителния лист.
Видно от Молба вх.№ 379/07.06.2018г. *** е направила искане да бъде образувано
изпълнително дело срещу Л.А., Ц.А., В.П. и Ц.Т., въз основана на издадения
срещу тях изпълнителен лист, приложен към молбата. Направени са искания за прилагане на
изпълнителни действия срещу длъжниците.
Установява се от Запорни
съобщения от 08.06.2018г./ по изпълнително дело № ***/, че с тях е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Ц.Т. и В.П..
Установява се от Служебна
бележка от ***№ 45/20.07.2018г. че по запорно съобщение № 928/08.06.2018г. на
ЧСИ П.Д.има наложен запор върху трудово възнаграждение на В.П. в размер на
36,92 лв. Трудовото ѝ възнаграждение е в размер на 620,78 лв.
Представени
са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира за неоснователни развитите съображения
на ответника за недопустимост на предявената исковата претенция. Изложените
съображения са абсолютно верни, но в случай, че се твърдят правопогасяващи
факти по отношение на вземането, настъпили преди изтичане срока за възражение,
които е следвало да бъдат наведени чрез подаването на възражение по чл.414 ГПК
и в евентуално образуваното исково производство. В настоящата искова молба се
твърди изтекла погасителна давност на установеното с влязла в сила заповед за
изпълнение вземане, а не се твърди погасяване по давност на вземането преди
издаване на заповедта. Твърденията на ищеца са за настъпили нови факти след
установяване на вземането със заповед за изпълнение. Твърди се, че е изтекла
5-годишната погасителната давност, тъй
като след влизане в сила на заповедта за изпълнение, ответника е бездействал в
период от 5 години между две валидни
изпълнитени действия. Предвид изложеното всички наведени от ответника
възражения в отговора на исковата молба, относими към основателността на
вземането, установено със съдебното решение се явяват неотносими към настоящия
спор.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, порад***ето отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване
на вземането на ответника по влязлата в сила заповед за изпълнение за сумите по
издадения изпълнителен лист по 24.03.2010г. по ч.гр.д.№ , кредитора по
издадения изпълнителен лист не е
извършвал валидни изпълнителни действия срещу ищците за събиране на сумите по
изпълнителния лист повече от 5 години, порад***ето установеното с влязлата в
сила заповед за изъпление се е погасило с изтичането на общата 5-годишна
давност. Не е спорно между страните, че вземането на ответника по делото за
процесните суми е установено с горепосочената заповед за изпълнение на дата 22.03.2010г.
Влязлата в сила заповед на изпълнение се ползва със стабилитет като събедно
решение. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт
става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт. Заповедта за изпълнение, с която е установено вземането на ответника
срещу ищците по настоящото дело и срещу която не е постъпило възражение от
длъжниците е издадена на 22.03.2010г., от която дата тече 5-годишната
погасителна давност. Отвеника по делото се позовава на прекъсване на давността
чрез извършване на изпълнителни действия срещу длъжници-ищци по делото след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. В чл.116 ЗЗД са посочени
случаите, пр***ито се прекъсва давността. Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия,
които пряко са насочени към събиране на
вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само
онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с
цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна практика
на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение, с което вземането е установено-22.03.2010г. и е била прекъсната валидно
на 05.05.2011г. с подаването на молба за образуване на изпълнително дело и подаването
на възлагането на основание чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител извършването на
изпълнителни действия по събиране на вмането по приложения изпълнителен лист.
След това в периода от 05.05.2011г. до 05.05.2013г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия за събиране на вземането и не са искани такива от
взискателя по изпълнителното дело, порад***ето и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК и постановената в тази
връзка съдебна практика изпълнителното дело се счита прекратено по силата на
закона в случай, че в период от две години от последното изпълнително действие
нито от съдебния изпълнител, нито по възлагане от взискателя, са предприети
други изпълнителни действия. В настоящия случай изпълнително дело № ***се счита
прекратено по силата на закона на 05.05.2013г. Съгласно т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК При прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение ***га ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие
т.е. от 05.05.2011 г. и на 05.05.2013 г. е изтекла. Към датата на конституиране
на ответника по делото ***като взискател на мястото на първоначалния взискател ***
ЕАД по изпълнително дело № ***на 11.07.2014
г. изпълнителното дело е било вече прекратено по силата на закона, като е без
значение, че съдебния изпълнител не е бил издал постановление за това, порад***ето
конституирането на ответника като взискател по прекратеното изпълнително дело не
е било валидно извършено, не следва да бъде зачетено и не е произвело действие
по прекъсване на погасителната давност за вземането. По същия начин стои
въпроса и с направените искания от новия взискател ***за прилагаве на изпълнителни способи и
предприемане на изпълнителни действия с молба вх.№ 1004/10.07.2014г. спрямо
ищците по делото Ц.Т. и В.П. и съответното налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Ц.Т. със запорно съобщение от 14.07.2014г. Посочените
изпълнителни действия не са валидно извършени поради прекратяването по силата
на закона на изпълнителното дело и не са произвели действие по прекъсване на
давността. Първите валидно извършени изпълнителни действия са извършени след
образуване на новото изпълнително дело №***, по което на дата 07.06.2018г. е
подадена Молба вх.№ 379/07.06.2018г., с която от взискателя *** с направено искане
да бъде образувано изпълнително дело срещу Л.А., Ц.А., В.П. и Ц.Т., въз
основана на издадения срещу тях изпълнителен лист, приложен към молбата. Направени са искания за прилагане на
изпълнителни действия срещу длъжниците. Със Запорни съобщения от 08.06.2018г. по
изпълнително дело № *** се установи, че с тях е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Ц.Т. и В.П.. Видно от Служебна бележка от ***№
45/20.07.2018г. че по запорно съобщение № 928/08.06.2018г. на ЧСИ П.Д.има
наложен запор върху трудово възнаграждение на В.П.. Поради изложеното съдът
приема, че по отношение на двамата ищци е предприето изпълнително действие на
дата 08.06.2018г., тъй като в молбата се съдържа направено искане за прилагане
на определент изпълнителен способ и са поискани съответни изпълнителни
действия. Това обаче се е случило след като вече вземането е било погасено по
давност. Както беше посочено по-горе последното валидно изпълнително действие,
с което е прекъсната давността е извършено на дата 05.05.2011г. и до
05.05.2016г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, тъй като
извършените такива са извършени по прекратено по право изпълнително дело № ***поради настъпилата пемпиция./в този смисъл Определение № 290 от 25.04.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 3217/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г.
о., ГК /
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по
делото, че след като е възложил на съдебния изпълнител извършването на
изпълнителни действия на основание чл.18 ЗЧСИ, то не може той да понесе
последиците от бездействието на съдебния изпълнител. Съгласно т.10 от ТР 2/2013
на ОСГТК на ВКС, в исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не
може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки
че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. /Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.,
ГК/. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10
от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението, съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението
да движи производството или да следи неговото развитие. При наличие на подобно
упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с
всяко изпълнително действие, което съдебния изпълнител реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия, но взискателя не е лишен от
възможността да инициира приложението на изпълнителни способи въпреки
натоварването на съдебния изпълнител, нито да иска извършването на контректни
изпълнителни действия. След образуване на изпълнителното дело обаче, както
взискателя, така и от съдебния изпълнител не са предприели действия по
изпълнението в период по-дълъг от 2 години, порад***ето първоначално
образуваното изпълнително дело е прекратено по силата на закона и извършените
впоследствие по него изпълнителни действия не са породили правните последици по
прекъсване на давността. След като не могат да бъдат зачетени тези извършени
изпълнителни действия, то съдът приема, че за периода от 05.05.2011г. до
05.05.2016г. не са извършвани валидни изпълнителни действия по отношение на
длъжниците Ц.Т. и В.П., порад***ето взеването по изпълнителен лист от
24.03.2010г. по ч.гр.д.№1820/2010г.на РС-Плевен, по отношение на длъжниците Ц.А.Т.
и В.В.П. в рамер на 4708,63 предсрочно
изискуема главница и законната лихва върху главницата от 19.03.2010г. до
изплащане на вземането са погасени по давност. Искът се явява основателен и
доказан в предявения си размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца Ц.Т. направените в настоящото производство деловодни разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предявен и е един оценяем иск с цена на иска 4708,63 лв. изложеното материалния
интерес по делото е 4708,63 лв.
Минималния размер на дължимото адвокатското възнаграждение съобразено с
материалния интерес е в размер на 559,60 лв. Съдът намира, че фактическата и
правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на адвокатско
възнаграждение от минималния такъв. Производството се е развило в едно съдебно
заседание. Предвид изложеното следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер от 559,60 лв. Предвид гореизложеното следва ищеца
да бъде осъден да заплати на ответника Ц.Т. сумата от 747,95 лв. за адвокатско
възнаграждение и държавна такса /559,60+188,35 лв./.
При този изход на делото и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца В.П.
направените в настоящото производство деловодни разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявен и е един
оценяем иск с цена на иска 4708,63 лв. изложеното материалния интерес по делото е 4708,63 лв. Минималния размер на
дължимото адвокатското възнаграждение съобразено с материалния интерес е в
размер на 559,60 лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото
не обуславя по-висок размер на адвокатско възнаграждение от минималния такъв.
Производството се е развило в едно съдебно заседание. Предвид изложеното следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 559,60 лв.
Предвид гореизложеното следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника В.П.
сумата от 747,95 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса
/559,60+188,35 лв./.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, по отношение на ***, ***,
със седалище и адрес на управление:***, б***, представлявано от И.Г.Д.-***и Е.Д.К.-
***, че Ц.А.Т., ЕГН**********,*** *** и В.В.П., ЕГН**********,*** ***
не дължат солидарно плащане на сумата 4708.63лв. главница, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 24.03.2010г. по ч.гр.д.№ 1820/2010 на РС-Плевен, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на
управление:***, б***, представлявано от И.Г.Д.-***и Е.Д.К.- *** да плати на Ц.А.Т., ЕГН**********,*** ***,
направените деловодни разноски в размер на 747,95
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, ***,
със седалище и адрес на управление:***, б***, представлявано от И.Г.Д.-***и Е.Д.К.-
*** да плати на В.В.П., ЕГН**********,***
***, направените деловодни разноски в размер на 747,95 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: