№ 12468
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110161288 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от А. Г. С.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
*********** от 19.05.2023 г., поради противоречието му със закона, а в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за признаването за нищожна на клаузата по чл.4 от договор за паричен заем
№ *********** от 19.05.2023г. като накърняваща добрите нрави.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД от А. Г.
С. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство № *********** от 19.05.2023 г. поради заобикаляне на закона
и противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 19.05.2023г. е сключен Договор
за паричен заем № *********** за сумата от 2000 лв., като общата сума за
връщане е 2250,97 лв. на 17 вноски. На същата дата е сключен и договор за
предоставяне на поръчителство с ЮЛ по силата на който се дължи
възнаграждение в размер на 1234,03 лв. или 72,59 лв. за всяка вноска. Твърди,
че в договора за заем липсва ясно разписана методика за изчисляване на ГПР
в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, както и че не се установява какви
компоненти са включени в него. Поддържа, че е заобиколена разпоредбата на
чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като дължимата сума по договора за поръчителство не е
включена в ГПР. Твърди, че с договора за поръчителство не се цели
обезпечаване на договора за кредит, а печалба за ЮЛ, който е свързано лице с
ЮЛ. Навежда аргументи за заблуждаваща търговска практика. В условията на
евентуалност сочи, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем,
регламентираща задължение за обезпечение, е нищожна като накърняваща
добрите нрави. Посочената клауза според ищеца води до нееквивалентност на
престациите и несъответствието цели обогатяване на кредитодателя.
1
Поддържа, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не
позволява да се преценят икономическите последици от изтегления заем.
Навежда аргументи, че клаузата на чл. 4 не е уговорена индивидуално. По
отношение на договора за предоставяне на поръчителство сочи, че същият
накърнява добрите нрави, тъй като с него се начислява допълнително
дължима сума, надхвърляща с повече от половината от отпуснатата сума по
кредита. Според ищеца се заобикаля и чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата от
1234.03 лв. не е включена в ГПР, а представлява разход по кредита, като с нея
се постига печалба за кредитодателя. Поддържа, че договорът е сключен в
нарушение на чл. 143 ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен.
Поддържа, че в договора за заем не се съдържа задължение за сключване на
договор за поръчителство, както и че няма законово задължение да се сочи
методиката за формиране на ГПР. Навежда аргументи, че договорът и
клаузите по него са действителни и съответстват на изискванията по чл. 11
ЗПК, в т.ч. т.10 от него. Сочи, че в ГПР е включена лихвата, като това е
единственият разход по кредита. Не е налице заобикаляне на изискването по
чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за поръчител не е елемент от общия разход и
липсва заблуждаваща търговска практика, за което излага доводи. Сочи, че
договорът за заем отговаря на изискванията по чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е
имал възможност да избира между три обезпечения. Оспорва твърдяната
нищожност на клаузата по чл. 4 от договора. Поддържа, че условията по
договора са били предоставени предварително на ищеца и той е имал
възможността да се запознае с тях. Оспорва наличието на неравноправни
клаузи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен.
Поддържа, че договорът за поръчителство е действителен. Сочи, че
дружеството отговаря на законовите изисквания за сключване на гаранционни
сделки. Според ответника договорът е извън приложеното поле на ЗПК и
твърдените нарушения на този закон са ирелевантни, като това обстоятелства
не се променя от свързаността между дружествата ответници. Поддържа, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в
общия разход по кредита. Оспорва наличието на противоречие с добрите
нрави, като твърди, че са спазени принципите за справедливост и
добросъвестност. Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП
са несъстоятелни и неаргументирани. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за представяне на гаранция № *********** от
25.05.2023 г., сключен между ЮЛ и А. Г. С., съгласно който ответното
дружество се задължавало да издаде гаранция за плащане /изпълнение на
парични задължения/ в полза на ЮЛ, с цел гарантиране за изпълнение на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен
заем № *********** от 25.05.2023 г., както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора е предвидено, че за поемането на задълженията се дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 1234.03 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 72.59 лв. В чл. 3, ал. 3 от договора е
предвидено, че ЮЛ е овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор съгласно чл. 3, ал. 1 и всички други вземания на гаранта по този
договор.
Представен е и делото договор за паричен заем № *********** от
25.05.2023 г., сключен между ЮЛ и А. Г. С., по силата на който на А. Г. С. е
предоставен заемна сума в размер на 2000 лв. за срок за погасяване на
кредита 34 седмици. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната
на седемнадесет вноски, като е посочен размерът на фиксирания лихвен
процент по кредита в размер на 35 %, като годишния размер на разходите е
посочен в размер на 40.53 %. По делото е предоставен и погасителен към
договора за кредит, от който е видно, че към погасителните вноските е
включено и възнаграждението за предоставяне на гаранция.
Настоящият състав намира, че договорът за паричен заем № ***********
от 25.05.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
3
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че
отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в
полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и
връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно
и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя,
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно
справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя ЮЛ, е
кредитодателят ЮЛ, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на
другото дружество. Това се потвърждава и от чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство, ЮЛ е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез
сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с
основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от
договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме,
че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на
4
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия-
обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран
потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на
кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното
обезпечение. Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото
изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че
разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне
на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за заем
и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за
ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и който потребителят трябва да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем № *********** от 25.05.2023 г., сключен с ЮЛ е в размер на
2000 лева, а възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
1234.03 лева, представлява 61.70 % от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за
заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за паричен заем №
*********** от 25.05.2023 г., са в размер на 40.53 %, поради което размерът
на ГПР по договора за паричен заем е 759% при добавяне на
възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение
има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор за кредит се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че с оглед на изложените по-горе мотиви
договорите, сключени между потребителя и ЮЛ, и договорът, сключен между
потребителя и ЮЛ, се намират във взаимовръзка помежду си и като система
от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията. Поради изложеното съдът намира,
че и предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за
предоставяне на гаранция се явява нищожен, поради заобикаляне на закона и
като такъв следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
5
разноски размер на 90.04 лв., представляваща платена държавна такса по
предявения иск срещу ЮЛ, както и сумата от 50 лв., представляваща платена
държавна такса по предявения иск срещу ЮЛ. На основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 480 лв. с ДДС. Не следва да се разглежда възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
доколкото възнаграждението по чл. 38 от ЗА се определя от съда. При този
изход на спора на ответниците не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от А. Г. С., ЕГН
********** със съдебен адрес в /административен адрес/, ап. Б, чрез адв. М.
М. срещу ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, договор за паричен заем № *********** от 19.05.2023 г., поради
противоречието му със закона, сключен между ЮЛ и А. Г. С..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от А. Г. С., ЕГН
********** със съдебен адрес в /административен адрес/, ап. Б, чрез адв. М.
М. срещу ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство № *********** от 19.05.2023
г. поради заобикаляне на закона, сключен между ЮЛ и А. Г. С..
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на А. Г. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес в /административен адрес/, ап. Б, чрез адв. М. М., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 90.04 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на А. Г. С., ЕГН **********
със съдебен адрес в /административен адрес/, ап. Б, чрез адв. М. М., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/ и ЮЛ, ЕИК **************, със седалище и адрес
на управление /административен адрес/, да заплатят на адв. М. В. М., с адрес
на кантората /административен адрес/, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на А. Г. С. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6