Р Е
Ш Е Н И Е
№ 316
гр. Сливен, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенският
районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4077 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
В молбата се твърди, че на 26.02.2018 г., ищцовото дружество „Ти Би Ай
Банк" ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № ********** с
ответника Д.И.М.. Сочи, че в чл. 7 ал.1
от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 4 300 лв., като към
отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на
639,83 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането-декларация. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се
превеждат от Кредитора по банкова сметка ***, а когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми,
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора.
Твърдят,
че видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в
размер на 510,84 лв., както и застраховка безработица в размер на 521,06 лв.,
като общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на
8786,96 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35 в
размер от 244,08 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от
244,16 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09% (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора), като така предоставената сума, кредитополучателят се е
задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента -
главница и договорна лихва.
Излагат твърдения, че ответника е преустановил
предвидените в Договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три
последователни месечни вноски, съгласно описания в него погасителен план, а
именно вноски с падежи на 05.08.2018 г., 05.09.2018 г., 05.10.2018 г.,
като считано от 06.10.2018 г. е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Сочат, че в Договора е
уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от
Договор за потребителски кредит), като въпреки това е направен опит да бъде
уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски
кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да
се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, като според чл. 25.10 от
Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са
длъжни да уведомят за това в писмен вид. Твърдят, че ищцовото дружество
разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя. посочен в процесното
съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: с. Бяла 8850, ул. Чумерна № 71.
Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421
005GMK G, с бар код: 9118141100950 (Приложение 7), ответника е търсен на
посочения в договора за потребителски кредит адрес, където лично е получил
волеизявлението на кредитора. Твърдят, че към дата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
(13.12.2018 г.), задължението на Д.И.М. към „Ти Би Ай Банк" ЕАД по
Договора, било в размер на 7 809,99 лв. (5 519,62 лв. главница и 2 290,37
договорна лихва). Съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от
05.08.2018 г. до 06.10.2018 г. в размер на 109,26 лв. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът Д.И.М., в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/26.02.2018 г., дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
7919,25 лв., от който неизплатена главница в размер на 5 519,62 лв., договорна
лихва в размер на 2 290,37 лв. за периода от 05.08.2018 г. до 05.03.2021 г.,
обезщетение за забава в размер на 109,26 лв. за периода от 05.08.2018 г. до
06.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
Заявлението 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В
условията на евентуалност, на основание чл. 55 от ЗЗД, моли съда да постанови решение, с което да осъди
лицето Д.И.М., в качеството на неоснователно обогатило се лице, да заплати
сумата в размер на 5 519,62 лв., представляващи невъзстановена главница. Претендира
за присъждане на направените разноски по делото,
както и разноски в настоящото производство. При условията на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който счита
предявените искове за недопустими и неоснователни. Счита, че така предявените съдебни
искове са недопустими, доколкото са предявени срещу лице поставен под
ограничено запрещение. Сочат, че ответникът от 
този съдебен акт, както и за
назначения му попечител, са уведомени Централния кредитен регистър, който да
отрази наличието на ограничено запрещение спрямо М., за да се преустанови
тегленето на кредити от негова страна, както и сключването на договори за
покупка на лизинг. Твърдят, че са информирали и доста кредитни институции,
включително и „Ти Би Ай Банк” ЕАД още преди поставянето му под запрещение, за
наличието му на душевна болест чрез изпращане на Епикризи и Решение на ТЕЛК- С.
Сочи още, че М. не разбирал свойството и значението на извършеното от него и не
би могъл да ръководи сам своите постъпки. Твърдят, че съгласно разпоредбата на
чл. 5 от ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно - лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/, като в конкретния случай са
налице и двете кумулативни предпоставки.Твърдят също, че недееспособността,
като основание за унищожаване, засяга волеизявлението на лицето да се разпорежда
с имуществото си лично, без съгласието на родителя или попечителя, поради което
унищожаемостта, поради недееспособност засяга разпоредителната /диспозитивната/
част от сделката, а волеизявлението на частично недееспособно лице за сключване
на оспорен договор, без волеизявление за съгласие от попечителя е унищожаемо.
Твърдят също, че изявлението на това лице, че е получило
вещта по договора е изявление за факт стоящ извън психиката на лицето, като в
този смисъл е и трайно установената съдебна практика.
Сочат, че видно от приложенията от ищцовата страна е
наличието на Застрахователно удостоверение № 70004721792008 по Групова
застрахователна полица № 8100NL В2011 и Групова застрахователна полица №
130058А001 от 27.02.2018 г., като покритите застрахователни рискове по тази
застраховка на ответника М., изрично включва и в т. 6.1 от Полицата - трайна
пълна неработоспособност, временна пълно работоспособност вследствие на
заболяване или злополука; т.6.2 неплащане на погасителни вноски вследствие на
недоброволна загуба на работа.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените срещу ответника искове, като недопустими и
неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява от пълномощник, с молба моли съда да уважи предявените искове в
пълен размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът не се явява. Представлява се от пълномощник, който моли
съда да отхвърли предявените искове.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Установи се, че ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 12.12.2018
г. за което е образувано ч.гр.д. № 6906/2018 г. по описа на СлРС по което е
издадена Заповед № 4007/17.12.2018 г. за дължими суми от ответника - главница в размер на 5519.62 лв.; договорна лихва в размер на 2290.37 лв. за
периода от 05.08.2018 г. до 06.10.2018 г., обезщетение за забава върху
просрочената главница в размер на 109.26 лв. за периода от 05.08.2018 г. до 03.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението – 13.12.2018
г., както и разноски в общ размер на 308.39 лв. по ч.гр.д. № 6906/2018 г. по
описа на СлРС.
Не е спорно, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********** на 26.02.2018 г., видно от който на ответника
е предоставен потребителски кредит в размер на 4300 лв., като към отпуснатия
кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 639.83 лв.,
дължима в деня на подписване на договора. видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 510.84 лв., както и застраховка
безработица в размер на 521.06 лв., като общото крайно задължение по Договора
(чл.10 от Договора) възлиза на 8 786.96 лв., която сума е разсрочена на 36
погасителни месечни вноски, 35 в размер от 244,08 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер от 244,16 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 27,09% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора), като така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента - главница и договорна лихва.
Кредитополучателят е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски,
съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи на
05.08.2018 г., 05.09.2018 г., 05.10.2018 г., като считано от 06.10.2018 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението. Длъжникът е преустановил плащанията по договора,
за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а
именно вноски с падежи 25.03.2018 г., 25.04.2018 г. и 25.05.2018 г., като
считано от 26.05.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,
като вещото лице след запознаване с приложените доказателства е изготвило
заключение, като е отговорило на поставените въпроси. Разяснява, че размерът на
платената сума по процесния договор е 976.97 лв., а размера на останалите
незаплатени вноски е 7919.25 лв., от които 5519.62 лв. главница, 2290.37 лв.
договорна лихва, 109.26 лв. лихва за забава, начислена за периода от 05.08.2018
г. до 13.12.2018 г., тъй като от юли месец е спрял да плаща. Лихвеният процент
е 27.09 %. По въпрос 3 - ищцовото дружество е изпълнило задължението си, като е
превело сумата на 26.02.2018 г. По четвърти въпрос - годишният процент на
разходите е 41.64 % /ГПР/, което не надхвърля 5 кратния размер на законната лихва
по просрочени задължения - тя е 50 %. Разяснява, че възнаградителната лихва е
27.09 % и не надхвърля трикратният размер на законната лихва, което според
съдебната практика. По пети въпрос - ищцовото дружество не е получило
обезщетение по сключената застраховка по полица № 1300586А001/27.02.2018 г.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя
се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила
на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателства,
както и от изготвеното съдебно-икономическо заключение, което съдът кредитира
изцяло като безпротиворечиво, взаимно допълващо се и неоспорено от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.
415 и чл. 422 от ГПК е допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес
да иска установяване на дължимост на сумите.
Разгледан по
същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.
Съдът не приема доводите
на пълномощника
на ответника, че липсва облигационно правоотношение, по
силата на което да възниква задължение за изпълнение, тъй като сключеният между
страните договор не е нищожен, а направеното искане за неговото унищожаване
е неоснователно, тъй като по делото липсва доказателства към момента на
сключване на договора за банковия кредит дали лицето е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи
постъпките си. Действително от представеното по делото телково решение се
установява, че страда от "параноидна шизофрения"
от
По делото обаче не е
представено съдебно решение, от което да е видно, че ответникът е поставен под
запрещение, но тъй като не е спорно съдът приема, че действително ответникът е
поставен под запрещение от 12.03.2019 г.
На последно място, според чл. 31, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. Действително, ответникът представя медицинска документация,
от която е видно, че е лекуван от психично заболяване. Няма обаче
представено доказателство, че душевното му заболяване му е повлияло по такъв
начин, че да не е могъл да разбира или да ръководи действията
си.
Съдът намира, че служителите на ищцовото дружество не са длъжни да събират
сведения, относно имущественото или здравословното състояние на
клиентите си. Такива проучвания се правят изцяло в интерес на самото ищцово
дружество, ако то желае да си гарантира, че ще може да събере
дължимите от клиентите си суми по принудителен път. Именно ищецът обаче е този,
който е поискал сключването на договора, като няма сведения да не го е сключил
доброволно. Следователно, ищцовото дружество не е било по никакъв начин
задължено да извършва проучвания и да предупреждава ответника, че той би бил
затруднен да изпълнява задълженията си по процесния договор.
Съдът
счита, че по делото липсват доказателства за това дали към датата на усвояване
на кредита и договарянето кредитополучателя е бил в състояние да ръководи
своите действия и да разбира значението на своите действия и постъпки. Няма
искане за назначена съдебно-психиатрична експертиза, нито има свидетели които
да установят към датата на подписване на договора ответника дали е бил в
състояние да поема отговорности по този договор, поради което съдът намира, че
следва да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество направените в настоящото производство разноски, които възлизат в общ
размер на 760.39 лв., от които 210.39 лв. дължима държавна такса,
възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Д.
Хаджикоцев“ № 52-54, че Д.И.М., с
ЕГН ********** ***, със съгласието си на
назначен попечител П.Е. С., със съдебен адрес:***, чрез пълномощник адв. Х. ***,
дължи сумата от 5519.62 лв. /пет хиляди петстотин и
деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 26.02.2018 г.,
договорна лихва в размер на 2290.37 лв. /две
хиляди двеста и деветдесет лева и
тридесет и седем стотинки/, начислена за периода от 05.08.2018 г. до 05.03.2021 г.,
обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на 109.26 лв. /сто и девет лева и двадесет и
шест стотинки/, начислена за периода от 05.08.2018 г. до 06.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.д. № 6906/2018 г. по описа на СлРС разноски в общ размер на 308.39 лв. /триста и осем лева и
тридесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Д.И.М., с ЕГН ********** ***,
със съгласието си на назначен попечител
П.Е.С., със съдебен адрес:***, чрез пълномощник адв. Х. *** да заплати на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Д. Хаджикоцев № 52-54,
сума в общ размер на 918.78 лв. /деветстотин
и осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща направени в исковото производство
разноски.
Решението подлежи
на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: