Р
Е Ш Е
Н И Е № 26037
Град Н., 21.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 593/2020г. по описа на Н.ския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени, при условията на евентуално
обективно съединяване, искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 и
чл.40 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът “Г.Б.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М., твърди в
исковата молба, че на 29.11.2019г. между него, от една стана в качеството му на
продавач, и ответника “М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** 6, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Н.К., от друга страна в качеството му на купувач, са сключени два
договора за покупко-продажба на недвижим имот. С първия договор, обективиран в
нотариален акт № *******г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и
район на действие Н.ския районен съд, ищецът е продал на ответника следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Г., община Н., с адрес на имота: село Г.,
улица М.Г. № **, община Н., с площ от 654 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване, при
граници: ПИ №№ ****, ****, ****, ****, ****, ведно с обособения в имота открит
басейн с обща площ от 51,75 кв.м., за сумата по продажна цена в размер на
4 600 лева с включен ДДС. С втория договор, обективиран в нотариален акт №
****. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския
районен съд, ищецът е продал на ответника следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Г., община Н., с адрес на имота: село Г., местност “К.”,
община Н., с площ от 633 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: ПИ №№ ****,
*******, *******, ****, *******, за сумата по продажна цена в размер на
2 600 лева с включен ДДС. При сключването на договорите ищцовото дружество
се е представлявало от бившия си управител Д.К., който е имал това качество до
18.12.2019г., когато е бил освободен като управител с решение на Общото
събрание на съдружниците. Ищецът твърди, че сделките са симулативни и са
сключени с единствената цел да се увредят интересите на дружеството и лично
облагодетелстване на бившия управител, а като довод за това изтъква продажните
цени, които са изключително ниски и занижени, вместо да са посочени
действителните пазарни цени на имотите. При това Д.К. е действал
недобросъвестно, понеже е гласувал на Общото събрание на съдружниците въз
основа на пълномощно, предоставено му от другия съдружник – И.К., и не е
съгласувал продажбите с последния. Позовава се на относителна симулация, тъй
като договорите за продажба прикриват договори за дарение, независимо от
плащанията по банков път, от които платени суми се е възползвал единствено Д.К..
Същият е действал във вреда на представляваното от него дружество, тъй като
едноличен собственик на дружеството-купувач – ответника, е неговата съпруга Н.К.,
двамата са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК. Освен това
дружеството-продавач не е имало стопанска необходимост от продажба на имотите.
Като основания за нищожността ищецът изброява: привидността на сделките,
противоречието с добрите нрави, заобикаляне на закона, споразумяване във вреда
на представлявания, липса на съгласие. Моли на тези основания процесните сделки
да бъдат обявени за нищожни.
В отговора на исковата молба,
подаден от ответника, се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Нееквивалентността на престациите сама по себе си не може да обоснове
накърняване на добрите нрави, а и отрича такава нееквивалентност да е налице,
включително и ако продажната цена е по-ниска от данъчната оценка. В подкрепа на
този довод е и обстоятелството, че ищцовото дружество е придобило двата
процесни имота на цени, по-ниски от продажните цени по двете атакувани сделки. Наред
с това продажните цени на съседни на процесните имоти са в подобни размери, а
състоянието на поземлените имоти е такова, че продажната им цена не би мога да
бъде в по-висок размер. Оспорва исковете, че сделките са нищожни поради
симулативност и като сключени при заобикаляне на закона, тъй като ищцовото
дружество има задължения към трети лица, в частност погасяване на банков
кредит, а посочените продажни цени са действително заплатени по банков път,
т.е. сделките са възмездни. С представеното на Д.К. пълномощно от другия
съдружник, той е извършвал поредица действия, на които упълномощителят не се е
противопоставял. В тази връзка оспорва твърдението за нищожност на процесните
сделки поради липса на съгласие при сключването им, тъй като именно в предоставеното
от И.К., който също е имал качеството на управител на ищцовото дружество,
пълномощно, той е дал изричното си съгласие да бъдат сключвани разпоредителни
сделки от името на дружеството, като не е имало нужда от изрично пълномощно,
като въпросното пълномощно е било оттеглено едва през месец февруари 2020г.
Позовава се и на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г.
на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по тълк. дело №
3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва твърдението, че в резултат на сключените
сделки са настъпили вреди за дружеството, тъй като за тях е приложима
разпоредбата на чл.145 от ТЗ, което изключва приложението на чл.40 от ЗЗД.
Счита, че от значение за делото е обстоятелството, че между ищцовото и
ответното дружества на 23.03.2020г. е сключено споразумение, с което страните
са заявили, че няма да имат финансови претенции една към друга. След
сключването на процесните сделки ответникът твърди, че в двата имота е извършил
подобрения в резултат на ремонтни дейности, за които е заплатил сумата в общ размер на 38 589,81 лева, и като
добросъвестен владелец при условията на евентуалност счита, че ако сделките
бъдат признати за нищожни, ищецът следва да му заплати тази сума.
Ищцовото дружество се
представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че
поддържа предявените искове, като заявява, че оспорва твърденията в отговора на
исковата молба относно състоянието на процесните имоти към момента на сключване
на процесните сделки, в която връзка ангажира писмени доказателства, твърди, че
другият съдружник в “Г.Б.” ООД – И.К., не е давал съгласието и не е бил
уведомяван за продажбата на имотите. Оспорва и стойността на извършените
подобрения в имотите след прехвърлянето им на ответника, както и размера на
разходите, които са направени за тази цел, като счита, че те не са обективни и
са значително завишени. Обсъжда и материалната доказателствена сила на други
приети по делото писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че не оспорва факта, че Д.К.
и Н.К. са съпрузи, но оспорва всички твърдения и доводи на ищцовата страна.
Моли за отхвърляне на исковете като недоказани. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
С договор за покупко-продажба от
23.09.2008г., обективиран в нотариален акт ****г. на нотариус Стоян Ангелов с
рег.№ 208 на НК и район на действие Н.ския районен съд, по който договор “Г.Б.”
ЕООД, е имал качеството на купувач, същият е придобил собствеността върху
недвижим имот, находящ се в местността “К.”, землище на село Г., община Н., а
именно: Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на местността “К.”, в землището на село Г., община Н., с
площ от 654 кв.м., с трайно предназначение на земята – урбанизирана, и начин на
трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, за сумата в размер на
2 000 лева, а с друг договор за покупко-продажба от 07.03.2019г.,
обективиран в нотариален акт № ********г. на Валентина Илиева –
помощник-нотариус по заместване на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК
и район на действие Н.ския районен съд, “Г.Б.” ЕООД, в качеството му на купувач
и по този договор, е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Г., община Н., адрес на имота: село Г., местност “К.”, с площ
от 633 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване за жилищни нужди, срещу продажната цена в размер на
1 000 лева с включен ДДС. При сключването и на двете сделки дружеството-купувач
е представлявано от управителя Д.А.К., който е бил и едноличен собственик на
капитала на “Г.Б.” ЕООД.
На 16.05.2019г. е съставен
протокол от Д.К., роден на ***г., гражданин на У., в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, според който протокол е
проведено събрание на дружеството, на което е присъствал и И.К., роден на ***г.,
гражданин на У., на което са взети решения за приемане на И.К. като съдружник в
дружеството (т.1); Д.К. да прехвърли на приетия съдружник И.К. 25 дяла от по
100 лева всеки един на обща стойност 2 500 лева, в резултат на което
дружествения дял е разпределен между двамата съдружници както следва: Д.К. – 25
дяла от по 100 лева всеки един на обща стойност 2 500 лева, и И.К. – 25
дяла от по 100 лева всеки един на обща стойност 2 500 лева (т.2); избран е
И.К. като втори управител, а дружеството „Г.Б.“ ООД да се управлява и
представлява от двамата управители заедно и поотделно (т.3); приет е дружествен
договор (т.4).
В деня на събранието И.К. е
упълномощил Д.К. с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ 6392 и на
съдържанието рег.№ ******. на нотариус Виктория Дралчева с рег.№ 491 на НК и
район на действие РС-Бургас, според което от негово (на упълномощителя) име
пълномощникът Д.К. и по своя преценка да участва в общи събрания на
съдружниците в „Г.Б.“ ООД, и гласува вместо него по всички обсъждани въпроси и
относно приемането на решения от компетентността на общо събрание на
съдружниците в дружеството, включително, но не само – решения за всякакъв вид
разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, получаване на кредити и тяхното
обезпечаване и всякакви други решения, като го представлява и подписва където е
необходимо; да го представлява пред всички държавни и общински органи в
Република България, физически и юридически лица, като извършва всякакви правни
и фактически действия от негово име и за негова сметка. На упълномощителя са
делегирани и права да открива и закрива банкови сметки в левове и валута от
името на упълномощителя и от това на дружеството и да се разпорежда
неограничено със средствата по тях
Така приетите промени на
събранието от 16.05.2019г. относно представителството, управлението и
собствеността на капитала са вписани в Търговския регистър по партидата на
дружеството на 29.05.2019г.
Впоследствие на 25.07.2019г. „Г.Б.“
ООД е придобил собствеността върху недвижими имоти в град Н., като при
сключването на договорите за
покупко-продажба на недвижим имот, дружеството като купувач е било
представлявано от Д.К., в качеството му на управител, каквито недвижими имоти
дружеството е придобивало и преди това, когато Д.К. е бил негов единствен
управител и едноличен собственик на капитала, а именно с договори от
22.12.2016г., 07.03.2019г. и 16.04.2019г. е придобило собствеността върху три
поземлени имота в село Г., местност „К.“, община Н., отделно от двата процесни
имота. Наред с това пак през този период с Разрешение № 94 от 08.04.2019г., издадено
от Главния архитект на Община Н., е разрешено на основание чл.148, ал.1, ал.2 и
ал.4 от ЗУТ на „Г.Б.“ ЕООД, в качеството му на собственик на ПИ ******* –
единият от двата процесни имота, да извърши строителство в този имот на „открит
басейн“ въз основа на съгласуван и одобрен проект от 13.02.2019г., който басейн
пета категория е проектиран с дълбочина от 1,10 до 1,50 метра от котата на
водното ниво, обща площ 51,75 кв.м., общ обем – 67,27 куб.м., и е предвидено да
се ползва за собствени нужди от собственика, чиято еднофамилна жилищна сграда е
в съседния имот.
На 29.11.2019г. е проведено Общо
събрание на съдружниците в “Г.Б.” ООД, ЕИК ****, на което е присъствал Д.К.
лично и в качеството му на пълномощник на другия съдружник И.К., на което
събрание е взето единодушно решение за продажбата собствените на дружеството
имоти, а именно на Поземления имот с идентификатор **** за сумата в размер на
2 600 лева с включен ДДС и на Поземлен имот с идентификатор *******, като
при продажбата дружеството да се представлява от управителя Д.К..
На същата дата – 29.11.2019г., са
сключени две сделки. Първата е обективирана в нотариален акт № ******г. на
нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския районен
съд, според която „Г.Б.“ ООД, действащ чрез управителя си Д.К., продава на „М.Т.“
ЕООД, действал чрез управителя си Н.К., която е и едноличен собственик на
капитала да дружеството-купувач, собствения си недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Г., улица М.Г. № **, площ: 654 кв.м., трайно предназначение:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
съседи: ****, ****, ****, ****, ****, с обособения в имота открит басейн с обща
площ от 51.75 кв.м., срещу продажна цена в размер на 4 600 лева с включен
ДДС, която сума управителят на дружеството-продавач е заявил, че е получена от
купувача чрез извършен банков превод от купувача преди подписването на
нотариалния акт. Данъчната оценка на този имот към момента на сключване на
сделката е била 2 302,10 лева. Басейнът, който е посочен като подобрение в
нотариалния акт, е построен през 2013г. и въведен на 10.10.2013г., като
строителството е било извършено без проект и строително разрешение. Тези факти
са отразени в Доклад за определяне на пазарната стойност на строителни работи,
изготвен от лицензиран оценител на недвижими имоти, с възложител Д.К., в който
е посочено още, че към 05.01.2020г. състоянието на басейна не е добро и се нуждае
от основен ремонт, като са изпълнени изкопни работи, подложен бетон, кофраж,
армировка и бетон за изграждане на конструкцията на открития басейн и филтърно,
довършителни работи – хидроизолация и облицовка с мозаечни плочки по стените и
пода на басейна. През периода на експлоатация са повредени и подлежат на
подмяна около 44 кв.м. от облицовката с мозаечни плочки и хидроизолация по пода
на басейна, напукан бордов камък, който следва да се подмени, фугите между
мозаечните плочки са компрометирани и следва да се фугира на ново, 705 от
преливника от бетонови улуци е за подмяна, повредена е филтърната система,
която не подлежи на ремонт и следва да се замени. Повредена е системата за
нагряване на водата и осветлението на басейна, вследствие на теч от водопроводната
система шахтата е наводнена, същата е замръзнала през зимата на 2018/201г. и
следва да се замени, като оттогава басейнът не е ползван. Пазарната стойност на
строителните работи за изграждане на басейна в поземления имот с шахта е
посочена като сума в размер на 10 777,72 лева.
Втората сделка, сключена на
29.11.2019г., е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ********. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и районен на
действие Н.ския районен съд. По силата на договора „Г.Б.“ ООД, от една страна в
качеството му на продавач, представляван от управителя Д.К., е продал на „М.Т.“
ЕООД, от друга страна в качеството му на купувач, представлявано от управителя
и едноличен собственик на капитала Н.К., собствения си недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Г., община Н., с адрес на имота: село Г.,
местност „К.“, площ 633 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, съседи: ****, *******, *******,
****, *******, срещу продажна цена в размер на 2 600 лева с включен ДДС,
която сума управителят на дружеството-продавач е заявил, че е получена от
купувача преди подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка на този имот към
момента на сключване на сделката е била 1 537,40 лева.
В показанията на свидетеля
Сергей Маслов, разпитан в това му качество в съдебно заседание по делото,
същият твърди, че при извършени от него проверки, за които е бил натоварен от
управителя на „Г.Б.“ ООД И.К., установил, че уговорените продажни цени по двете
процесни сделки са постъпили по банковата сметка на дружеството, като с
паричната сума са били погасени задължения по лизингови договори.
На 11.12.2019г. е проведено Общо
събрание на съдружниците на „Г.Б.“ ООД, на което е присъствал съдружника Д.К.,
лично и като пълномощник на другия съдружник И.К., присъствала е и Н.К., родена
на ***г., гражданин на У.. На това събрание е взето единодушно решение Н.К. да
бъде приета като съдружник в дружеството (т.1), като е освободен от дружеството
Д.К. като управител и съдружник по негова молба, освободен е от отговорност за
периода, през който е заемал длъжността управител (т.2). Прието е и решение
(т.3) за прехвърляне на дялове като напускащият съдружник Д.К. ще прехвърли на
новоприетия съдружник Н.К. собствените си 25 дяла от по 100 лева всеки един на
обща стойност 2 500 лева. В резултат на това дружественият капитал се
разпределя между съдружниците, както следва: Н.К. – 25 дяла от по 100 лева
всеки един на обща стойност 2 500 лева, и И.К. – 25 дяла от по 100 лева
всеки един на обща стойност 2 500 лева. С друго решение (т.4) с единодушие
като втори управител на дружеството е избрана Н.К., която ще управлява и
представлява дружеството пред трети лица за в бъдеще заедно и поотделно с
управителя И.К.. Така приетите промени на събранието от 11.12.2019г. относно
представителството, управлението и собствеността на капитала са вписани в
Търговския регистър по партидата на дружеството на 18.12.2019г.
На 03.02.2020г. И.К. е заявил
пред нотариус, че оттегля пълномощното от 16.05.2019г., с което е упълномощил Д.К.
с посочените в пълномощното права, изброени по-горе.
На 23.03.2020г. е сключено
споразумение между „М.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.К., и „Г.Б.“
ООД, представлявано от управителя Н.К., чрез упълномощено лице Д.К., в което е
посочено, че страните са установили, че „М.Т.“ ЕООД има вземане от „Г.Б.“ ООД в
размер на 24 000 лева, възникнало от авансово плащане от 11.03.2020г. по
предварителен договор от 25.12.2019г. за покупко-продажба на имот
51500.503.64.4.5 (офис), както и вземане в размер на 17 000 лева, възникнало
от авансово плащане от 14.03.2020г. по предварителен договор от 25.12.2019г. за
покупка на имот 51500.503.64.4.5 (офис). Общо сума на вземане 41 000 лева.
„Г.Б.“ ООД има вземане от „М.Т.“ ЕООД в размер на 13 200 лева, възникнало
от фактура № ********** от 29.02.2020г., прехвърляне на лизинга МПС Renault Koleos, дог. 03021016 / 00003/21.11.2019г., както и
вземане в размер на 46 800 лева, възникнало от фактура ********** от
29.02.2020г., прехвърляне на лизинга МПС Ford Ranger, дог.
03021016/00002/21.01.2019г. Общо сума на вземане 60 000 лева. Страните са
се договорили да направят насрещно прихващане на вземанията си в резултат на
което „М.Т.“ ЕООД ще остане да дължи на „Г.Б.“ ООД сума в размер на 19 000
лева, за която сума „Г.Б.“ ООД се е задължил да издаде на „М.Т.“ ЕООД кредитно
известие към фактура ********** от 29.09.2020г. в срок до 01.06.2020г. във
връзка с технически направена грешка в сумата на фактура и неучтен при издаване
на фактура от „М.Т.“ ЕООД, амортизационен износ на прехвърляното МПС.
От заключението по изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на
поземлен имот с идентификатор ******* към 29.11.2020г. е 14 500 лева, а
тази на поземлен имот с идентификатор **** пак към същата дата – 29.11.2020г.,
е 10 000 лева. Пазарната стойност на обект „Открит басейн“ в поземлени
имот с идентификатор ******* към 29.11.2020г. е 19 700 лева, като пазарната
стойност на извършените СМР след тази дата е 15 570 лева.
Изслушано в съдебно заседание,
вещото лице заявява, че поддържа заключението, като посочва, че освен басейна,
в поземлен имот с идентификатор ******* е разположена и двуетажна сграда, а
ремонтните дейности по басейна се изразяват единствено в подмяна на бордния
камък като само е вдигнат стария борд и е положен камък.
По делото е представено заключение
и по изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза, което вещото лице
при изслушването му в съдебно заседание заявява, че поддържа, и според което
заключение: 1) пазарната стойност на ПИ ******* по метода на посредственото
сравняване е 5 232 лева (без ДДС), пазарната стойност на обект „Открит
басейн“ в този имот по метода на разходния подход възлиза на 11 550 лева
без съоръженията (без ДДС), а пазарната стойност на подобренията в имота е
26 160 лева; стойността на СМР, извършени в имота след 29.11.2019г., е
25 610 лева (без ДДС), а стойността на СМР извършени в имота преди
29.11.2019г., е 550 лева (без ДДС); 2) пазарната стойност на ПИ **** по метода
на посредственото сравнение е 3 620 лева (без ДДС), а пазарната стойност
на подобренията в същия поземлен имот е 21 720 лева (без ДДС); стойността
на подобренията, извършени в този имот след 29.11.2019г., е 4 500 лева
(без ДДС), а стойността на подобренията, извършени преди 29.11.2019г., е
17 220 лева (без ДДС). Общата стойност на СМП – подобрения, извършени в
двата процесни поземлени имота, е 47 880 лева. В ПИ ******* е изградена
ограда през 2020-а година от „М.Т.“ ЕООД, като за построяването й не е издавано
разрешение за строеж.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Исковете за нищожност
(недействителност) на сделка на две или повече основания са предявени винаги в
условията на евентуалност, като начинът на съединяването им и поредността на
разглеждането им не зависи от волята на ищеца, а от естеството на материалните
правоотношения, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно
основание. Поради това, каквато и поредност на исковете да е посочил ищецът,
във всички случаи съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според
тежестта на порока и в поредност от най-тежкия – противоречие със закона или
заобикалянето му, през по-леките пороци – липса на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала, липса на
форма. В този смисъл е практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия
състав – Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д.№ 5252/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 226/08.12.2016г. по гр.д.№
1349/2016г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 199/12.07.2016г. по гр.д.№ 583/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 97/08.12.2013г. по т.д.№
196/2011г. на ВКС, I т.о. и други.
Заобикалянето на закона е
уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите по чл.26, ал.1,
предл.2-о от ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения
текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява
забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението
на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за
да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да
съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат
чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните
извършват тези сделки не за да получат непосредствените типични за тях правни
резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на
която би противоречало на закона. При заобикалянето на закона участниците в
сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки
постигат цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на
субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради
заобикаляне н закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото (в
посочения смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012г. по
тълк. дело № 5/2012г., ОСГК на ВКС). Сключената при заобикаляне на закона
сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел (Решение №
475 от 14.07.2010г. по гр.д.№ 621/2009г., IV г.о. на ВКС).
В исковата молба не се посочва
изрично страните по двете сделки да са преследвали непозволена от закона цел
чрез тяхното сключване, като не са изложени и конкретни основания за този вид
нищожност на сделката, доколкото с отделните твърдения ищецът обосновава
различни основания за нищожност. Липсва обаче каквато и да е забрана за
продажба на недвижими имоти от едно търговско дружество на друго търговско
дружество, чиито законни представители, представлявали тези дружества при
сключването на договора, са съпрузи. Същевременно с този довод ищецът
обосновава и другото въведено от него основание за нищожност, а именно
договаряне във вреда на представлявания, т.е. на дружеството-продавач, което
тогавашния управител Д.К. е представлявал при сключването на процесните сделки;
вредите са в резултат на неизвършването на сделките по пазарната стойност на
имотите и отделно поради факта, че двамата законни представители на отделните
дружества – продавач и купувач, са свързани лица.
Главното при квалифицирането
на лицата като свързани е между тях и органите, формиращи и изявяващи волята
им, да е налице такава връзка, че между същите лица да могат да се уговарят
условия, различни от обичайните. Фактът, че представляващите двете договарящи
юридически лица са съпрузи не придава качеството на свързани лица на „Г.Б.“ ООД
и „М.Т.“ ЕООД по смисъла на § 1, ал.1 от ДР на ТЗ, тъй като не покрива нито
една от уредените в тази норма хипотези, включително тази на § 1, ал.1, т.1 от
ДР на ТЗ, която изисква да е налице родство между самите лица, които се
определят като свързани, или да са съпрузи, които в случая са дружества и
такава връзка (съпружеска, родствена) между тях не може да има. Качество
свързани лица между дружествата не е налице и по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на
ТЗ. За да се определят едни лица като свързани съгласно тази правна норма,
трябва да се установи, че едното от тях участва пряко или косвено в
управлението, контрола или капитала на другото. Прякото участие може да се
изразява в това, че едното лице е управител на другото или съдружник в него, а
хипотезата на косвено участие би била осъществена, когато едното лице е едноличен
собственик или управител на друго (трето) търговско дружество, чрез което
участва във формирането и изразяването на волята на това юридическо лице, което
се сочи, че е свързано с първото. Настоящият случай изобщо не е такъв, тъй като
„М.Т.“ ЕООД не контролира нито пряко, нито косвено – чрез своя законен
представител Н.К. управлението и капитала на „Г.Б.“ ООД, защото нито „М.Т.“
ЕООД нито Н.К. са собственици на капитала или управители на „Г.Б.“ ООД, нито
пък са такива в друго търговско дружество, което да участва в управлението или
капитала на „Г.Б.“ ООД. Сключването на процесните договори за прехвърляне на
недвижими имоти, собственост на „Г.Б.“ ООД, е в изпълнение на валидни решения
на Общото събрание на съдружниците, поради което поведението на Д.К., в
качеството му на представител на дружеството при сключването на сделките, е
изцяло в съответствие със закона, а само фактът, че договорите са сключени с
дружеството-купувач – ответника, на което неговата съпруга е управител и
едноличен собственик на капитала, не може да съставлява източник на някакви
вредни последици.
Според разясненията в ТР № 3 от
15.11.2013г. по тълк. дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, „Сделките, сключени с управителя, се преценяват като действителни поради
наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без
предходно решение на ОС по чл.137, ал.1, .7 от ТЗ, е от значение за вътрешните
му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат
задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за
представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата
компетентност.“. След като договарящите по двете процесни сделки са
юридическите лица, при които управителите на двете търговски дружества имат
качеството на органни представители, те извършват действия, съобразно дадената
им от закона компетентност, не правят свои волеизявления, като отделни правни
субекти, а волеизявления, прилежащи на ЮЛ – управителят, като представляващ
дружеството, е изразител на волята на самото юридическо лице. Затова не са
налице действия, извършени от лица, различни от представляваните. Волята за
сключване на процесните сделки е изразена от името на двете юридически лица –
ищеца и ответника, като са налице две насрещни и съвпадащи се волеизявления по всеки от договорите,
поради което те не са сключени при липса на съгласие и не са нищожни на това
основание. Съгласието на страните включва съществените елементи на двете сделки
– предмет, цена, начин на плащане. Затова и искът за нищожност на сделките на
това основание се явява неоснователен.
Ищецът развива съображения за
този вид нищожност с доводите, че тогавашният управител на ищцовото дружество Д.К.
се е възползвал от предоставеното му от другия управител пълномощно, като освен
това не го е уведомил и не е съгласувал с него решението за продажба на имотите
при конкретни условия. На първо място упълномощаването на единия управител от
другия касае единствено участие на ОС на съдружниците и вземането на решения.
То не се отнася до упълномощаване за сключване на сделки, а и от ищцовата
страна не се твърди такъв вид делегирани права нито недействителност или друг
вид порочност на решенията, взети на събранието, проведено на 29.11.2019г. за
продажбата на имотите. Поради това управителят Д.К. не е сключвал сделката като
упълномощен представител. На второ място, пак според цитираното Тълкувателно
решение, за действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот,
собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган – в
случая управителя, решение на ОС на ООД по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не
представлява необходимо условие. Наред с това органното представителство не
включва упълномощаване.
Противоречието на процесните
договори с добрите нрави и договарянето във вреда на представлявания, като
други основания за твърдяната нищожност, ищецът обосновава основно с липсата на
еквивалентност на насрещните престации, доколкото, както бе споменато по-горе,
едни и същи отделни доводи на ищеца са му послужили да обоснове различни
основания за нищожност на атакуваните сделки.
Съгласно трайно установената
съдебна практика, нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен
договор може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид и принципа на
свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД), съгласно който страните по договора са
властни да определят вида и размера на насрещните си престации, при които
волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на повелителни норми
на закона и на добрите нрави. В тази смисъл накърняване на добрите нрави е
налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на
договаряне, при такава съществена
нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е
пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети
морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за
това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по
договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във
всеки конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните
отношения между страните, включително техните мотиви да сключат договора именно
при значителна неравностойност на насрещните престации по него.
Във всички случаи, когато
ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен
възмезден договор като основание за недействителност на договора, е сключил
този договор чрез представител (по закон или по пълномощие), правното основание
(правната квалификация) на иска е по чл.40 от ЗЗД. Този извод ясно следва от
имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по
тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно: Представителят, макар
да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт
(учредена му от закона или от упълномощаване), изразява своя собствена воля при
извършването на съответната правна сделка или действие, като именно
волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените
правни последици, които настъпват направо в сферата на представлявания (в този
смисъл са разясненията в пункт 4 от мотивите към т.1 от тълкувателното
решение). Именно представителят уговаря с насрещната страна по договора престациите
по същия като формира и изявява воля от името на представлявания (последният
изобщо не формира и не изявява воля в случаите на представителство по закон;
респ. упълномощителят формира и изявява воля единствено за упълномощаването, но
това негово волеизявление е от значение само за очертаването на обема на
представителната власт на пълномощника). Уговаряйки с насрещната страна по
договора нееквивалентни престации – в случаите, когато престацията на
представляваната страна по договора е на по-висока стойност от насрещната
престация и неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната
страна по договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по
смисъла на чл.40 от ЗЗД, ако действат недобросъвестно (в този смисъл са
разясненията в пункт 2 и пункт 5 от мотивите към т.3 от тълкувателното
решение). Фактическият състав на недействителността по чл.40 от ЗЗД не включва
преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително обективно са
увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали
действалият от нейно име представител и насрещна страна по договора са
добросъвестни или не, т.е. дали са съзнавали, че увреждат представлявания или
не. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така
и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по
договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен
случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като
тежестта за доказване е за представлявания (в този смисъл – също разясненията в
пункт 2 от мотивите към т.3 от тълкувателното решение). Подробни съображения за
разграничението между недействителността по чл.40 от ЗЗД и нищожността по
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД са изложени и в разясненията, дадени в пункт 4 от
мотивите към т.3 от тълкувателното решение.
Накърняване на добрите нрави е
налице когато се нарушава правен принцип: на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването
на несправедливо облагодетелстване. Законодателят придава значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект и не
само в интерес на договарящите страни. В своята практика ВКС приема, че
преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само
до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да
се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на
морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на
престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация,
който случай се явява най-висока степен на нееквивалентност. При всички случаи
обаче той се различава от симулативната сделка, прикриваща дарение. В случая е
налице плащане на продажната цена и по двете сделки, което изключва тя да е
симулативна, поради което искът на ищеца за обявяването на сделките за нищожни
като симулативни (относителна симулация – дарение, прикриващо продажба), също
въведен от ищеца като основание и предявен като иск за обявяване на сделките
като нищожни на това основание, се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен (Решение № 24 от 09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г. на ВКС, III г.о.).
В конкретния случай разликата в
пазарните стойности на имотите, предмет на процесните договори за
покупко-продажба, не налага извод за такава неравностойност, която да
съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделките в
хипотезата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Сама по себе си тази парична
нееквивалентност не е толкова съществена за да се квалифицира като неморална,
обосноваваща нищожност на сделките. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от
пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при които е сключена сделката,
са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието,
неопитността, икономическата или физическата зависимост на другата страна от
нея или от трети лица. Дори и ако поради някаква причина едната страна по
договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може
да обоснове нищожност на сключените договори поради противоречие с добрите нрави.
Възможността страните да
договарят цена, равна или близка до данъчната оценка на имота е приета за
допустима от закона, доколкото законодателят изрично допуска продажната цена на
един имот да бъде по-ниска от данъчната му оценка по волята на страните,
предвиждайки, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка,
дори ако договорената цена е по-ниска от нея, с оглед на което е прието, че
само по себе си отклонението от пазарната цена и заплащането на цена на имота
по данъчна оценка, дори ако е уговорена цена по-ниска от нея, с оглед на което
е прието, че само по себе си отклонението от пазарната стойност и заплащането
на цена на имота по данъчна оценка не налага извод за такава неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до
нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, след като е налице
насрещна престация, макар и отклоняваща се от обичайната. Данъчната оценка е
призната от държавата правно значима оценка на един имот, въведена обаче като
законов критерий и база за определяне на задълженията на собствениците на
оцененото имущество в отношенията им с държавата и общините (при плащане на
данъци и такси, съдебни спорове във връзка с определяне цената на иска и
други). Извършването на сделки по покупко-продажба на недвижими имоти по цена
на или близка до данъчната оценка не е въведено като нарушение на закона и не
нарушава установените в обществото правни принципи, още повече, че тук става
въпрос за свободно изразяване на свободната воля на страните при сключването на
договора. ВКС е давал разрешение на въпроса за допустимия размер на
отклонението между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на
недвижим имот, както и на въпроса как следва да се преценява съотношението между
данъчната оценка и действителната пазарна стойност на един недвижим имот при
преценка наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка
(Решение № 452/25.06.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г. на ВКС, I г.о.; Решение № 119/22.03.2011г. по гр.д.№
485/2010г. на ВКС, I г.о.). В случая продажната цена и
по двете процесни сделки е НАД данъчната оценка на имотите, към момента на
сключването им, като дори по едната сделка продажната цена е два пъти над
данъчната оценка на имота.
За основанието на иска по чл.40
от ЗЗД решаващо значение са волеизявленията и действията на представителя в
рамките на предоставената му власт, целта и знанието за увреждащия им характер
по обективен и субективен критерии, изследвани като обективен и субективен
елемент на състава по чл.40 от ЗЗД, разяснен в т.3 от ТР № 5/12.12.2016г. по
тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Преценката дали договорът е сключен във
вреда на представлявания се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи. Пазарната цена не е единствения критерий, а увреждането може да има
различни проявни форми. В случая продажните цени и на двата имота са близки до
пазарните, което изключва действие във вреда на представлявания продавач „Г.Б.“
ООД, а фактът, че представителите на двете дружества – купувача и продавача, са
съпрузи не може да обуслови извод за сговаряне за увреждане, а твърдяната от
ищеца нееквивалентност на престациите да се преценява като недобросъвестност.
Съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за
осъществяване на факта на увреждане на „Г.Б.“ ООД при сговаряне между законния
преставител на дружеството и третото лице, каквото в случая не е налице. Когато
съдът преценява конкретните обстоятелства по делото, решаващо за този извод –
липсата на сговаряне за увреждане, се явявя фактът, че след сключването на
сделките купувачът е предприел извършването на строително-ремонтни дейности в
имотите на значителна стойност и е направил подобрения, които са повишили
тяхната пазарна стойност, като наред с това разходите за тяхното извършване са
били и необходими, който факт допринася за изясняването на действителните
отношения между страните по договорите и техните мотиви да ги сключат именно
при тези условия, в т.ч. и при уговорените размери на продажните цени.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че по отношение на двете процесни сделки не е налице нито едно от
въведените от ищеца основания същите да бъдат обявени за нищожни, поради което
исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно правилата на процеса,
в полза на ответника следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 1 850 лева,
съгласно списъка на разноските, която сума ищецът следва да бъде осъден да му
заплати.
На ищеца не се следват разноски
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията му за заплащане на
разноски, за които по делото са представени доказателства, че са в размер на
460 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, Н.ският районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Г.Б.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М.,
против “М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., искове за прогласяване нищожността на договора
за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в нотариален акт № *****. на
нотариус Мария Бакърждиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския районен
съд, и на договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в
нотариален акт № *****г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и
район на действие Н.ския районен съд, поради заобикаляне на закона, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Г.Б.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М.,
против “М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., искове за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в нотариален акт № *****.
на нотариус Мария Бакърждиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския
районен съд, и на договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в
нотариален акт № *****г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и
район на действие Н.ския районен съд, поради сключването им при липса на съгласие, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Г.Б.” ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М., против “М.Т.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба
от 29.11.2019г., обективиран в нотариален акт № *****. на нотариус Мария
Бакърждиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския районен съд, и на
договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в нотариален акт № *****г.
на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския
районен съд, като привидни, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Г.Б.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М.,
против “М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., искове за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в нотариален акт № *****.
на нотариус Мария Бакърждиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския
районен съд, и на договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в
нотариален акт № *****г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и
район на действие Н.ския районен съд, поради накърняване на добрите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Г.Б.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М.,
против “М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., искове за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в нотариален акт № *****.
на нотариус Мария Бакърждиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския
районен съд, и на договора за покупко-продажба от 29.11.2019г., обективиран в
нотариален акт № *****г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и
район на действие Н.ския районен съд, поради сключването им при споразумяване във вреда на представлявания,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Г.Б.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М., ДА ЗАПЛАТИ на
“М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., сумата в
размер на 1 850 лв. (хиляда
осемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото съдебни и
деловодни разноски, съобразно списъка на разноските.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Г.Б.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.К.и А.М.,
за осъждане на “М.Т.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
6, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.К., да му
заплати направени по делото разноски в размер на 460 лв. (четиристотин и
шестдесет лева), като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: