№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 8094 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60764/11.03.2019г., постановено по гр. д. № 27038/2018г.,
Софийски районен съд е уважил предявените от „Л.**“ ЕООД срещу „С.б.з.а.л.н.х.з.“
ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4929,31лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор за изработка от 22.12.2016г., и на сумата
от 451,39лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2017г. до
26.04.2018г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното
решение. В жалбата се поддържа, че между страните по делото липсва договор, с
който ответникът да възлага на ищеца изработката на проект за изграждане на
пристройка към съществуващата сграда на „СБАЛХЗ“ ЕАД. Оспорва се ищецът да е
предавал изработен проект в лечебното заведение, както и да е изготвял и
представял финансово-счетоводен документ, който да оправдае плащане. Твърди се,
че на представения по делото приемо-предавателен протокол липсва подпис и печат
на финансов контрольор на ответника, което е задължително. Посочва се, че
разпитаният в хода на първоинстанционното производство свидетел Л.Л.е
заверявала годишните финансови отчети на ищцовото дружество, както и че в
момента е висящо производство по трудов спор между нея и ответника, поради
което показанията й не са обективни. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Поддържа се, че предявените
претенции са доказани и се моли за потвърждаване на решението. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че от събраните
доказателства се установява наличието на облигационно правоотношение между
страните по спора, възникнало по договор за изработка. Счел е, че от
представения приемо-предавателен протокол и показанията на разпитания свидетел
се установява точно изпълнение на възложената работа от страна на ищеца и
нейното приемане от ответника. Приел е, че ответникът, чието е процесуалното
задължение, не е доказал плащане на цената по договора, поради което е уважил
иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите му. Независимо от това, с оглед направените оплаквания във въззивната
жалба, е необходимо да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
да възникне претендираното главно субективно право – за заплащане на уговореното
възнаграждение за изработен проект за строителна дейност, е необходимо по
делото да се установи осъществяването на следните предвидени в закона
юридически факти: 1) действително възникнало облигационно отношение по договор
за изработка; 2) престиране от страна на изпълнителя съобразно уговореното по
вид и обем; 3) приемане на работата от възложителя.
В представената
по делото оферта № 2016-М63-GR/22.12.2016г., отправена от ищеца до
ответника, са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи облигационно
правоотношение по договор за изработка – страни, предмет и възнаграждение за
изработеното. От същата се установява, че ответникът се е задължил да изработи
проект за изграждане на пристройка към съществуващата сграда на СБАЛХЗ ЕАД по
нови инвестиционни проекти от Трета здравна програма на Европейската общност за
действия в областта на общественото здраве (2014-2020г.). Уговорено е, че
проектът ще бъде изработен на база количествено-стойностна сметка по
доизграждане и реконструкция на кота +14,00-V етаж
на нова сграда на СБАЛХЗ, при общи разходи за проекта от 599 948,39лв. без
ДДЗ. В офертата е включен график за развитие на проекта, обобщен времеви график
на основните категории работи и начина на извеждане на основните резултати от
финансовия анализ. Срокът за изготвяне на проекта е определен до 31.01.2017г.,
а възнаграждението за извършената работа е уговорено в размер на 4929,31лв., платимо
до 31.05.2017г. Накрая е посочено, че офертата е валидна за срок от 20 дни.
Същата е подписана от проф. д-р Г.М.за СБЛАХЗ ЕАД и от инж. В.Ц.за „Л.**“ ЕООД.
Между страните по делото не се спори, че в този период проф. д-р Г.М.е бил
законен представител на „СБАЛХЗ“ ЕАД.
Дори
да се приеме, че представеният документ представлява предложение от ищеца до
ответника по смисъла на чл. 13 ЗЗД и подписването му от страна на законния
представител на ответното дружество е имало за цел единствено фактическото му получаване,
но не и юридическо обвързване, то представения приемо-предавателен протокол /л.
6/ от 19.01.2017г. потвърждава възникването на облигационно правоотношение
между страните именно по договор за изработка с предмет изготвяне на процесния
проект. В него е посочено, че основание за издаването му е оферта №
2016-М63-GR/22.12.2016г. и същият удостоверява предаването на окончателния
проект от изпълнителя на възложителя, като последният е приел без възражения
извършената работа. Протоколът е подписан от представители на двете страни по
спора, като ответникът е оспорил автентичността на положения подпис, но при
откритото производство по чл. 193 ГПК не е ангажирал доказателства за
установяване неистинността на документа в тази част, поради което правилно
районният съд го е кредитирал като доказателство по делото. В протокола отново
е посочена дължимата цена за изработеното в размер на 4929,31лв.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че доколкото липсват доказателства за осчетоводяване
на процесния договор и издаване на фактура за процесната сума, то договор не е
сключван. Липсата на доказателства за осчетоводяване на задълженията не може да
се отрази върху възникването им, тъй като счетоводната дейност е вторична
такава, същата се извършва въз основа на сключените сделки и поетите с тях
задължения. Задължението за страната се поражда именно от сделката, а не от
последващото й счетоводно записване. Неосчетоводяването или ненадлежното такова
може да доведе до административно-наказателна отговорност спрямо дружествата по
ЗСч. или по данъчните закони, но не може да се отрази на задълженията им,
възникнали по валидно сключен договор.
Наличието
на облигационно правоотношение между страните се установява от събраните
писмени доказателства, като показанията на разпитания свидетел не се отразяват
на изводите на съда. Дори същите да не бъдат кредитирани, за което няма
основание, тъй като представените с въззивната жалба годишни отчети, целящи
установяването на заинтересованост на свидетеля, не са приети по делото, а
твърдението на въззивника за висящ трудов спор между него и свидетеля не е
подкрепено с доказателства, то представените оферта и приемо-предавателен
протокол са достатъчни да обосноват извода за сключен договор между страните,
по който ищецът е изпълнил точно задълженията си. Поради това доводите на
въззивника в тази насока са
неоснователни.
Не
могат да бъдат споделени и оплакванията на жалбоподателя, че било задължително
върху приемо-предавателния протокол да има положен подпис от финансов
контрольор, както и че по делото липсват доказателства за входящ или изходящ
номер от деловодството на СБАЛХЗ ЕАД. Въззивникът не посочва откъде произтичат
тези задължения – от нормативен акт, от устава или от вътрешни правила на
дружеството, за да се извърши преценка за тяхната задължителност и евентуална
противопостановимост на трети лица. Ответното дружество представлява еднолично
акционерно дружество и за него са приложими правилата на Търговския закон. По
делото не е спорно, че в периода на сключване на договора и приемане на
работата, законен представител на дружеството е бил именно проф. д-р Георги Михайлов.
Следователно същият е разполагал с възможността да сключва сделки с трети лица
и да поема задължения от името и за сметка на дружеството, като в чл. 69, ал. 2
т. 2 от Закона за лечебните заведения също е предвидено изрично, че управителите,
съответно изпълнителните директори на лечебното заведение, го представляват
пред трети лица. Евентуалните ограничения на представителната власт на
изпълнителния директор могат да имат значение за вътрешните отношения между
дружеството и представителя, но не могат да се отразят в отношенията с трети
лица.
По
отношение довода за липса на входящ/изходящ номер, следва да се посочи, че липсата
му не опровергава факта на сключване на договора и приемане на работата.
Завеждането на документите под входящ и изходящ регистър е от значение за
отчетността на документооборота и не може да бъде основание за опорочаване на
надлежно сключени сделки.
От
изложеното следва, че по делото е установено възникването на правоотношение
между страните по договор за изработка, по което ищецът е извършил съобразно
поръчката в срок и без отклонения процесния проект и го е предал на
възложителя, а последният е приел (одобрил) извършената работа. В този случай
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за възложителя е възникнало задължението да
заплати възнаграждението за приетата работа. По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
този факт подлежи на пълно и главно доказване от ответното дружество, като до
края на съдебното дирене пред настоящата инстанция не бяха събрани
доказателства за установяване на този правнорелевантен факт. Поради това
предявеният иск се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да
заплати уговореното възнаграждение в размер на 4929,31лв.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно
решение, което трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Същата претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
за въззивното производство. Извършването на този разход е доказано с
представения на л. 90 договор за правна защита и съдействие, който има характер
на разписка в частта за плащането, поради което следва да й бъде присъден.
Предвид цената на исковата претенция, решението на въззивния съд е
окончателно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60764/11.03.2019г., постановено по гр. д. № 27038/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 56-ти състав.
ОСЪЖДА „С.Б.З.А.Л.Н.Х.З.“ ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Л.**“ ЕООД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.