№ 128
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Искр. Ст. Г.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600299 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен,
подаден срещу присъда № 19/24.02.2022г., постановена по НОХД №
1943/2021г. по описа на РС-Плевен.
С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия С. З. В. за
невинен в това на 18.08.2021 година, в град Тръстеник, Плевенска област, да е
нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората - коронавирусна инфекция „КОВИД 19“, посочени в Заповед № РД-01-
645 от 28.07.2021 година на Министъра на здравеопазването, като лице по
цитираната заповед, поставено под карантина с предписание с изходящ №
210816/629249, издадено от Директора на РЗИ - Софийска област, не
изпълнил задължението си да спазва карантината на адреса, посочен в
предписанието - град Тръстеник, община Долна Митрополия, ул. ***, за
посочения в него десетдневен срок, като напуснал посочения адрес и
1
деянието е извършено по време на пандемия, обявена от Световната здравна
организация, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.355, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Във въззивния протест се изразява становище, че постановената
първоинстанционна присъда е неправилна, незаконосъобразна и не
кореспондира със събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал. Прокурорът, изготвил протеста, приема, че има достатъчно
доказателства за това, подсъдимият да е извършил престъплението по чл.355,
ал.2 във вр. ал.1 от НК, поради което предлага да се отмени присъдата на
районния съд и въззивният съд да осъди С. З. В. за престъплението по
обвинението.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя
представител, изразява становище, че подс.В. е знаел за издаденото му
предписание и съзнателно е нарушил карантината, под която е бил поставен
на посочения в делото адрес. Прокурорът предлага присъдата да се отмени и
подсъдимият да бъде осъден.
В съдебно заседание защитникът на С. З. В. заявява, че протестът е
неоснователен и липсва субективната страна на извършеното престъпление.
Твърди, че подсъдимият се е тествал за заболяването, след поставянето му
под карантина, и резултатът от теста е бил отрицателен. Защитникът заявява,
че В. е бил със съзнание, че не е болен и не би могъл да заразява други хора,
както и да разпространява заболяването, за което е обявена пандемия. Моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се в
съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протестът за допустим, но
разгледан по същество- за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
2
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. З. В. е роден на *** година в град Плевен, живущ в
град Тръстеник, Плевенска област, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********. Български
гражданин е и има постоянен адрес в град Тръстеник, Плевенска област, но
трайно пребивава и живее в ***. Същият има съпруга и малолетно дете, чиято
издръжка осигурява.
В *** живеят и В. Б., И. Б. и З. Б., които са роднини на подсъдимия. В
средата на месец август на 2021г. подсъдимият и неговите роднини И. Б. и З.
Б. решили да се върнат в Република България, за да посетят семейството си в
град Тръстеник. Потеглили с лек автомобил „***“, с peг.№ R555 MMM.
На 16.08.2021г., около 2:00 часа, подсъдимият и роднините му влезли по
шосе на територията на България през ГКПП - Калотина. С.В. знаел за
наложените в страната ограничения, във връзка с обявената епидемична
обстановка и взетите от държавата мерки против разпространяването на
заразна болест по хората коронавирусна инфекция "КОВИД 19". Информация
за тях почерпил от интернет в официалните сайтове на държавните органи на
Република България. Ето защо, преди да тръгне от ***, се подложил на
PCR-тест, за негативността на който притежавал и съответният документ.
При влизането на територията на Република България, подсъдимият В.
бил проверен от оторизирани български власти. Представеният от него
документ за отрицателен PCR-тест бил игнориран. Било му обяснено, че
единственият начин да влезе в България е да подпише документ, представен
му в електронен вид. Подсъдимият се подписал и заедно със спътниците си
отпътували към град Тръстеник, Плевенска област. Пристигнали в късните
часове на денонощието. На 16.08.2021 година по обяд, след като отпочинал
няколко часа от пътуването, по съвет на своя брат В. Б., подсъдимият С.В.
посетил УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД - град Плевен, където му било
извършено изследване за SARS–Cov 2 с бърз антигенен тест, който бил
отрицателен. Веднага след това, отново по съвет на своя брат, подсъдимият
изпратил на електронен адрес, посочен му от Б., копие от резултата на
изследването си, тъй като бил уведомен, че такова е изискването на властите в
България и В. Б. бил постъпил точна така няколко дни преди това, когато
3
самият той пристигнал в България.
Свидетелите Р. Р. и В. П. са полицейски служители на РУМВР-Долна
Митрополия. На същите бил предоставен списък на карантинирани лица на
територията на обслужваната община, които следвало да проверяват дали
пребивават на адресите си, посочени в предписанието за карантина. Като
лице, пристигнало от рискова зона - *** *** и карантинирано с Предписание
за поставяне под 10-дневна карантина № 210816/629249 на Директора на РЗИ
- Софийска област, бил посочен и подсъдимия С.В.. Същият следвало да
остане под карантина на адрес: гр.Тръстеник, обл.Плевенска, ул.***, с
начална дата - 16.08.2021г.
На 18.08.2021 година, в изпълнение на служебните си задължения,
свидетелите Р. и П. извършили проверка на адрес в гр.Тръстеник,
обл.Плевенска, ул.***. Непосредствено пред къщата, полицейските
служители разговаряли с възрастен мъж - свидетелят В. С., който се
представил като дядо на подсъдимия. Попитали го дали С.В. е вкъщи, а той
отговорил, че в момента го няма и бил заминал някъде. За така установеното
обстоятелство била изготвена нарочна докладна записка, послужила за
сезирането на РП-Плевен. Образувано е и е проведено наказателно
производство против С.В. за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр.
ал.1 от НК.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-
горе фактически констатации.
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е
обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията
на всички свидетели, както и приетите писмени доказателства. Събраните в
хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за
4
установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства,
необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на
доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните
обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд
изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на
проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени
материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка,
доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, а
също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното
деяние подсъдимият С. З. В. е осъществил от обективна страна признаците на
престъплението по чл.355, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Безспорно е установено, че подсъдимият е пристигнал в РБългария в
период на пандемична обстановка в страната. Същият е съзнавал това и не се
е противопоставил на поставянето му под карантина за 10-дневен срок.
Надлежно е бил уведомен, че началото на карантината му е 16.08.2021г. Тези
обстоятелства се установяват от всички доказателства по делото и са
безспорни.
Безспорно установен е и фактът, че В. не е бил на адреса, на който е
поставен под карантина, на 18.08.2021г.
Установено е също, че на 16.08.2021г. подсъдимият ВЪРБАНОВ
изпратил по електронен път негативните си резултати от изследване за
SARS-Cov 2 на електронен адрес *******@****.**, с осем броя прикачени
файла, който ел.адрес му бил указан от свидетеля В. Б., а не на мейл към РЗИ-
Софийска област на електронен адрес: ******@*******.**, тъй като
ВЪРБАНОВ нямал копие от издаденото му предписание, за да види точния
5
адрес. Той нямал такова задължение по изискване на здравните власти, но
доброволно се е тествал, защото му казали, че така ще се освободи от
карантината.
Както правилно е отразил в мотивите си първоинстанционния съд, С.В.
формално с действията си е осъществил състава на чл.355, ал.2 във вр. ал.1 от
НК.
Обстоятелството, че подсъдимият е напуснал адреса, който е посочил в
заповедта за карантиниране не се оспорва по делото, но се твърди, че това не
води автоматично до извод за извършване на престъпление.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая приложение
намира разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, поради което и С. З. В. следва да
бъде оправдан по възведеното му обвинение. Споделят се изводите в тази
насока на първоинстанционния съд
Съставът на престъплението по чл.355, ал.2 от НК изисква от обективна
страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или
мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна
болест по хората. Съгласно практиката на ВКС, приложимите правила или
мерки, запълващи диспозицията на бланкетните правни норми, каквато е
чл.355, ал.2 от НК, могат да бъдат ненормативни, не само защото актът, в
който те са включени, няма нормативен характер, но защото е достатъчно,
нормативен да бъде само актът, който предвижда задължение за тяхното
спазване. По настоящото дело, на подсъдимия са били инкриминирани като
запълващи бланкета на чл.355, ал.1 от НК нарушения на мерките по Заповед
на Министъра на здравеопазването. Тази заповед, от своя страна, е била
издадени въз основа на разпоредби от нормативни актове - чл.29 от Наредба
№ 21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и
чл.63 от ЗЗдравето. Правилата за поведение /мерките/, отразени в заповедта
на министъра, не са правни норми, но от съществено значение е
обстоятелството, че именно нормативни актове са послужилите /те са
основанието/ за издаване на заповедта - Закон за здравето и Наредба №
21/2005г. При това положение не съществува пречка бланкетния състав на
разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК да бъде запълнен с мерките, посочени в
заповедта.
Настоящата инстанция, обаче, споделя напълно изводът на районния
6
съд относно обществената опасност на инкриминираното деяние, която е явно
незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две хипотези, при
които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на
определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще
и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношения, или когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В настоящият
случай е налице втората хипотеза. В принципен план, когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК, следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици
от деянието.
Обществените отношения - предмет на защита от нормата на чл.355,
ал.2 във вр. ал.1 от НК, са били засегнати в минимална степен.
Подсъдимият С.В., към инкриминираната дата, а и след това не е
проявил симптоми на Ковид 19, с което не е поставил в опасност живота и
здравето на други лица. Той се е тествал за заболяването два пъти, в
продължение на няколко дни /веднъж в *** и веднъж в България/, и е взел
всички необходимите предпазни мерки за непоставяне в опасност на здравето
на другите граждани. Подсъдимият е неосъждан, трудово и социално
ангажиран, и деянието по настоящето дело е инцидентно в неговия живот.
С оглед изложеното, ПлОС приема, че осъщественото от С.В. деяние,
макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.355,
ал.2 във вр. ал.1 от НК, е с толкова явно незначителна обществена опасност,
че е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
По изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че
следва да потвърди първоинстанционната присъда, като, на основание чл.9,
ал.2 от НК, приема, че подс.С. З. В. не е извършил престъпление по чл.355,
ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Плевенски окръжен съд обсъди възможността да наложи
административно наказание на подсъдимия, доколкото извършеното от него
деяние съставлява административно нарушение по чл.212, ал.1 от Закона за
7
здравето. В конкретният случай, обаче, тази възможност не следва да бъде
реализирана, тъй като, на първо място, такова искане не е направено от
страна на прокуратурата при депозиране на протеста и, на второ място, съдът
прецени, че за подсъдимия е налице хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
По реда на служебната проверка и, с оглед на правомощията си,
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19/24.02.2022год., постановена по НОХД
№ 1943/2021г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8