№ 692
гр. Бургас, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120202349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М..................“ ЕООД с ЕИК ............... със
седалище в село Ч........., община К....., обл.Бургас с управител Д.В. С. с ЕГН
********** против наказателно постановление №762168-F736175/20.03.2024г.
на Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл.92 ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) и на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 600 (шестстотин) лева.
С жалбата се иска да бъде отменено НП като не се навеждат доводи по
съществото на спора. Твърдят се обстоятелства, които не изменят описаната в
НП фактическа обстановка.
Редовно призован за открито съдебно представител на жалбоподателя не
се явява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като моли съдът да потвърди обжалваното наказателното
постановление. Не ангажира доказателства. Претендира се ЮК
възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14 дневен срок, срещу подлежащ на
обжалване акт и пред надлежен съд. Съдържа необходимите реквизити и е
подадена е от легитимирано лице. Същата е процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Дружеството „М..................“ ЕООД с ЕИК ............... със седалище в село
Ч........., община К....., обл.Бургас с управител Д.В. С. с ЕГН ********** било
данъчно задължено лице по Закона за корпоративното подоходно облагане и
към 2022 година е било такова. В това качество е било задължено да подава
годишна данъчна декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО за определяне на
годишната облагаема печалба/загуба и облагане с корпоративен данък за
календарната 2022г. Задължено било до 30.06.2023г. да подаде годишната си
данъчна декларация (ГДД) за календарната 2022г. Търговецът е отчел приходи
и е отчел разходи по смисъла на Закона за счетоводството и е извършвал
дейност съгласно подадена декларация справка по чл.73 ал.6 за 2022г и е
подало декларация образец 6 за 2022г
На 24.08.2023г. свидетелката П.Д. на длъжност инспектор по приходите
в ТД на НАП-Бургас констатирала, че жалбоподателят „М..................“ ЕООД с
ЕИК ............... със седалище в село Ч........., община К....., обл.Бургас с
управител Д.В. С. с ЕГН ********** не е подало годишната си данъчна
декларация (ГДД) за календарната 2022г и изпратила покана с №242-
37/24.08.2023 г (лист №16 от делото) за явяване в ТД на НАП–Бургас,
подаване на ГДД за календарната 2022 г. и за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. Поканата била приета и подписана от
управителя на дружеството –жалбоподател (лист № 16 от делото).
В указания в поканата срок, на 21.09.2023г., в ТД на НАП–Бургас не се
явил управителят С..... или упълномощено от нея лице и в условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН свидетелят Д... съставила акт за установяване на
административно нарушение с №F736175 от 21.09.2023 г. (лист № 1 и 12 от
делото), с който на дружеството е била ангажирана
административнонаказателна отговорност за това, че в това му качеството,
като задължено лице по ЗКПО, не е подало годишна данъчна декларация по
чл.92 ал.2 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и
облагане с корпоративен данък за календарната 2022г до 30.06.2023г.
2
Правната квалификация на нарушението е по чл.92 ал.2 от ЗКПО. На
13.10.2023 г актът бил връчен на управителя на дружеството и последният го
подписал без възражения. Такива постъпили по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН в 3
дневния срок (лист 9 от делото).
Административнонаказващият орган е приел описаните в акта
констатации и издал атакуваното наказателно постановление №762168-
F736175/20.03.2024г. На основание чл.261 ал.1 вр. чл.92 ал.2 от ЗКПО на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 600
(шестстотин) лева.
Горната фактология се установи от събрани в хода на съдебното
производство писмени доказателства.
Жалбата е неоснователна.
В това производство съдът следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е приложен
законът като процесуалния, така и материалният, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от надлежни органи в кръга
на правомощията им, в предвидените в ЗАНН давностни срокове и при
спазване на процесуалните правила .
Нарушението и точно и ясно описано, правилно е индивидуализирано
санкционираното лице, като правната квалификация изцяло съвпада със
словесното описание на нарушението. В чл.92 ал.2 от ЗКПО е въведено
задължение за всички данъчнозадължени лица, които подлежат на облагане с
корпоративен данък, да подадат годишна данъчна декларация за данъчен
финансов резултат и дължимия корпоративен данък и че срока за това е до
30.06. на следващата календарна година. С оглед събраните доказателства,
безспорно е установено, че данъчнозадълженото ЮЛ е следвало в срок до
30.06.2023г да подаде данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г., но не
сторило това в указания срок, а и след получаване на поканата на 22.10.2023г.
Затова, че с бездействието си дружеството в качеството на задължено лице е
осъществил това нарушение, законът в чл.261 ал.1 вр.чл.92 ал.2 от ЗКПО е
определил глоба в размери от 500 до 3000 лева.
Нарушението е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се
3
състои в бездействие, а именно неподаване в определения от закона срок на
ГДД. Установи се с категоричност, че дружеството не е изпълнило законовото
си задължение по чл.92 ал.2 от ЗКПО. Наложената имуществена санкция е
към минималния предвиден в закона размер. Съдът счита, че по този начин е
спазена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с така наложеното наказание в
минимален размер ще бъдат постигнати целите на административното
наказание посочени в чл.12 ЗАНН.
Съгласно задължителните указания дадени в ТР 1/12.12.2007г. по т.н.д.
№1/2007 г. ОСНК на ВКС наказващият орган и съдът следва да преценят дали
в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Настоящият
състав счита, че не са налице, доколкото случаят разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид –декларацията до издаване
на наказателното постановление е подадена. Не се твърдят и не се доказват
каквито и да е особени обстоятелства, довели до това забавяне. Това
нарушение, макар и формално, е затруднило контрола на служителите от НАП
върху конкретното данъчнозадължено лице. Освен това, задължението за
подаване на данъчна декларация е периодично такова, има обичаен характер,
предвиденият в закона срок от три месеца след края на периода е достатъчно
дълъг и позволява спокойно попълване и подаване на декларацията. Следва да
се има предвид, че търговските дружества като осъществяващи специфична
дейност с цел печалба трябва да организират дейността си по такъв начин, че
да изпълняват стриктно и в срок повишените законови изисквания към тях без
да могат да се оправдават с бездействието на своите служители. Не следва да
бъде пренебрегвано и обстоятелството, че дружеството е изпълнило своето
задължение по чл.92 ал.2 от ЗКПО .
Обстоятелствата, че през финансовата 2022г. дружеството е развивало
дейност и затова безусловно не може да се изключи отговорността му за
нарушение на ч.92 от ЗКПО. В тази връзка съдът взе предвид изменението на
ЗКПО с ДВ бр.97 от 2016 г в сила от 01.01.2017 г., където е изменена ал.4 на
чл.92 от ЗКПО, като е отпаднало задължението за подаването на годишен
финансов отчет за дейността на ЮЛ, които не са извършвали дейност по
смисъла на Закона за счетоводството. По аргумент на противното следва да се
изведе, че законодателят е преценил, че не следва да отпадне задължението на
ГДД и за дружеството, които не са реализирали дейност през отчетния
4
период.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като според чл.5 на
същия в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер определен
от съда, ако те са били защитавани от ЮК. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответното
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, според който
заплащането на правната помощ е съобразено с вида и количеството на
извършваната дейност и се определя в наредбата МС по предложение на
НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, където в чл.27е е
посочено, че възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80
до 120 лева.
С оглед изхода от делото съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати в полза на НАП-София ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното по-горе Бургаският районен съд, V
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №762168-
F736175/20.03.2024г. на Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на
НАП-Бургас, с което на „М..................“ ЕООД с ЕИК ............... със седалище в
село Ч........., община К....., обл.Бургас с управител Д.В. С. с ЕГН **********
за нарушение на чл.92 ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) и на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „М..................“ ЕООД с ЕИК ............... със седалище в село
Ч........., община К....., обл.Бургас с управител Д.В. С. с ЕГН ********** да
заплати в полза на НАП-София ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
5
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6